Начало Годишнини Вездесъщият бегач Евгений Аржанов чукна 75!

Вездесъщият бегач Евгений Аржанов чукна 75!

от Alexander Vangelov
372 разглеждания

Юбилей за украинския „средновик” Егвний Аржанов

Един от знаковите бегачи на 800 м – на 75!

Днес един от знаковите бегачи  на 800 м от 70-те години на миналия век- украинецът Евгений Аржанов – навършва 75-годишен юбилей. Със сърцатите и емоционални изяви в бягането на две обиколки Аржанов стана нарицателно име в световната атлетика в 20-ти век.

Роден на 09 февруари 1948 г.в Калуш, Ивано-Франковска област, Евгений расте буен и снажен и първите му изяви в спорта съвсем не са в леката атлетика. Малко с баскетбол, повече с футбол, Аржанов е природно бърз и треньорите му предричат бляскаво бъдеще с Цар-футбол. По това време Евгений учи в химико-технологичния техникум в Калуш и пръв наставник в леката атлетика (през 1965 г.) му е преподавателят по физкултура Роман Козий.

През 1966 г. Аржанов за пръв път „слиза” под двете минути на 800 м – 1:55.6 мин., а година по-късно, в Гомел, вече е шампион на СССР за младежи и отбелязва 1:49.4 мин. На състезания в Киев  на 4 септември…. За Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г. Евгений заминава с нелошите 1:47.2 мин. и с лекота се справя в шестата серия – трети с 1:48.4. В първия полуфинал обаче коридорът на Аржанов е празен – контузия заставя едва 20-годишния атлет да се откаже от участие….. При загрявката Евгений е настъпил металната шина, отделяща първи коридор от тревния терен и кракът му отича фатално! Все по това време треньор му е Виктор Валявко.

На първото си европейско първенство – в Атина през септември 1969 г. Евгений не успява да настигне фаворитите Фром и Матушевски (двамата от ГДР) и чеха Плахи и с 1:47.1 остава на четвъртото място във финала на 800 м. Месец по-рано, на шампионата на СССР в Киев Аржанов с 1:46.4 поставя личен рекорд, отстъпвайки само с две десети на Сергей Крючок….

Още през зимата на 1970 г. обаче Евгений начева своята победоносна серия – златен медал от европейското във Виена на 800 м (1:51.0), далеч пред останалите трима Бораз (Фр), Меджимурец (Югосл) и Кемпер (ФРГ) (и тримата с по 1:51.9).

Още тук впечатлява рязката му и изненадваща атака далеч преди последните метри в състезанието. На срещата СССР-САЩ-сборен световен отбор  в Ленинград през юли 1970 г. Аржанов побеждава всички с великолепен и продължителен спринт в бягането на 800 м – 1:45.6 мин. (рекорд на СССР). Логична е и победата му на финала за Купата на Европа в Стокхолм в края на август – 1:47.8.

Аржанов се появява и на второто поредно европейско първвенство в зала – това в софийската зала „Фестивална” през март 1971 г. Във финала на 800 м той изостава последен след първите 2000 м (27.6), но още във втората обиколка след продължителен „рейд” излиза начело (400 м 56.2) и така докрая не позволява никому да го настигне (600 м 1:22.2, 800м 1:48.7 мин). Вторият след Аржанов – британецът Филип Люис пристига заедно с поляка Купчик почти две (!) секунди по-късно!!! През лятото – в началото на юли – в Бъркли на срещата САЩ-СССР-Британска общност украинецът финишира безпроблемно първи с 1:47.3 мин.

За европейското в Хелзинки Евгений заминава с напълно обосоновано самочувствие като фаворит номер едно. И прогнозата за победа се сбъдва на 100 процента. След като Андрю Картър (Вбр) води на първите 400 м (51.3), на третия завой шампионът от Атина’1969 Дитер Фром (ГДР) излиза напред и се опитва да се откъсне напред. Аржанов диша след него почти до 600-ия метър (1:18.3), след което започва патентования си продължителен спринт по виража. Евгений финишира като европейски шампион (1:45.6), пред Фром (1:46.0) и Картър (1:46.2).

През лятото на олимпийската 1972-ра Аржанов регистрира няколко авторитетни победи в Европа. На първенството на СССР на стадион „Ленин” в Москва на финала на 800 м Евгений е настъпен отзад с шпайка на свой противник и е принуден да напусне пистата с одран и разкървавен глезен. Е, поправителният е на 17 август (пак в Москва), когато Аржанов поставя нов рекорд на СССР – 1:45.3 и подпечатва визата си за Олимпиадата в Мюнхен.

