Юбилей за голям хърватски бегач и политик
„Средновикът” Лучано Сушан – на 75!
Днес един от знаковите бегачи в дългия спринт и бягането на 800 м – хърватинът Лучан Сушан – навършва 75 години. Достоен юбилей. Нека припомним какво бе неговото присъствие на пистата през 70-те години на миналия век…..
Роден в Риека, пристанищен град на Адриатика, на 10 ноември 1948 г., Сушан още съвсем млад впечатлява със скоростните си възможности и през 1966 и 1967 г., когато печели пет златни медала на юношеското първенство на тогавашна Югославия (100 м, 400 м, щафета 4х100 м и 400 м преп.). Едва 21-годишен, на Балканиадата в София през август 1969 г. Сушан вече е шампион на полуострова на 400 м (46.8)…. Две години по-късно (в Загреб) Лучано ще повтори успеха си със същите 46.8 сек. Въобще в периода 1969 – 1976 г. Сушан ще спечели цели 16 медала от балкански игри за мъже, от които 13 златни (два на 400 м, четири поредни на 800 (1973-1976) и седем (също поредни 1970-1976) с щафетата 4х400 м на Югославия.
В олимпийската 1972 г. Лучано Сушан се чувства прекрасно и треньорът му Желко Лесковац не може да повярва на очите си на контролните тестове – 150 м 15.9, 300 м 32.8…. Още на 3-ти май в родната Риека Лучано подобрява с 2 десети почти 11-годишния рекорд на 400 м на Джани Ковач – 46.4 сек. На 15 юли в Целье (на шампионата на Югославия) Сушан е направо великолепен – 45.86 сек. (балкански рекорд с електронно измерване). За зла участ обаче буквално дни преди заминаването за Балканиадата в Измир, 
Сушан получава непрятна травма в петата. В Измир той отстъпва титлата на съотборника си Йосип Алебич и на гърка Кириакос Онисифору, а на щафетата 4х400 м болката в крака нетърпимо се обостря. За пътуване на Олимпиадата в Мюнхен и дума не може да става…
Сушан и Лесковац търсят бърз реванш и още на европейското в зала в Ротердам през март 1973 г. Лучано печели златото на 400 м с европейски рекорд под покрив (46.38 сек.), с почти секунда (!) пред Бено Щопс (ГДР) 47.31….. На щафетата 4х2 обиколки в зала „Ахой” Сушан е поставен на последния четвърти пост и при предаването съотборникът му не може да го настигне. Палката пада на земята, но хърватинът решава да избяга своя пост, макар и без палка. Той изпреварва яростно спринтьорите на ФРГ и Нидерландия, финиширайки първи с високо вдигнати ръце. Естествено обаче, отборът на Юглославия е декласиран…..
Балканиадата в Атина 1973
През лятото на 1973 г. Лучано за първи път опитва и 800 м и веднага става шампион на Балканите в Атина – 1:47.12 мин. Новата дисциплина му „пасва” идеално и още през зимата на 1974 г. в зала „Скандинавиум” на Гьотеборг Сушан е европейски шампион в зала (1:48.07). През лятото (на 4 юни в Марибор) Лучано вече е и рекордьор на Югославия – 1:46.6. Точно за три (!) месеца Сушан подобрява националния рекорд на Югославия цели седем (!) пъти. При това три пъти „слиза” и под 1:45 мин. На реномирания турнир „Велткасе” през август в Цюрих той отстъпва само на кениеца Майк Бойт (1:44.18), но с 1:44.67 оставя далеч зад себе си световния рекордьор Марчело Фиасконаро (Ит) – 1:47.93…
Сушан пристига на европеското в Рим като фаворит номер едно за титлата на 800 м. След като изобщо не се изразходва в серията и на полуфинала, Лучано застава напълно уверен и спокоен за стартовата линия във финала на 800 м точно в 20:15 часа на 04 септември. В душната вечер на „Стадио олимпико” италианецът Фиасконаро (който държи световния връх с 1:43.7 мин.) „дръпва” енергично в първата обиколка (50.07 сек.). Домакините се надяват силно на успех и дори триумф на сънародника си. Марчело минава първи и на 600-е метра (1:17.56). Именно в началото на последните 200 м Сушан „превключва” рязко на висока скорост и и още в средата на завоя изпреварва енергично всички. 
На финалната права Лучано сякаш „забравя” конкурентите си, финиширайки триумфално за 1:44.07 мин. (поседни 200 м за 23.12 сек.!) – четвърто време в историята тогава (след Уолхътър (САЩ) 1:43.4, Фиасконаро 1:43.7 и Кипругут (Кен) 1:43.9 мин….. Деветнадесетгодишният британец Стив Овет финишира втори далеч отзад – 1:45.78 мин.
Монреал 1976
В предолимпийската 1975 г. Сушан пак е на ниво – 1:45.2 мин. Междувременно хърватинът се е оженил, родили са му се две деца! Лучано трябва да разпределя времето си между тренировките и работата, която е започнал, за да осигурява препитание на семейството си. А и за първата си Олимпиада (в Монреал 1976) Лучано вече не е толкова уверен (по същото време той трябва да отбие и редовната си военна служба!). На олимпийския стадион в Квебек Сушан все пак успява да попадне сред първите осем в един невероятен финал – Хуанторена (Куб) 1:43.50 световен рекорд, Ван Дам (Белг) 1:43.86, Уолхътър 1:44.12, Вюлбек (ФРГ) 1:45.26, Овет 1:45.44, Сушан 1:45.75 мин. Това е и едно от последните състезания в живота на Лучано Сушан. На 28 години той се разделя с атлетиката….
След приключване на кариерата си на пистата, Лучано завършва висше образование в Загреб и започва работа като спортен инструктор. През 1990 г. Сушан се „хвърля” и в политиката. На първите демократично проведени избори в Хърватия Лучано е избран за депутат в парламента и като такъв прибава за три години (1990-1992) в Alliance of Primorje Gorski Kotar (регионална партия в област Primorje Gorski Kotar).
През 2000 г. Сушан отново е избран за депутат в Хърватския парламент, освен това вече е и президент на Хърватската атлетическа федерация и вицепрезидент на Хърватския олимпийски комитет. Две години по-късно (2002) той е провъзгласен за най-добрия хърватски атлет за всички времена….
Година по-късно Лучано e съосновател и членува в новосформираната Autonomna regionalna stranka….
С внушителния си авторитет и влияние в спортните среди и днес Лучано Сушан не е престанал да бъде основен и решаващ фактор в спортния живот на Хърватия!
