Българите на европейските шампионати на открито

История, пълна със златни мигове и слава

Първа част

В петък, 07 юни, на Олимпийския стадион в Рим ще започне 27-мото първенство на Европа по лека атлетика. Родни атлети са сред учредителите на това най-престижно събитие на Царицата на Стария континент – в Торино през далечната 1934 г. –или преди цели 90 години. В няколко части ще се опитам да ви припомня славните миговеот българската атлетическа история на най-големия европейски атлетически форум….

ТОРИНО 1934. („Стадио Бенито Муселини”). От 07 до 09 септември в италианския град е дадено началото на такова значимо и необходимо спортно събитие за Европа. България изпраща двама състезатели. Любен Дойчев е десети на овчарски скок с 3.70 м, а Камен Ганчев записва 40.28 м в мятането на диск в квалификационното състезание. И толкова…..

БЕРН 1954. („Нойфелд щадион”) След цели 20 години прекъсване България се появява за втори път на европейската атлетическа сцена. Този път групата ни е десетчленна – 9 мъже и 1 жена. Първото призово място е шестото –Тодор Белчев се класира шести на скок височина с 1.93 м. Десети са Димитър Вучков на 10000 м (30:25.2 –национален рекорд), Димитър Хлебаров на овчарски скок (4.10) и Стоян Славков на десетобоя (5643 т.). Световният студентски шампион на хвърляне чук Борис Попов  остава едва 12-и с 54.18 м. Единствената ни жена в отбора – Анка Русева – завършва 14-та на скок височина с 1.50 м в стил „ножичен”.

СТОКХОЛМ 1958. (INA Стадион).  България най-после има своя първи медал от европейско първенство по лека атлетика. Сред осемте ни участници (петима мъже и три жени) с най-големи шансове за призово класиране е рекордьорът ни на мятане диск Тодор Тодоров Артарски. Ниският норматив от квалификацията (48.00 метра) позволява за финал да продължат цели 16 състезатели. Артарски мята девети поред (световният рекордьор Едмунд Пятковски (Пол) е 12-ти). В третия си опит нашият рекордьор записва 53.82 м (рекорд на шампионатите) и повежда в класирането. Още в следващия си четвърти опит обаче Пятковски регистрира с някакви 10 см повече за титлата – 53.82 м. В крайна сметка само 87 см разделят класиралите се в първата шестица. А Артарски се окичва със сребро с постижение само на 20 см под собствения му български рекорд!

Останалите българи правят възможното – невъзможното не им се удава. Десети са Любен Гургушинов на тройния скок (14.91), Артарски на гюлле (16.48) и Анка Русева-Арабаджиева в скока на височина (1.58). Виржиния Михайлова е 13-а на диск (42.76), А Снежана Керкова, освен с 80 м хърдели (11.6) се справя и с петобоя (14-а с 4093 т.). Петнайсти на хвърляне чук е Васил Крумов (57.82 м). Славков на скок дължина, Михаил Бъчваров на 100м и 200 м – отпадат още в пресявките…..

БЕЛГРАД 1962. (JNA Стадион) Близостта на града-домакин до България позволява да изпратим солиден състав от  20 атлети (12 мъже и 8 жени). В югославската столица най-високото класиране е това на Диана Йоргова на скок дължина -5.98 м (седма) и на Иванка Христова на тласкане на гюлле също седма (15.16). На квалификацията с 6.14 м Йоргова е седма, а на финала скача девета поред и след третия опит с 5.98 м е шеста (тогава за последните три опита се „прави” шестица). Веднага след нея обаче холандката Бийлевелд „уцелва” попътния вятър (+3.2) и с 6.21 м измества рекордьорката ни на седмото място….

