Ато Болдън с половинвековен юбилей
Дълговечен и харизматичен спринтьор стана на 50
Днес, в края на годината, един от най-екзотичните и знаменателни спринтьори – Ато Болдън – навършва половин век. След като остави видима диря след себе си на пистата, Болдън се впусна в политика и днес играе важна роля в международното спортно движение и телевизионната журналистика…
Роден на 30 декември 1973 г. в столицата на Тринидад и Тобаго – Порт ъф Спейн – от майка ямайка (Хоуп) и баща тринидадец (Гай Болдън), Ато посещава средното училище Fatima College, но едва 14-годишен се премества да живее и учи в САЩ. В Страната на неограничените възможности Ато започва да играе американски футбол, но набитото око на треньора Джо Тропиано съзира съвсем точно потенциалните скоростни качества на младежа….
Още през 1990 г. Болдън записва 21.20 сек. на 200 м и 48.42 на 400 м. година по-късно той завършва гимназия в Сан Хосе, Калифорния. Продължавайки да играе футбол, той инцидентно участва и в състезания по лека атлетика, класирайки се даже трети на 200 м (20.81) на CIF California State Meet. По-късно рез сезона Ато извоюва първата си голяма победа – Junior Olympic Title на 200 м (20.74) в Дъръм, Северна Каролина…..
В олимпийската 1992-ра на Болдън още през май пробягва 100-е метра за 10.22 сек. Гласуват му доверие и през август той участва на първата си Олимпиада (в Барселона). Месец и половина по-късно (в края на септември) Ато стартира на световния шампионат за юноши в Сеул (Южна Корея) и грабва два златни медала (100 м 10.30 и 200 м 20.63)!
Болдън вече е записал социология в UCLA и е колежански шампион на САЩ на 200 м (1995) и на 100 м (1996). През 1995 г. той стартира на второто си световно първенство в Гьотеборг (след несполуката в Щутгарт 1993). На „Улеви стадион” Болдън грабва бронза (10.03) след канадците Донован Бейли (9.97) и Брюни Сюрен (10.03). От среброто тогава го разделят някакви си ….две хилядни!
Както казахме, през 1996-а Болдън е колежански шампион (NCAA) на 100 м на САЩ в Юджийн (9.92). Това е и последната му година като студент преди да се дипломира. Пътят към комерсалните турнири вече е „чист” и Ато бърза да прелети в Европа за участие в добре платените състезания. На втората си Олимпиада – тази в Атланта, Джорджия – Болдън се състезава хладнокръвно и със самочувствие и ….. се окичва с два бронзови медала. На 100 м с 9.90 сек. той отстъпва само на Донован Бейли (Кан) 9.84 и Фредерикс (Намибия) 9.89 сек. На 200 м с 19.90 сек. Ато завършва след „неземния” Майкъл Джонсън (19.32) и Фредерикс (19.68)…
Болдън не си губи времето и още през зимата на 1997 г. в Бирмингам (Вбр) само за един час (!) поставя нови национални рекорди в зала – на 60 м (6.49 и 200 м (20.35). През лятото го очаква третото му световно първенство – това в Атина (Гърция). 
Той е във великолепна форма и още на четвътфинала на 100 м записва личен рекорд – 9.87 сек. Уви, на финала Ато остава едва пети (10.20), но това съвсем не го разколебава. Във финала на 200 м Болдън още след виража е набрал аванс и печели първата си голяма титла – световната с 20.04 сек., побеждавайки „вечния” си конкурент Франки Фредерикс (Намибия) (20.23). Три седмици преди Атина, на турнира Sparkassen в Щутгарт Ато вече е поставил континентален рекорд на 200 м на Карибието – 19.77 сек.!!!
1998-ма продължава да е все така успешна – още на 17 юни на „Циклитирия” в Атина Болдън поставя още един континентален рекорд (на Карибието NACAC) на 100 м – 9.85 сек. и 40 минути след това триумфира и на 200 м – 19.88 сек. През септември 1998 г. той е шампион на 100 м (9.88) на Общобританските игри в Куала Лумпур, а на Игрите на добра воля в Юниондейл (САЩ) грабва златото на 200 м (20.15)….
