Рекордьор на САЩ на 800 м – с юбилей
„Средновикът” Ричард „Рик” Уолхътър – на 75
Двукратният световен рекордьор в „неофициалните” 880 ярда (804.68 м) Ричард „Рик” Уолхътър днес навършва 75 години. Макар да не стана първи в нито един голям шампионат по време на кариерата си, Рик остави ярка диря в бяганията на средни разстояния през 70-те години на миналия век….
Роден на 23 декември 1948 г. в Джинева, Илиноис, Ричард Чарлз Уолхътър късничко почва активна дейност в атлетиката и публиката чува името му за първи път по време на колежанския шампионат (NCAA) в зала на САЩ в зала в Детройт през март 1970 г. На дървената 143-метрова писта в „Кобо Арена” Ричард финишира първи на непривичните за Европа 600 ярда (548.64 м) с най-добро световно постижение – 1:06.9 минути. Още в следващата 1971 г. Уолхътър вече е шампион на САЩ на 880 ярда на открито.
Все по това време Рик е студент в University of Notre Dame и след това постъпва в Chicago Track Club. На US Trials в Юджийн в началото на юли 1972 г. във финала на 800 м Уолхътър отстъпва само на Дейв Уотъл (1:44.3 – изравнен световен рекорд) и с 1:45.0 мин. се класира по място за Олимпиадата в Мюнхен. На Olympia Stadion в баварската столица обаче Уолхътър претърпява горчиво разочарование. Още в първа серия той се увлича по по-бавното темпо на конкурентите си. На финалната права няколко атлети излизат един до друг като „на ветрило” и съвсем лек превес на финала има французинът Ален Санс (1:49.17). Рик се движи втори до 30-ина метра преди финала. Именно там някъде неизвестният сомалиец Мохамед Абокер го атакува отдясно и съвсем неспортсменски го блъсва в стомаха с лакът. Рик се олюлява и едва не пада, но все пак успява да запази равновесие. Уви, това разлюляване му коства третото място (към полуфинала продължават Санс, тунизиецът Гетаа 1:49.37 и алжирецът Азузи 1:49.38). Уолхътър съкрушен остава четвърти (1:49.41), а Абокер е дисквалифициран…..
През 1973 и 1974 г. Уолхътър два пъти поред е шампион на САЩ (AAU American Amateur Union) на 880 ярда. На 27 май 1973 г. в Лос Анджелис той пробягва 880-е ярда за 1:44.6 (световен рекорд на ярдовата дистанция). По традиция ярдовото бягане се приравнява на това на 800 м, като от резултата се „вадят” седем десети. Тоест, бягането на Уолхътър би трябвало да се отчете като 1:43.9 мин. Година по-късно, на 8 юни 1974 г. в Юджийн Рик отново прави едно великолепно бягане – пак на 880 ярда (804.68 м). И трите хрониметра на времеизмервачите показват 1:44.1 (или 1:43.4 минути на 800 м). Така или иначе обаче в този ден междинно време на 800-е метра не е измерено!?!?!… Две седмици по-късно в Лос Анджелис Ричард спира хронометрите на 1:43.9 мин. – второ в историята след рекорда на италианеца Фиасконаро (1:43.7)…. На срещата САЩ-СССР в Дъръм (Севена Каролина) в началото на юли Уолхътър е неудържим – 1:44.03 мин. Веднага след това Рик „хваща” самолета за Европа за да стартира в няколко реномирани и комерсиални турнира. Следват победа след победа по стадионите на Стария континент. На турнира „Бишлет” в Осло на 30 юли Уолхътър вече е световен рекордьор и на 1000 м – 2:13.9 мин. Въобще през тази 74-а Ричард не претърпява нито една загуба на пистата! В следващата 1975 Рик отново поддържа ниво – 1:44.12 и 3:36.4 на 1500 м…..
За втората си Олимпиада (в Монреал през 1976 г.) Уолхътър вече е много по-обигран и рутиниран. На US Trials в Юджийн, Орегон, той е първи – и на 800 м (1:44.78), и на 1500 м (3:36.47). За 21-вите олимпийски игри Ричард се чувства в топ форма. Допълнителна увереност му донася и вестта, че 26 африкански страни бойкотират Игрите (сред техни атлети е и кениецът Майк Бойт с три умопомрачителни резултата – 1:43.90, 1:43.79 и 1:43.57 мин.). На полуфинала на 800 м Рик замалко не изтървава шанса си. Той неволно блъсва ямаеца Сеймур Нюман и съдиите първоначално го дисквалифицират. Следва контрапротест от отбора на САЩ и Рик е „възстановен” за финала. На 25 юли на олимпийския стадион в Монреал осемте най-добри бегачи на 800 м застават на финала (тогава първите 300 м от бягането на две обиколки се бягаха по пътеки!). Уолхътър тръгва добре – първи 200 м (25.5), а за кубинеца Хуанторена 25.7 сек.. В края на първата обиколка обаче напред да води „изскача” индиецът Шрирам Сингх (50.9), следван плътно отляво от кубинеца Хуанторена. На две десети след тях е Уолхътър. Още в следващите 70 метра обаче Хуанторена отново излиза да води, а Рик изпреварва Сингх за второто място. На 600 м уредбата засича междинното време от 1:17.0 за Хуанторена. 
Ричард е плътно по петите му и на последния вираж начева последната си отчаяна атака. Уви, Хуанторена е недостижим в този ден. На последната права Уолхътър е безкрайно изтощен и в последните 30 метра е задминат от белгиеца Иво ван Дам. В крайна сметка шампион със световен рекорд (1:43.50) е Хуанторена, следван от Ван Дам (1:43.86), а за Уолхътър остава бронзът с 1:44.12 мин. Пет дни по-късно Ричард стартира и на финала на 1500 м, но в едно тактическо бягане не успява да реагира на финалния спринт на съперниците си и остава шести…..
В следолимпийската 1977 г. Уолхътър стартира спорадично (1:45.78), след което изчезва от пистата. През 1980 г. Рик изненадващо се връща на стадиона, изпънен с амбиции да се класира за третата си Олимпиада. Скоро обаче става ясно, че САЩ бойкотрат Игрите в Москва…..
След края на кариерата си в атлетиката Рик Уолхътър се захваща доста успешно със застрахователен бизнес. В ренкинглистите на американското списание “Track & Field News” Ричард на два пъти (1973 § 1974) е поставен като лидер в подредбата за бягането на 800 м. През 1974-а той е и носител на наградата “James E. Sullivan”за най-добър атлет-аматьор на САЩ за годината!
