Юбилей за европейския шампион на скок дължина
Ивайло Младенов – на 50!
В понеделник, 09 октомври 2023 г., прославеният български атлет Ивайло Младенов ще навърши половин век! Макар и подранили, нека в аванс да припомним за интересната спортна кариера на един от най-добрите ни скачачи на дължина за всички времена.
Роден във Враца, Младенов, попада под зоркото око на треньора Альоша Велков (рекордьор на троен скок за юноши) и скоро се утвърждава в челото на юношеските състезания у нас. Още на 15 години на шампионата за младша възраст в София (юли 1988 г.) Ивайло завоюва сребърен медал на скок дължина (6.55), само след левскаря Иво Сеизов. През зимата на 1989 г. в зала „Фестивална” във финала на троен скок за юноши младша възраст се разразява истинско сражение. Първо Мариян Киров (Тракия) повежда с 14.31 м (нов рекорд!). Младенов веднага репликира с 14.69 м, но бургазлията Димитър Костадинов слага точка на спора – 14.97 м. Е, известна утеха за Иво е златото на скок дължина …. 6.94 м. Историята се повтаря и на шампионата на открито в Стара Загора – Костадинов отново надделява с 15.17 м, пред Младенов 14.98 м. През втория ден Младенов още във втория си опит на скок дължина записва точно 7.00 м за шампионската титла, а след малко трябва да пропусне четвъртия си скок. Ивайло трябва да бяга за щафетния отбор 4х100 м на „Ботев” Враца. Четворката им печели бронза…..
В първата си година при старшата възраст (1990 г.) Младенов на два пъти регистрира по 7.17 м, после и 7.30 м (!) на скок дължина а на тройния скок с 15.10 м е сред медалистите при юношите старша възраст („сребърен”).
В началото на 1991 г. Иво със 7.25 м отстъпва златото на скок дължина в зала с 10 см само на Аспарух Иванов (ЛС). Още в началото на лятото Младенов се чувства в прекрасна форма. На 15 юни на откритото градско първенство на София на стадион „Народна армия” в третия си опит на скок дължина Ивайло се приземява на 7.94 м (само на 1 см от тогавашния ни рекорд за юноши на Христо Марков). Следват шампионската титла в Пловдив (7.77 м) и златният медал от Балканиадата за юноши в Солун (7.64 м). На същия стадион в Солун след три седмици обаче Младенов завършва едва пети (7.57 м), вместо с очаквания медал (третият Акерман (Герм) е със 7.74, а шампионът Филипс (Вбр) грабва златото със 7.91 м…).
Вече на 19 години, Младенов започва оптимистично олимпийската 1992 г. Още на състезанията в зала той прибавя 1 см към юношеския рекорд на България на закрито – 7.58 м. През лятото на стадион „Васил Левски” врачанинът със 7.89 м отстъпва само на „батковците” Галин Георгиев 8.20 и Даниел Иванов 8.04. Резонна е и втората му поредна балканска титла за юноши – в Истанбул. Младенов заминава с реални претенции за световното първенство за юноши в Сеул. В южнокорейската столица Ивайло още с първия си опит се приземява на 7.68 м. В четвъртия кръг и унгарецът Дьорд Мако записва същите 7.68 м. Все пак Младенов е по-напред по втория си по сила опит – 7.65 срещу 7.62 за унгареца. Така Иво се окичва с бронзов медал, само след американците Нийл Ченс 7.89 и Робърт Томас 7.84 м…..
Първата година на Младенов сред мъжете (1993) започва също повече от сполучливо. Още в началото на февруари във „Фестивална” той се приближава плътно до осемте метра – 7.95 м. На световното в зала в Торонто шестото му място (7.86) е като едно обещаващо начало в световния елит… Мечтаната граница от 8 метра е премината още на 22 май на турнира „Нов старт” – 8.27 (+1.7). На националния шампионат на стадиона на НСА на 1-ви август Младенов „изригва” в най-добрия си опит – 8.35 (+2.2), следван от Николай Антонов 8.15 (+1.3). Двамата заминават обнадеждени за световното в Щутгарт. На „Готлиб Даймлер Щадион” Ивайло и Николай се „гмурват” щастливо в шестицата – Младенов е пети с 8.00 м, Антонов – шести със 7.97 м….
