Странички от историята
Как тренировъчен тест се превърна в ….. рекорд на планетата!
Най-старият световен рекорд в атлетиката стана на…. 40 години!
Днес най-старият световен рекорд на Царицата – този на 800 м за жени – става на 40 години. На 26 юли 1983 г. на „Олимпиащадион” в Мюнхен Ярмила Кратохвилова пробяга двете обиколки за „извънземните” 1:53.28 мин. Резултат, който вече четири десетилетия е непоклатим…
По този повод един най-известните познавачи на атлетиката – австрийският журналист и статистик Олаф Брокман – подсеща читателите с подробности около знаменателното събитие. Той публикува на страницата си и факсимиле от стартовия протокол и финалния такъв с окончателните резултати. Брокман разкрива и малко известни доскоро факти около състезанието на 26 юли в Мюнхен….. А то е наречено с предългото име “International Munich Olympic-Park Athletics Meetings”
“Големият брой участнички (13) първоначално предвижда те да бъдат разделени на две серии. В последния момент от Чехословакия се обаждат на организаторите с молба да добавят Ярмила Кратохвилова в бягането на 800 м. Тя дори е дописана на ръка в стартовия списък. Впрочем Ярмила е известна повече като чиста спринтьорка – 100 м 11.09, 200 м 21.97, 400 м 47.99…. Тя е бягала 800-е метра преди това само веднъж през септември 1982 г. – 1:56.59, втория път през зимата на 1983 г. в зала – 1:58.33 мин. и стартът на „Олимпиащадион” в Мюнхен се явява едва трети за нея в живота й в тази изключителна тежка и непредсказуема дисциплина…..
Стартът на 800 м за жени се забавя доста и чак в 20:55 часа бегачките застават на старта. Атлетката на Bayer Leverkusen Петра Клайнбрам има задачата да „дръпне” останалите. Тя води енергично в първите 400 м (56.1 сек.), след което „свива” вляво. В близост до нея е единствено Кратохвилова (400 м 56.82). Нататък Ярмила „пори” въздуха сама – 500 м 1:11.4; 600 м 1:25.5, 700 м 1:39.5….. Последни усилия и Кратохвилова пристига с огромна преднина на финала. 
„Погледнах таблото вляво и за миг си помислих, че уредбата JUNGHANS се е повредила. Но възторжените възгласи на 26000 (!) зрители ме върнаха в действителността – цифрите на таблото (1:53.28) бяха реални!!!” спомня си по-късно Ярмила…. Втора далеч отзад финишира полякинята Йоланта Янухта (2:00.45), трета е „домакинята” Мартина Крот 2:01.76…
Че този рекорд не е случаен, Кратохвилова безапелационно доказва десетина дни по-късно на първото световно първенство в Хелзинки, когато печели 400 м (със световен рекорд 47.99) и 800 м (1:54.68) и участва на финала на щафетата 4х400 м с отбора на ЧССР.”
Доста атлетки през годините се опитваха да надминат рекорда на Ярмила. Кубинката Ана-Фиделия Кирот (1:54.44 през 1989 г.), после кенийката Памела Джелимо (1:54.01 през 2008 г.) и накрая Кастер Семеня (РЮА) (1:54.25 през 2018 г.)….. Но така и (засега) никоя не е успяла!…
През всичките тези 40 години не спряха писанията и хулите срещу постиженията и успехите на Кратохвилова (а и срещу самата нея). Ярмила всякога и всякъде е отричала участието на допинг за постигането на рекордите и титлите. Тя (а и нейният неизменен треньор Милослав Квач) винаги са изтъквали причините за успехите в огромната и къртовска работа, свършена по време на тренировъчния процес.
И още една любопитна подробност около турнира в Мюнхен. В него участват и …. шестима българи! Гинка Загорчева е първа на 100 м преп. (12.76 след 12.70 в серията), Иво Янчев и Атанас Търев са първи и втори на овчарски скок с по 5.60 м, Анелия Нунева е втора на 100 м 11.26, както втори е и Венцислав Радев на 110 м преп. (13.81). Валентин Атанасов е четвърти на 100 м (10.39), но на финала бяга рамо до рамо с все още неизвестния тогава (през 1983 г.) канадец Бен Джонсън.
Снимки: New York Times, Radio Praha International
