Кръгла годишнина за Улрике Брунс
Съперничка на Томова, Щерева и Петрова – на 70 години
Днес една от плеядата източногермански бегачки на средни разстояния от края на миналия век – Улрике Клапецински-Брунс – навършва 70 години. В най-силните си години Улрике бе чест гост на България на тренировъчните бази на Белмекен и Спортпалас и участва на няколко състезания на столичния стадион „Васил Левски”….
Родена в Котбус на 17 ноември 1953 г., Клапецински се появява в ранглистите на ГДР през 1969 г. с нелошите за 16-годишна 4:43.4 мин. на 1500 м. Четири години по-късно –през 1973 г. – Улрике подобрява качествено резултатите си- 2:03.7 на 800 м и 4:16.3 на 1500 м…. През цялото време на спортната й кариера треньор ще й бъде Юрген Брунс, който в края на 1976 г. ще стане и нейн съпруг.
Първото „голямо” състезания за Клапецински е европейското в Рим през септември 1974 г. След като през лятото тя вече е дала 2:00.9 на 800 м и 4:09.9 на 1500 м, на „Стадио Олимпико” в едно много силно бягане Улрике остава шеста с 4:10.49 мин.
В предолимпийската 1975 г. селекционерите на тима на ГДР я определят като титулярка на 800 м. На 12 юли в София Клапецински стартира рамо до рамо с европейската шампионка Лиляна Томова. Томова води през цялото време (400 м 58.5), но Улрике атакува остро накрая. И двете финишират с еднакво време – 2:00.3 мон., но победата е присъдена на Клапецински. Месец по-късно на финала за Купата на Европа в Ница Улрике отстъпва победата на румънката Мариана Суман (2:00.6) само с една десета…..
В олимпийската 1976 г. Клапецински трябва да премине „ситото” на няколко квалификационни състезания, за да получи място в отбора за Игрите в Монреал.

1
На 19 май в Дрезден тя е първа на 1500 м (4:06.70) (тук Весела Яцинска 4:08.4 и Росица Пехливанова 4:10.9 са четвърта и пета), после на втората квалификация (Карл-Маркс-Щад 29-30 май) е едва пета на 800 м (1:58.4), а на 1500 м с 4:06.5 остава втора след Кристиане Щол (4:05.9). На 10 юли в Берлин Клапецински пробягва 800-те метра за 1:57.06 (рекорд на ГДР), а три дни по-късно – на 14 юли в Потсдам – „слиза” за първи път под четирите минути на 1500 м – 3:59.9 мин. (400 м 62.0, 800 м 2:08.5, 1000 м 2:42.6). В това бягане фаворитката Гунхилд Хофмайстер е втора – 4:01.4 мин. Улрике става третата жена в историята, преминала 1500 м под четири минути (след рускините Татяна Назанкина 3:56.0 и Раиса Катюкова 3:59.8).
На самата Олимпиада Улрике е предвидена само на 1500 м и на полуфинала финишира първа с 4:02.13, следвана от Николина Щерева с български рекорд – 4:02.33 мин. На финала финландката Нина Холмен поема водачеството в едно „приспивно” темпо (400 м 68.17, 800 м 2:18.90). Хофмайстер и Клапецински ускоряват на последния завой и излизат начело на последната права. Тук отново Татяна Казанкина (вече спечелила 800-те метра с нов световен рекорд 1:54.94) по идентичен начин атакува остро отдясно и печели втората си олимпийска титла (4:05.48), следвана от Хофмайстер (4:06.02) и Клапецински (4:06.09). За Улрике този бронз означава голяма радост и заслужено признание.
През есента на 1976 г. Улрике се омъжва за треньора си Юрген и приема неговото фамилно име – Брунс. В следолимпийската 1977 г. тя поддържа ниво на високи постижения (800 м 1:58.7, 1500 м 4:04.5, 3000 м 8:49.2). На финала за Купата на Европа в Хелзинки в бягането на 1500 м Улрике пак отстъпва на Казанкина (4:04.52 срещу 4:04.35), а на Световната купа в Дюселдорф завършва трета (4:13.1), след Казанкина 4:12.74 и Франси Ларию (САЩ) 4:13.0 мин…..

