Първата от първите – с кръгла годишнина

Диана Йоргова – на 80!

Днес една от пионерките в приобщаването на българската лека атлетика към световния елит –първа от най-първите – обаятелната и служеща винаги за пример спортистка-образец Диана Йоргова навършва 80 години. Нека отново си спомним някои подробности от най-щастливите мигове в живота на великолепната ни спортистка.

Родена в Ловеч на 09 декември 1942 г., Диана започва спортния си път със …. спортната гимнастика. Тя стига дори до бронз в отборното класиране на републиканското първенство за девойки младша възраст на спортните школи (1956 г.). Скоро обаче гимнастиката отстъпва място на „по-точния” спорт – атлетиката. Именно в атлетиката метърът и хрониметърът са достатъчно безпристрастни съдници и субективният фактор при определяне на класирането е напълно изключен…..

1958. Под ръководоството на строгия и взискателен треньор Йочо Йочев Йоргова печели първите си медали на….скок височина, оглавявайки дори ранглистата за девойки с 1.45 m.
1959. Диана регистрира първите си рекорди в скока на дължина (даже и за жени!). 5.58, 5.62 и 5.64 – това са „жалоните”, които ясно и точно ще определят по-нататъшния път на талантливата спортистка в големия спорт.
1960. Първа голяма титла за ловчанлийката – балканска шампионка за жени в Атина, пак с нов рекорд (5.88 м). Йоргова преминава дори и над най-добрия резултат, постиган в България дотогава – този на Паулина Цоликофер (5.83). (Ала Паулина не може да бъде българска рекордьорка заради германското си гражданство)…..
1961. Диана е приета за редовна студентка по журналистика в СУ, вече е членка на „Академик” и треньор й е известният специалист Константин Жалов. А срещата България-Румъния на стадион „Васил Левски” на 15 юли 1961 г. ще остане паметна – за първи път българка „прескача” шестте метра в скока на дължина – Йоргова записва 6.12 м. На следващия ден на същия любим стадион („Васил Левски”) легендарната Йоланда Балаш пък „чупи” световния рекорд на скок височина – 1.91м!
1962. На мемориала „Кусочински” във Варшава Диана побеждава (с нов рекорд 6.16 м) не кого да е, а олимпийската шампионка и световна рекордьорка Елжбиета Дунска-Кшешинска (Пол). Въобще по време на цялата си кариера на пистата Йоргова е побеждавала всички олимпийски шампионки и световни рекордьорки от времето си – Елжбиета Кшешинска (Пол) , Вера Крепкина (СССР), Мери Ренд (Вбр), Виорика Вискополяну (Рум) и Хайде Розендал (ФРГ). На европейското в Белград в късния септември Дида остава седма, на няколко сантиметра от призовата шестица….4
1963. 1964. Йоргова заминава за Олимпиадата в Токио през 1964 г. с едва 13-о постижение – 6.29 м. В Япония всички ги очаква есенно време с почти непрекъснат дъжд.
      

      Шесто място в Токио

      След два фаула на квалификацията Диана все пак успява да покрие стандарта за финала, макар с 1 см – 6.11 м. На същия ден (14 октомври) следобяд е финалът. Още в първия опит Йоргова с 6.24 м се застрахова и след малко записва още един добър опит 6.21 м. Обаче същите 6.24 м има и бившата световна рекордьорка Хилдрун Лауфер-Клаус (ГДР). Тогава за финалните три опита продължават само първите шест. В крайна сметка Йоргова си запазва шестото място (заради по-добрия си втори по сила опит!) и носи първата (!) точка за родната атлетика от летни олимпийски игри. (Три дни по-късно и Вержиния Михайлова ще „влезе” в шестицата – четвърта в мятането на диск….). Олимпиадата в Токио ще остане паметна за Йоргова и с още едно събитие – по време на Игрите тя сключва граждански брак с гимнастика Никола Проданов! Първата сватба изобщо в историята на Олимпиадите!…

Диана (вляво) на почетната стълбичка в Будапеща

1966 г. Диана е с нов треньор – Стоян Славков, с ново дружество – „Спартак” София. Упоритата съвместна работа им носи един великолепен резултат – нов рекорд от 6.47 м (сред първите десет в световната ранглиста за всички времена тогава). На европейското в Будапеща Йоргова заминава с претенции (след като рускинята Шчелканова мистериозно „изчезва” от стадиона). В четвъртия опит на финала Дида с 6.45 м излиза начело. Обаче в петия полякинята Ирена Киршенщайн (Шевинска) репликира с 6.55 м. Именно в петия кръг Йоргова се засилва устремно и, точно преди да отскочи, един фотограф със светкавицата си почти ослепява нашата атлетка. Диди прави съвсем лек фаул, но се приземява видимо над 6.50 м….. Все пак сребърният медал е достойна награда за сърцатата спортистка…..