Любен Гургушинов завършва осми на тройния скок (15.22, но 15.30 на квалификацията), а пак в тройния скок Додю Патарински е с 15.18 на квалификацията. Девета е Мария Чорбова на тласкане на гюлле – 14.33 м, а десети са Иван Иванов на скок дължина (7.33 м,след 7.45 м на квалификацията), както и Тодор Артарски на диска – 51.01 (след 53.16 на квалификацията). Единайста е Маргарита Балтакова на копие (44.58 м), а д-р Виржиния Михайлова е десета на мятане диск (47.91 и 48.67 на пресявката). В спринта на 100 м Михаил Бъчваров е пети в първия полуфинал с 10.5 (а само с десета по-бързо- 10.4 сек. Алфред Хебауф(ФРГ) и Клод Пикемал (Фр) се класират за финала). Най-бързите българи сформират и щафетен отбор на 4х100 м. Йордан Глухчев, Веселин Вълов, Тодор Сталев и Михаил Бъчваров завършват пети във втория полуфинал – 41.3 сек. Димитър Димитров (Кинг) отпада в серията на 400м преп. (53.1), както и Веселина Коларова (12.2 на 100 м), Димитър Хлебаров (4.30 на овчарски скок), Георги Куманов на скок височина (1.95), Цветана Исаева на 400 м (57.1 – изравнен рекорд) и Ваня Велева (39.88 на мятане диск).

БУДАПЕЩА 1966. „Нейпщадион”. България вече има и европейски шампион в леката атлетика! Златният медал е спечелен от 25-годишния Георги Стойковски в последния ден на първенството- 04 септември 1966 г. На „Нейпщадион” стандартът от квалификацията не е никак висок – 15.80 м. Това позволява 16 (!) състезатели да продължат за финала. Между тях и двама българи – Георги Стойковски (15.91) и Додю Патарински (15.82). Опасни изглеждат Михаел Зауер (ФРГ) 16.46, Шербан Чокина (Рум) 16.42 (и двамата с национални рекорди), Джузепе Джентиле (Ит) 16.41 м. Георги скача пети на финалаи започва с едни 16.17 м. Унгарецът Калочай (16.40) и полякът Яскулски (16.57) рано-рано предявяват претенциите си. Във втория си скок Стойковски събира сила, умение и страст в едно и …… се приземява на 16.67 м – седмо постижение в историята тогава! Източно-германецът Ханс-Юрген Рюкборн само десетина минути по-късно (той скача 13-и поред, все в този втори кръг) отвръща с 16.66 (рекорд на ГДР), а веднага след него Калочай също поставя унгарски рекорд – 16.59 м…. Патарински остава 15-и с 15.65 м.

Рекордьорката ни на скок дължина Диана Йоргова (6.47 м от юни 1966 г.) също има претенции за добро представяне. Тя е най-добра на квалификацията – 6.30 м. Йоргова е начело след първите два опита (6.35), но в третия кръг Ирена Киршенщайн (по-късно Шевинска) излиза напред – 6.40 м. Отговорът на Диана е убедителен – 6.45 м (тя скача шеста поред). Киршенщайн също добавя до 6.43 м. В петия кръг все пак Ирена излиза начело с 6.55 м (нов рекорд на шампионатите). За Йоргова остава сребърният медал! Пети места в тласкането на гюлле (Мария Чорбова 15.97 м) и в мятането на диск (д-р Виржиния Михайлова 53.68) допълват двата медала.  Иначе участваме с девет мъже и пет жени….

АТИНА 1969. (Стадион „Караискакис”) Деветото европейско първенство се провежда през септември и България отново има златен медал. Завоюва го носителят на статуетката „Златен шпайк” за 1969 г. (като най-добър бегач на Европа за годината) Михаил Желев. В едно зашеметяващо бягане на 3000 м стипълчейз с множество обрати и накъсан ритъм сливналията успява да изпревари фамозните руснаци Дудин и Морозов и финишира първи с 8:25.02 минути – четвърто време в историята тогава. На метри от бронза остава вторият българин в този финал – Георги Тихов (8:27.2 – девето в историята). Истински подвиг сътворява Георги Тихов – три дни преди финала на стипълчейза той стартира и на 10000 м. И не само стартира, но и завършва осми с нов български рекорд – 29:04.0мин.

