Със световни рекорди – но без участие на Олимпиада
Един от най-талантливите спринтьори на 70-те – с кръгла годишнина
Днес неколкократният световен рекордьор в спринта от 70-те години на миналия век – Стив Уилямс –навършва 70 години……
Роден на 13 ноември 1953 г., още на 18 години (1971 г.) Уилямс прави впечатление с изявите си в колежанските състезания. В олимпийската 1972-ра Стив (ненавършил 19 години) още през месец май „записва” едни 45.2 сек. на 440 ярда (кото презичислено на 400 м означава 44.9 – изравнен световен рекорд за юноши). На 100-е ярда Уилямс засича хронометрите на 9.3 сек., а на 220 ярда – 20.2 сек. Уви, на квалификациите на САЩ за Олимпиадата в Мюнхен в Юджийн през юли 1972 още на четвъртфинала на 200 м Стив крампира и не завършва…..
Още през следващата 1973 г. Уилямс е шампион на САЩ на 200 м с 20.33 сек., а в бягането на 100 м е победител на срещата Африка-САЩ в Дакар (Сенегал) – 10.15 сек. На Олимпийския стадион в Мюнхен през юли (срещата ФРГ-САЩ-Швейцария) Стив в дъжда е убедителен на 100 м – 10.32. В края на същия месец (на „Мача на гигантите” СССР-САЩ в Минск) Уилямс оставя далеч зад себе си съветските атлети (100 м 10.1), а на щафетата 4х100 м на последния четвърти пост надбягва не кого да е, а самия олимпийски шампион Валерий Борзов…
Първия си световен рекорд (изравнен) на 100 м (9.9 с ръчно измерване) Уилямс регистрира на 21 юни 1974 г. в Лос Анджелис, след което пристига в Европа за участие в поредица от турнири в Скандинавието… А в пред-олимпийската 1975-а (на 20 юни) времеизмервачите на стадион „Хейуорд Фийлд” в Юджийн още в първата серия на 100 м (на първенството на САЩ) спират хронометрите си на 9.8 сек. (попътен вятър +1.7 м/сек.) – време, по-добро от световния рекорд. На 200 м обаче Уилямс губи от ямаеца Дон Куори (19.8 срещу 19.7 ръчно измерване). В края на юни Стив отново пристига в Европа. На 16 юли в Сиена той отново изравнява световния рекорд – 9.9 сек. Месец по-късно (20 август), на турнира „Велткласе” в Цюрих в бягането на 100 м той отстъпва на СтивРидик (САЩ) – 10.08 срещу 10.05, но побеждава Валерий Борзов (10.16). По-малко от час по-късно Уилямс е убедителен на 200 м (20.24). А седмица по-късно (26 август) на „Некарщадион” в Щутгарт „дубълът” му е особено впечатляващ (10.10 § 20.16)….
Оптимистично започва олимпийската 1976 г. за Стив Уилямс. Още в края на март 9.9 сек. на 100 м, два месеца по-късно 19.9 на 200 м….. Междувременно Стив се е дипломирал (журналистика и английски език) в San Diego State University и се е преместил във Флорида при новия си треньор Брукс Джонсън. В средата на юни на шампионата на САЩ Стив (за кой ли път) получава разтежение на бедрен мускул. На вторите си Olympic Trials (квалификация на САЩ за Олимпиадата в Монреал) в Юджийн в началото на юли Уилямс стига до четвъртфинала на 100 м и старата му травма му изиграва лоша шега – Стив е принуден да спре на около 30 м след старта……
В един напрегнат следолимпийски сезон (1977) Уилямс „прави” 17 старта на 100 м и девет на 200 м. В началото на септември Стив участва на 100 м на първата Световна купа в Дюселдорф. На Райнщадион” Уилямс буквално изтръгва победата (10.13), надбягвайки само с 2 стотни мощния Ойген Рах (ГДР)…. В щафетата 4х100 м квартетът на САЩ Бил Колинс, Стив Ридик, Клиф Уайли и Стив Уилямс (на последния пост) реализира световен рекорд – 38.03 сек.
Отново на турнира „Велткасе” в Цюрих през август 1978 г. (при есенни температури и непрекъснат дъжд!) Стив надвива над всички класни спринтьори с 10.07 на 100 м и 20.26 сек. на 200 м…..
През май 1980 г. вече се знае, че САЩ бойкотират Олимпиадата в Москва. Уилямс отново участва на Trials в Юджийн, Орегон, но стига само до полуфинала на 100 м (10.28)….
Селекционерите на тима на САЩ за Световната купа в Рим (септември 1981 г.) се уповават най-вече на опита и рутината на Уилямс и го поставят на последния пост за щафетата 4х100 м. Стив прави всичко възможно за отбора си, но финишира трети (38.85) на последния пост,след Полша 38.73 и ГДР 38.79 сек.
За последен път зрителите наблюдават Стив Уилямс на Olympis Trials в Лос Анджелис през юни 1984 г. С 10.34 атлетът завършва пети във втория четвъртфинал и отпада……
С няколко световни рекорда (макар и с ръчно измерване) Стив Уилямс не можа навремето да участва на нито една Олимпиада. В ранкингите на америкaнското списание “Track and Field News” в периода 1972 – 1980 г. (девет години поред) Стив попада неизменно в челната десетка на най-бързите спринтьори в света! През този период Уилямс може да се похвали и със своеобразния си “рекорд” – пет пъти под 10 секунди на 100 м (ръчно изм.) и три пъти под 20 секунди на 200 м!
