Преди 50 години
В зала „Скандинавиум” – гордост и радост и за бългрите
Точно преди половин век (09-10 март 1974 г.) в шведския град Гьотеборг се провежда петият официален европейски шампионат в зала (преди 1970 г. вече са се състояли четири неофициални европейски игри в зала!). Малкият юбилей е ознаменуван с редица великолепни резултати и няколко световни рекорда (макар и неофициални тогава). Постижениякато 6.58 на Мафред Кокот (ГДР) и Валерий Борзов (СССР) на 60 м, като 7.66 на Мошиашвили (СССР) и 7.68 на Мирослав Водзински (Пол) на 60 м преп., като 8.17 м на Жан-Франсоа Бонем (ФР) и 8.10 на Ханс Баумгартнер (ФРГ) на скок дължина, като 17.03 м на троен скок на поляка Михал Йоахимовски (за ърви път 17 метра в зала!) са украшение за всеки един голям шампионат.И жените не остават по-назад: 7.16 на Ренате Щехер (ГДР) и 7.17 на Андреа Линч (Вбр) на 60 м; 52.44 на полуфинала на 400 м на Надежда Илина (СССР); 2:02.38 на 800 м за Елжбета Католик (Пол), 2;02.54 за Еленбергер (ФРГ) и 2:02.59 за Хофмайстер (ГДР); изключителните 7.90 на 60 м преп. на световната рекордьорка Анели Ерхард (за жалост тя не стартира на финала!), 1.90 м на Розмари Вичас (ГДР) на скок височина; 6.69 м на скок дължина за швейцарката Мета Антенен; двата световни рекорд на гюлле – Хелена Фибингерова (ЧССР) 20.75) и Чижова (СССР) 20.62 м.
Дял за всеобщото празнично настроение обаче има и българката
Тонка Петрова – победителка в бягането на 1500 м….
За Швеция бъгарската делегация съвсем не е многочислена – девет жени и само двама мъже……
Седмици преди първенството две от героините ни от финала за Европеската купа в Единбург’73 половин година по-рано – Лиляна Томова и Тонка Петрова – са поканени за участие на състезания в САЩ и Канада. Пловдивчанката Томова е шампионка …. на САЩ на 800 ярда в зала (2:06.0) в прочутата „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк. На същото състезание Тонка Петрова е втора на 1500 м с 4:18.3 мин, време равно на това на победителката Франсис Ларю (САЩ). След Ню Йорк двете (заедно с треньора Георги Лазаров) отлитат за канадския Торонто. И в Торонто Лиляна е първа – този път на 880 ярда (2:07.5), а Тонка Петрова дели второто място на 1500 м с канадката Гленда Рейзър с по 4:15.3 (нови рекорди на България и Канада в зала), след жилавата и много упорита Франсиз Ларю (САЩ) – 4:12.2 (световен рекорд в зала).
Не започва добре състезанието за българите в Гьотеборг. Още в събота преди обяд Иванка Йовчева отпада в полуфинала на 60 м преп. (8.63). След това в залата се появяват двете ни гюллетласкачки Иванка Христова и Елена Стоянова. Христова в петия си опит тласка уреда на 19.23 м (с цели 99 см повече от стария си рекорд), но си остава четвърта (след Адам 19.70 м), а Елена Стоянова с 18.04 м завършва шеста.
Някъде по обяд са полуфиналите на 800 м за жени. По жребий Лиляна Томова и Николина Щерева се падат да бягат заедно в първия полуфинал. Веднага след старта едва 19-годишната Щерева се „спъва” в краката на …. Томова. В резултат на това Николина буквално залитва напред и пада много лошо на пистата. За щастие Томова запазва равновесие и с 2:05.34 финишира втора, след Гизела Еленбергер (ФРГ) 2:04.31. Във втория полуфинал Росица Пехливанова също е препъната още на първия завой и финишира пета с 2:10.63 мин.
Вторият ден също не започва „розово”. Във финала на 800 м веднага след стартовия изстрел Лиляна Томова е застъпена от съветската атлетка Герасимова (в опит да настигне лидерките по първия вираж). С разкървавен глезен и накуцвайки, Лиляна напуска пистата контузена……
В тласкането на гюлле за мъже Вълчо Стоев е един от фаворитите за медал. Той пристига в „Скандинавиум” с новия си рекорд в зала (19.92). Претендентите за титлата Джефри Кейпс (Вбр) (20.95 още в първия си опит) и Ротенбург (ГДР) (20.87 също от първи опит) са далеч напред.
Обаче Стоев има реални шансове за „бронза”. Макар буквално ден преди отлитането за Гьотеборг по време на тренировка Вълчо нелепо да е разтегнал мускул на плешката си. В петия си опит все пак Стоев с 19.82 м „протяга ръка” към бронза. Отговора на чеха Ярослав Брабец обаче е с …. 5 см повече (19.87 м). Рекордьорът ни надмогва болката и реагира в последния шести опит – 19.85 м. Така до отличието не му стигат само … два сантиметра! А Стоев убедително бе победил Брабец в зала „Фестивална” само две седмици по-рано. И в добавка бе станал и …. шампион на СССР насред Москва!!! Вторият ни атлет в сектора – Никола Христов – остава едва десети с 18.25 м.
Към края на следобедната програма от неделния ден е насрочен и финалът на 1500 м за жени. Единадесет бегачки застават на старта – сред тях и Тонка Петрова. Още след стартовия изстрел тя изхвърча напред, за да избегне евентуално сблъскване. Петрова налага убийствено темпо – 400 м 62.96, 800 м 2:11.96, 1000 м 2:45.93. Зад гърба й плътно я следва единствено четвъртата от Олимпиадата в Мюнхен Карин Бурнелайт-Кребс (ГДР). Колоната се разтегля и повечето от бегачките едва смогват да поддържат наложеното от Тонка темпо.
Съдията бие камбаната за последна обиколка и Кребс прави последен отчаян опит да излезе начело. Тонка обаче сякаш контраатакува и дръпва енергично пред русокосата си съперница. Българката финишира неумолимо за 4:11.00 минути (нов световен рекорд в зала). Кребс също е под стария световен рекорд – 4:11.33 мин. (рекорд на ГДР) , трета е Казачкова (СССР) 4:14.45 (рекорд на СССР), четвърта – ветеранката Иляна Силай (Рум) 4:17.12 мин. Триумфът е пълен – Тонка надвива над целия европейски елит (олимпийската шампионка Брагина (СССР) пристига едва шеста за 4:20.80 мин).
Българската делегация е подала заявка и за щафетата 4х2 обиколки (една обиколка в „Скандинавиум” е равна на 196 м). Съставът, обявен в документа, е: Лиляна Томова, Соня Захариева, Йорданка Филипова, Тонка Петрова). Томова е контузена, а Филипова си пристига още от София с травма. Така в отбора трябва да се направят „пожарни” промени. Квартетът ни изведен на пистата, се състои от Росица Пехливанова, Николина Щерева, Соня Захариева и …. Тонка Петрова. Нашите се борят храбро с швеските спринтьорки, но на последния пост домакините са поставили тяхната най-добра бегачка Ана Ларшон (52.42 на 400 м) срещу Тонка Петрова (54.8), която дори не е успяла поне малко да отдъхне след световния рекорд! В крайна сметка нашите са втори (3:39.21), след Швеция (3:38.15).
