Една от най-именитите швейцарки в атлетиката – с юбилей
От класическия балет – към Царицата с целия й блясък
Днес 75-годишен юбилей празнува една от емблематичните и обаятелни швейцарски спортистки от миналия век – Мета Антенен. Макар леката атлетика да не е чак толкова популярен спорт в родината й, Антенен се постара да донесе слава и почести за Швейцария по време на дългата си спортна кариера….
Родена на 07 април 1949 г. в селцето Херблинген, близо до Шафхаузен, Мета Мария Антенен от малка се „захваща” с класическия балет. Преподавателката й й предвещава голямо бъдеще на сцената, но съдбата (или случайността) решава друго. На 11 години Мета с интерес наблюдава по телевизията Олимпиадата в Рим. Рускосото девойче е запленено от бързоногата „газела” Уилма Рудолф, от победата на Вера Крепкина (СССР) в скока на дължина, от мощната Ирина Прес над препятствията…. Семейният съвет решава Мета да се насочи към атлетиката. Първи и единствен треньор на Антенен за почти 16-е й години на пистата е всепризнатият специалист Яак Мюлер.
Мюлер не бърза и предпочита да въведе постепенно възпитаницата си в тънкостите на подготовката. На 14 години Мета вече има 5.22 м и 12.1 на 80 м преп. Година по-късно прогресът й е впечатляващ – за първи път Антенен „чупи” швейцарския рекорд, и то за жени -5.64 метра.
Ненавършила 17 години, Мета се появява на първото европейско първество в зала в Дортмунд в края на март 1966 г. В скока на дължина тя е шеста, а на препятствията отпада в полуфинала. Въобще Антенен оттук насетне ще участва НЕИЗМЕННО в единадесет поредни (!) европейски шампионати под покрив!
През лятото на 1966 г. Мета става първата швейцарка, скочила над 6 метра – 6.11 м в Балинген!
Първото й голямо състезание на открито е европейският шампионат за жени в Будапеща в началото на септември 1966 г. Записана е на цели три дисциплини (въпреки че едва е навършила 17 години!). На 31 август и 1 септември тя се впуска в борбата на петобойките. С нов швейцарски рекорд (11.1) тя начева петобоя (това е и най-добрият резултат сред всички 25 атлетки в петобоя!), но гюллето й (9.75) и скокът й на височина (1.59) не са толкова задоволителни. На втория ден Мета записва 6.01 м на скок на дължина и 25.5 на 200 м и в крайна сметка финишира седма в крайното класиране с 4535 точки (рекорд на Швейцария). В третия ден на шампионата (2 септември) Антенен първо се класира за финала на скока на дължина (6.12), после в серията на 80 м преп с 11.2 е трета и продължава към полуфинала. На 3 септември (събота) Мета и Мюлер трябва да избират между финала на хоризонталния скок и полуфинала на 80 м преп. Избират първото и Мета (най-маладата сред 12-е финалстки!) успява даже да се класира осма с нов национален рекорд – 6.23 м. За жалост в хода на състезанието Антенен получава травма и дори пропуска последния си скок….. Тук тя за пръв път се сблъсква с вземането на тест за определяне на пола на атлетките (съветските атлетки Ирина и Тамара Прес и Татяна Шчелканова „случайно” отсъстват от шампионата!?…..) и е силно възмутена от нечестната игра на някои от конкурентките си!
Сезонът за Мета обаче съвсем не е приключил – в края на септември тя пътува за второто европейско първенство за девойки в Одеса. На 80 м преп. в черноморския град Антенен е първа с 11.1 сек, а в петобоя с 4609 т. се окива с второ злато ( с повече от 200 точки пред втората Йохансон). В скока на дължина от петобоя Мета записва 6.11 м – резултат, който би й донесъл победа и в индивидуалната дисциплина (там рускинята Капишева е първа с 5.98 м).
На второто европървенство в зала (в Прага 1967 г.) Антенен е пета на скок дължина (6.11 и 6.15 на квалиф.) и шеста на 50 м преп. (7.2 сек.)
В началото на юни 1967 г. зрителите на националния стадион „Васил Левски” за пръв път се срещат с Антенен на международния турнир „Народна младеж”.
В София Мета подобрява швейцарския рекорд на 80 м преп. (10.9), а в края на сезона (октомври) пътува за столицата на бъдещата Олимпиада Мексико за участие в предолимийската седмица. В петобоя тя остава четвърта с нов рекорд (4709 т.), на 26 точки от българката Снежана Юрукова. В хода на многобоя Мета коригира и собствения си швейцарски рекорд на скок дължина – 6.23 м.
