Спринтьорка от Барбадос – с кръгла годишнина
„Ракетната” Андреа Линч – на 70!
Днес известната на по-старотопоколение фенове на атлетиката британска спринтьорка Андреа Линч навършва 70 години. Коя бе Линч на пистата в средата на миналия век?
Родена на 24 ноември 1952 г. В Хоултаун, Барбадос, Линч още съвсем невръстна се премества със семейството си във Великобритания и започва нов живот, търсейки удачно препитание и по-добро житие…… Дребната девойка скоро е забелязана в гимназията и не след дълго попада в девическа национална гарнитура на Англия…. На 18 години тя е ученическа шампионка на …Шотландия в спринтовете на 100 и 200 м
За пръв път за Андреа се чува на европейското за девойки в Коломб, Париж през септември 1970 г. Във финала на 100 м Линч финишира втора с 12.19 сек, отстъпвайки само на полякинята Хелена Кернер (12.10). По време на бягането насрещният вятър е -4.1 м в секунда и сякаш стена се е изправила срещу усилията на невръстните спринтьорки….
Две години по-късно, в олимпийската 1972 г., Андреа извоюва право да участва на Игрите в Мюнхен. На „Олимпиа Щадион” Линч стига до полуфинала на 100 м (11.64), след като се е преборила в серията си (11.52) и на четвъртфинала (11.57) за по-предно класиране. С щафетата 4х100 м на Обединеното кралство Линч се класира седма във финала – 43.71 сек.
В следолимпийската 1973-а Линч не показва очаквания прогрес и на финала за Купата на Европа в Единбург през септември остава едва пета на 100 м (11.57), след Щехер (ГДР) 11.25, Рихтер (ФРГ) 11.32, Сидорова (СССР) и българката Иванка Вълкова 11.49….
Финалът на 60 м в Гьотеборг – на преден план Щехер, в дъното – Линч и Шевинска
Много силно започва 1974-а за Андреа Линч. На Общобританските игри в Крайстчърч, Нова Зеландия, в края на януари тя е втора на 100 м (11.31), само на четири стотни след “сребърната” от Мюнхен’72 Рейлин Бойл (Авл). Прибирайки се в Европа, Андреа участва интензивно на състезания под покрив, предимно в Англия. Заминавайки за европейското в зала, Линч има в актива си „зестра” в бягането на 60 м от „само” 7.2 сек. (ръчно). В зала „Скандинавиум”в Гьотеборг обаче Андреа е просто неузнаваема. На всички правят впечатление „ракетният” й старт и реакцията й на изстрела на стартера – просто превъзходни. Във финала на 60 м Линч се изстрелва като от катапулт и на финиша само Ренате Щехер (ГДР) я побеждава само с една (!) стотна – 7.16 сек (световен рекорд в зала!). Андреа остава със среброто и с нов рекорд на Великобритания – 7.17 сек., а трета е Ирена Шевинска (Пол) 7.20 сек.
Лятото на 1974 e не по-малко емоционално за Линч. Още на 18 май в Лисабон (макар и със силен попътен вятър от +4.2 м в сек.) Андреа спира хронометрите на 10.9 сек. (ръчно измерване). На 20 юли на „Кристъл Палас” в Лондон Линч с 11.27 сек. отново отстъпва на австралийката Бойл (11.23). Вече на европейския шампионат в Рим през септември във финала на 100 м Андреа финишира трета с бронз (11.28), пропускайки пред себе си само Шевинска (11.13) и Щехер (11.23)…..
Първия си „голям” златен медал от континентално първенство Андреа Линч завоюва на европейското първенство в зала в Катовице през март 1975 г. Във финала на 60 м в зала „Рондо” тя изравнява националния си рекорд – 7.17, побеждавайки съкрушително Моника Майер (ГДР) 7.24 и Шевинска 7.26 …… През лятото – на 11 юни в Лондон – Линч регистрира личния си рекорд на 100 м с електронно измерване – 11.16 сек. В добавка (все там) 200-е метра са пробягани за 22.90 (+2.7)……На финала за Купата на Европа в Ница през август с 11.37 сек. на 100 м Линч отстъпва само на Щехер (11.28), носейки ценни 7 точки за британския тим…..
За втората си Олимпиада – тази в Монреал през 1976 г., Линч се готви все по-уверена и мотивирана. На Олимпийския стадион в Монреал Андреа достига до финала на 100 м, след 11.40 в серията, 11.36 на четвъртфинала и 11.28 на полуфинала. Самият финал е достатъчно „изнервен” и изтощителен – стартерът на три (!) пъти връща спринтьорките заради проблеми със стартовата уредба.
Финалът в Монреал, с номер 120 е Андреа Линч
На четвъртия път най-сетне осемте спринтьорки се понасят успешно на правата. До 60-ия метър Линч е все още четвърта, после поизоства и на финала пристига седма за 11.32 секунди. В щафетата 4х100 м британският квартет за пети пореден път е финалист на Олимпиада, но четирите спринтьорки остават едва осми (43.79) след грешки в зоните за предаване……
В следолимпийската 1977-а Линч (вече омъжена за канадския спринтьор Браян Саундърс – 400 м 45.68) отново се настройва за решителните стартове през лятото. На тренировъчния лагер в Уичита, Канзас през май Андреа за втори път в кариерата си „засича” 100 м за 10.9 (+1.5). За Универсиадата в София през август Линч пристига като претендентка за победата. Финалът на 100 м на стадион „Васил Левски” е достатъчно интригуващ и оспорван – след него съдиите повече от 20 минути се чудят и маят над фотографската лента от фотофиниша. В крайна сметка само две стотни разделят медалистките – Марина Сидорова (СССР) 11.21, Андреа Линч – втора с 11.22 и Силвия Чивас (Куба) трета с 11.23. На 200 м Линч бяга отново вдъхновено по виража, но с 23.23 остава едва трета и с бронз…… Селекционерите на сборния европейски отбор за първата Световна купа в Дюселдорф през септември пращат „повиквателна” на Линч за щафетата 4х100 м. На „Райн щадион” квартетът Елвира Посекел (ФРГ), Линч (Вбр), Анегрет Рихер (ФРГ) и Соня Ланаман (Вбр) с 42.51 сек. остава само на стотна от световния рекорд, но побеждава прославените спринтьорки от тима на ГДР….
Сравнително рано Андреа Линч се разделя с пистата. Но тя все пак остава в атлетиката като треньорка на спринта на подрастващите надежди в Шотландия. В клуба “Belgrave Harriers” няколко обещаващи юноши и младежи се учат през годините от опита и уменията на “ракетната” спринтьорка Линч…
В своята не много дълга атлетическа кариера Андреа Линч се окичи с три шампионски титли на 100 м на Великобритания (1973, 1975 и 1976), както и три други (на 60 м в зала в същите години!) златни медала от шампионатите на Албиона.
Снимки: Wikipedia