На „Олимпиа щадион” в Мюнхен сериите и полуфиналите на 800 м са истинско изпитание за всички с накъсаното си темпо и неочакваните обрати по време на бяганията. Немалко фаворити са принудени да напуснат борбата  още преди финала. Всички очакват титаничния сблъсък межди Аржанов и световния рекордьор Дейв Уотъл (САЩ) 1:44.3 мин. Във финала инициативата поемат кенийците Бойт и Оуко, а Аржанов пропуска на първата права още няколко бегача пред себе си. Още по-озадачаваща обаче е тактиката на американеца Уотъл. Той бяга на около 10 метра след групата!!??… Малко след отметката на 500-ия метър Евгений започва знаменитата си рязка атака и излиза начело – само за 20 метра от шеста на първата позиция (600 м 1:19.2), следван от Оуко и Фром (ГДР). Не е ли много ранна тази атака?… Уотъл усеща угрозата и от опашката се залепва на последния вираж към основната група. На последната права Аржанов все още е с около 4 м пред кенийците Бойт и Оуко, а 60 м преди финала Уотъл настига африканското дуо. Дейв бяга вдясно от кенийците и като че ли няма да настигне Аржанов. С последни  решителни 10 м обаче Уотъл задминава Бойт и се втурва отдясно към финиша. Дали Евгений усеща угрозата отдясно? Буквално един (!) метър преди финалната линия Аржанов се хвърля отчаяно напред и се просва върху пистата. Уотъл също се навежда на финиша… Кой е първи? Никой не може да каже със сигурност, но след минути на агония в мъчително очакване на таблото се появява първо името на …. Уотъл (1:45.86), а след неговото и това на Аржанов (1:45.89). Три стотни разлика и на стадиона в онзи момент изглежда няма по-съкрушен и отчаян човек от Аржанов…. Самокритичен и откровен, Евгений дори половин век по-късно все още има силата и доблестта да признае собствените си грешки по време на самото бягане….

В следолимпийската 1973-а Аржанов стартира на полуфинала за Купата на Европа в Осло (5 август). В едно тактическо надхитряне Евгений (1:46.38) надвива над финалиста от Мюнхен Андрю Картър (1:46.61). Две седмици по-късно безпроблемна и логична изглежда победата на 800 м (1:46.88) на Евгений на Универсиадата в Москва.

Ето че идва най-важното изпитание за 1973-та – финалът за Купата на Европа през септември в Единбург. На стадион Meadowbank времето вече е есенно и хладно, с ръмящ от време на време дъжд. Няколко дни преди състезанието на Аржанов са подарени чисто нови шпайкове. Евгений решва да ги изпробва за първи път  на самото бягане в Единбург. Обаче „дарителите” са погодили мръсен номер на Аржанов – в подметката на единия шпайк има нарочно поставена твърда пластинка. Евгений усеща това едва по време на загрявката и за смяна на шпайковете и дума не може да става. През цялото бягане съветският атлет чувства рязка болка в петата. Той пак атакува на 200 м преди финала, но Картър прихваща щурма му и в последните 80 метра (на правата) го задминава. Евгений се бори и с насрещния вятър и за малко да изтърве и второто място от “вечния” си съперник Дитер Фром…. Първото място е за Картър (1:46.44), пред Аржанов (1:46.70) и Фром (1:46.71).

Някак обезверен и отегчен, Аржанов се оттегля от пистата едва на 26 години (през 1974 г. 1:48.6). След дълги години от ръководството на Всесъюзната федерация полека атлетика се сещат и Евгений работи като админстративен ръководител в периода 1986-1992 г.

Повече от две десетилетия Аржанов се включва активно като коментатор на атлетически състезания по Всесъюзните и украинските телевизия и радио. После се установява в Югозиточна Азия (Южна Корея, Виетнам, Индонезия, Малайзия), където е главен треньор и консултант на националните отбори. Аржанов често е канен като лектор на множество научни конференции и семинари, организирани от ИААФ (Световната атлетика) и МОК.

Със собствено излъчване и поведение Евгений Аржанов винаги е бил желана компания на съотборниците си при повечето лагер-сборове на Сборная СССР. Забележително е приятелството и дружбата му с олимпйския шампион в спринта Валерий Борзов.

Снимки:Wikipedia, Getty images

 

0 Коментар
0

Подобни статии

Съдържанието е обект на авторски права и не може да бъде копирано.