Една от примите на скока на височина – с кръгла годишнина
Италианката Сара Симеони – на 70!
Днес една от гранддамите в историята на скока на височина – италианката Сара Симеони – навършва 70 години. През 70-те и 80-те години на миналия век тя диктуваше модата в сектора и правеше от всяко състезание, в което участваше, истински спектакъл….
Родена на 19 април 1953 година в градчето Риволи Веронезе, Сара започва в ранните си години занимания като ….. балерина. Вроденото й чувство за такт и ритъм и природната й гъвкавост общават много….. Уви, Симеони, започва да расте твърде бързо и на балета е казано „сбогом”. Първият й резултат на състезание по лека атлетика е от 03 май 1966 г., когато 13-годишното момиче преодолява в стил „ножичен” 1.35 м. Резултатите над летвата не растат толкова бързо – 1.45, 1.56 м….. Първият й национален рекорд датира от 09 май 1970 г. в Падуа (1.71), когато Сара детронира своята съперница Лаура Бортоли. 
Първата й международна проява е от срещата за жени Югославия- Италия в Зеница през юли 1970 г. Симеони отстъпва само на югославянката Снежана Хрепевник, а два месеца по-късно заминава за европейското за девойки в парижкото предградие Коломб. Там Сара дели 4-5 място сдруга югославянка – Станка Ловше (с по 1.70 м).
На европейското за жени през август 1971 г. едва 18-годишната италианка се класира девета, след като през сезона си е разменяла националния рекорд с Лаура Бортоли и Силвия Масенц и го е „довела” до 1.79 м… На 05 август 1972 г. Симеони за пръв път превзема гросмайсторските 1.80 м. И, въпреки това, никой не я слага в сметките за Олимпиадата в Мюнхен. Без притеснение и с ентусиазъм 19-годишната Сара се впуска в борбата на „Олимпия щадион”. Тя се справя последователно с 1.76, 1.79, 1.82 (рекорд) и 1.85 м (втори рекорд в хода на състезанието), заемайки достойното шесто място в крайното класиране. Новаторският стил „Фосбъри” й пасва идеално и тя го усвоява с поразителна лекота…
След не особено удачната 1973-та (само един бронзов медал от Универсиадата в Москва), Сара пристъпва с големи надежди за европейското за жени в Рим през 1974 г. Пред родна публика Симеони се чувства въодушевена и окрилена и сполучва последователно на 1.86 и 1.89 (национални рекорди), което й носи бронза, само след Вичас-Акерман (ГДР) 1.93 и чехкинята Карбанова 1.91 м. Сезонът 1974 приключва с още един рекорд – на 22.09. в Авецано са превзети и 1.90 м!
Втората й Олимпиада – тази в Монреал й носи сребърен медал (пак с рекорд 1.91 м), отстъпвайки само на световната рекордьорка Розмари Акерман (1.93 м), но побеждавайки по опити българката Йорданка Благоева (същи 1.91 м)….
Още в началото на 1977 г. Сара печели първата си „голяма” титла. На европейското в зала в Сан Себастиан тя е шампионка с 1.92 м. В ранната пролет (на 15 май 1977 г.във Формия) Симеони преминава успешно 1.93 м и вече през август е световна студентска шампионка (1.92 м) на Универсиадата на стадион „Васил Левски” в София. Сезонът приключва с второто място (1.92) на първата Световна купа в Дюселдорф (само след световната рекордьорка Акерман – 1.98).
Втора шампионска титла от еврошампионат в зала Сара печели в „Палацо дело спорт” в Милано през март 1978 (1.94). Още в началото на летния сезон Симеони се чувства отлично – 1.95 във Формия, 1.97 в Коувула на срещата Финландия-Италия. На 04 август 1978 на чисто новия CONI sport scuola Stadio в Бреша, Ломбардия, Сара започва съсредоточено състезанието от срещата Италия-Полша. Съперничките й в сектора скоро са “забравени” – Киелан и Булковска (Полша), както и Сандра Дини остават „само” с по 1.86 м. 
Симеони вее е започнала с 1.80, после от раз „взема” 1.86 и 1.89 м. Обаче за 1.93 и 1.98 й трябват по два опита. Логично следва желанието й летвата да бъде поставена на 2.01 м, със сантиметър повече от световния рекорд на Акерман. Симеони се справя от втория път и веднага попада в предгръдките на своя треньор и съпруг Ерминио Адзаро (също състезател на скок височина с 2.18 м, но с коремно-претъркалящ начин)…..