Четвърта на тласкане на гюлле с нов рекорд на България (18.04) се класира Иванка Христова. Четвърта на скок дължина (6.31) е Диана Йоргова, след като в деня на финала злощастно стартира неразположена. Едва 20-годишната Недялка Ангелова финишира девета в петобой (4592 т.), започвайки „на куц крак” и спъвайки се в първата дисциплина – 100 м преп. (15.1). Десети на десетбой е колегата й Спас Джуров (7384 т.), а 11-и на чук е Димитър Миндов (61.48). Европейският ни шампион отпреди три години Георги Стойковски успешно преминава квалификацията в тройния скок – 16.39 м. На финала обаче остава разочароващо 12-и (15.14), сед като още при първия си скок почувства остра болка в глезена. Тринайсти на хвърляне копие е Милчо Миленски (71.66), а в първия полуфинал на 1500 м, макар да остава осма, с нов рекорд на България се поздравява Василена Амзина (4:22.16). Осемнайсти на десетобоя е Йордан Мляков (7016 т.), а от 17-членната ни делегация (11 мъже и шест жени) половината остават зад борда остават „зад борда” още в пресявките.

ХЕЛЗИНКИ 1971. (Олимпия Стадион). На юбилейното десето европейско жените по численост превъзхождат мъжете (девет жени и само трима мъже). В призовата шестица „влизат” само Георги Тихов (шести на 3000 м стипълчейз 8:32.2) и Иванка Христова на тласкане на гюлле (17.78). Василена Амзина, след 2:06.4 в полуфинала на 800 м, стартира и на 1500 м. Във втория полуфинал с нов рекорд (4:16.8) тя отстъпва само на световната рекордьорка Бурнелайт (ГДР). На финала, след като се сражава храбро в челото на групата, в последните 300 м Амзина поизостава и финишира десета (4:17.27).

На по-малко от секунда от рекорда си на 1500 м остава и Атанас Атанасов на 1500 м- 3:43.16 мин. Но това му е достатъчно само за петото място в първия полуфинал. Десета е Диана Йоргова в скока на дължина (6.07 м), а европейският ни шампион Михаил Желев страда от неизлечима форма на алергия и отпада на полуфинала на 3000 м стипълчейз…..

РИМ 1974 (Стадио Олимпико). Точни преди половин век във Вечния град се провежда 11-ото първенство на Европа. Изпращаме внушителен по брой отбор – 26 атлети (по 13 мъже и жени).

Пловдивчанката Лиляна Томова е най-успешната българка в Рим. Във финала на 800 м тя „изчаква” съперничките си да водят в първите 400 м ( французойката Мари-Франс Дюбоа 57.8) и държи под око фаворитката Хофмайстер (600 м 1:27.78). На последния вираж Томова плавно задминава почти всички и в началото на финалната права се „разправя” и с Хофмайстер Лиляна финишира триумфално като европейска шампионка с трето време в историята – 1:58.14 мин. (след Светла Златева 1:57.48 и корейката Син Ким Дан 1:58.0). Последните 200 м на Лиляна са измерени – 29.12 сек.!!! Тук Николина Щерева (2:04.07) отпада на полуфинала (след като месец по-рано е поставила световен рекорд за девойки 2:00.45). Томова трябва да стартира и на 1500 м. И не само стартира, но и завършва втора със сребърен медал и с нов рекорд (4:04.97 мин., шесто в историята тогава). Хофмайстер взема реванш, а Томова със сетни сили отстоява среброто срещу норвежката Грете Андерсен (по-късно Вайтц). Тук Николина Щерева (4:14.67) и Румяна Чавдарова (4:15.1) с лични рекорди отпадат на полуфинала. Чавдарова завършва 12-а на 3000 м с 9:30.95 мин.