1969. След раждането на първата си дъщеря – Десислава – Диана и Славков се опитват да се върнат в елита. Но успяват да стигнат само до 6.38 м. На европейското в Атина през септември Йоргова още в първия опит с 6.31 м е между първите шест. Нивото не е чак толкова високо – Сарна (Пол) 6.49, Вискополяну (Рум) 6.45, Бертелсен (Нор) 6.38. В последния си скок Диана влага цялата си воля и прави една великолепна „ножица”, приземявайки се отчетиво над 6.40 м. Уви, съдията е съзрял пристъпване върху пластилина и….лишава българката от полагащия й се бронз (поне!)….
1970. Диана вече е родила втората си дъщеря – Гергана. Все по-трудно е да бъдат понасяни големите натоварвания, а Славков е все така взискателен и непреклонен. С едни 6.33 м от 1971-ва Йоргова влиза в своята втора олимпийска година….
1971. 1972. Вече почти на 30, българската рекорьорка сякаш изживява втора „спортна младост” през 1972 г. Рекордите падат един след друг – 6.54, 6.60, 6.62, 6.69, 6.70, 6.75 м. На Балканиадата в Измир през август още в първия си опит Диана се приземява на около 6.90 м. Световен рекорд? Турският съдия се колебае, но…вдига червения флаг. За Олимпиадата в Мюнхен се заминава с увереност (въпреки че два месеца по-рано Йоргова е загубила майка си, но съумява да надмогне болката в името на голямата цел). И ето ти отново беда. На една от тренировките Дида се приземява лошо в трапа (пясъкът не е добре разкопан?…) и усеща рязка болка в коляното. До вечерта коляното отича болезнено и за тренировки дори не може и да се помисли. От лекарския екип решават да рискуват – точно на най-болезненото място на отока се поставя инжекция с неизпорбван по-рано противовъзпалителен препарат.
      

       

