Странички от историята

Продължение на традициите

Скокът на Пламена Миткова на стадион „Ивайло” в неделя по време на 95-ия ни националнен шампионат ни накара за пореден път да замечтаем за бъдещето на тази носила ни толкова слава и радост техническа дисциплина от леката атлетика…

Нека накратко се върнем назад в миналото и да припомним хронологично славните успехи и традиции на дългоя скок при нежния пол у нас…..

През 30-те и 40-те години на миналия век първи рекордьорки на България са Лиляна Серафимова (4.39) и Вера Петрунова (4.66). След тях в годините след деветосептемврийската „революция” мястото им заемат красавицата Елена Илчева-Занкина (5.55) и Александра Ержебек-Антонова (5.32)…… В края на 50-те у нас шества  Паулина Цолкифор (5.82), но нейните постижения не са признати за рекорди. Причината е, че Цоликофер е гермнаска гражданка, въпреки че е родена и израства в България…..

През 1959 г. в листата на рекордите се появява Диана Йоргова (треньори Йочо Йочев, Константин Жалов и Стоян Славков). Тя довежда българския рекорд от 5.58 м до 6.77 м през 1972 г. С 22-е поправки на рекорда ни, с първата си олимпийска точка (Токио 1964), с първия си „европейски” медал (Будапеща 1966), с първия си олимпийски медал (сребърен в Мюнхен 1972) и с първата си европейска титла в зала (Ротердам 1973) Йоргова остава ненадмината в приноса си към българската атлетика специално в скока на дължина…

Наследничките на  Йоргова поддържат нивото – петобойките Недялка Ангелова (6.50 м 1973) (тр. Милан Кузманов) и Пенка Соколова (6.46 през 1975 г.) (тр. Димчо Бъчваров) поддържат нивото, после в сектора се появява изклюително талантливата варненка Лиляна Панайотова (тр. Марин Димитров). Едва 20-годишна, през 1976 г. тя записва 6.71 м, но после се премества в София и продължава в спринта при Петър Райчев. След осем години отсъствие от сектора Панайотова-Иванова се завръща инцидентно с 6.61 м през 1984 г.

С две участия на олимпийски игри (1976 § 1980) може да се похвали добричлийката Екатерина Недева (6.55 м) (тр. Господин Господинов).  Голям принос към родната атлетика донася пловдивчанката Лидия Гушева (6.58 м) (тр. Стефан Вулпев и Митко Тодоров). През 1979 г. тя носи третото място на финала за купата на Европа в Торино, а през зимата на 1980 г. на европейското в зала в Зинделфинген първоначално е класирана четвърта (6.50). Впоследствие, след дисквалификацията на шампионката Влодарчик (Пол), Гушева е записана като бронзова медалистка, но и до днес все още не е получила медала си……

С големи резерви в скока е и старозагорката Иванка Венкова (тр. Донка Нанева). Още на 18 години (през 1970) тя е рекордьорка за девойки с 6.13 м. През 1981 г. (при проф. Иван Иванов) Венкова стига до 6.63 м и е пета на Купата на Европа в Загреб.

В средата на 80-те в сектора настъпва новата вълна. Людмила Нинова (тр. Никола Николов, проф. Йонко Йонов, Петър Райчев, Додьо Патарински) само за една година подобрява личния си рекорд от 6.23 м до 6.80 м). Втора на Универсиадата в Загреб 1987 г. и пета на ЕП в Щутгарт 1986 г., Нинова довежда българския рекорд до 6.88 м. От 1991 г. тя започва да се състезава за Австрия (тр. Александър Бескровний) и преминава седемте метра (7.09 м през 1994 г.), но запазва българското си гражданство. Пак в средата на 80-те години благоевградчанката Вангелия Илиева (Гъдева) вдъхва много надежди (на 15 години 5.97 м). В София при проф. Иван Иванов тя достига даже до 6.60 м, но травми я възпират да покаже истинските си възможности…..

Първата, която преминава седемте метра в България, е русенката Силвия Христова-Монева (тр. Георги Драганов и Чавдар Чендов). През 1985 г. тя е „сребърна” на Универсиадата в Кобе и в същата година е пета на Купата на Европа в Москва. На 3 август 1986 г. на стадион „Васил Левски” Монева се приземява точно на 7.00 м, а на ЕП в Щутгарт е шеста на скока.

