Иван Педросо – на 50!
Легендата в скока на дължина – с юбилей
Днес, 17 декември, един от емблематичните състзатели в сектора за скок на дължина – кубинецът Иван Педросо – навършва половин век. Кой беше и е Педросо и какво бе характерно за него като състезател, какво го отличава като един от най-успешните треньори днес? С деветте си световни титли (5 в зала и 4 на открито) атлетът остава ненадминат по брой на златни медали от планетарни шампионати….
Роден в Хавана на 17 декември 1972 г., още на 18 години (ненавършени) Иван Ласаро Педросо Солер (това е пълното му име) преминава „класиката” от осем метра в скока на дължина – 8.08 м. Едва ли мнозина от зрителите, присъствали на стадион „9-ти септември” в Пловдив през август 1990 г., са запомнили изявата на Педросо, който тогава остава 4-и на световното за юноши (7.81 м). Още през следващата 1991-ва обаче Иван вече е шампион на Панамериканските игри за юноши в Кингстън.
За първата си Олимпиада (в Барселона през 1992 г.) Педросо заминава с два брилянтни скока – 8.43 м (Саламанка) и 8.53 м (Севиля), но на самите Игри приключва леко разочарован с 8.11 м и четвъртото място – след американското трио Карл Люис, Майк Пауъл и Джо Грийн….
1993 год. На световното в зала в Торонто през март Педросо е за първи път световен шампион (8.23 м), но на световния шампионат на открито в Щутгарт на финала се контузва и не успява да запише сполучлив опит….
1995 год. Втори пореден златен медал на СП в зала в Барселона (8.51 м) и удивителната поредица от 28 (!) състезания през годината без загуба. На турнира във високопланинския алпийски ски-курорт Сестриере (Италия) на 29-и юли Педросо се приземява на 8.96 м (с 1 см повече от световния рекорд. Уредът за отчитане на вятъра е отчел (+1.2 м в сек.). Но италианската федерация FIDAL никога не предлага за ратификация това постижение. Оказва се, че точно в момента на скока на Педросо около анемометъра (уредът за вятъра) се изпречва мистериозна фигура на непознат мъж…… На световното в Гьотеборг само след седмица Иван няма проблем – победа с 8.70 м и първи златен медал от световен шампионат на открито…
1996 г. След успешен зимен сезон (8.43 в Мадрид и 8.46 в Лиевен през февруари), Педросо не се чувства много убедителен току пред Олимпиадата в Атланта. През март той претърпява лека операция, но успява някак да се възстанови .На квалификацията на Игритет Иван все пак се справя – 8.05 м, но на финала – уви – остава извън осмицата с мизерните 7.75 м…
1997 г. Педросо дублира на йота резултата си (8.51 м) от Барселона 1995 и грабва трети пореден златен медал от СП в зала – в зала „Берси” в Париж. На световното през лятото в Атина обаче Иван е притиснат здраво от американеца Ерик Уолдър. Кубинецът повежда от първия си скок с 8.42 м, но после Уолдър с 8.36 и 8.38 м остава само на 4 см след него…..
1998 г. Атлетът претърпява само една загуба през годината, а всички важни състезания по света са негови – Игрите на добра воля в Юниъндейл (8.54), Игрите на Карибиския басейн в Маракайбо (8.45) и накрая Световната купа в Йоханесбург (8.37 м).
1999 г. На световното в зала в Маебаши (Яп) през март Педросо повежда от раз с 8.46 м. Като че победата му е „в кърпа” вързана. Не така мисли обаче импозантният испанец Яго Ламела. В хода на състезанието той на три пъти „чупи” испанския рекорд – 8.29, 8.42 и накрая 8.56 м (европейски рекорд в зала). Ламела вече е начело, но остава последният отговор на Педросо. С присъщата си воля и вдъхновение в последния си шести опит Иван „изригва” до 8.62 м и печели четвърта поредна титла! През лятото Педросо претърпява само една загуба и за световния шампионат на открито в Севиля пристига с 8.60 м. В Андалусия кубинецът повежда още след третия кръг (8.56 м), въпреки отчаяните опити на Ламела да го настигне (8.40 м)…
2000 год. Още на 3 юни в Йена Педросо категорично заявява претенции – 8.65 м. Последва обаче досадно разтежение на ахилеса и резултатите му спадат с по 40 см. Олимпиадата в Сидни е чак в края на спетември и Иван все таки съумява да се „вдигне”. Финалът на Олимпийския стадион е истински трилър. Двубоят между Педросо и австралийската надежда на домакините Джай Таурима е непредсказуем до последния миг. След третия кръг Таурима е начело по опити (8.34 м § 8.18) срещу само един валиден скок на Иван – 8.34 м. В четвъртия си опит Педросо повежда с 8.41 м, а Таурима с 8.40 м е все така опасно близо. Вече в петия кръг Иван прави фаул, а Таурима „взривява” трибуните с 8.49 м. Как ще репликира Педросо в последната си шеста възможност? Иван влага цялата си душа и сърце в този опит и с 8.55 м е олимпийски шампион. Паметен е мигът на стадиона, когато Педросо пада на колене и покрива с длани лицето си, ридаейки с отпушената радост и облекчение след инфарктния епилог на състезанието на живота си!