Брунс и Тотка Петрова в Милано
През зимата на 1978 г. Юрген Брунс решава съпругата му да стартира и в зала. В края на февруари първо Хайке Роок (ГДР) подобрява върховото постижение на Николина Щерева (2:01.1 на 800 м) с половин секунда – 2:00.6 мин. Четири дни по-късно в Зенфтенберг Брунс изравнява „на йота” този резултат. На европейското под покрив в „Палацо делло спорт” в Милано Улрике печели европейската титла на 800 м (2:02.3), пред Тотка Петрова (2:02.5 мин.).
След златния медал в Италия, лятото за Брунс не е така удачно – 800 м 1:58.1, 1500 м 4:02.0 и две седми места на второто й европейско първенство (в Прага) – 800 м 1:58.6 и 1500 м 4:02.2…
Улрике пропуска 1979 г.поради майчинство, а в олимпийската 1980 г. конкуренцията за място в отбора на ГДР е „жестока”. Брунс все пак извоюва своето място и на финала на 1500 м на стадион „В.И.Ленин” в Москва завършва пета във финала – 4:00.62 мин. И през 1981 г. Улрике отстоява своето място в елита – втора на финала за Купата на Европа в Загреб (4:02.21), трета на Световната купа в Рим – 4:04.67 мин…..
На европейското в Атина през септември 1982 г. Брунс не може да реагира на “дяволското” темпо на рускините Двирна (3:57.80) и Зайцева (3:58.82) във финала на 1500 м, а още две атлетки „слизат” под 4-те минути – Дорио (Ит) 3:59.02 и румънката Марашеску (3:59.31). Улрике пристига на финиша едва пета с 4:00.67 мин.
След като 1983 г. не е особено успешна за нея, Брунс е решена твърдо да се завърне подобаващо на пистата в олимпийската 1984 г. На „Олимпийския ден” в Берлин на 20 юли Улрике побеждава – вече на 3000 м (8:36.38 – рекорд на ГДР), а на „Велткасе” в Цюрих месец след това отново триумфира на 3000 м – 8:38.40 мин. В 1985 г. (вече 32-годишна!) Брунс е трета на 3000 м на Купата на Европа в Москва (8:36.51). В хода на сезона тя „чупи” рекордите на ГДР на 1 миля (4:21.59) и на 2000 м (5:37.62) ,

Вече на третата си Световна купа (в Канбера през октомври 1985 г.) Улрике приема бавното темпо на съперничките си в бягането на 3000 м. 500 м преди финала рускинята Позднякова „дръпва” енергично, но Брунс реагира адекватно и (последните 400 м за 58.8 сек.) грабва победата с не особено впечатляващите 9:14.65 мин.
Юрген и Улрике решават да опитат и 10000 м (с годините скоростните качества на атлетката вече не са вече толкова добри). На европейското в Щутгарт в края на август 1986 г. Брунс завършва трета с бронз на тези 10000 м с рекорд на ГДР 31:19.76, отстъпвайки само на Кристиансен (Норв) 30:23.25 и Бондаренко (СССР) 30:57.21…. На първото (!) си световно първенство – в Рим през септември 1987 г. – вече почти 34-годишна Брунс отново се окичва с медал – пак бронзов (3000 м 8:40.30), след като през сезона почти е достигнала личния си рекорд и на 1500 м – 4:00.20 мин.
На тридесет и пет години (през 1988 г.) Улрике Брунс все още не се отказва и дори записва 1:59.19 мин. на 800 м и 8:59.19 на 3000 м. Обаче стандартите за Олимпиадата в Сеул се оказват непосилно високи и семейство Брус решава, че е дошъл краят на присъствието на Улрике на пистата.
Майка на две деца, Улрике Клапецински-Брунс завършва висше образование за техник на медицинско оборудване, но в момента не се занимава с това. Брунс и съпругът й притежават магазин и склад за спортни стоки и развиват успешен бизнес през годините….
Личните рекорди на Улрике са достатъчно показателни за класата й: 400 м 54.67, 800 м 1:57.06, 1000 м 2:31.92 (рекорд на ГДР), 1500 м 3:59.9, 1 миля 4:21.59, 2000 м 5:37.62, 3000 м 8:36.38, 5000 м 15:21.47, 10000 м 31:19.76 мин. През годините тя е „слизала” цели 23 пъти под 4:05 мин. в бягането на 1500 м, а на 3000 м е преминавала границата от 8:50 мин. цели 15 пъти!
Снимки: Imago-images
