Първият ни рекордьор на 3000 м в зала – наскоро с годишнина
Преди два месеца Милен Цонев навърши 80!
На 08 юни т.г. един от най-добрите ни „стайери” от 60-те години на миналия век – Милен Цонев, навърши 80. Макар и със закъснение, редно е да го почетем по този случай…..
Роден на 08 юни 1943 г., Цонев навлиза в голямата атлетика чак на 22 години, когато името му се появява в българската ранглиста за 1965 г. Тогава резултатът му на 5000 м е 14:44.8 мин.
Още на следващата 1966 г. обаче Милен „сваля” повече от 40 (!) секунди от постижението си и на 02 юли в Одеса (на мемориала „Знаменски”) регистрира нов български рекорд на 5000 м – 14:04.0 мин. В същата 1966-та чак през октомври е националният шампионат на България. На разкаляната кортова писта на стадион „Раковски” срещу дъждовните капки и бръснещия вятър Цонев финишира като шампион на България на 5000 м (14:35.8 мин.).
Води Здравко Костов пред Милен
В предолимпийската 1967-ма Цонев е титуляр в отбора на полуфинала за Купата на Европа в Дуисбург (22 юли) – четвърти на 5000 м с 14:32.8 мин. Точно две седмици след това (на 05 август) на срещата Дания-България в Копенхаген Милен финишира втори на 5000 м с личен рекорд (14:02.6), отстъпвайки само на Михаил Марков (13:54.2). Двамата ни бегачи оглавяват вечната листа на България, окупирайки първото и второто място за онзи момент!!!!
Триптих през годините – Д.Ангелов, М.Марков и М.Цонев
След сребърния медал на 5000 м от НШ през 1968 г. (14:23.4)(само след Атанас Атанасов (Джоко)), през юбилейната 1969 г. Милен Цонев трябва да удвои усилия и воля за достойно представяне на Третата Републиканска Спартакиада. Той вече е завършил ВХТИ (сега ХТМУ), но продължава да защитава цветовете на любимото дружество „Академик”. Още на 20 април на общостудентските игри в София Милен започва ударно – 14:11.0 мин. на 5000 м. Следва личен рекорд на 1500 м (3:51.0), но на финалите на самата Спартакиада Цонев отстъпва златото на 5000 м (14:14.8) на избягалия далеч напред бъдещ европейски шампион Михаил Желев (13:53.2). И на 3000 м Цонев не успява да стигне до побетата – трети с 8:18.4 мин….
През есента на 1969 г. софийската зала „Фестивална” (сега „Асикс Арена”) е оборудвана с кръгова атлетическа писта и атлетите от цяла Европа намират уютен подслон в нея през зимните месеци. В средата на февруари 1970 г. на националния ни шампионат в зала Милен Цонев печели категорично титлата на 3000 м с нов български рекорд под покрив – 8:14.2 мин. През лятото на турнира „Бишлет” в Осло той най-после „слиза” (и то убедително!) под 30-те минути на 10000 м – 29:34.8 мин. (трето постижение в българската история тогава!).
Милен Цонев продължава състезателната си кариера чак до 1976 г., като преди това участва и на третата си поредна Републиканска Спартакиада (1974 г.). В бягането на 5000 м Милен изпуска бронза от с 10 години по-младия от него Румен Механджийски (ЛС) едва в последните 300 м!
Освен, че се е раздавал всякога и навсякъде за ДФС „Академик”, Милен Цонев си спомня съвсем ясно две твърде интересни събития от спортния си живот:
„Във Варна през 1968 г. се проведе европейски железничарски крос. Застанах на старта да подпомогна локомотивците. Бяхме внушителна група (повече от 150 атлети) и съзрях сред конкуренцията доста елитни имена. Нямах предварителна нагласа за челно класиране, но по време на бягането почувствах лекота и свежест и пристигнах на финала втори, завоювайки сребърния медал!”
„В годината на Спартакиадата (1969 г.) в София бе насрочен и традиционният крос на СКДА (спортните организации на братските армии от Варшавския договор). Стартирах с фанелката на ЦСКА. Опитвах се да се придържам в челото и се „закачих” зад бегачите на СССР. Някъде пред мен забелязах даже самия световен рекордьор на 3000 м стипълчейз Владимир Дудин (8:22.2 мин.). В последните метри на трасето дадох сериозен отпор на Дудин, а на финала пристигнах пети, като само руснаците бяха пред мен. Всички останали бегачи – от ГДР, Полша, Унгария, ЧССР, Румъния – всички те пристигнаха след мен!”
„Любимата ми дисциплина беше 5000 м. 
Е, налагаше се да бягам и 10000 м, но го правех с неудоволствие. Обичах да бягам и 1500 м, но там не ми достигаше базова скорост, за да мога да бъда на 100 % конкурентен. Ето например, големият ми приятел Мишо Марков и Димитър Ангелов (Шики) бягаха 800-е метра за 1:50 – 1:51 минути. Аз пък все не успявах да „сваля” по-надолу от 1:55 минути. И така, когато по време на 1500-те метра преминехме 800 м за около 2:00 минути, те бяха много по-съхранени от мен! Опитвах да компенсирам с други мои качества, но това невинаги бе достатъчно!”
Един висок мъж с бяла коса и брада може да бъде забелязан често да бяга бодро и свежо по алеите на парка. Милен Цонев и досега не пропуска да направи редовното си кросче по своето си трасе. „Радвам се на добро здраве и живея активно. През ден пробягвам по няколко километра! Както казва моя връстник Борето Балабанов (майстор на спорта на маратон с 2:27:25 часа): „80 години са си Божи дар!”
И накрая редно е да споменем всички лични резултати на Милен Цонев, които сами по себе си са показателни: 800 м 1:55.2, 1500 м 3:51.0; 3000 м 8:05.4; 5000 м 14:02.6; 10000 м 29:34.8!
Снимки: Личен архив на Милен Цонев и на Здравко Костов
