На базата в Петрич – преди повече от половин век

Странички от атлетическата ни история

„Стайерите” в Петрич – неразгаданата тайна преди повече от 50 години

Скоро отбелязахме осемдесетгодишния юбилей на един от бележитите ни „стайери” от миналото – рекордьорът ни на 5000 м Милен Цонев.

https://alexander-vangelov.com/2023/08/17/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%b5%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%b2-%d0%bd%d0%b0-80/

Днес той реши да сподели за сайта една от многобройните си преживелици по време на съвместните сборове на националните отбори на ГДР и България в обичания от всички Петрич. Ето и неговия живописен разказ:

 „Някъде в средата на 60-те години на миналия век. Първи лагер на германските бегачи (ГДР) на спортния комплекс „Цар Самуил” в Петрич.

Ден първи. Целият наш треньорски щаб от ранния следобед се е позиционирал по всички възлови места около пистата на стадиона на базата в очакване Юрген Хаазе, Манфред Матушевски , Юрген Май и компания да „подпалят” пистата. Всички са оборудвани с по два хронометъра, бележници, с по две химикалки (за всеки случай). Кога друг път ще има възможност да се „пие вода от извора”, и то почти без пари. Става 16:00 часа, после 17:00 часа – никой не се появява. Денят е къс, вече се мръква и е ясно , че днес като за първи ден на атлетите им е дадена някаква почивка, но утре……утре……

Но на другия ден историята почти се повтаря . Тренерският щаб на българите унило потропва с крака в студената привечер , когато към 17:00 часа настъва внезапно оживление. На стадиона се появява Хаазе с обичайния си трениривъчен партньор Айзенберг. Тефтерите се разгръщат , хронометрите са в готовност . Обаче бегачите правят няколко обиколки за разпускане и се прибират.

Така след няколко дена напразно очакване нашите хора се престрашиха и влязоха в комуникация с щаба на германците. Така се разбра , че на този етап те не предвиждат работа на писта . Това важеше както за дългите бегачи , така и за „средновиците” като Май и Матушевски.От далечна Австралия и Нова Зеландия бегачът Рон Кларк и тренерът Артър Лидиярд налагаха революционна методика за подготовка , където интервалната работа на стадиона бе силно редуцирана за сметка на голям обем продължително бягане. Така след тази комично- конфузна ситуация се започна едно плодотворно сътрудничество с бегачите от ГДР, което сигурно има немалка дан в успехите на нашите атлето в средните и дълги бягания през този период.”

След този скъп за Цонев спомен нека само да добавим кои са „героите” от разказа му. Юрген Хаазе – двукратен европейски шампион на 10000 м (1966 и 1969), Манфред Матушевски  – двукратен европейски шампион на 800 м (1962 § 1966). А историята около бегача на 1500 м Юрген Май е достатъчно драматична и достойна за крими роман. Той вече е световен рекордьор на 1000 м (2:16.4), пробягал е 800 м за 1:46.3 и 1500 м за 3:36.3, когато заминава за еврошампионата в Будапеща през 1966 г. В унгарската столица Май отмъква от склада и „снабдява” Юрген Хаазе със забранена (тогава) в ГДР марка шпайкове (Адидас). Хаазе става европейски шампион на 10000 м с „вълшебните” шпайки. От конкурентна на производителя фирма (ПУМА) узнават това и гръмва шумен скандал. Прибирайки се в ГДР, Май е наказан от федерацията по лека атлетика с лишаване от състезателни права за цял живот, загубва работата си и е порицан жестоко! Година по-късно (през есента на 1967 г.) Май успява някак да „прескочи” Берлинската стена и емигрира в Западна Германия.

Там го посрещат с охота и скоро подновява тренировките си. Май даже участва на различни турнири и шампионати и става шампион на ФРГ. Юрген е даден в заявката на ФРГ и за европейското в Атина през 1969 г. Обаче безкомпромисният нидерландец Адриан Паулен (шеф на ЕАА тогава) изрично забранява Юрген Май да стартира. В ответ цялата западногерманска делегация бойкотира първенството на стадион „Караискакис”. Инатливите Bundes атлети участват само на щафетите 4х100 м и 4х400 м – както за мъже, така и за жени….

Може още много да се разказва за интересните (и поучителни) моменти от съвместните тренировъчни лагери на нашите с колегите от соцстраните у нас. Петрич, „Спортпалас” Варна, „Белмекен”, Пловдив – всички тези дестинации бяха добре познати на „братските” отбори от соцстраните И руснаци, ГДР-ейци, поляци, чехи, унгарци, югославяни се надпреварваха да ни гостуват… на разменни начала!

На снимката от Петрич отляво надясно: Юрген Май, маратонецът Борис Балабанов, Юрген Хаазе, Христо Милев и Манфред Матушевски