Скокът на дължина за мъже у нас не е от вчера
Традиции и бъдеще в хоризонталния скок за мъже в България
Във вторник (08 август) Божидар Саръбоюков стана 19-ият българин, преминал гросмайсторската граница от осем метра. Със сребърния си медал от първенството на Стария континент за юноши в Йерусалим харманлийският момък категорично заяви, че „където е текло, пак ще тече”. И че ще продължи отчетливи и стабилни богатите традиции на родната атлетика в скока на дължина за мъже….
Каква е историята на българския скок на дължина? Първият, който преминава авторитетните седем метра в скока на дължина, е русенският спортист Атанас Калинков. Това се случва на 24 август 1937 г. в София – 7.01 м…
Стоян Славков
Ерата на универсалния многобоец Стоян Славков продължава почти десетилетие, като софиянецът от „Коньовица” прави цели 11 поправки на националния ни рекорд –от 7.07 м до 7.51 м през 1959 г.
В края на август 1961 г. бъдещият професор Иван Йорданов Иванов печели сребърен медал на Универсиадата в София (7.58 с вятър). Две седмици по-късно в Белград той се „разписва” с нов български рекорд – 7.53 м….
Райчо Цонев
Перничанинът Райчо Цонев прави четири поправки на рекорда ни – 7.67, 7.72, 7.75 и 7.79 м (последният рекорд през 1966 г.). При поставянето на третия си рекорд (7.75) на турнира „Народна младеж” на 06 юни 1964 г. Цонев в един от опитите си се приземява даже на 7.87 м (!), за жалост с по-силен от допустимото попътен вятър…..
Все по това време – 60-те и 70-те години – на пистата шестват братята Петър (7.68 м) и Георги (7.55 м) Марини (тр. Стоян Славков) от велинградското село Ракитово. Георги Марин е неколкократен рекордьор и в зала, като на европейското в зала „Фестивална” през 1971 г. записва 7.51 м….. А панагюрецът Тодор Цуцеков (7.54) впечатлява с юношеските изяви и с изключителния си талант!
Разградчанинът Пламен Пенчев пък със 7.61 м за кратко е рекордьор в зала, а през 1975 г. достига до 7.73 м на Балканиадата в Букурещ….
Бончо Бонев
В началото на 70-е години варненецът Бончо Бонев (тр. Марин Димитров) „чупи” рекордите ни – както в зала (7.65), така и на открито (7.84 м) през 1975 г.
Иван Тупаров
През 1973 г. на стадиона се появява нисичкият, но извънредно бърз и пъргав юноша Иван Тупаров (тр. Константин Ковачев). И Иван е от Ракитово, както братя Марини). Той ще спечели сребърен медал от ЕП за юноши в Донецк (1977 г.). А на 25 май 1980 г. на стадион „Васил Левски” ще стане ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, СКОЧИЛ ОСЕМ МЕТРА. Тупаров ще стигне до 8.07 м през 1984 г., но така и не достига истинския си потенциал….
Благоевградчанинът Йордан Янев (тр. Любомир Канелов) идва в атлетиката от футбола и … плуването. На Олимпиадата в Москва (1980 г.) Янев се класира на призовото осмо място с 8.02 м (ставайки вторият българин над осемте метра). Многото травми и операции ще възпрат Йордан да покаже резервите си, но въпреки това той печели още едно осмо място – на европейското в зала в Будапеща през 1983 г.
Йордан Янев
На европейското в зала в Гренобъл през февруари 1981 г. трима българи попадат в осмицата – Кристиан Апостолов (шести 7.69 м), Иван Тупаров (седми 7.61) и Атанас Чочев (осми също със 7.61 м). Атанас Чочев (тр. Митко Тодоров) успешно съчетава дългия и тройния скок (рекордьор с 16.86 м), но хроничен „шип” в петата на по-силния му крак го принуждава да се ориентира само към скока на дължина. С 8.19 м той е в челната десятка на Европа за 1981 г., а през 1982 г. е осми на ЕП в зала в Милано. Видинчанинът Кристиан Апостолов (тр. Митко Тодоров) още на 16 години (през 1976 г.) записва 7.37 м, а през 1981 г. в Ебезее (Австрия) се приближава плътно до осемте метра – 7.91 м. В същата тази 1981 г., на 12 юли на стадион „Васил Левски” се „развихря” едно от най-силните сътезания на скок дължина в България въобще: Атанас Чочев 8.19 м, Иван Тупаров 7.99, Емилио Бенеков 7.97, Атанас Запрянов 7.88, Кристиан Апостолов 7.85, Красимир Вълканов 7.68 м…..
