ЮБИЛЕЙ ЗА ВТОРАТА АБОРИГЕНКА – НОСИТЕЛКА НА ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛ ЗА АВСТРАЛИЯ
Олимпийската шампионка Кати Фрийман – на 50!
Днес, 16 февруари, националната героиня на Австралия от началото на 21-ви век Кати Фрийман отпразнува своя половинвековен юбилей. Коя бе и коя днес е Фрийман и с какво ще я помним в историята на атлетиката?
Родена на 16 февруари 1973 г. в Слейд Пойнт, Маккай в област Куинсланд, още на 14 години Катрин Астрид Саломе Фрийман (представителка на местното население аборигени) прави впечатление на училищни състезания и скоро започва системни занимания по лека атлетика под ръководството на своя пастрок Брус Барбър. На 16 години тя вече е със спортна стипендия, а през следващата 1989 г. вече е пробягала 100-е метра за 11.67 секунди.
Едва ли много от зрителите на третото световно първенство за юноши и девойки в Пловдив са запомнили само 17-годишната австралийска спринтьорка Фрийман, която финишира пета във финала на 200 м с 23.61 сек. В същата година Кати е златна медалистка на щафетата 4х100 м с отбора на Австралия на Общобританските игри в Оклънд. Така Фрийман е първата аборигенка, която печели златен медал за Австралия от Игрите на Британската общност, при това само на 17 години.
Пре това време Фрийман вече си има и мениджър (Ник Бидо, с когото съжителства до 1999 г.), има си и нов треньор (Питър Форчън), който ще остане до нея до края на спортната й кариера през 2003….. Общо Кати има четирима интимни партньори в живота си, но само с втория – Санди Бодекър и четвъртия – Спрей Фарм, сключва граждански бракове. На 38 години Фрийман се сдобива и с първата си рожба – син Джордан…..
В олимпийската 1992 г. Фрийман участва на второто си световно за девойки и този път се окичва с медал – сребърен в бягането на 200 м (23.25). Едва 19-годишнат, на първата си Олимпиада Кати стига до четвъртфинала на 400 м, където с 51.52 сек остава пета и само за няколко стотни не попада в полуфинала….
На световното в Щутгарт през август 199,3 Фрийман стига до полуфинала на 200 м (пета с 22.58), отстъпвайки четвъртото място (за финала) на вездесъщата фанцузойка Мари-Жозе Перек (22.49). Сам две седмици по-късно на турнира в Риети Фрийман категорично предявява мястото си в световния елит – трета на 200 м с внушителните (за тогава) 22.37 секунди на 200 м
Талантът на Кати Фрийман „разцъфва” на Общобританските игри във Виктория (Канада) през 1994 г., печелейки два златни медала (200 м 22.25 и 400 м 50.38). На финала за ИААФ Гран При веригата в Париж на 3 септември 1994 г. Кати с 50.04 се приближава плътно до границата на 50-те секунди, отстъпвайки само на Перек (49.77). Но печелейки Голямата награда в бягането на 400 м…..
Разочарование обаче настига Фрийман на световното в Гьотеборг в началото на август 1995 г. Сочена като една от претендентките за медал на 400 м, във финала Кати тръгва твърде бързо (23.3 на 200 м), после на 300-те метра Перек се изравнява с нея на завоя (и за двете 35.7). На последната права Фрийман сдава позицията си и завършва едва четвърта (50.60), след Перек 49.28, Полин Дейвис (Бахама) 49.96 и американката Джърл Майлс (50.00).
За втората си олимпиада (в Атланта през 1996 г.) Фрийман е подготвена както никога преди – на три пъти през сезона тя се справя с 50-те секунди – 49.95, 49.81 и 49.59. В столицата на щата Джорджия Кати стига с лекота до финала. Вече на самия финал й се пада добрият четвърти коридор, а Мари-Жозе Перек е зад нея в трети. Мощната бахамка Полин Дейвис минава първа на 200-е метра (23.25), следвана от Перек (23.25), Фатиа Юсуф (Ниг) 23.30 и Фрийман 23.47. На виража Перек започва плавна атака. След 300-е метра французойката дръпва напред, но Фрийман я следва упорито по петите. Едва в последните 20-ина метра Мари-Жозе успява да се измъкне от преследването на Фрийман – 48.25 сек. Кати Грийман финишира втора с континентален рекорд от 48.83 (пето време в историята тогава, след Кох (ГДР) 47.60, Кратохвилова (ЧССР) 47.99, Перек 48.25 и Владикина (СССР) 48.27)….
