“Поздравът” към съветската публика на Олимпиадата в Москва остава в историята

Владислав Козакевич – на 70!

Днес, 08 декември, олимпийският шампион и световен рекордьор на овчарски скок Владислав Козакевич, навършва кръгла годишнина! Той ще остане в историята не само с рекордите си, но и с прочутия си „поздрав” към съветската публика на Игрите в Москва през 1980 г.

Роден на 8 декември 1953 г. в Шалчининкай, Литва, Владислав се мести със семейството си в Полша (Гдиня) още когато е на пет години. За спорта го запалва по-големият му брат Едвард (много добър десетобоец), който отрано му показва как да държи пръта за овчарски скок. Скоро Владек попада при първия си треньор Валенти Вейман и през 1972 г. с 5.02 м вече е шампион и рекордьор на Полша за юноши. На следващата 1973-а Владислав става за първи път шампион на Полша и за мъже – 5.32 м, а през 1974 на първото си европейско първенство печели сребърен медал с 5.35, отстъпвайки победата на съветския скачач Владимир Кишкун само заради един фаул повече!

През 1975 г. на „домашния” еврошамоионат в зала в Катовице Козакевич е „бронзов”, а през лятото на мемориала „Кусочински” поставя нов европейски рекорд в овчарския скок – 5.60 м.

Вече в олимпийската 1976-а Владек добавя още 2 см към личния си рекорд – 5.62 м. За нещастие на финала на Игрите в Монреал в края на юли при загрявката за финала той наранява коленната си става и завършва едва 11-ти с 5.25 м. Олимпийски шампион с 5.50 м става по-малко известният негов сънародник Тадеуш Слушарски.

Следолимпийската 1977-ма е особено успешна за Козакевич. Още през зимата той е европейски шампион в зала в Сан Себастиан с 5.51 м, после на полуфинала за Купата на Европа във Варшава поставя отново европейски рекорд – 5.66 м. На Универсиадата в София през август той се окичва със златото – 5.55 м на стадион „Васил Левски”. Единствената му загуба през сезона е от американеца Майк Тъли на първата Световна купа в Дюселдорф през септември.

През 1978 г. той на два пъти остава извън зоната на медалите (На европейските в Милано през зимата и в Прага през август) и Полската атлетическа федерация го наказва с половингодишна дисквалификация. Втория си златен медал от ЕП в зала Владек извоюва във Виена през февруари 1979 г. (с европейски рекорд в зала – 5.58 м), а през лятото за втори пореден път е световен студентски шампион – в Мексико с 5.60 м…

В олимпийската 1980 г. още на 11 май в Милано Козакевич най-сетне поставя нов световен рекорд – 5.72 м. Този рекорд съвсем не трае дълго, атакуван успешно от французите Тиер Виньерон (на два пъти по 5.75) и Филип Увион (5.77).

На финала на Олимпиадата на стадион „В.И.Ленин” в Москва съветската публика е настроена за „своя” скачач Константин Волков и реагира непристойно и неспортсменски на всеки успешен опит на съперниците му. Всевъзможни освирквания, викове и възгласи ехтят от трибуните. Седемдесет хиляди зрители са готови да „разкъсат” Козакевич. А съветските организатори добавят „масло в огъня”, отваряйки нарочно огромните врати под трибуните точно зад гърба на Владислав буквално преди всеки негов опит. Образуващото се течение „има за цел” да обърка разбега му. Козакевич обаче е невъзмутим и провежда едно образцово състезание – 5.60 м, 5.65 м, 5.70 м и 5.75 м – все от първи опит! Всички тези преодолени височини означават и олимпийски рекорди! Волков от своя страна е изнервен и след 5.55 „отива” направо на 5.65 (превзети едва от третия път). След два фаула на 5.70 Костя оставя третия си възможен скок на 5.75 м. И там не сполучва. Козакевич от своя страна във втория си опит преминава чисто 5.78 м – нов световен рекорд. Жестът му към недоброжелателната публика (тълкуван навсякъде еднакво!) веднага след скока е запечатан от фотографите и за минути „обикаля” света, оставайки като един символ за поколенията! Веднага след състезанието съветският посланик във Варшава изпраща специална нота до Полския олимпийски комитет с искане Козакевич да бъде дисквалифициран за „обида към съветската публика”!… Жестът на Владислав е и своеобрзно послание към съветския гнет на СССР към страните от соцлагера (тогава) и идва като предвестник на събитията около профсъюза „Солидарност“ в Полша през есента на същата тази 1980 г.

През 1983 г. Козакевич отново има търкания с Полската федерация (PZLA) и за трети път получава шестмесечно наказание. В олимпийската 1984 г. Владек стига до 5.75 м, но се контузва на турнира „Дружба” в Москва и….отново е наказан!

През лятото на 1985 г. Козакевич (след участие на един турнир в Западна Германия) решава да остане (отначало временно) във ФРГ. Той се установява в Хановер и през следващата 1986-а получава тамошно гражданство, записвайки национален рекорд на ФРГ – 5.70 м. Той вече се е разделил с главния „виновник” за успехите му – треньорът Ришард Томашевски.

Владислав се готви упорито за Олимпиадата в Сеул през 1988 г. Той до последно се надява, че ще получи позволение да участва на Игрите от името на ФРГ. Уви, от Полския олимпийски комитет е наложена категорична забрана за участие. Козакевич си остава в къщи и последната му състезателна година е следващата 1989 г., когато Владек все пак записва едни 5.55 м.

Междувременно Владислав се е оженил за плувкинята Анна и са му се родили дъщерите Катажина (1979) и Малгожата (1983). От 1986 г. (та и до ден-днешен) Козакевич живее в Бисендорф, Долна Саксония….

Още по време на активната си състезателна дейност, Владислав започва работа и като треньор на подрастващи атлети в Германия. Огромната му популярност му позвалява да менажира доста класни атлети (в овчарския скок), предимно от бившия СССР, после от Русия и Украйна.