Кръгла годишнина
Първата над седемте метра – на 70!
Днес първата жена в света, която преди почти 45 години скочи над седмия метър в скока на дължина – Вилма Бардаускене – навършва 70 години. Нейното име остава неизлечимо в аналите на световната лека атлетика во веки веков!
Родена на 15 юни 1953 г. в Покруоис, Литва, Вилхелмина Аугустинавичуте (това е моминското й име) расте силна и здрава и още на 14 години (1967 г.) вече е записала името си в скока на дължина с 5.46 м. Две години по-късно шестметровата граница вече е премината (6.12), а през 1971 г. с 6.37 м Вилма вече е трета в световната листа при девойките.
И когато всички очакват Вилма да попадне в олимпийския отбор на СССР за Игрите в Мюнхен, травма след травма почват да мъчат талантливата атлетка. Все по това време тя започва да се подготвя при авторитетнния литовски треньор Виктор Годович.
През 1974 г., едва 21-годишна, Аугустинавичуте се омъжва и на следващата 1975 г. ражда сина си. Вилма (вече с фамилията Бардаускене) учудващо бързо се завръща в сектора. В олимпийската 1976 г. тя дори бележи лично постижение – 6.51 м. Но за Монреал изпращат Лидия Алфеева (6.79) и Людмила Барсук (6.60)…
Бардаускене бележи още по-забележителен прогрес през следващата 1977 г. Качествените показатели сочат „скок” в постиженията – 100 м 11.3, скок височина 1.68 м. В края на сезона Вилхелмина подобрява рекорда на СССР на скок дължина – 6.82 м. Обаче отново е пренебрегната и за Европейската (в Хелзинки) и Световната купа (в Дюселдорф) пращат украинката Татяна Скачко!
Състезанията в зала през 1978 г. продължават мажорно – рекорд на СССР и в зала – 6.77 м. Обаче на първото си „голямо” състезание – европейското в зала в Милано – Бардаускене се проваля с гръм и трясък, едва девета с мизерните 6.15 м……
Лятото на 1978 г. е знаменателно не само за Бардаускене, но и за световната атлетика. Световният рекорд на скок дължина е 6.99 м (от 1976 г. на германката Зигрун Зигл), а тренировъчните резултати на Вилма са повече от обнадеждаващи. Стоте метра са пробягани за 11.3, на скок височина са превзети 1.75 м. Бардаускене опитва даже и троен скок и й се получава съвсем не лошо – 13.30 м.
Денят 18 август 1978 г. се помни винаги като исторически в женската атлетика. Бардаускене и Годович решават да стартират на „Деня на скачача” в молдовската столица Кишинев (сега Кишинау). На градския стадион е оживено и празнично – в съботната вечер ще участват едни от най-добрите скачачи на Сборная. Само четири атлетки са записани в скока на дължина. Вилма скача четвърта и последна от тях. С едно мощно и много бъро засилване още в първия си опит тя се приближава към трапа и отскача енергично и мощно от дъската. С характерната си „дъга” Вилма се извисява над пясъчника и се приземява видимо над седмия метър. Съдиите внимателно мерят – веднъж, втори път, после още веднъж. Метражът е един и същ – 7.07 м! Справка с анемометъра показва, че попътният вятър по време на скока е бил в рамките на допустимото – +1.83 м в сек. За първи път в света жена преминава седемте метра на скок дължина. Публиката възторжено приветства литовската спортистка. Но стоп! Бардаускене съвсем не смята да остане само с този си опит. Тя продължава състезанието (макар опитите да следват доста бързо един след друг) – 6.81 м, още веднъж 7.07 м, 7.06 м…… Световните агенции гръмват в ликуващи заглавия – още една психологическа граница в атлетиката е премината, и то убедително….
Предстои обаче по-важното – поредното европейско първенство на стадион „Страхов” в Прага. Вилма пристига в чехословашката столица като безспорен фаворит. Квалификацията в хладната утрин на 29 август 1978 г. отстрани изглежда безпроблемно преодолима – нормативът е само 6.40 м. Вилма търпеливо изчаква своя ред и се засилва мощно и много бързо по тартановата пътечка. 
Скокът й се получава почти идеален и след малко съдиите мерят внимателно – 7.09 м! Нов световен рекорд, при това при пълно безветрие. На следващия ден е финалът. Времето в Прага е отвратително – вали дъжд и температурите са някак есенни (около 15 градуса). Бардаускене скача предпоследна в спиъска с 12-те финалистки. Надпреварата започва за нея кошмарно – 6.57, 6.63 и 6.69. С третия си скок литовката само се изравнява с „домакинята” Ярмила Нигринова. Междувременно от влагата хроничният й радикулит й причинява остра болка, пък и още след втория кръг от опити за капак единият и шпайк се разкъсва. Тук на помощ в сектора й се притичва българката Лидия Гушева, която услужливо й подава своя чифт шпайкове. Вилма най-после сякаш „се събужда. Тя влага всичко в четвъртия си скок – 6.88 м. Олимпийската шампионка Ангела Фойгт (ГДР) отчаяно се опитва да я задмине – но само 6.79 м в последния си опит! Бардаускене вече е европейска шампионка! В края на септември в далечно Токио Вилхелмина извоюва поредната си авторитетна победа над световните звезди – 6.80 м. А на първенството на СССР в Тбилиси литовката е повече от категорична – отново златен медал с 6.82 м…..
Но за Вилма хубавата приказка сякаш свършва дотук. В преодолимпийската 1979-а болежки от стари и неизлекувани травми пречат на Баркдаускене да продължи победни си път. В олимпийската 1980-а пък конкуренцията за трите места в отбора на СССР за форума в Москва е жестока. В серия от квалификации треньорският съвет трябва да реши кои атлетки ще защитват герба на СССР и в скока на дължина. Вилма се старае с цялата си душа и сърце, но с 6.68 м най-добро няма как да претендира за място в националния тим. За Олимпиадата са избрани Татяна Скачко, Татяна Колпакова и ветеранката Лидия Алфеева….
През 1981 г. Бардаускене се мъчи да „манкира” тренировъчна дейност, но с Годович ясно осъзнават, че краят е настъпил. Вилма огорчена трябва да „окачи шпайковете на стената”.
Освен със знаменития си световен връх, литовката ще бъде запомнена като световната рекордьорка с най-дълго име в рангистите – Вилхелмина Аугустинавичуте-Бардаускене.
Снимки: Списание „Легкая атлетика”