Атанас Запрянов
В същата тази 1981 г. Атанас Запрянов Атанасов (тр. Васил Николов) става балкански шампион в Сараево (8.11 м) и е четвъртият българин над осемте метра (след Тупаров, Янев и Чочев). След три години (1984) Запрянов ще подобри на два пъти българския рекорд (8.21 и 8.31 м) на състезанията на стадион „Народна армия” в София (4 юли), а на Олимпийския ден в Берлин с 8.08 м ще победи всички от соцлагера и ще отстъпи само на Домбровски (ГДР)… На следващата 1985 г. на Финал Б на Купата на Европа в Будапеща Запрянов (8.24) ще бъде „порязан” жестоко от съдиите за сметка на „домакина” Ласло Салма (8.28 м). Един от опитите на Атанас (според очевидци) отчетливо е над 8.35 м, но съдиите така и не го измерват правилно……
На състезанията на ФИСУ в зала „Фестивална” през февруари 1985 г. едва 20-годишният Христо Марков в последния си скок изравнява европейския рекорд в зала – 8.23 м. Марков още няколко пъти преминава осемте метра, но основното му амплоа си остава тройният скок.
Амиджинов
Армеецът Владимир Амиджинов (тр. Райчо Цонев) през 1987 г. изненадва доста от фаворитите на световното първенство в Рим. След като за първи път (в Драма в началото на август) преминава осмия метър (8.06 м), на планетарния форум във Вечния град Владимир регистрира 8.11 м за седмото място сред „лъвовете” в дългия скок! През същата тази 1987-ма се проявяват и Лъчезар Бабалиевски (тр. Стоян Славков) 7.90 м и пазарджиклията Красимир Минчев (тр. Иван Иванов) – шести на Универсиадата в Загреб с личен рекорд 7.89 м. Четири години по-късно, през 1991-ва Минчев ще скочи 8.05 м и ще се сбори на родна почва с Иван Стоянов (тр. Миролюб Дойчев) (8.03 м). Двамата ще стартират и на световното първенство в Токио.
Още двама ще превземат осемте метра през олимпийската 1992 г. – добричлията Галин Георгиев (8.20 м) и Даниел Иванов (8.03 и 8.06 с вятър). Все по това време все по-категорично ще отстоява реномето си врачанинът Ивайло Младенов (тр. Альоша Велков). Той ще завоюва бронз още на световното първенство за юноши в Сеул’92. На следващата 1993 г. Младенов ще се класира пети на СП в зала в Торонто, а през лятото ще прелети 8.35 м (с вятър) и 8.27 м. Най-бързият ни спринтьор на 200 м Николай Антонов пък се преориентира към скока (вече с треньор Чавдар Чендов). Той ще скочи 8.15 м и заедно с Младенов ще заемат призови места във финала на СП в Щутгарт – Младенов пети с 8.00 м, а Антонов шести със 7.97 м. През 1994 г. Антонов в Пловдив ще се приземи на 8.21 м, но на международния форум успехите му няма да са с очакваната стойност…
Младенов
Ивайло Младенов завоюва златния медал на европейското в Хелзинки през август 1994 г. (8.09 м). Няколко месеца по-рано (през февруари 1994) той вече е поставил нов български рекорд в зала (8.30 м). През 1995 г. в Севиля Младенов записва и 8.33 м (рекорд на открито). И двата му рекорда и до ден-днешен не са подобрени! На СП в Гьотеборг Ивайло се класира осми!