Пре 1982 г. от Велико Търново в София при Стоян Славков идва Цецка Кънчева. С няколко шампионски титли тя достига до 6.78 м в олимпийската 1988 г., но така и не достига потенциала си, преминавайки за кратко и към многобоя…. Същото може да с каже и за плевенчанката Невена Кирилова-Игнатова (тр. Светослав Топузов) (6.73 м)…..

Варненката Темеужка Вълканова (тр. Марин Димитров) още на 17 години скача 6.43 м (1982 г.), а година по-късно вече е баканска шампионка за девойки (6.48 м). Буквално дни преди да замине за европейското в Швехат (Австрия) обаче, Вълканова получава травма в кръста и, вместо да стане европейска шампионка, е принудена да се задоволи с четвърто място. А възможностите й в онзи момент са за резултат поне около 6.65 м!

От Първомай при Благовест Георгиев в спортното училище в Пловдив пристига София Божанова. Едва на 14 години тя завършва 1981 г. с 5.95 м, а на европейското за девойки в Котбус през 1985 г. вече е шампионка на Стария континент с 6.68 м. Божанова стига до 6.80 м (1987 г.), но тройният скок (14.98 м) постепенно става по-силната й дисциплина (при Илиян Пищиков)…

Известно време при Благовест Георгиев тренира още по-големият ни талант Ива Пранджева (после при Атанас Чочев и Румен Йоцов). Едва на 13 години Пранджева удивлява всички с 5.68 м на скок дължина и 1.68 м на скок височина. На световното за девойки в родния Пловдив (1990 г.) Ива е световна шампионка (6.53 м), а две години по-късно е победителка на Европейската Купа за девойки под 23 г. (6.62 м). Комбинирайки скока на дължина с тройния скок, Пранджева печели бронз от СП в зала в Маебаши (1999 г.) и също бронз от ЕП в зала в Гент (2000) (без да смятаме отличията й в тройния скок). През 2000 г. тя стига до 6.92 м, а два пъти (Мадрид 1996 и Бидгошч 2000) е победителка във финала за Купата на Европа (Суперлига).

Софиянката Магдалена Христова (тр. Румяна Ценова, Христо Стоянов и Димитър Петров) още на 16 години записва 6.29 м, а на 18 (1996 г.) в Каламата стига до 6.94 м (трето в историята за девойки тогава). С две четвърти места от СП за девойки (Лисабон 1994 и Сидни 1996) и с едно седмо място на СП в зала в Маебаши 1999 Христова заема своето подобаващо място в листата на най-добрите у нас……

В средата на първото десетилетие на 21-ви век Антония Йорданова (тр. Вихрен Стоянов, Иван Стефанов, Атанас Запрянов и Атанас Николов) успешно съчетава многобоя с дългия и тройния скок. С 6.78 м тя е победителка на състезанието за купата на Европа Първа лига в Пловдив през 1994 г. Малко преди това олимпийската ни шампионка на тройния скок Тереза Маринова (тр. Светослав Топузов и Христо Марков) също се появява спорадично в сектора (6.63 м)…

Макар и инцидентно, напоследък в еднократния хоризонтален скок участват Габриела Петрова (тр. Атанас Запрянов) (6.62 м) и световната шампионка за  девойки (троен скок) Александра Начева (6.32 и 6.54 м) (тр. Стойко Цонов)….. Не демонстрира докрая потенциала си и софиянката Кристина Дамянова (6.46 м) (тр. Петър Райчев и Радослава Димитрова)…

В последните 15-ина години очаквания предизвика и Дейзи Иса (тр. Таня Ковачева, Христо Марков и Венелина Венева), която през 2011 г. едва на 15 скочи 6.30 м, но за жалост не доразви прогреса си.

Завидно е спортното дълголетие на Милена Миткова (6.58) (тр. Ваня Колева, Лили Видева, Даниел Петков). Още на 12 години през 2002 г. тя печели първия си медал от ученически първенства, впоследствие преминава през многобоя и през…. 400 м преп. В последните години тя живее, работи и тренира в слънчева Испания….