В следолимпийската 1997 г. Фрийман губи само едно бягане (от общо 13) на 400 м. На третото си световно първенство (в Атина) Кати е неубедителна в серията и четвъртфинала си на 400 м (все втора) и особено на полуфинала (едва трета с 50.11). Затова на финала й се пада фаталният (а повечето спринтьори) първи коридор. След първите 100 м тя е последна (осма), на 200-е метра вече е с място напред – седма (23.92), а на втория вираж Кати е като вихър (300-е метра тя преминава за 36.13, само на две стотни по-бавно от лидерката Фалилат Огункоя (Ниг). И на последната права Фрийман стисва зъби и…финишира като световна шампионка за 49.77, само на две (!) стотни пред тренировъчната си партньорка Санди Ричардс (Ямайка)….
През 1998 г. Фрийман нито веднъж не „слиза” под 50-е секунди на 400 м (50.02), но на четвъртия си пореден световен шампионат в Севиля (дори след тежка контузия) Кати пак е фаворитката. На финала й се пада петата пътека и след 200-е метра с 23.79 Кати се движи трета (След Греъм (Ям) 23.59 и Огункоя (Ниг) 23.66). Нигерийката прави страхотен завой в четвърта пътека (300 м 35.95), но Кати я следва от по-външната пътека само на две стотни (35.97). На последната права нашата героиня ускорява колкото може, но от осмата пътека вдясно германката Аня Рюкер спринтира неудържимо и за малко да настигне Фрийман (Рюкер все пак е втора с 49.74), след Фрийман (за втори пореден път световна шампионка, този път с 49.67)…..
А за Олимпиадата в Сидни през септември 2000 г. върху крехките плещи на Кати Фрийман пада голямо бреме и отговорност. Всички искат и се надяват Кати да стане шампионка пред родна публика. Междувременно голямата Мари-Жозе Перек се завръща на пистата. На откриването на самата Олимпиада Фрийман е избрана (каква чест!) да запали олимпийския огън на бляскавата церемония по откриването (първата аборигенка, която носи факлата!). Дните от откриването до финала на 400 м (цели десет!) текат тягостно дълго в трепет и очакване…. Междувременно Перек се отказва да участва на Игрите (буквално ден преди сериите на 400 м) под претекст, че е заплашвана с физическа разправа от престъпни типове. Кати не разходва много сили в серията си, както и на четвъртфинала и на полуфинала. На финала й се пада шестата пътека, като на 200-те метра напред е Лорейн Греъм (Ямайка) (23.70), следвана от британката Катарин Мери (23.08) и Фрийман (24.08). Греъм все още е лидерка след втория вираж (300 м 36.00) пред Мери (36.08) и Фрийман (36.14). На финалната права Фрийман начева знаменития си щурм, за да финишира като олимпийска шампионка (49.11), пред очите на не по-малко от 112 524 зрители на стадиона. След финала Кати сяда на пистата в изтощение и по лицето е изразена не толкова радост, колкото безкрайна умора (и облекчение!) след безкрайното напрежение….. След като се съвзема, Кати грабва два флага – този на Австралия и местния официален флаг на аборигенската общност (официален за Австралия, но непризат от МОК). Позволено и е все пак да направи почетната обиколка и да събере овациите на екзалтираната публика….
Пропускайки 2001-ва заради травма, през 2002 и 2003 г. Кати Фрийман е бледа сянка на бляскавата си осанка – дори не може да „слезе” под 52 секунди. Време е да каже „сбогом” на пистата….
След приключването с бягането Кати Фрийман е включена в редица обществени и благотворителни дейности. До 2012 година тя е посланик на „Австралийската „туземска” образователна фондация”…. Освен с обществена дейност, Фрийман е яростна защитница на правата на аборигените в Австралия и използва своята популярност за редица обществено-значими мероприятия и прояви в тази насока…… Тя участва и в няколко телевизионни сериала, като актьорката й дарба е посрещната радушно от критиците…..
Освен със запомнящата се и възхититлена спортна кариера на пистата, аборигенката Кати Фрийман остава в историята на Австралия като страстна апологетка и поддръжничка на правата на сънародниците си на Зеления континент.
Снимки: Wikipedia, sporting-heroes.com