Кръгла годишнина за най-младия олимпийски шампион в скока на дължина
Американецът Ренди Уилямс – на 70
Днес най-младият олимпийски шампион на скок дължина въобще в историята на атлетиката – Ренди Уилямс, навършва 70 години. Кой беше Уилямс през 70-те години на миналия век?…..
Роден във Фресно, Калифорния, на 23 август 1953 г., още на 16-години нискичкият, но мускулест Рандал Лавел Уилямс (1.78 м/ 69 кг) преминава 7-те метра – 7.36 м. На следващата 1970 г., вече на 17, Ренди бележи доста бърз прогрес – 7.72 м…
Прехвърляйки се от Edison High School в UCLA (University Californian of Los Angeles), още на 18 години (през 1971 г.) Уилямс вече е преминал осемте метра (8.02 м), макар и със силен попътен вятър… Инцидентно той пробва и тройния скок – 15.94 м…
Ренди встъпва в олимпийската 1972 г. с ясни намерения, макар никой да не го „слага в сметките”. На квалификацията за определяне на отбора на САЩ за Олимпиадата в Мюнхен всички са изнервени и неспокойни. Но не и Ренди. Целта е да попадне сред първите трима на стадион” Хейууд” в Юджийн. На 8 юли Уилямс скача точно толкова, колкото му е необходимо- 8.02 м. С този си опит той отстъпва само на Арни Робинсън (8.04 м), а след него трети е приятелят му Престън Карингтън (също 8.02 м)…… Уилямс се чувства все по-добре и по-уверен. На 28 юли на срещата САЩ-СССР (младежи) в Сакраменто, Калифорния, Ренди в четвъртия скок се приземява на 8.34 м, макар и с ураганен попътен вятър (+5.5 м в сек.). Втори след него остава украинецът Валерий Подлужний (8.11 м)….. Все пак Ренди записва и един опит с нормален попътен вятър – 8.04 м (+1.2), което тогава е и световен рекорд за юноши!
Отборът на САЩ пристига за юбилейните 20-ти Игри в Мюнхен в средата на август. Точно на рождения си ден 23 август(навършващ 19 години), Ренди пристъпва на супермодерния Olympia Stadion да „опипа почвата” на предолимпийския турнир (Pre-Olympic meeting). С 8.02 м той отстъпва на Джошуа Овусу (Гана) 8.06 и на „домакина” Ханс Баумгартнер 8.03 м……
Започва самата Олимпиада, а Ренди с нетърпение очаква квалификацията. За жалост на 5 септември се случва атентатът в олимпийското село и програмата е отложена с цял ден. Е, все пак на 8 септември две групи скачачи започват надпреварата на препълнения стадион. Нормативът за финала не е чак толкова висок (7.80 м) и Уилямс спокойно изчаква реда си. Бързо засилване по рекортановата пътечка, плътен отскок и Ренди прави показно „ножицата” във въздуха. Юношата остава следи доста далеко в пясъка и в първия момент публиката срещу трапа онемява….дали е възможно това? След малко на таблото светват цифрите 8.34 м – отново световен рекорд за юноши, с цели 30 см над стария му „връх”. Изведнъж Ренди се „изкачва” на петото място във вечната ранглиста – след Биймън (8.90), Бостън (8.35), Тер-Ованесян (8.35) и Йозеф Шварц (ФРГ) 8.35 м….. А световният му рекорд за юноши просъществува почти 40 години (подобрен от руснака Моргунов с 1 см едва на 20 юни 2012 г.). Зрителите ръкопляскат възторжено, макар домакините да имат големи надежди за „своя” си атлет Ханс Баумгартнер. Окрилен от успеха на Ренди, съекипникът му Престън Карингтън също надминава себе си в тази пресявка – 8.22 м…
Финалът на скок дължина е на следващия ден (9 септември). За беда Уилямс още на загрявката почувства леко „дръпване” в бедрото. Ренди е наясно, че трябва да вложи всичко в първия си скок, преди болката да се обостри съвсем…..Той скача девети поред, веднага след съотборника си Арни Робинсън. Уилямс се засилва бързо и ритмично и отскача с лек резерв н дъската (около 6 см). Ренди все пак завършва нормално скока си, макар болката отново да се появява. Уилямс излиза от пясъка накуцвайки… Но резултатът вече е регистриран – 8.24 м. Ще стигне ли това за златото? „Домакинът” Баумгартнер нервничи – 7.99, след това 8.18 м…. Ренди прави следващите си опити предпазливо и трябва да изчака и последния скок на руснака Леонид Борковски. Най-после златото е негово. Уилямс 8.24, Баумгартнер 8.18, Арни Робинсън 8.03 м – това са медалистите. Ренди размахва щастлив над главата си своя талисман – куклата-мече, наречен “Teddy Bear”….
В следолимпийската 1973 г. Уилямс е шампион на САЩ в зала (8.13 м) в нюйоркската „Медисън Скуеър Гардън”. Пролетта започва също начева повече от добре. На 19 май в Юджийн, Орегон, на турнира Pacific Eight Уилямс във втория си опит прелита на 8.46 м, но с доста силен попътен вятър (+3.4 м в сек.). Следват шампионските титли от колежанския шампионат на САЩ в Батон Руж и от първенството на САЩ в Бейкърсфийлд…..
След неособено удачните 1974 и 1975 г., през 1976-та Ренди тръгва към втората си Олимпиада. На квалификацията (къде другаде, ако не отново в Юджийн) силният попътен вятър помага на всички – Арни Робинсън (8.36), Лари Майрикс (8.27) и Ренди Уилямс (8.18)… В Монреал американците са фаворити на 21-вата Олимпиада. Майрикс обаче, при загряването за финала нелепо си счупва крака!?…. В сектора остават Робинсън и Уилямс. Арни Робинсън скача първи в списъка на финала и отрано нанася нокаутиращия удар – 8.35 м още в първия си опит. Десетина минути по-късно и Ренди Уилямс (също в първия си скок!) постига най-доброто си за сезона – 8.11 м и добавя към златния си медал от олимпийски игри и сребърен…
В следолимпийската 1977-ма Уилямс обръща повечко внимание на скоростните си качества – 10.19 на 100 м и 21.15 на 200 м.
През 1980 г. правителството на Джими Картър лишава спортистите на САЩ от участие на Олимпиадата в Москва. Въпреки това плануваните квалификации (пак в Юджийн) все пак се провеждат. В Юджийн Лари Майрикс (8.26), 19-годишният Карл Люис (8.02) и Ренди Уилямс (7.97) се класират в „Отбора за никъде” на САЩ….
Вече на 31 години, Ренди Уилямс се пробва още веднъж на Trials през юни 1984 г. в Лос Анджелис за следващата Олимпиада. На „Coliseum Stadium” той остава едва осми със 7.81 м…..
Рандал не се разделя с атлетиката и се включва активно в състезания за ветерани – 100 м 11.44, 200 м 23.76 и скок дължина 6.84 в групата М50….