Четвърти на тласкане на гюлле (Иванка Христова 19.17) и на диска (Мария Вергова 61.92). А Вегова е една от претендентките за медал – само месец по-рано в София на Балканиада е запратила диска на 68.48 м!!! Пети на диск при мъжете е Велко Велев (61.00) (след като след третия опит е на „брознова” позиция). Лютивян Моллова на хвърляне на копие с 60.06 м в петия си опит е все още трета, но  Тодтен (ГДР) с един мощен удар (62.10) я измества от позицията за медал. Рекордьорката ни се опитва да реагира, но …. „само” 60.80 м и четвърто място. Седма на гюлле е Елена Стоянова (18.48), а щафетният ни квартет на 4х100 м Любомир Запрянов, Петър Петров, Георги Ганчев и Миролюб Дойчев от втора пътека във финала завършва седми (39.91), побеждавайки с една стотна Чехословакия….. Осма е Василка Стоева на диска (57.12), а Пенка Соколова остава девета на петобой (4323 т.).Рекордьорът ни тласкане на гюлле Вълчо Стоев прави опитите си първи в стартовия списък. В третия кръг (след два поредни фаула) Стоев все пак записва 19.62 м и остава да чака конкурентните си. Само пет минути по-късно обаче бъдещият олимпийски шампион Удо Байер (ГДР) измества Вълчо от осмицата само с … един сантиметър. В полуфинала на 400 м преп. Янко Братанов „чупи” собствения си рекорд -50.66 сек.

ПРАГА 1978 (Стадион „Страхов”). Заминаваме за чешката столица с много надежди и очаквания, а се прибираме „сал” с един …. бронзов медал. Във финала на 800 м ямболката Тотка Петрова трябва буквално да се сражава с бегачките от СССР и ГДР. Напред на финалната права са две рускини – Муща (1:55.82) и Провидохина (1:55.80 – шампионка), докато Тотка със сетни сили бяга към бронза. Буквално „в квадратите” преди финалната линия третата рускиня – Зоя Ригел изпреварва Петрова с ….две стотни (1:56.57 срещу 1:56.59 за българката).И й измъква бронза от шепите! Все пак Тотка Петрова се реваншира на 1500 м, финиширайки трета с бронзов медал и нов рекорд (4:00.15), на три стотни пред Илиних (СССР). В този финал Весела Яцинска финишира девета с личен рекорд (4:04.73).

Четвърти на мятане диск е рекордьорът ни (с 67.82 м) Велко Велев. В четвъртия кръг с 64.56 м той изостава от временния водач Бугар (ЧССР) само с ….. 10 см. После обаче финландецът Туоко (64.90) и шампионът Волфганг Шмид (ГДР) (65.94 § 66.82) го изместват от позицията за бронза. Четвърта е и женската ни щафета 4х100 м с нов рекорд 43.47. Софка Попова предава перфектно на Лиляна Панайотова-Иванова, после пък Иванова – на Здравка Шипоклиева. Преди последния четвърти пост нашите са трети – след СССР и Великобритания. На последния пост за ГДР обаче е световната рекордьорка на 100 м (10.88) Марлиз Гьор, която изпреварва Иванка Вълкова за бронза…. Мъжкият ни квартет на 4х100 м също е фаворит – Ивайло Караньотов, Владимир Иванов, Веселин Панов и рекордьорът Петър Петров са готови дори за шестицата.Уви, злощастно изпускане на палката ги лишава от амбициите им….

Мнозина познавачи не се страхуват да предрекат медал (а защо не и злато!) за най-бързия ни спринтьор Петър Петров. Уви, времето в Прага е отвратително – дъжд и есенни температури (12 градуса). На финала Петров е в средата (4 пътека), докато Пиетро Менеа (7-ма) и Ойген Рай (ГДР) (6-та са вдясно от него). След старта Петър ги следи само тях двамата и от първа пътека руснакът Игнатенко се втурва в последните 15 метра към бронза. Петров остава безкрайно разочарован от четвъртото място (10.41)….

Съпрузите Владимир Иванов (20.92) и Лиляна Панайотова-Иванова (23.23) остават осми във финалите на 200 м. Все пак Иванова още в серията подобрява българския си рекорд – 22.93.

Шеста на мятане диск е Светла Божкова (61.94), а на тласкане на гюлле Елена Стоянова е пета (19.43) и Иванка Петрова-Стойчева – седма 18.85. Иванка Ванчева, след успешна квалификация (59.34 м) на хвърляне на копие, на финала още на загрявката успеща нетърпима болка в лакътя – 12-а с 53.10 м…..

