Юбилей за украинския „средновик” Егвний Аржанов
Един от знаковите бегачи на 800 м – на 75!
Днес един от знаковите бегачи на 800 м от 70-те години на миналия век- украинецът Евгений Аржанов – навършва 75-годишен юбилей. Със сърцатите и емоционални изяви в бягането на две обиколки Аржанов стана нарицателно име в световната атлетика в 20-ти век.
Роден на 09 февруари 1948 г.в Калуш, Ивано-Франковска област, Евгений расте буен и снажен и първите му изяви в спорта съвсем не са в леката атлетика. Малко с баскетбол, повече с футбол, Аржанов е природно бърз и треньорите му предричат бляскаво бъдеще с Цар-футбол. По това време Евгений учи в химико-технологичния техникум в Калуш и пръв наставник в леката атлетика (през 1965 г.) му е преподавателят по физкултура Роман Козий.
През 1966 г. Аржанов за пръв път „слиза” под двете минути на 800 м – 1:55.6 мин., а година по-късно, в Гомел, вече е шампион на СССР за младежи и отбелязва 1:49.4 мин. На състезания в Киев на 4 септември…. За Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г. Евгений заминава с нелошите 1:47.2 мин. и с лекота се справя в шестата серия – трети с 1:48.4. В първия полуфинал обаче коридорът на Аржанов е празен – контузия заставя едва 20-годишния атлет да се откаже от участие….. При загрявката Евгений е настъпил металната шина, отделяща първи коридор от тревния терен и кракът му отича фатално! Все по това време треньор му е Виктор Валявко.
На първото си европейско първенство – в Атина през септември 1969 г. Евгений не успява да настигне фаворитите Фром и Матушевски (двамата от ГДР) и чеха Плахи и с 1:47.1 остава на четвъртото място във финала на 800 м. Месец по-рано, на шампионата на СССР в Киев Аржанов с 1:46.4 поставя личен рекорд, отстъпвайки само с две десети на Сергей Крючок….
Още през зимата на 1970 г. обаче Евгений начева своята победоносна серия – златен медал от европейското във Виена на 800 м (1:51.0), далеч пред останалите трима Бораз (Фр), Меджимурец (Югосл) и Кемпер (ФРГ) (и тримата с по 1:51.9).
Още тук впечатлява рязката му и изненадваща атака далеч преди последните метри в състезанието. На срещата СССР-САЩ-сборен световен отбор в Ленинград през юли 1970 г. Аржанов побеждава всички с великолепен и продължителен спринт в бягането на 800 м – 1:45.6 мин. (рекорд на СССР). Логична е и победата му на финала за Купата на Европа в Стокхолм в края на август – 1:47.8.
Аржанов се появява и на второто поредно европейско първвенство в зала – това в софийската зала „Фестивална” през март 1971 г. Във финала на 800 м той изостава последен след първите 2000 м (27.6), но още във втората обиколка след продължителен „рейд” излиза начело (400 м 56.2) и така докрая не позволява никому да го настигне (600 м 1:22.2, 800м 1:48.7 мин). Вторият след Аржанов – британецът Филип Люис пристига заедно с поляка Купчик почти две (!) секунди по-късно!!! През лятото – в началото на юли – в Бъркли на срещата САЩ-СССР-Британска общност украинецът финишира безпроблемно първи с 1:47.3 мин.
За европейското в Хелзинки Евгений заминава с напълно обосоновано самочувствие като фаворит номер едно. И прогнозата за победа се сбъдва на 100 процента. След като Андрю Картър (Вбр) води на първите 400 м (51.3), на третия завой шампионът от Атина’1969 Дитер Фром (ГДР) излиза напред и се опитва да се откъсне напред. 
Аржанов диша след него почти до 600-ия метър (1:18.3), след което започва патентования си продължителен спринт по виража. Евгений финишира като европейски шампион (1:45.6), пред Фром (1:46.0) и Картър (1:46.2).
През лятото на олимпийската 1972-ра Аржанов регистрира няколко авторитетни победи в Европа. На първенството на СССР на стадион „Ленин” в Москва на финала на 800 м Евгений е настъпен отзад с шпайка на свой противник и е принуден да напусне пистата с одран и разкървавен глезен. Е, поправителният е на 17 август (пак в Москва), когато Аржанов поставя нов рекорд на СССР – 1:45.3 и подпечатва визата си за Олимпиадата в Мюнхен.
