Иванка Кошничарска-Йовчева на 75!
Една от най-талантливите ни хърделистки – с юбилей
България винаги е имала своите героини в препятствените бягания през годините. Като се започне още от средата на миналия век (Елена Илчева-Занкина), премине се през вездесъщата Снежана Керкова, многобойките Саша Върбанова, Снежана Юрукова и Недялка Ангелова, после Даниела Тенева и Пенка Соколова, Лидия Гушева и се стигне до световните рекордьорки Йорданка Донкова и Гинка Загорчева, Светла Димитрова, Яна Касова доста други атлетки…..
Своето място, макар и за кратко, сред това съзвездие има и пловдивчанката Иванка Кошничарска-Йовчева. Родена на 26 октомври 1948 г., Кошничарска се появява в ранглистите още през 1964 г. – 11.7 сек. на 80 м препятствено бягане. Едва 17-годишна, тя е поканена в националния женски отбор заедно с бъдещата рекордьорка Лиляна Томова (и двете тренират при специалиста на препятствията Стефан Вулпев!).
През септември 1966 г., едва 18-годишна Кошничарска заминава за Балканиадата за жени в Сараево. Там тя стартира на …. 400 м и с нов рекорд за девойки (56.9) заема престижното четвърто място. Седмица по-късно Иванка пътува за Одеса за второто европейско първенство за девойки. 
На 24 септември тя стартира във финала на 80 м преп. и завършва четвърта за 11.4 сек., само на една (!) десета от полякините Сукниевич и Бецка. В неделния ден (25 септември) Кошничарска застава на пътеката в сектора за скок дължина. След един страхотен първи опит (очевидци твърдят, че е бил около 6.20 м!), с третия си скок (5.97 м) Ваня повежда в класирането. И така до последния шести кръг, когато съдиите (естествено съветски) измерват …. с 1 см повече (5.98 м) на „тяхната” атлетка Тамара Капишева…. Така Кошничарска остава „само” със сребро.
През тези години Вулпев предопочита да „пуска” възпитаницата си на всички „фронтове” – 100 м, 200 м, 400 м, 80 м преп., скок на дължина и дори петобой. На Балканиадата в Атина през септември 1968 г. Кошничарска печели бронз на дългия скок с 6.01 м, но на препятствията тогава фаворитка все още е Снежана Керкова-Жалова.
В следолимпийската 1969-та 80-те метра с препятствия са заменени със 100 м преп. (и височина на хърделите 84 см). На Кошничарска този формат й пасва идеално – 13.9 сек. и бронз на Балканиадата в София 1969.
През февруари 1970 г. Кошничарска изравнява рекорда на Снежана Юрукова на 60 м преп. на закрито (8.5) и заминава за европейското в зала във Виена. В австрийската столица Ваня успява да се класира за финала (след сериите и полуфинала) и там завършва шеста на 60 м преп. Вулпев продължава да настоява Ваня да участва на спринта, препятствията и скок ан дължина. На студентския шампионат в София в края на април 1970 г. Кошничарска записва 6.02 м в скока на дължина. В началото на септември 1970 г. на Универсиадата в Торино Кошничарска и Димитрина Колева с по 14.2 на 100 м преп. отпадат на полуфинала на „Стадио Коминале”….
На София през март 1971 г. е поверено второто официално европейско първенство в зала „Фестивална”. За 60 м преп. от нашите са предпочетени Снежана Юрукова и Пенка Соколова. Кошничарска е включена на втори пост в щафетата 4х200 м и заедно с Иванка Венкова, Софка Казанджиева-Попова и Монка Бобчева. Те печелят бронзови медали с рекорд (1:39.7), който и до ден-днешен си стои непокътнат в таблицата с българските рекорди…..
В олимпийската 1972 г. още през зимата Кошничарска на два пъти изравнява рекорда на 60 м преп. (8.5), а през лятото на националния шампионат грабва шампионската титла на 100м преп. с нов рекорд на 100 м преп. (13.5). Седмица по-късно на турнир в Сиена (Италия) Кошничарска е втора с 13.6 сек.! 