      За радост и облекчение на Диана и на Славков инжекцията дава резултат – след ден отокът спада и Йоргова даже успява да се раздвижи. Квалификацията на скок дължина е още в първия ден от атлетическата програма (31 август). Сутринта Дида се справя (макар и колебливо) с норматива – 6.32 м. Финалистките нямат никакво време за почивка – те са приключили около 11:00 часа на обяд, а в 15:30 часа е началото на финала. Времето е чудесно – топло и с лек ветрец. Трибуните на „Олимиа щадион“ са препълнени – повечето от 80000-е хиляди зрители вероятно са от Западна Германия. Страната-домакин вече пети ден (от началото на Игрите) няма нито един златен медал – в нито един спорт! Голямата им надежда Хайде Розендал трябва да „отприщи бента” и да донесе най-сетне златото. Хайде почва със зашеметяващ (за конкурентките си) удар – 6.78 м. Диана обаче започва лошо – 6.43 м, а във втория кръг така обърква разбега си, че…. отскача две педи зад дъската – 6.12 м. И тук рутината и хладнокръвието си казват думата – в третия си скок Дида с 6.62 м отскача нагоре на втората позиция. Ала словачката Ева Шуранова за кратко я измества с 6.67 м…. Четвърти кръг от опити. Йоргова вече се е успокоила напълно („Видях прекрасното бягане на Светла Златева и олимпийския й рекорд на 800 м 1:58.93 мин. Толкова се зарадвах!”). Ритмично засилване, перфектен отскок и прекрасно изпълнена „ножица”. Следите й в пясъка ясно показват – метражът е достатъчно далечен! Съдията на окуляра (оптически уред на широка дъска с оразмеряване) дълго-дълго се взира. Най-накрая същият гоподин в тревисто зелено сако съобщава на колегата си – 6.77 м. Сякаш целият стадион въздъхва от облекчение: „Нашата Хайде си е пак начело!” …. Последен шести кръг. Всички атлетки вече са приключили опитите си и знаят крайното си класиране. Всички, с изключение на първата и втората във временното класиране. Диана е останала да скача последна. Всички очи са вперени в нея, всички са нетърпеливи да свидетелстват последния й скок. Йоргова едва ли в онзи миг си е помислила в какво напрежение е хвърлила всички германци (на стадиона и пред телевизионните екрани). Диана се засилва стремително и бързо, отскача отново точно и лети (задържайки се дълго), над пясъка. Най-сетне българката се приземява и следите й отчетливо показват белег около 6.90 м (над световния връх от 6.84 м). Съдията учудващо бързо (без да се поколебае нито на йота!) вдига червения флаг – фаул! Стадионът изригва, всички германци (дали само те?) ликуват – Розендал им е донесла златния медал. Дида даже не отива да види дали върху дъската за отскок има неин белег върху пластилина. Йоргова нито за миг не се усъмнява в честността и отговорността на всички съдии в сектора……. Наскоро, послучай 50 години от Олимпиадата в Мюнхен BBC бе подготвила няколко документални филма с героите от Игрите в баварската столица. В един от тях Розендал разказва за битката в сектора на 31 август 1972 г. Разказът й е съпроводен и от кадри от два скока на Диана. Документиран е именно и последният й шести опит. Ясно се вижда – българката изобщо не пристъпва пластилина на дъската. Но – нека повторим – Йоргова никога, по какъвто и да е повод – не изрази съмнение в честността на съдиите в онзи съдбовен ден…. 1973. Диана решава да опита още малко – да помогне на отбора за Купата на Европа. Зимните състезания в зала „Фестивална” започват повече от добре – 6.43, 6.45, 6.58 м. Последното е трети резултат в историята в зала. Именно на последния си старт (на 3-ти март) Диана получава частично разтегляне на ахилесовото сухожилие на отскачащия крак. Инжекции, разправии, съмнения. Да се пътува ли или не в това състояние за европейското в зала в Ротердам?… В крайна сметка дългът и отговорността у образцовата спортистка надделяват и Йоргова се качва на самолета за Нидерландия. В зала „Ахой” в Ротердам Диана не се чувства твърде комфортно – опасенията от възпаленото сухожилие не й дават мира. Но, както го е правила десетки пъти, Диана стисва зъби и …. скача! И не само скача, но печели златния медал с 6.45 м. В последния си скок Йоргова влага отново всичко, цялата си енергия и воля. Въпреки появилата се болка, тя иска да зарадва всички българи на телевизионния екран (първенството е предавано пряко по БНТ!). Скокът й се получава много далеч – на около 6.60 м. Съдията обаче се колебае и чуди прекалено дълго. И накрая…. вдига червен флаг. Славков е бесен – крещи и ръкомаха от трибуните. Но треньорът е доста далече от сектора и не може да помогне с нищо….

Оказва се, че състезанието в Ротердам е последно въобще в богатата атлетическа кариера на великолепната ни спортистка. Последвалите две операции на ахилеса (първата неуспешна, макар и извършена от прочутия проф. Йелинек във Виена) не променят нещата и Диана е принудена да „окачи шпайковете на стената”….

Семейство Проданови днес

След приключването на спортната си кариера, Диана Йоргова започва работа в отдел „Идейно възпитателен, пропаганда и агитация” в любимото си дружество „Левски-Спартак”. През годините тя всячески се опитваше да отклони вниманието на „нахалните” (по задължение!) журналисти и на спортната общественост от себе си. Е, не отказваше любезните покани по различни поводи на своя треньор проф. Константин Жалов, на най-близката си другарка световната рекордьорка Йорданка Благоева. Последно я видяхме на честването на 50-годишния юбилей от световния рекорд на Благоева в Загреб през септември…..

С 27-те си национални рекорда (22 на открито и 5 в зала), с 12-те си шампионски титли (8 на открито и две в зала), Диана Йоргова е заслужила завинаги достойното си място в Залата на славата на българската лека атлетика (която вероятно предстои да бъде построена…). През 1974 г. тя бе определена (от журналисти и специалисти) за Атлет No 1 на 50-илетието на българската лека атлетика в анкетата на ИСС „Старт”.

В заключение да отбележим, че Диана Йоргова е „астрална близначка” с любимеца на няколко поколения зрители български актьор Стефан Данаилов (също роден на 09 декември 1942 г.). На 9 декември рожден ден има и олимпийската шампионка на академично гребане Здравка Йорданова!

Снимки: ИСС „Старт”, Wikipedia, Imago images

Сподели във Facebook