На третия шампион на Стария континент под покрив (в Мадрид през март 1968 г.) Антенен пак е шеста във финала на скок дължина(6.08 м).
Олимпийският сезон 1968 г. е дълъг и интензивен. На три пъти Мета изравянява рекорда си на 80 м преп. (10.9). На самите Игри в Мексико тя стартира петобоя с най-добро постижение от всички многобойки на 80 м преп. (10.78) (отново рекорд на Швейцарияс електронно измерване), но после „потъва” в класирането, въпреки втория си рекорд (6.30 на скок дължина) и личното си на 200 м (24.9) и в крайна сметка завършва осма с 4848 точки….
Четвъртият пореден еврошампион на закрито за Мета е в Белград през март 1969 г. Антенен си тръгва от югославската столица със сребро на 50 м преп. (7.3) и бронз на скок дължина (6.15)
През 1969 г. дисциплината 80 м преп. е заменена със 100 м преп. Промяната съвсем не стъписва Мета и само за месец и половина тя бележи три рекорда – 13.7, 13.6 и 13.4. В началото на юли в градчето Лийстал иде звездният миг за Антенен. На 6 и 7 юли тя прави корекция на световния рекорд на петобой – 5046 точки (по старата таблица) – 100 м преп. 13.5; гюлле 11.28, ск.височина 1.71; ск.дълж. 6.49 (нац.рекорд); 200 м 24.6. Обаче на европейското в Атина през септември Мета се спъва още на първия хърдел в първата дисциплина (100 м преп.) от петобоя и вместо очакваните 13.5 – 13.6 финишира за разочароващите 14.3 сек. И гюллето е слабо (10.05), а австрийката Лизе Прокоп „дръпва” далеч напред с 14.0 и 15.20….. 
Нататък в следващите три дисциплини Мета е най-добра от всички – 1.71 на висок скок, 6.42 м (с вятър) на скок дължина и 25.0 на 200 м. Но това не е достатъчно – с 4793 точки Антенен отстъпва златото на Прокоп…..
Във Виена през март 1970 г. е поредното първенство на Европа на закрито и Антенен (на два пъти за половин час чупейки рекорда на Швейцария в зала – 6.35 и 6.36) остава едва шеста във „Фреди Дюзика Хале”. През лятото новият рекорд на дълъг скок (6.55 м) не може да удовлетвори амбициите на Антенен….
През 1971 г. в зала „Фестивална”в София Антенен за шести (!) път участва на европейски шампионат в зала. В скока на дължина тя е четвърта (6.33), а на 60 м преп. електронната уредба „Longines” дава предимство на полякинята Сукневич в спора за бронза (Мета е поставена четвърта с 8.3 сек.).През лятото на 1971-ва Мета се чувства в суперформа. На 3 юли 1971 в Цюрих тя регистрира последния си рекорд на петобой 5085 т. (4480 т. по новата таблица (13.3; 10.85; 1.70; 6.49; 24.1), а в Базел на 25 юли изравнява националния рекорд на скока на дължина (на Зиглинде Аман) – 6.64 м! В един от опитите Мета даже се приземява на 6.81 м (с попътен вятър +2.2 м в сек.). С Мюлер решават да изоставят окончателно петобоя и на европейското в Хелзинки през август 1971 г. В Хелзинки Мета стартира само на хърдели и на хоризонталния скок. 
На 13 август Антенен завършва пета във финала на 100 м преп. (13.35 сек.). На следващия ден тя се насочва към сектора за скок дължина, където й се е паднало да скача първа в стартовия списък. Мета използва по брилянтен начин предимството си и още с първия си скок (6.73 м (+0.3), национален рекорд) повежда в класирането, Дори световната рекордьорка Розендал (6.66) не може да я надскочи. Едва в последния шести опит западногерманката Ингрид Миклер я изпреварва само с 3 см – 6.76 м (+1.8)……
Седмият (за Мета) шампионат на Европа в зала (в Гренобъл през март 1972 г.) пак няма да мине без Антенен. В съботния ден (11 март) Мета и полякинята Гражина Рабщин финишират абсолютно заедно във финала на 50 м преп – и на двете е присъден бронзов медал (7.05). В неделя е финалът на скок дължина. Бригите Рьозен (ФРГ) повежда с 6.42 м, а в последния си скок Мета записва същите 6.42 м и повежда (заради по-добрия си втори по сила опит 6.39 м). Обаче Рьозен сътворява скока на живота си – 6.58 м и Мета остава огорчена със среброто.