На лагера в Кюстендил Ваня показва изумителни резултати на контролните тестове и заминава обнадеждена за Балканиадата в Измир. В началото на август на стадион „Кемал Ататюрк” атлетките ни завоюват десет (!) златни медала (от 14 възможни). Кошничарска печели сребро на 100 м преп. с 13.62 сек. (български рекорд с електронно измерване), а на щафетата 4х100 българският квартет Кошничарска, Ив.Вълкова, Й.Янкова, Здр.Трифанова печели златото с нов рекорд – 44.67 сек. Ваня е включена в проектоолимпийския състав и се готви упорито през няколкото седмици до Игрите. Уви, в последния момент ръководителите на БФЛА променят подредбата на квартета и за жалост в него няма място за Кошничарска. Ваня е огорчена и обидена, но за Мюнхен за минава щафетата ни в състав Диана Йоргова, Иванка Вълкова, Иванка Венкова, Йорданка Янкова!
След Олимпиадата Кошничарска се омъжва за атлета Георги Йовчев (100 м 10.3, 200 м 21.0, скок дължина 7.54 м) и прибавя към името си фамилията „Йовчева”.
Кошничарска-Йовчева и Вулпев бързат да докажат, че Ваня несправедливо е лишена от участие на Олимпиадата. През зимата на 1973 г. в зала „Фестивална” Кошничарска на два пъти “чупи” рекорд на 60 м преп. – 8.51 сек. и 8.41 сек. Тези времена са измерени с новозакупената електронна уредба за отчитане на резултатите “OMEGA”. На европейското в зала в Ротердам Иванка се бори въодушевено, но с 8.48 от полуфинала за стотни не се класира за финал.
През лятото на 1973 г. Кошничарска за трети пореден път е шампионка на България на 100 м преп. (13.6). Но петобойките Сашка Върбанова и Снежана Юрукова преди това са дали по-добри резултати (по 13.5). За полуфинала на Купата на Европа във Варшава е предпочетена Сашка Върбанова. Йовчева за пореден път трябва да преглътне разочарованието, а за капак на всичко дни преди заминаването за Универсиадата в Москва’1973 Ваня получава травма по време на тренировка….
През 1974 г. Ваня трябва да воюва за дружеството си „Тракия” Пловдив на IV-тата Републиканска Спартакиада в София. Още през май Йовчева коригира българския рекорд – 13.4 . А на самата Спартакиада във финала на бягането на 100 м преп. тя губи титлата със… сантиметри от Пенка Соколова (и на двете е дадено времето 13.6). Ваня все пак е включена за поредната Балканиада в София. На стадион „Васил Левски” Йовчева финишира с бронз на 100 м преп. (13.53). Това обаче не е достатъчно да бъде включена в състава за европейското в Рим…..
Последният й старт? Да, Йовчева го помни добре. През февруари 1975 г.в зала „Фестивална” Ваня губи от Соколова само с две стотни титлата на 60 м преп. (8.60 срещу 8.58). Вече е решено – край с атлетиката. А Йовчева е само на 26…..
Йовчева ражда дъщеря си, а през 1979 г. на бял свят се появява и синът й Йордан Йовчев. Данчо първоначално се насочва към скок на дължина, а после преминава в спринта (100 м за 10.38 сек.) и даже участва на европейски шампионат за младежи….
Макар да не реализира до някаква реална стойност изключителния си талант и потенциал, Иванка Кошничарска си остава една от най-елегантните и технични български хърделистки за всички времена! Нейните лични постижения достатъчно красноречиво говорят за възможностите й: 100 м 12.0, 200 м 24.9, 400 м 56.9, 100 м преп. 13.4 (13.53), 200 м преп. 26.8, скок дължина 6.02, петобой 4057 точки.