АТИНА 1982.  За първи път българският отбор печели четири отличия от едно първенство – един златен, два сребърни и един бронзов медал. Този път сме и с компактен тим -31 атлети (15 мъже и 16 жени). Превъзходството на българките в мятането на диск е осезаемо – едва 20-годишната Цветанка Христова е европейска шампионка с 68.34, следвана от Мария Вергова със сребро (67.94). За малко и Светла Божкова не попада в осмицата (девета с 60.78 м). Вергова повежда от първи опит с 67.38 м, а Христова с 64.42 м е едва шеста след първите три опита. За капак в четвъртия кръг Галина Савинкова (СССР) излиза начело – 67.82 м. След нея Цветанка се пооправя – 66.84 м и се качва на третата позиция. Вергова отново си възвръща водачеството в петия кръг – 67.94 м (мятаща пета поред). Тя прави опити четвърта поред, а Христова е предпоследна (15-а) поред. Казанлъчанката има време да се окопити и – 68.34 м в петия си опит.

В бягането на 100 м преп. на Йорданка Донкова й се пада седми коридор, докато полякинята Люцина Лангер е в четвъртии. Донкова не може да я следи и Лангер финишира първа за 12.45 сек. Донкова все пак е втора с 12.54, изпреварвайки с хилядни хърделистките на ГДР  Керстин Кнабе 12.54 и Бетине Гертц 12.55….Във финала участва и Гинка Загорчева, която завършва осма с 13.14. Рекордьорът ни на овчарски скок Атанас Търев се бори мъжки в сектора и с 5.60 м (но от трети опит) завършва трети и с бронз, след съветските скачачи Крупски и Поляков (и двамата също с по 5.60 м, но с по-малко фаулове)!

Две българки застават на финала на 100 м – нещо невиждано до момента. Анелия Нунева губи бронза от французойката Роз-Еме Бакул с….една стотна (11.30 срещу 11.29), а Надежда Георгиева е седма 11.68… Квартетът ни на 4х100 м Софка Попова, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Йорданка Донкова завършва четвърти зад французойките. Тук съдиите си затварят очите, тъй като при предаването между трети и четвърти пост на френските спринтьорки  между Бакул и Гашет палката е пренесена…извън зоната! В бягането на 5000 м рекордьорът ни Евгени Игнатов във втора серия записва нов рекорд (13:27.78). Във финала русенецът се бори неистово с европейския рекордьор (13:00.41) Дейвид Мооркръфт, който го побеждава с десети от секундата – 13:30.95 за Игнатов, 13:30.42 за Мооркръфт… Пета и шеста на гюллето са Елена Стоянова (20.35) и Вержиния Веселинова (20.23), а шеста на скок височина се класира Людмила Андонова (1.91). Призово шесто място в седмобоя извоюва Валентина Димитрова с нов рекорд – 6324 точки! Трима финалисти имаме на скок дължина – седми е Атанас Чочев (7.89), осми е Атанас Запрянов Атанасов 7.82 (и 7.85 в квал.), а 12-и е Иван Тупаров – 7.73 (и 7.80 в квалиф.). След хубав полуфинал (1:59.28), на финала на 800 м Николина Щерева не издържа на адското темпо на рускините и остава едва седма (2:01.77). Седма е и Весела Яцинска на 1500 м – 4:06.08, а Атанас Андонов остава десети на десетобоя – 7904 точки. Квартетът ни на 4х100 м при мъжете Ивайло Караньотов, Николай Марков, Петър Петров и Иван Тупаров (в отсъствието на контузения Валентин Атанасов) финишира на осмото място във финала с 39.39 сек. Освен двете си четвърти места (на 100 м и с щафетата) Анелия Нунева е шеста на 200 м (22.93)… Рекапиталуцията ни от Атина е: 1 златен, 2 сребърни, 1 бронзов, 4 четвърти, 1 пето, 3 шести, 4 седми и 4 осми места.

ЩУТГАРТ 1986 г. На „Некар щадион” в Щутгарт българската лека атлетика бележи най-големия си успех на европейски първенства … засега! Осем медала (3 златни, 4 сребърни и 1 бронзов), 5 четвърти, 2 пети, 1 песто и 2 седми места – за подобно достояние нашите атлети не са си и мечтали дотогава! Общо 33 състезатели ни представят – 15 мъже и 18 жени. В скока на височина на дъжда и върху хлъзгавата писта Стефка Костадинова е със златен медал (2.00), следвана от Светлана Исаева със сребро (1.93). Нашата прима без грешка превзема 1.83, 1.87, 1.90 и 1.93 от раз, после на 1.96 са и нужни два опита, а гросмайсторските 2.00 са покорени от третия опит….