През 1998 г. Петър Дачев (тр. Лили Видева) сътворява чудеса в сектора. Заминавайки за световното за юноши в Анеси (Франция) само със 7.76 м, той още в квалификацията подобрява рекорда си за юноши с 19 см – 7.95 м. На финала Дачев добавя до 8.14 м за златния медал. Тук компания му прави 18-годишният Красимир Аргиров (тр. Атанас Иванов) – четвърти със 7.82 м. Аргиров на следващата година (1999) печели сребро от ЕП за юноши в Рига, а през зимата на 2001 г. си прави лично със 7.95 м в зала. За жалост травми попречват на Красимир да продължи и той твърде рано се разделя с атлетиката…..
След световната титла на Петър Дачев в Анеси, за него следва и европейска в зала (за мъже) в Гент през 2000 г. Към нея Дачев прибавя и бронз от ЕП в зала във Виена 2002 г. Петър участва два пъти на Олимпиади. Първия път в Сидни’2000 остава 11-и на финала, а на втората си – тази в Атина’2004 на квалификацията с 8.03 м остава 13-и (победен само по опити от Ганза (Гана,също с 8.03 м)…..
Николай Атанасов
През 1999 г. и Николай Атанасов (тр. Атанас Запрянов) за първи път преминава осемте метра (след като години наред е бил спринтьор на 400 м!) – 8.08 м. Николай ще поддържа бойна форма чак до 2012 г., като последните му скокове над осемте метра ще бъдат през 2009 г. А през 2003 г. в Пиргос (Гърция) пет от шестте му редовни опита ще бъдат между 8.00 и 8.31 м. Най-високите му постижения като класирания са петите места на СП в зала Валенсия 2008 и на ЕП в зала Торино 2009 !!!
През олимпийската 2004 г. в Пловдив за първи път у нас трима българи в едно и също състезание ще прескочат осмия метър – Петър Дачев 8.17, Атанас Русенов 8.06 и Николай Атанасов 8.03 м…..
Четири години по-късно (2008 г.) Борис Божинов (тр. проф. Огнян Миладинов) става балкански шампион в Аргос Орестико (Гърция) с 8.12 м, но и това се оказва недостатъчно Борис да участва на Олимпиадата в Пекин…..
Сливналията Даниел Добрев пък смени няколко треньора (Атанас Иванов,Атанас Запрянов, Стойко Цонов) и още на 17 години спечели бронз на ЕМОФ в Тампере. През 2013 г. в зала „Добротица” в Добрич (тогава в Сливен при Атанас Иванов) премина също осемте метра (8.04).
Армеецът Денис Ерадири през 2015 г. също се приземи на 8.01 м, като представяше България на няколко европейски форума….. Той оглавяваше и българската ранглиста няколко години!
След пандемията през 2020 г. славистът Борис Линков (тр. Радослава Димитрова) прелетя 7.93 м (с вятър), а през 2021 г. спечели бронз на ЕП за младежи в Талин и победи на европейското отборно първенство в Стара Загора….
Ето че сега в сектора непоколебимо се изправи фигурата на харманлията Божидар Саръбоюков (тр. Димитър Карамфилов) и 19-годишният атлет твърдо е решил да даде продължение на богатите ни традиции. В Йерусалим Божидар постигна безпрецедентната серия от пет опита между 8.05 и 8.22 м – нещо непостигано досега от български скачач! След него идват доста млади и нахъсани таланти – Лъчезар Вълчев, Калоян Айранов, Никола Караманолов, Васил Русенов, Зинга Фирмино, Ангел Бахчеванов…. Те (при достатъчно старание и отдаденост) биха продължили славния път на предшествениците си.
А освен изброените в текста по-горе, нека да споменем и тези, които идват след „осем-метровците” – Емилио Бенеков 7.97 м, Георги Помашки 7.95, Ивайло Русенов 7.95, Васил Гергов 7.91, Мирослав Станков 7.88, Атанас Кост.Атанасов 7.88, Тодор Георгиев 7.86, Пламен Любомиров 7.85, Златозар Атанасов 7.84, Георги Дойнов 7.81, Александър Петков 7.81, Петко Петров 7.80, Огнян Миладинов 7.79, Бисер Попов 7.78, Тодор Ангелов 7.78, Красимир Вълканов 7.77, Радослав Обретенчев 7.77, Васил Шанков 7.77, Емил Михайлов 7.78, Стоян Богомилов Станчев 7.75 м….
Снимки: ИСС „Старт”, сп. „Атлетика”
