ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК
В зала „Фестивална” – “малко” европейско първенство
Точно преди 50 години – на 16 и 17 февруари 1974 г. в столичната зала „Фестивална” се проведе петият студентски турнир по лека атлетика подегидата на ФИСУ (Международният студентски спортен съюз). Състезанието се превръща в един своеобразен триумф на Царицата на спортовете и удивлява спортните среди в Европа с изключителни постижения в повечето от дисциплините.
На състезанието бяха поставени (макар и неофициални тогава) два световни рекорда под покрив и един бе изравнен. Нека заедно накратко си припомним какво точно се случи в оня знаменателен уикенд в София.
Ненавършилият още 20 години белгиец Алфонс Брийденбах (роден на 12 октомври 1954 г.) и треньорът му пристигат в София в петъка и в събота на обяд трябва да стартират в сериите на 400 м. Брийденбах никога (!) преди това не е бягал 400 м на състезание в зала (той вече е станал европейски шампион за юноши в Дуисбург през 1973-та с европейски рекорд 45.86). На зебрановата писта в залата в съботната сутрин в трета серия Алфонс изтръгва победата с 47.7, само с една десета пред Гюнтер Арнолд (ГДР). Следобяд е полуфиналът (организаторите са сформирали четири (!) такива) и в още в първия Брийденбах пристига първи за 48.3. В неделята е финалът и Брийденбах е поставен във втората пътека. Високият и снажен бегач още в края на първия завой вече е изпреварил тримата си конкуренти и развива невиждана скорост на неудобния 200-метров овал. След него в началото се увлича и полякът Дариуш Подобас, но това му струва скъпо и той накрая финишира четвърти и последен с 48.9, след Андреас Шайбе (47.2) и Арнолд (47.6) – и двамата от ГДР. Брийденбах е финиширал много напред и изчаква какво ще изпишат на таблото BERG. 
След малко се появяват цифрите 45.9 (нов световен рекорд, старият 46.1 на италианеца Марчело Фиасконаро от март 1972 г.). Брийденбах подскача обезумял от радост под френетичните ръкопляскания на препънената зала! Три седници по късно 19-годишният момък ще спечели първата си (от общо две) европейска титла в зала (в Гьотеборг) и след още две години ще се класира четвърти на 400 м на Олимпиадата в Монреал (1976)….
След европейското първенство в зала „Фестивална” през март 1971 г. е решено тласкането на гюлле да се провежда в зоната зад първия вираж (на самия европейски форум то се е провело на подвижна платформа в центъра на залата). На ФИСУ на гюллето са се записали само пет атлетки. Чехкинята Хелена Фибингерова (честа гостенка в София за подготовката си през зимата) започва колебливо – 18.84 м и след фаул във втория си опит в третия просто „избухва” – 20.36 м – световен рекорд в зала (с 66 см повече от стария рекорд на Надежда Чижова (19.70), и той поставен също във „Фестивална” три години по-рано, на европейското под покрив! 
Хелена вдига победно ръце и приема щастлива овациите на зрителите. На европейското в „Скандинавиум” в Гьотеборг Фибингерова (20.75) и Чижова (20.63) ще надминат и този рекорд…..
Рита Шмид-Кирст (ГДР) обича да се състезава в София. Ето и сега тя е пристигнала в столицата ни в приповдигнато настроение. Само четири атлетки са се явили в сектора и затова Рита трябва да се „разскача”-1.70, 1.75 и 1.80 са превзети от раз. На 1.84 Шмид прави един фаул, после с лекота „прелита” над 1.87 м. Сама в сектора, Шмид-Кирст съвсем не бърза – 1.90 м и 1.92 са преодолени от втори опит. С „победените” 1.92 м Рита изравнява световния рекорд на Йорданка Благоева от предишната година на европейското в Ротердам. Кирст поисква и 1.94 м и във втория си опит като че ще успее, преминавайки с аванс над летвата. Уви с левия си отскачащ крак тя в последния момент закача летвата и тя пада!…… След 20 дни на европейското в Гьотеборг обаче Рита Шмид-Кирст ще остане едва трета с 1.88 м, след Розмари Вичас-Акерман (ГДР) 1.90 и чехкинята Карбанова 1.88 м……
Освен трите световни рекорда, през онзи славен уикенд се случват още плеяда високи постижения. Европейският шампион на 60 м в зала Зенон Новош (Пол) „заковава” 6.5 сек. в късия спринт, а на второто място съдиите поставят армееца Георги Ганчев с изравнен български рекорд (6.6). Много убедителен на 1500 м е югославянинът Милислав Анджелов (3:48.3), с пет (!) секунди пред румънеца Шърбу….. Също толкова убедителен е и полякът Ян Кодзьор на 3000 м – 8:00.2, с 20 (!) секунди пред втория…..