Във финала на 100 м преп. също имаме два златни медала – златен на световната рекордьорка Йорданка Донкова (12.38) и бронзов на Гинка Загочева (12.70). При това Донкова неволно чупи с коляното на оттласкващия си крак втория хърдел, иначе резултатът й би бил още по-добър. Христо Марков използва „своя специалитет” – нанасянето на първи удар. За кратко в състезанието повежда Марис Бружикс (СССР) – 17.33 м. Но за кратко! В първия си опит Марков се приземява на 17.66 м (при насрещен вятър -1.9 м/сек.). От видеозаписа ясно се вижда –Христо е стъпилна цели 25 см зад пластилина на дъската!!! Четвърти във финала с 16.99 м е вторият българин в сектора –  Георги Помашки., изместен от Проценко (СССР) 17.28 м.

Две българки има във финала на мятане диск. Цветанка Христова не може да използва най-силния си „коз” в сектора за диск – бързото завъртане, защото кръгът е мокър и хлизгав. Тя е 14-а и последна в списъка В третия опит Христова повежда с 69.52 м, но Диана Заксе (ГДР) сътворява „опитите на живота си” 70.54 в петия и  71.36 м в шестия и отмъква златото от бългрката. Светла Миткова се класира пета тук – 63.98 м. С чудесен български рекорд на 100 м (11.04) със сребърен медал (само след Марлиз Гьор (ГДР) приключва 100-е метра Анелия Нунева. След два фаулстарта (вторият е на самата Гьор) Анелия успява да проведе едно образцово бягане! Също със сребро е и щафетата ни 4х100 м Гинка Загорчева, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Йорданка Донкова – 42.68 сек.  Отличен резултат за четвъртото си място на 5000 м записва Евгени Игнатов – 13:13.15 минути. Отново, както в Атина 1982, душманинът му е британец – сегашният коментатор на Евроспорт Тим Хътчинс. Рекорд на Евгени си стои на върха у нас вече цели 38 години! Четвърта е и женската ни щафета на 4х400 м Юлиана Маринова 53.20, Пепа Павлова 50.22, Йорданка Стоянова 51.95 и Росица Стаменова 50.89 – 3:26.26 мин. Трима финалисти имаме на овчарския скок, но на рекордьора Атанас Търев не му стига малко за бронза – четвърти с 5.70 м. Седми е Станимир Пенчев с 5.55, а Николай Николов е девети с 5.35 м….. На Тома Томов във финала на 400 м преп. му се пада неудобният и опасен първи коридор. Малко преди първия хърдел той се подхлъзва в една локва и залита, едва запазвайки равновесие. Това му коства и медала – четвърти с 49.62 сек. Три атлетки се класират за финала на скок дължина – Силвия Христова- Монева  6.72, Людмила Нинова 6.74 и София Божанова 6.60 от квалификацията. На самия финал при насрещен вятър Нинова е пета (6.65), шеста е Монева 6.61 и София Божанова остава десета с 6.42 м. Първият опит на Нинова е отличен – над 6.90 м, но старши съдията необяснимо се засуетява и се обръща да гледа финала на …. 20 км спортно ходене. Служителят с греблото заравнява пясъка и заличава следите на българката. На Людмила е даден заместващ опит, но тя няма как да се възстанови толкова бързо…. За финала на щафетата 4х100 м се класира и мъжкият ни квартет Николай Марков, Анри Григоров, Красимир Божиновски и Валентин Атанасов – 39.23 в серията. На финала нашите се борят мъжки и завършват седми – 39.33…. И Николина Щерева дава всичко от себе си във финала на 1500 м, движейки се по разстоянието втора-трета. В последните 300 м по-младите и свежи противнички й се изплъзват и Нина завършва с 4:06.31 на десетото място. В седмобоя достойно се представя и Емилия Димитрова – десета с 6105 точки!