Кръгла годишнина на знаменит британски атлет
Олимпийският шампион Девид Хемери – на 80!
Днес олимпийският шампион и бивш световен рекордьор на 400 м препятствия Дейвид Хемери навършва 80 години…..
Роден на 18 юли 1944 г. в Синътчетър, Глоучестершайр, още съвсем малък Дейвид заминава със семейството си за САЩ, където баща му си е намерил доходна работа. Хемери завършва даже Босънския университет, след което през 1966 се завръща във Великобритания…
Дейвид започва с „високите”препятствия и първата му голяма победа е на Общобританските игри в Кингстън през 1966 г.- 14.1 сек. на 110м преп. Четири години по-късно – в Единбург през 1970 г. – Хемери повтаря успеха си – златен медал (13.76) пак на 110 м преп. на вторите си Общобритански игри….
Отначало Дейвид не обръща чак толкова голямо внимание на 400 м преп. и през 1967 г. завършва сезона с едни 51.5 секунди, които му носят място извън 50-те най-добри в световната ранглиста…. Вече в олимпийската 1968-ма Хемери за първи път „слиза” под 50-те секунди на 400 м преп. през юни (49.8, ставайки студентски шампион на САЩ вКалифорния),после идват и едни 49.6 – в Лондон на 24 август. Този резултат съвсем не го слага в сметките за отличията и заедно с треньора си Били Смит двамата продължават спокойно подготовката си за Олимпиадата в Мексико през октомври.
На „Естадио Университарио” в мексиканската столица Хемери е втори в четвъртата серия на 400 м с преп. – 50.3 сек. На следващия ден – 14 октомври – във втория полуфинал Дейвид подобрява личния си рекорд – 49.28, изоставайки от Герхард Хениге (ФРГ) 49.07 (изравнен европейски рекорд) и Роналд Уитни (САЩ) 49.21. Нищо не предвещава невероятното му бягане на финала. 
Дейв е поставен в шеста пътека и тръгва много бързо след изстрела. На петия хърдел (21.5) Хемери атакува (заедно с руснака Скоромохов и италианеца Фриноли) първи. Вече на завоя Хемери увеличава преднината си от 0.2 секунди на 0.7 и на последното десето препятствие вече е с около 10-ина метра пред конкурентите си. В края на краищата Хемери финишира като шампион с умопомрачителен световен рекорд – 48.12, следван от Хениге (49.02), съотборника си Джон Шърууд (49.03) и втория американец Джеф Вандерсток (49.07). Пети е световният рекордьор за глухи Вячеслав Скоромохов (СССР) 49.12 и чак шести – Рон Уитни (49.27)…… Към златото от 400 м преп. Хемери прибавя и едно пето място с щафетата 4х400 м на Великобритания (на трети пост му засичат 44.6 сек. „летящо”).
През 1969 г. Хемери се „връща” към любимите си 110 м преп. и печели сребърен медал на европейското в Атина (13.7), само след италианеца Еди Отоц (13.5). След не особено сполучливи 1970-а и 1971-ва, Дейвид тръгва обнадежден към втората си Олимпиада (в Мюнхен 1972). 
На „Олимпия щадион” обаче той е принуден да се задоволи само с бронзовия медал (48.52), след новия световен рекордьор Джон-Акий Буа (Уганда) (47.83) и Ралф Ман (САЩ) 48.51…. Хемери се окичва с още един медал – сребърен –от щафетата 4х400 м с отбора на Великобритания (с изравнен европейски рекорд .3:00.46)
След Мюнхен Девид Хемери се разделя с атлетиката и в продължеие на почти осем години участва в популярното съревнование BRITISH SUPERSTARS.
