Един от знаковите британски бегачи – на 75 г.
Юбилей за неуморимия Брендън Фостър
Днес един от прочутите британски бегачи на дълги разстояния от миналия век – Брендън Фостър – навършва 75 години. Освен отличен атлет, Фостър се прояви и като успешен бизнесмен, промоутър, коментатор на атлетически състезания по телевизията и даже ….. учител по химия в гимназията.
Роден на 12 януари 1948 г. в най-ранните си години в атлетиката Брендън съвсем не „блести” с някакви запомнящи се изяви. Чак 21-годишен (1969) той е записан в ранглистите с 3:47.1 мин. на 1500 м, но година по-късно, през 1970 г. на Общобританските игри в Единбург вече е бронзов медалист на 1500 м с 3:40.6. На следващата 1971 г. Фостър за първи път е е медалист и от европейско първенство – в Хелзинки той финишира трети на 1500 м с 3:39.2 мин. Само седмица по-късно, пак в Единбург в бягането на 2 мили (3218 м) Брендън поставя първия си национален рекорд на Великобритания – 8:24.8, финиширайки втори след белгиеца Емил Путеманс (8:17.8 – световен рекорд).
Мюнхен 1972
На първата си Олимпиада – в Мюнхен през 1972 г. – на полуфинала Фостър изравнява британския рекорд на 1500 м (3:38.2), а на финала завършва на престижното пето място с 3:39.0 мин.
Единбург 1973
Първия си световен рекорд Брендън Фостър установява през следолимпийската 1973 г. В бягането на две мили на срещата Великобритания-Унгария на стадион „Кристал Палас” в Лондон той спира уредбата на 8:13.68 мин. С треньора си Стан Лонг двамата се насочват все повече към бягането на 5000 м и първата му голяма победа е именно на тази дистанция – на финала за Купата на Европа (пак в Единбург!) през септември 1973 г.
Крайстчърч 1974
Още през януари 1974 г. Фостър участва на Игрите на британската общност в Крайстчърч (Нова Зеландия). В бягането на 5000 м той „засича” нов британски рекорд (13:14.6 – трето във вечната ранглиста), финиширайки втори, само на две десети след кениеца Бен Джипчо. Четири дни по-късно Брендън стартира и на 1500 м и, макар да установява нов национален рекорд – 3:37.2, остава едва седми в едно изключително бягане, в което Филберт Байи (3:32.2) и Джон Уокър (Н.Зел) (3:32.5) подобряват световния рекорд. През лятото на тази 1974-а Брендън печели няколко авторитетни победи, а на 3-ти август, на чисто новата тартанова писта в Гейтсхед подобрява световния рекорд на 3000 м – 7:35.2 мин. Интересното е, че тогава Фостър пробягва първите 1500 м за 3:49.1, а вторите – с три (!) секунди по-бързо (за 3:46.1). Логична и резонна е и европейската му титла на 5000 м от първенството в Рим през септември – 13:17.21 мин. Във Вечния град превъзходството му е повече от очевадно (вторият Кушман (ГДР) е с 13:23.93, а трети е двойния олимпийски шампион от Мюнхен’72 Ласе Вирен (Финл) -13:24.57 мин.).
Рим 1974
През 1975 г. Фостър отново е първи на финала за Купата на Европа (в Ница), пак на 5000 м (13:36.2). Десетина дни по-късно, на 29 август 1975 на „Кристал Палас” в Лондон Брендън прави зашеметяващ дебют на 10000 м – 27:45.43 мин. – седмо време в историята тогава!
