Преди половин век

Триумф на една голяма пловдивчанка във Вечния град

Точно преди 50 години (02-08 септември 1974 г.) столицата на Италия Рим посреща 745 атлети от 29 страни за поредното XI eвропейско  първенство за мъже и жени. С двата си медала (златен и сребърен) пловдивчанката Лиляна Томова без съмнение е една от най-запомнящите се и отличили се спортистки на „Сатдио Олимпико”…..

Не започва много добре юбилейната 1974 г. за Томова. След като става шампионка на САЩ (!) на 800 м в нюйоркската зала „Медисън Скуеър Гардън”, на европейското първенство в зала в Гьотеборг тя е блъсната веднага след старта на 800-те метра, изхвърлена е встрани от пистата с раздран до кръв глезен и се прибира накуцвайки в тунела….

Пролетта за Томова и нейния несменяем треньор Стефан Вулпев започва с неприятна контузия, която я възпира от участие в редица състезания. В началото на юли във Франкфурт на Майн тя участва на 800 м на силния турнир във Франкфурт на Майн и се класира втора на 800 м (2:02.2), след румънката Мариана Суман (2:01.9). Следва бягане на 1500 м в София (4:11.5) и победа над европейската шампионка в зала Тонка Петрова (4:12.0). Контузията й обаче се обажда повторно и за IV-ата Републиканска Спартакиада е решено тя да стартира за клуба си „Тракия” Пловдив само в щафетата 4х400 м. Уви, Лиляна не успява да завърши поста си на стадион „Васил Левски” заради остра болка в глезена…

Тридесет и третата Балканиада е в София в началото на август и Томова стартира на 800 м в компанията на учудващо бързо прогресиращата Мариана Суман. След като едва 19-годишната Николина Щерева води до последните 150 м, Суман атакува остро и финишира първа за 1:58.64 (рекорд на Румъния). Лиляна завършва след нея с личен рекорд (1:59.14), а Щерева пристига трета на финала с нов световен рекорд за девойки (2:00.45). След ден Томова застава на старта и на 1500 м редом до титулуваната Наталия Андрей-Марашеску (Рум). Българката диша в гърба й до последните 50-60 м, когато атакува остро  и печели победата с 4:14.8 мин.

За европейското в Рим Томова заминава с известни притеснения. Сериите на 800 м са още в първия ден – 2-ри септември. В третата Лиляна с 2:02.1 с лекота взема превес над рускинята Герасимова (2:02.2). На следвашия ден (03 септември) във втория полуфинал Томова отново не влага максимума от възможностите си и тактически”пропуска” пред себе си Хофмайстер (ГДР) 2:03.0 и полякинята Сковронска-Католик (2:03.1), финиширайки трета за 2:03.3…..

Финалът на 800 м е на 04 септември в 19:00 часа местно време. Времето в този час е топло, задушно и много влажно (89% влажност)! По онова време (1973 – 1977) в бягането на 800 м първите 300 м се бягат по коридори! На приложения клип тук се вижда изключителната тактическа зрялост на българската бегачка в едно от най-силните бягания на 800 м в историята в онзи момент: 1. Лиляна Томова 1:58.14, 2. Гунхилд Хофмайстер (ГДР) 1:58.81 (национален рекорд), 3. Мариана Суман 1:59.84, 4. Мари-Франс Дюбоа (Фр) 1:59.94 (нац. рекорд), 5. Валентина Герасимова (СССР) 2:00.10, 6. Нина Моргунова (СССР0 2:00.76….. Междинните времена: 400 м Дюбоа 57.18, 600 м Хофмайстер 1:27.76 мин. Последните 200 м на българката са пробягани за 29.8 сек….. А вече две българки са начело на вечната ранглиста тогава: Светла Златева 1:57.48 и Лиляна Томова 1:58.14.

Но това съвсем не е краят за Томова на този шампионат. Налага се да бяга и непривичните за нея 1500 м. Лиляна няма много опит в това бягане – бягала е тези 1500 м веднъж в зала Фестивална през зимата на 1974 г. (4:23.8), след това на отборното първенство в София през юли (4:11.5), третия път на Балканиадата в София (4:14.8) и…… В Рим е едва четвъртото и бягане изобщо в тази дисциплина. Във втората полуфинална серия (6-и септември) четири атлетки финишират почти едновременно на линията – Татяна Казанкина (СССР) 4:11.39, Лиляна Томова 4:11.47, Елен Тител-Велман (ФРГ) 4:11.48 и Гунила Линд (Швеция) 4:11.50….. Финалът е след ощедва дни – на 08 септември (в 17:45). Отново е задушно и влажно (85 %). Колоната в доста бързо темпо повежда втората източногерманка Улрике Клапечински-Брунс (ГДР) – 400 м 62.6, 800 м 2:10.0, 1000 м 2:43.0. После следва остра и внезапна атака на Гунхилд Хофмайстер (1200 м 3:15.0) и основната група остава доста назад….. Няма кой да настигне германката, но битката за останалите два медала е особено разгорещена. Томова е на втората позиция, но норвежката Грете Андерсен-Вайц (позната по-късно като световна рекордьорка на 10000 м и маратон) от вътрешната страна я изпреварва и излиза втора. Българката реагира адекватно и буквално 50 метра преди финала спринтира остро и изпреварва с половин метър Андерсен за среброто. Крайното класиране: 1. Гунхилд Хофмайстер (ГДР) 4:02.25 (нац.рекорд), 2. Лиляна Томова 4:04.97 (нац.рекорд), 3. Грете Андерсен (Норв) 4:05.21, 4. Татяна Казанкина (СССР) 4:05.94. Така вечната световна ранглиста в онзи момент е значително обновена: 1. Людмила Брагина (СССР) 4:01.38, 2. Гунхилд Хофмайстер (ГДР) 4:02.25, 3. Паола Каки-Пиньи (Ит) 4:02.85, 4. Карин Бурнелайт-Кребс (ГДР) 4:04.11, 5.Шийла Къри (Вбр) 4:04.85, 6. ЛИЛЯНА ТОМОВА 4:04.97, 7. Иля Кайзер-Ламан (Нидерл) 4:05.07, 8. Грете Андерсен (Норв) 4:05.21, 9. Татяна Казанкина (ССР) 4:05.94, 10. Тамара Пангелова (СССР) 4:06.65 мин.

Отличното представяне на Лиляна Томова в Рим заслужено и логично й носи и званието „Спортист Nо 1” на България в края на 1974 г.

Снимки: ИСС „Старт”, „Легкая атлетика”, клип „Archeologia dello spot“