Много силно започва 1994-та за Младенов – рекорд на България в зала още на 5-ти февруари в София – 8.24 м, после на 28-ми в Атина – 8.30 м (стоящ непоклатим у нас дори и до днес). Седмица по-късно (08 март) следва авторитетна победа в Стокхолм с 8.09 м. На европейското под покрив в парижката зала „Берси” Младенов е най-добър на квалификацията – 8.09 м. Уви, малшансът го спохожда неприятно във финалното състезание. Дитмар Хаф (Герм) с 8.15 м печели титлата, следван от Кукодимос (Гър) 8.09. В третия кръг Иво (пети в стартовия лист) се приземява на 8.07 м, но само минута (!) по-късно след него румънецът Богдан Тудор (шести поред) записва същите 8.07 м. В крайна сметка Тудор побеждава за бронза Ивайло само по опити – 8.01 м срещу ….. 8.00 м за Младенов!
Естествено е Ивайло да жадува реванш през лятото. След 8.24 на турнира „Атлетисима” в Лозана самочувствието му сякаш се „пооправя”. На европейския шампионат в Хелзинки Младенов „влиза” рисковано последен към финала – само 7.83 м. На самия финал му се пада да скача пети поред. Иво е наясно, че още в началото трябва да скочи добре и да се „застрахова”. Макар вятърът в сектора да е попътен, времето е хладно и не предразполага към супер резултати. Младенов започва с едни 8.02 м, но още във втория кръг е изпреварен от чеха Милан Гомбала (8.04 м). Състезанието тече изнервено (прекъсвано неколкократно!) и едва в третия кръг от опити гъркът Костас Кукодимос е третият, който скача над осмия метър – 8.01 м. Всички се надпреварват да грешат….. Фаворитите са неузнаваеми – никой не може да „откъсне” на опити над осем метра! Ето че настъпва шестият последен кръг. Младенов се съсредоточава хладнокръвно и тръгва мощно по разбега си. Мощен отскок от дъската и ….. след малко на таблото „светват” цифрите 8.09 м. Победа! Ивайло Младенов е европейски шампион!!!! Триумфът е пълен, а треньорът Велков като че е по-щастлив и от възпитаника си!
Инерцията на успехите за Иво продължава в предолимпийската 1995 г. Още на 3-ти юни в Севиля Ивайло скача 8.33 (+0.7) – нов български рекорд, отстъпвайки само на световния рекордьор Майк Пауъл (8.49 м). Впрочем и този връх, както и рекордът в зала, все още са непокътнати у нас. На световното в Гьотеборг Младенов обнадеждава нашите с 8.16 м на квалификацията, но на финала едва се закрепва в осмицата – осми със само 7.93 м….
В следващите години контузии и болежки (и няколко операции!) отдалечават Младенов от световния елит, а и у нас асовете са други – световният шампион за юноши Петър Дачев и Николай Атанасов….. През 1999 г. в Пловдив известна надежда дават едни 8.10 м, но….дотам. В олимпийската 2000 година Младенов остава само със 7.77 м от турнира „Папафлесия” в Каламата…..
През зимата на 2005 г. Ивайло се хваща на бас със свой приятел, че ще може да премине …. над 2.00 м на скок височина. На шампионата в зала „Фестивална” (вече почти 32-годишен) Ивайло Младенов печели категорично баса, класирайки се на пето място точно с 2.00 м!
Междувременно Ивайло Младенов се оженва за чаровната Десислава Александрова (световна рекордьорка на скок височина за девойки в зала – 1.96 м), през 1997 г. им се ражда син Пламен (шампион на България за младежи и мъже с лични рекорди 7.48 м на скок дължина и 15.83 м на троен скок). Дълги години Младенов е кондиционен треньор на футболния отбор „Ботев” Враца!
Преди няколко години Ивайло Младенов (заедно със съпругата си Десислава) създаде собствен атлетически клуб, кръстен на негово име – „Ивайло Младенов”. Иво се занимава повече с административните дейности, а като главен треньор действа синът Пламен. През 2008 г. на семейство Младенови се роди и дъщеря – Анжелина Петкова. Анжи (под ръководството на батко си Пламен) вече печели медали и победи на първенствата при момичетата под 16 год.
Напоследък клуб „Ивайло Младенов” има своите изключителни дарования като шампионката на хърдели Василена Антонова, тройната скачачка Евелина Иванова и най-вече тройния европейски шампион за деца т.г. Деян Цветанов!
В не толкова дългата си спортна кариера Ивайло Младенов е записал през годините цели 27 състезания с резултати над осем метра в скока на дължина и 88 старта с постижения над 7.40 м!
Да пожелаем много здраве и успехи на единия от четиримата ни европейски шампиони (на открито), след Георги Стойковски, Михаил Желев и Христо Марков. Сполай ти, Ивайло, и бъди все така всеотдаен и устремен към успехите за прослава на любимия спорт!
Снимки: в-к „Спорт”, ИСС „Старт”, списание „Атлетика”