Монреал 1976
За втората си Олимпиада – тази в Монреал през 1976 г. – Брендън заминава достатъчно мотивиран. Уви, буквално дни преди първия си старт той е сполетян от досадна и изтощителна диария. Във финала на 10000 м Фостър все пак финишира с бронзов медал (27:55.08), само след вездесъщия Ласе Вирен (с четири златни медала от две Олимпиади) 27:40.38 и португалеца Карлуш Лопеш (27:45.17). Изтощението и умората си казват думата във финала на 5000 м пет дни по-късно. Макар на полуфинала да регистрира нов олимпийски рекорд (13:20.34), на самия финал Фостър не успява да „отрази” финалния спринт на конкурентите си и завършва разочароващо пети (Вирен 13:24.76, Дик Куакс (Н.Зел) 13:25.16, Хилденбранд (ФРГ) 13:25.38, Диксън (Н.Зел) 13:25.50, Фостър 13:26.19)……
В следолимпийската 1977-ма Фостър е шампион на Великобритания на крос-кънтри (9 мили) и през лятото прави няколко пъти опити за нов световен рекорд на 10000 м. Пак на „Кристал Палас” на 22 юли 1977 г. Брендън тръгва доста бързо на тези 25-те обиколки на пистата (първите 5000 м за 13:38.86!) После темпото му „спада” и на финала хронометрите засичат „само” 27:45.66 мин. Пропускайки финала за Купата на Европа в Хелзинки и първата Световна купа в Дюселдорф, Фостър прави нов опит за рекорд на 10000 м. На 9-и септември (пак на „Кристал Палас” в Лондон) Брендън успява да финишира за 27:36.62 мин. – трето в историята тогава, след световния рекорд на Филберт Байи (Танз) 27:30.47 и Дейв Бедфорд (Вбр) 27:30.8 мин.
На 11 юни 1978 г. във Виена кениецът Хенри Роно чупи световния рекорд на 10000 м (27:22.47). Дванайсет дни по-късно, на „Кристал Палас” Фостър тръгва да подобри това постижение. В едно солово бягане и при лоши климатични условия (дъжд и доста хладно време, около 14 градуса!) Брендън не успява в намеренията си – „само” европейски рекорд от 27:30.30 мин. (удивителното на това бягане е, че двата му „сплита” на 5000 м са идентични – 13:45.1 и 13:45.2). След като завоюва титлата на Общобританските игри в Едмънтън през август (28:13.65), Фостър е подготвен идеално за третото си европейско първенство – в Прага. Чешката столица посреща европейския елит с дъжд и есенно време. На 29 август във финала на 10000 м Брендън през цялото време се движи в челната група…. На финалния спринт обаче той отстъпва на Марти Вайньо (Финл) 27:30.99, на Венанцио Ортис (Ит) 27:41.48 и на Александър Антипов (СССР) нац.рекорд 27:31.50 мин. С 27:32.65 Фостър е безутешно четвърти…..
Вече на 31, през 1979 г. Фостър отново дава своя принос за Великобритания, вземайки най-много точки (осем) за победата си на 10000 м на финала за Европейската купа в Торино (28:22.86). На мемориала ‘Иво ван Дам” в Брюксел на 4 септември Брендън е втори на 10000 м с 27:41.23, само след сънародника си Майк Маклауд (27:39.76).
В олимпийската 1980-а Фостър опитва и маратона (с нелошите 2:15:49), а последната му международна изява е на олимпийските игри в Москва – единайсти на 10000 м с 28:22.54 мин (отново след остри стомашни проблеми).
От 1981 г. Фостър се присъединява към „Найк Интернешънъл” и впоследствие (1988 г.) основава собствена компания „Нова Интернешънъл” (преименувана на „Вю фром Интернешънъл”) за доставка на спортни пособия и екипировка за националния атлетически отбор на Великобритания. От 1983 г. та чак до 2017-а Брендън е спортен коментатор на ВВС Телевижън, отразявайки всички важни атлетически събития по света.
Още като състезател (през 1977 г.) Брендън Фостър е основател и организатор на „Gateshead North Run””- бягане на полумаратон, което от 1981 г. се преименува на “Great North Run” (между Newcastle upon Tyne и South Shields). През годините състезанието придобива все по-голяма популярност и през 2014 г. на старт дори застават не по-малко от …. 100 000 бегачи!
Многобройни са наградите, отличията и ордените, връчени на Фостър заради забележителната му спортна кариера. Той първо е отличен като член на Ордена на Британската империя (Member of the Order of the British Empire), а по-късно е промотиран и като Commander of the order of the British Empire. През август 2017 г. Брендън Фостър е отличен с най-голямата награда на IAAF (сега World Athletics) – Golden Order of Merit.
Снимки: Getty Images, Wikipedia