В предолимпийската 1999 г. Ато отново участва на Циклитирия в Атина и изравнява собствения си национален рекорд (9.86) на 100 м, подплатен с победа и на 200 м (19.86). Буквално дни преди световното в Севиля обаче Ато се контузва (скъсан ахилес) и пропуска планетарния форум….
За третата си поредна Олимпиада (Сидни 2000) Болдън се подготвя осторожно и внимателно. Той обаче не пропуска турнирите Grand Prix в Европа и във всеки един от тях е сред призьорите. На самата Олимпиада Ато завършва втори със сребро на 100 м (9.99), само след Морис Грийн (САЩ), а на 200 м само хилядните от секундата му позволяват да се окичи с бронза (20.196) срещу ОбаделеТомпсън (Барбадос) (20.199). Така Болдън вече има в актива си четири олимпийски медала…. И все пак олимпийската титла на сънародника му Хейсли Крофърд (шампион на 100 м на Игрите в Монреал 1976) все му убягва.
През пролетта на 2001 г. при извънсъстезателен тест пробата на Болдън е положителна за наличие на ефедрин, но той получава само предупреждение и не е неказан с лишаване от състезателни права. Лятото на същата 2001 г. е увенчано с четвъртото място на 100 м и бронза на щафетата 4х100 м на квартета на Тринидад и Тобаго от СП в Едмънтън (Канада). След дисквалификацията на американеца Тим Монгомъри обаче на Болдън е връчен бронзов медал на 100 м (9.980 и сребърен на щафетата 4х100 м (38.58)……
След не особено успешни 2002 и 2003, Болдън тръгва към четвъртите си поредни олимпийски игри. В Атина’2004 той е бледа сянка на онзи атлет, който знаем от най-добрите му години. Е, все пак с другарите си от квартета на 4х100 м съумява да се класира за финала на щафетата, но там спринтьорите от малката карибска страна остават едва седми (38.60 сек.).
Още през 1999 г. от BBC го канят да коментира по телевизията състезанията от СП в Севиля. От 2005 до 2009 Болдън е broadcaster за CBS на състезанията на NCAA, после се присъединява и към NBC Sports за да отразява световното в Осака 2007 и Олимпиадата в Пекин 2008. За Игрите в Лондон’2012 Ато вече е сътрудник на ESPN, която отразява атлетическите състезания от Олимпиадата. Големите му заложби и талант да отразява точно и обективно събитията са причина Ато Болдън да бъде единственият коментатор по лека атлетика, на когото е връчена Sports Emmy Award. Той дори е номиниран за Outstanding Sports Personality (Sports Event Analyst), но губи от петкратния носител на тази титла Criss Collinsworth.
Ато Болдън се впуска и в политиката и за една година е избран за сенатор от опозиционния United National Congress в Порт ъф Спейн.
Болдън се проявява и като сценарист, режисьор и продуцент на спортен филм (Once in a Lifetime), в който се разказва за класирането на футболистите на Тринидад и Тобаго за световния шампионат в Германия 2006 г.
Ато Болдън намира време и за треньорство. Под негово ръководство едва 17-годишната Халифа Сейнт Форт през 2015 г. е сребърна медалистка на 100 м (11.19) от СП за кадетки в Кали.
Още през 2000 г. Болдън е избран за спортен посланик на Тринидад и Тобаго и получава дипломатически паспорт. Без всякакво съмнение през години той е считан за един от дълговечните, влиятелни и престижни личности въобще сред държавите от Карибския басейн. През 2017 г. родината му е домакин на световното първенство по футбол за юноши под 17 години и един от новопостроените стадиони специално за събитието е назован на негово име – Ato Boldon Stadium. (Освен него тази привилегия засега има само олимпийският шампион на 100 м Хейсли Крофърд).
Ато Болдън е квалифициран пилот с индивидуален лиценз от 2005 г.
На 4 ноември 2011 г. името на Ато Болдън е добавено в UCLA /University of California at Los Angeles/ Athletic Hall of Fame.
През атлетическата си кариера Болдън им 38 „слизания” под 10 секунди на 100 м и десет пъти е „слизал” под 20 секунди на 200 м.