Ето че сега в България една атлетка безрезервно продължава традициите ни в скока на дължина. Пламена Миткова вече стана световна шампионка за девойки, после изпусна европейската титла за два сантиметра. Дошла от художествената гимнастика, заедно с единствения си треньор Ивайло Русенов тя премина през петобоя в зала (рекорд за девойки), през 60 м преп. (също рекорд), опита и скок на височина (1.66) и троен скок (13.30). Напоследък опита и спринта – на 60 м и 200 м в зала и на 100 м. Все още ненавършила 20 години, Миткова се пребори успешно с европейския елит в Рим преди месец, а в неделя „взриви” публиката на стадион „Ивайло” с този великолепен последен скок от 6.97 м. Въпреки крехката си възраст Пламена е характерна със завидна зрялост и характер, така необходими за големите спортисти. Непримирима и съсредоточена, с всяко едно състезание тя израства – преди всичко ментално и калява качества и воля в пряк сблъсък с най-силните

Не бива да се отправят (сега, веднага!) прекалено големи очаквания за предстоящата Олимпиадата. Миткова ще се срещне в Париж с всички „лъвици” в скока. Каквото и да се случи във френската столица, Пламена ще продължава да трупа опит, самочувствие и зрялост с всяко едно едно следващо състезание. „Всяко нещо с времето си!” е казал нявга мъдрецът. А всички ние – познавачи и фенове на атлетиката – трябва да се въоръжим с търпение в очакване на продължението на традициите на България в женския дълъг скок. А такова продължение ще се случи непременно, не ще и дума. А и самата Миткова няма да остава сама в сектора в България – талантливите Радина Величкова (6.29), Пламена Чакърова (6.24), Галина Николова (6.30), Дейзи Иса (6.30), едва 16-годишната Карина Цончева (5.98) няма да са само приятна компания в сектора, но и сериозен дразнител за шампионката!

В заключение – най-силното състезание на скок дължина на национален шампионат у нас 9като плътност на резултатите е от 1984 г.: 1. Людмила Нинова 6.78, 2. Силвия Христова 6.64, 3. Цецка Кънчева 6.55, 4. Невена Игнатова 6.52, 5. Вангелия Илиева 6.46 м. При девойките паметен ще остане шампионатът на стадион „Васил Левски“ през 1987 г. : 1. Катя Неделчева (Сп Пл) 6.26,  2. Юлия Милчева (Корабостр) 6.22, 3. Величка Петкова (ЛС) 6.16, 4. Албена Ангелова (Корабостр) 6.05, 5. Румяна Николова (Чермоморец Бс) 6.04 м.

Ето и листата с най-добрите постижения в България, постигнати по време на националните ни шампионати на открито:

6.97	0.6	Пламена Миткова	Лок Пд	Велико Търново	2024
6.88	-0.5	Людмила Нинова	Ак Сф	София	1986
6.82	1.8	Силвия Христова	Лок Рс	София	1987
6.78	1.0	Магдалена Христова	Ак Сф	София	1998
6.69	1.3	София Божанова	Тракия Пд	София	1987
6.64	-0.3	Антония Йорданова	Кремик	София	2002
6.62	1.5	Диана Йоргова	ЛС	София	1972
6.60	0.5	Цеца Кънчева	ЛС	София	1988
6.56	-1.2	Ива Пранджева	Тракия Пд	София	1992
6.52	1.0	Невена Игнатова	Спартак Пл	София	1984
6.51	0.5	Екатерина Недева	Дор Сс	София	1980
6.44	0.6	Кристина Дамянова	Спартак Пл	София	2010
6.42	2.7	Андриана Бънова	Сливен	София	2012
6.41	0.8	Даниела Тенева	ЛС	София	1979
6.40	0.3	Вангелия Илиева	Ак Сф	София	1984
6.39	0.7	Мария Димитрова	Бонония	Пловдив	2004
6.38	-0.2	Албена Димчева	ЛС	София	1979
6.38	-0.5	Тереза Маринова	Чендини	София	2006
6.37	1.6	Лиляна Панайотова	ЖСК Сп	София	1976
6.36	0.7	Жасмина Николова	Чм арна	София	1994
6.34	1.0	Пенка Соколова	ОС БСФС	София	1974
6.34	2.0	Иванка Вълкова	ЦСКА	София	1989
6.34	0.3	Габриела Петрова	Лок Пд	Велико Търново	2017
6.32	3.9	Милена Миткова	Галакси Пд	София	2015
6.30	-0.3	Иванка Венкова	Кремик	София	1981

Снимки: Личен архив