Една от кубинските „перли” – с кръгла годишнина
Рекордьорката на Куба Силвия Коста – на 60!
Днес една от най-грациозните състезателки в сектора за скок височина – кубинката Силвия Коста – навършва 60 години. В продължение на повече от десетилетие тя неизменно присъстваше в челото на класиранията от всички големи първенства…..
Родена на 5 май 1964 г. в Ла Палма, провинция Пинар дел Рио, тя съвсем малка е забелязана на ученически състезания. Едва 14-годишна, Силвия Коста Акоста Мартинес (това е пълното й име) вече се е справила с 1.76 м и печели три медала от Първенството на Централна Америка и Карибието за девойки под 17 години в Ксалапа, Мексико. Коста е шампионка на скок височина (1.60м) и втора на 100 м преп. (15.76) и с щафетата 4х100 м на Куба….. Две години по-късно (1980) на турнира на социалистическите страни „Дружба” в Сантяго де Куба Коста е първа в скока на височина с 1.81 м (тук Стефка Костадинова е трета с 1.78 м)……
Едва 19-годишна, Силвия Коста е изпратена за Универсиадата в Едмънтън, Канада. През юли 1983 г. тя отстъпва само по опити на бъдещата световна шампионка Тамара Бикова (СССР) и с 1.98 м не само печели среброто, но установява и нов световен рекорд за девойки. Коста не успява да се опази от вълнението и притеснението по време на първото световно първенство в Хелзинки през август 1983 г. и в крайна сметка остава едва десета с 1.84 м. Година по-късно Силвия вече е преминала успешно 1.99 м (във Верона на 01 юни 1984 г.)…..
Първия си “голям” медал Коста печели на Световните зимни игри (неофициално световно в зала) в Берси, Париж през януари 1985 г. Тя завършва с бронз (1.90 м) след Костадинова (1.97) и шведката Сузане Лорентсон (1.94). Магическите 2.00 м Силвия превзема за първи път на 13 юли 1985 г. в Париж, а на Универсиадата в Кобе (Япония) в началото на септември 1985 г. прибавя още сантиметър – 2.01 м за победата си на световните студентски игри. На Световната купа в Канбера (в началото на октомври 1985) четири спортистки се справят с 1.97 м – Костадинова, Бикова, Байер-Хелм и Коста. На 2.00 м успява само Костадинова, а Силвия Коста остава четвърта заради по-големия си брой фаулове…..
На второто си Световно първенство – в Рим през 1987 г. Коста остава в подстъпите към почетната стълбичка – четвърта с 1.96 м (след Костадинова 2.09, Бикова 2.04 и Байер-Хелм (ГДР) 1.99 м). 
На следващата 1988 г. Куба бойкотира Олимпиадата в Сеул и Коста се задоволява само със златото на Иберо-американските игри в Мексико Сити (1.97 м). На 26 юни 1988 г. зрителите на националния стадион „Васил Левски” в София имат удоволствието да присъстват на победата на Коста на турнира „Народна младеж” – 2.01 м. Две седмици по-късно на турнира „Никайя” в Ница Силвия поставя поредния си национален рекорд – 2.02 м.
Без съмнение най-успешната година за Силвия Коста е следолимпийската 1989-а. След участия на няколко комерсиални турнира в Европа през лятото, кубинката стартира на турнира в Кьолн на 20 август 1989 г. Тя скача уверено и се дори се справя от раз с 2.03 м (отново рекорд на Куба). На Универсиадата в Дусбург след седем дни по време на скока на височина над стадиона се излива проливен дъжд. На 27 август Коста отстъпва победата по опити на румънката Алина Астафей (и двете се задоволяват със само 1.91 м).
Два дни след Универсиадата (29 август) Коста отново преминава с успех над двата метра – 2.00 м в Берн…. Силвия е „твърд” титуляр за отбора на Америка за петата Световна купа в Барселона. 
На 9-ти септември 1989 г. на стадион „Монтжуик” в Барселона Коста е безапелационна в скока на височина – 1.80; 1.85; 1.88; 1.91; 1.94; 1.97; 2.00 м – всички тези височина са превзети от първи опит! Следващата кота – 2.04 м – Силвия преминава от втория опит. И….поисква 2.10 м –за нов световен рекорд. Във втория си скок Коста е опасно близко до успеха, но все пак летвата е съборена….
След двегодишно отсъствие от сектора (омъжена за испанеца Хосе Санлеандро, тя се сдобива с наследник), Коста се завръща за Олимпиадата в Барселона през август 1992 г. На същия стадион, където е триумфирала три години по-рано, Силвия завършва едва шеста на Игрите с 1.94 м….
През март 1993 г. Силвия Коста завършва седма на СП в зала в Торонто с едни 1.94 м. На „Готлиб Даймлер Щадион” в Щутгарт през август 1993 г. Коста се бори за отличията с присъщата си страст и отдаденост. На 1.97 м сполучват три атлетки – Коста от първи опит (и повежда в класирането), австрийката Зигрид Кирхман (от втори опит – национален рекорд) и съекипничката на Коста Йоамнет Кинтеро (от третия път). Кинтеро обаче сполучва от втория път на 1.99 м, а Коста и Кирхман правят по два фаула на тези 1.99 м.
И двете пренасят третите си опити на 2.01 м, но и двете (Коста и Кирхман) не успяват. Така Коста печели „световно” сребро, след сънародничката си Кинтеро…..
През юни 1994 г. в Хавана Коста преминава за пореден път 2.00 м. Почти три месеца по-късно тя пак ще участва на Световната купа – тозипът в Лондон. В студената и дъждовна вечер на 09 септември само три атлетки съумяват да се справят с 1.91 м – победителката Брита Билач (Европа, Словения), Шермейн Уивърс (РЮА) и Коста. По този ред се нареждат те и в крайното класиране.
Травми мъчат Силвия Коста през 1995 г. и 1996 г. И през 1997 г. тя е принудена да се раздели с любимата атлетика. С резултата си от 2.04 м Силвия Коста и до днес все още заема деветото място във вечната световна ранглиста…..
Снимки: Getty Images