На „Олимпиа щадион” в Мюнхен сериите и полуфиналите на 800 м са истинско изпитание за всички с накъсаното си темпо и неочакваните обрати по време на бяганията. Немалко фаворити са принудени да напуснат борбата още преди финала. Всички очакват титаничния сблъсък межди Аржанов и световния рекордьор Дейв Уотъл (САЩ) 1:44.3 мин. Във финала инициативата поемат кенийците Бойт и Оуко, а Аржанов пропуска на първата права още няколко бегача пред себе си. Още по-озадачаваща обаче е тактиката на американеца Уотъл. Той бяга на около 10 метра след групата!!??… Малко след отметката на 500-ия метър Евгений започва знаменитата си рязка атака и излиза начело – само за 20 метра от шеста на първата позиция (600 м 1:19.2), следван от Оуко и Фром (ГДР). Не е ли много ранна тази атака?… 
Уотъл усеща угрозата и от опашката се залепва на последния вираж към основната група. На последната права Аржанов все още е с около 4 м пред кенийците Бойт и Оуко, а 60 м преди финала Уотъл настига африканското дуо. Дейв бяга вдясно от кенийците и като че ли няма да настигне Аржанов. С последни решителни 10 м обаче Уотъл задминава Бойт и се втурва отдясно към финиша. Дали Евгений усеща угрозата отдясно? Буквално един (!) метър преди финалната линия Аржанов се хвърля отчаяно напред и се просва върху пистата. Уотъл също се навежда на финиша… Кой е първи? Никой не може да каже със сигурност, но след минути на агония в мъчително очакване на таблото се появява първо името на …. Уотъл (1:45.86), а след неговото и това на Аржанов (1:45.89). Три стотни разлика и на стадиона в онзи момент изглежда няма по-съкрушен и отчаян човек от Аржанов…. Самокритичен и откровен, Евгений дори половин век по-късно все още има силата и доблестта да признае собствените си грешки по време на самото бягане….
В следолимпийската 1973-а Аржанов стартира на полуфинала за Купата на Европа в Осло (5 август). В едно тактическо надхитряне Евгений (1:46.38) надвива над финалиста от Мюнхен Андрю Картър (1:46.61). Две седмици по-късно безпроблемна и логична изглежда победата на 800 м (1:46.88) на Евгений на Универсиадата в Москва.
Ето че идва най-важното изпитание за 1973-та – финалът за Купата на Европа през септември в Единбург. На стадион Meadowbank времето вече е есенно и хладно, с ръмящ от време на време дъжд. Няколко дни преди състезанието на Аржанов са подарени чисто нови шпайкове. Евгений решва да ги изпробва за първи път на самото бягане в Единбург. Обаче „дарителите” са погодили мръсен номер на Аржанов – в подметката на единия шпайк има нарочно поставена твърда пластинка. 
Евгений усеща това едва по време на загрявката и за смяна на шпайковете и дума не може да става. През цялото бягане съветският атлет чувства рязка болка в петата. Той пак атакува на 200 м преди финала, но Картър прихваща щурма му и в последните 80 метра (на правата) го задминава. Евгений се бори и с насрещния вятър и за малко да изтърве и второто място от “вечния” си съперник Дитер Фром…. Първото място е за Картър (1:46.44), пред Аржанов (1:46.70) и Фром (1:46.71).
Някак обезверен и отегчен, Аржанов се оттегля от пистата едва на 26 години (през 1974 г. 1:48.6). След дълги години от ръководството на Всесъюзната федерация полека атлетика се сещат и Евгений работи като админстративен ръководител в периода 1986-1992 г.
Повече от две десетилетия Аржанов се включва активно като коментатор на атлетически състезания по Всесъюзните и украинските телевизия и радио. После се установява в Югозиточна Азия (Южна Корея, Виетнам, Индонезия, Малайзия), където е главен треньор и консултант на националните отбори. Аржанов често е канен като лектор на множество научни конференции и семинари, организирани от ИААФ (Световната атлетика) и МОК.
Със собствено излъчване и поведение Евгений Аржанов 
винаги е бил желана компания на съотборниците си при повечето лагер-сборове на Сборная СССР. Забележително е приятелството и дружбата му с олимпйския шампион в спринта Валерий Борзов.
Снимки:Wikipedia, Getty images