Симеони знае прекрасно, че голямата й съперница Розмари Акерман няма да се предаде така лесно на европейското на „Страхов стадион” в Прага в края на август….. Чешката столица посреща атлетите с есенно време, дъжд и студен вятър. Четириндадесет атлетки са се справили с квалификацията и участват на финала….. Въпреки почти есенното време, пет атлетки се справят с 1.91 м, после от тях на 1.93 сполучват четири….. 1.95 м са преминати първо от Бригите Холцапфел (ФРГ), после и от Симеони и Акерман. На следващите 1.97 м Холцапфел отпада (и остава с бронз!), а на 1.99 м Симеони преминава от раз, докато Акерман успява от втория път. Над стадиона ръми, като постепенно капките се превръщат в ….. блуждаещи снежинки! Единайсет градуса е температурата на въздуха и след всеки скок двете атлетки се увиват в топлите грейки да запазят топлината в краката си. На 2.01 никоя не успява от раз…обаче на втория път Симеони успява. Трети опит за Акерман. Тя като че успешно е преминала летвата, но при преминаването леко я е закачила с кокалчето на глезена на отксачащия си крак. Летвата пада и … Симеони е европейска шампионка с изравнен световен връх.
В предолимпийската 1979-а Сара губи от Акерман (1.94 срещу 1.99) на Европейската купа в Торино, после и от канадката Деби Брил на втората Световна купа в Монреал – 1.94 срешу 1.96). Годината приключва с победа на Средземноморските игри в Сплит – 1.98 м….
Третата си шампионска титла от шампионат на Стария континент в зала Сара печели в Зинделфинген – 1.95 м. На третата си Олимпиада (на стадион „Лужники” в Москава) Симеони е уверена и спокойна и с 1.97 м печели златния медал, следвана от Киелан (Пол) и Юта Кирст (ГДР) с по 1.94 м. Чак четвърта остава Акерман (казвайки „сбогом” на атлетиката). Прощаването на Акерман в сектора е изключително драматично и емоционално. Сара не може да сдържи сълзите си, попаднала в прегръдките на германката, която се опитва да я успокои…. А Симеони е единствената от некомунистическа страна при жените, която печели златен медал в атлетиката!
В Гренобъл в края на февруари 1981-а Симеони се окичва с четвърта титла от ЕП в зала (с личен рекорд под покрив – 1.97 м). На Универсиадата в Букурещ през юли тя е победителка с 1.96 м, пред Людмила Андонова (Бълг) (1.94) и Тамара Бикова (СССР) 1.94 м. Година по-късно, през септември 1982 г. на европейското в Атина Сара отново е медалистка – бронз с 1.97 м, след Улрике Майфарт (ФРГ) (със световен рекорд 2.02) и Бикова 1.97 м…. 
А предолимпийската 1983-а не е особено удачна – на първия световен шампионат в Хелзинки на квалификацията Сара стъпва накриво в една метална решетка по време на засилването си и контузва жестоко глезена си….
През май 1984 г. става ясно, че соцстраните ще бойкотират Олимпиадата в Лос Анджелис. На „Колизеума” в Лос Анджелис Симеони се бори вдъхновено. С 2.00 м тя завоюва среброто, само след Майфарт (2.02 м) и пред Хънтли (САЩ) 1.97 м. По това време на алтернативния турнир „Дружба” в Прага под дъжда на стадион „Страхов” Людмила Андонова е шампионка с 1.96 м.
На финала за Купата на Европа в Москва през август 1985 г. Симеони за първи път вижда на живо новата кралица на високия скок Стефка Костадинова. На стадион „Лужники” Сара е удивена от стила и лекотата, с които скача българката: „Костадинова е родена за скока на височина. Тя изпълнява толкова непринудено втората част от преминаването над летвата – отпускайки назад раменете си по неповторим начин, тя улеснява и преминаването на торса си над летвата. Никоя друга от нас не може да го направи като нея – това си е дар Божи!”
Последните изяви на Сара на международната сцена са през 1986 и 1987 г.
Повече от 51 години вече Сара Симеони е омъжена за треньора си 
Ерминио Адзаро и двамата имат син – Роберто Адзаро (също състезател на висок скок с 2.15 м). В актива й са 25 шампионски титли на Италия и 23 рекорда на родината й (само на открито). Последният й такъв (от Бреша през 1978 г.) престоява на върха цели 29 години, преди на 8 юни 2007 г. Антониета ди Мартино да го подобри с 1 см (2.02 м)!
Снимки: Internet, Wikipedia