В олимпийското лято на 1972-ра нещата не потръгват за Антенен. Още през пролетта тя претърпява лека операция на коляното и тренировките й с Мюлер са облекчени и осторожни. За сметка на това двамата наблягат на скоростта (100 м 11.5 и 11.68 в Женева).
Все пак Мета тръгва за Мюнхен със съвсем несигурните 6.41 м. На „Олимпиящадион” във втория си опит Антенен с 6.49 м е сигурна финалистка, но този резултат в крайна сметка я поставя само на шестото място.
Няма как Антенен да пропусне и осмия (!) си пореден европейски форум под покрив – в Ротердам през март 1973 г. В един и същи ден (събота, 10 март) Мета стартира първо на 60 м преп. и след това и в скока на дължина. Във финала на препятствията тя е четърта (8.27), на четири стотни след полякинята Новак. В скока на дължина Антенен не се чувства уверена и с 6.08 м се класира едва пета. Тук преди началото на дисциплината се случва и едно премеждие, в което Мета остава свързана (макар и косвено) и с българската шампионка Диана Йоргова. Точно преди извеждането на атлетките в сектора един от съдиите издръпва настрани Йоргова и започва да й обяснява, че шиповете на шпайковете й са по-дълги от позволеното. Диана не знае какво да прави и безпомощно търси с очи за помощ някого от нашите по трибуните. Уви, време за губене няма – момичетата са излезли вече да загряват на пътеката. Точно в този момент Антенен се втурва към Йоргова и, почти насила, грабва шпайковете от ръцете й. За минута-две Мета сръчно е сменила със специалното ключе шипчетата На Диана с по-къси и съдията допуска Йоргова до скочището….. След час Диана печели златото, а Мета възторжено аплодира шампионката от трибуната!
През април 1973 г. Антенен започва добре – 6.43 м на състезания в Претория (РЮА). А в началото на юни следват два последователни рекорда на 100 м преп. – 13.2 и 13.1. И отново контузия принуждава швейцарката без време да завърши сезона…..
Вече почти на 28 години, през март 1974 г. Антенен пристига в Гьотеборг, където ще вземе участие в своето девето поредно европейско първнество в зала. 
В зала „Скандинавиум”. В съботния ден (9 март) тя пак стига до медал (бронз на 60 м преп. с 8.19 сек., рекорд на Швейцария). В неделната сутрин десет атлетки мерят дължините на разбезите си по тартановата пътека в сектора за дълъг скок. След четвъртия кръг от опити Антенен е втора класирането с 6.41 м (след Шмалфелд-Фойгт (ГДР) 6.56 м). Изведнъж тя почувства внезапен прилив на сили и вдъхновение и завършва състезанието с два великолепни скока – 6.59 и 6.69 м. Така за първи път (при вече деветото си участие на европейско в зала) Мета е шампионка, при това с втори по сила опит в историята на скока на дължина в зала, само след Шчелканова 6.73 м…… През лятото тя е в чудесна форма (100 м преп. 13.0 на турнира „Кусочински” във Варшава), но месец преди шампионата на Европа в Рим отново разтегнат мускул на бедрото отлага амбициите й –едва осма в скока със само 6.33 м!
Юбилейният десет старт на еврофорум в зала за Антенен е в Катовице през март 1975 г. 
В зала „Рондо” тя завоюва поредния си бронз – на скок дължина (6.28 м), на 3 см след шампионката Катинян (Рум) и на един след рускинята Алфеева… А през третата си олимпийска зима (февруари 1976 г. На европейското в Мюнхен) Мета е отново финалистка на скок дължина – седма с 6.22 м…..
На 27 години Антенен е принудена да „окачи шпайковете на стената”. Контузиите в коляното и ахилесите не й позволяват вече нормални тренировки. Мета се омъжва за състезателя на 400 м преп. Беат Матис, раждат им се син (Зимон) и дъщеря (Нина).
В своята пребогата атлетическа кариера (1961-1976) Антенен-Матис е завоювала цели девет (!) медала от шампионати на Стария континент. Тя е завоювала ни повече, ни по-малко от 34 шампионски титли на Швейцария. А националните й рекорди са точно 80 (!). Ето и личните й постижения: 100 м 11.4, 200 м 23.9, 400 м 55.2; 100 м преп. 13.0; скок височина 1.71 м, скок дължина 6.73 и 6.81 с вятър; в зала 60 м 7.3; 60 м преп. 8.16; скок дължина 6.69 м.