2001 год. На световното в зала в Лисабон Иван Педросо се окичва с пети (!) пореден златен медал от световен шампион в зала – 8.43 м. През август в Едмънтън (Кан) последва и четвърти пореден златен медал от планетарни шампионати на открито. С 8.35 м и 8.40 м Педросо оставя доста след себе си американеца Стингфелоу (8.24 м)…
2002 и 2003 г. Победите за Педросо идват все по-трудно и предишната свежест и готовност за скокове над 8.40 – 8.50 като че вече безвъзвратно са се „изпарили”…
2004 г. На шестото си световно в зала (в Будапеща) Иван едва се промъква в осмицата (8.09), а на Олимпиадата в Атина чак в последния си шести скок (8.23) изпреварва румънеца Таруш (8.21) и застава на незавидното (за себе си) седмо място!….
Педросо вече окончателно се е установил в Испания. Състезания и скокове над осмия метър се случват вече все по-рядко (последният е през 2007 г. – 8.15 м). Като че настъпва и времето „шпайковете да бъдат окачени на стената”!…..
В годините, преживени в Испания, Иван Педросо среща немалко трудности и недоверие, докато се наложи като един от най-успешните треньори в хоризонталните скокове. Но най-накрая успява, и то напълно заслужено!…..
Нека заедно си припомним най-титулуваните възпитаници в последните 20 години на ненадминатия „майстор в хоризонталните скокове:
Юлимар Рохас (Венесуела) олимпийска (15.67 м), шесткратна (2017, 2019 и 2022 на открито и трикратна в зала – 2016, 2018 и 2022 (със световен рекорд в зала 15.74 м) шампионка в тройния скок
Нелсон Евора (Португалия) – олимпийски (2008), световен (2007) и европейски (2018) шампион на троен скок (17.74 м и 17.82 м с вятър)
Теди Тамго (Франция) – световен шампион (на открито 2013 и в зала 2010) и европейски шампион на троен скок, световен рекордьор на троен скок в зала (17.92 м) и с личен рекорд на открито (18.04 м)
Ана Пелетейро (Испания) – европейска шампионка в зала на троен скок (2019) и бронзова медалистка от Олимпиадата в Токио, рекордьорка на Испания (14.87 м)
Алексис Копейо (Куба и Азърбейджан) – с личен рекорд 17.68 м на троен скок
Джордан Алехандро Диас (Куба и Португалия) – едва на 21 и е вече със 17.87 м личен рекорд на троен скок
Ектор Сантос (Испания) – медалист от ЕП за младежи и юноши на скок дължина (8.19)
Фатима Диаме (Испания) – седемкратна шампионка на Испания в скока на дължина (6.82)
Педросо с най-добрите си атлети
Теси Ебоселе (Нигерия и Испания) – сребърна медалистка на скок дължина и троен скок от СП и ЕП за девойки през 2021 г. (6.63 м на скок дължина)
Със сигурност има още много имена на талантливи и перспективни състезатели под егидата на Иван Педросо, за които тепърва ще се чува…..
Има достатъчно показатели, които сочат дълговечния атлет, спортист и боец в сектора Иван Педросо като един от най-добрите в скока на дължина въобще в аналите на световната атлетика. Състезанията, в които той е регистирал постижения над осем метра, са точно 189 (!). Дори на 38 кубинецът за последно опита себе си в сектора, записвайки 7.48 м….. С деветте си поредни световни титли и олимпийския си златен медал той завинаги заема свое достойно и неизлечимо място в историята на световната атлетика.
Снимки: Instagram, Wikipedia