Бъдещият олимпийски шампион на 110 м преп. от Москва’80 Томас Мункелт (ГДР) е съкрушителен на 60 м преп. – 7.6 сек. Така както съкрушителен в сектора за скок дължина европейският шампион от Хелзинки’71 Макс Клаус – 7.83 (той ще спечели бронза в Гьотеборг след 20 дни – 8.03 м, след Жан-Франсоа Бонем (Фр) 8.17 и Ханс Баумгартнер (ФРГ) 8.10). И Владимир Мали (ЧССР) скача великолепно на височина в този ден – 2.16 м за победата. Мали също ще грабне бронз от Гьотеборг с 2.20 м…. В тласкането на гюлле Иван Иванчич (СФРЮ) няма проблеми за победата – 18.24 м.
При жените Людмила Маслакова (СССР) със 7.3 сек. побеждава призоьорката от Мюнхен’72 Елен Щропал (ГДР) 7.4. Тук на финала от прекалено напрежение нашата ракетна спринтьорка Йорданка Янкова прави два фаулстарта. По изрично настояване на треньора й доц. Атанас Коларов тя е допусната извън класирането във Финал „Б”. И не само е допусната, но и побеждава със …. 7.3 сек, колкото и шампионката Маслакова преди малко!
В бягането на 800 м вездесъщата Гунхилд Хофмайстер (ГДР) (медалистка от Олимпиадата 1972 на 800 м и 1500 м) още след първите 200 м поема инициативата и грабва победата за нелошите 2:04.9 мин, следвана от …. бъдещата тройна олимпийска шампионка и световна рекордьорка Татяна Казанкина (СССР) 2:06.4 мин. В спора за бронза Росица Пехливанова (2:07.0) надделява минамално над Николина Щерева (2:07.2)…..
Полякините доминират в бягането на 60 м препятствено бягане. Къдрокосата Гражина Рабщин още на полуфинала „изстрелва” едни 8.1 сек. По-късно във финала тя закъснава много след изстрела на стартера, но все пак взема победата – 8.3, пред сънародничката си Тереза Новак 8.4 и Розвита Валден (ГДР) 8.4 сек. Рабщин ще стане по-късно и европейска шампионка в зала в Гьотеборг, след нелепата контузия на световната рекордьорка Анели Ерхард (ГДР)……
Много хубаво и ефективно се състезава на скока на дължина Ярмила Нигринова (ЧССР). В третия си опит тя се приземява на 6.46 м, второ постижение в света за сезона, след това на Ангела Шмалфелд (ГДР) – 6.60 м….
Паралелно с турнира ФИСУ, в залата се провежда и двустранната среща България-ЧССР (само за мъже). Губим от чехите с 49:64 точки. Но няколко наши победи впечатляват селекционерите на националната ни гарнитура. В тласкането на гюлле Вълчо Стоев още с първия си опит запраща стоманеното кълбо на 19.92 м (нов български рекорд в зала!). Вълчо побеждава не кого да е, а европейския шампион в зала от Ротердам’73 Ярослав Брабец (19.47) (който ще грабне бронз на ЕП в Гьотеборг три седмици по-късно). Стоев ще замине по-късно за Москва, където ще стане … шампион на СССР в зала (19.86). За жалост само два дни преди европейското в зала в Гьотеборг Вълчо ще разкъса мускулни влакна на рамото си и, вместо очаквания европейски медал, ще остане четвърти с 19.85 м, само на …. 2 см от въпросния Брабец….
Ненавършилият 20 години Йордан Янев в скока на дължина ще завоюва авторитетна победа със 7.54 м, а само седмица по-късно, пак във „Фестивална” ще изравни рекорда ни в зала (7.61 м).
Хубава победа на 60 м извоюва Миролюб Дойчев Петков (и той изравнява рекорда – 6.6 сек.). Чехите властват на 400 м (Кодейш 48.0), на 800 м (Йожеф Плахи 1:49.8), на 3000 м (Павол Пенкава 7:58.4), на 60 м преп. (Вацлав Хоферек 7.7)….. Квартетът им на 4х400 м побеждава с 3:14.4 мин. А нашите – Янко Братанов, Марин Данов, Васил Касов и Красимир Гутев – записват нов български рекорд в зала – 3:15.0 мин. И този резултат (както самият турнир) днес регистрира половинвековния си юбилей (без изгледи скоро да бъде коригиран?….).
