Кръгла годишнина за един от елитните ни овчарските ни скачачи
Николай Николов на 60!
Днес един от знаковите атлети на България в дисциплината овчарски скок – варненецът Николай Николов – навършва шестдесет години……
Роден в Белослав, Варненско на 15 октомври 1964 г., Николай попада във варненското спортно училище „Юрий Гагарин”, но не хваща пръта веднага. Под ръководството на всеотдайната треньорка Мария Бейска Николов бързо усвоява тънкостите на леката атлетика. Истински късмет е срещата му с големия специалист в овчарския скок Стоян Джинов. Извънредно трудната в техническо отношение дисциплина допада съвсем скоро на здравия и пъргав юноша.
Първата титла, първият златен медал? Николай добре си спомня зимата на 1980 г. в зала „Фестивална”, когато надвива над съперниците си на шампионата за младша възраст с 4.20 м. През следващата 1981 г. Николай за първи път преминава петте метра – 5.10 м на състезания в Констанца.
В последната си година като юноша (1983) Николов е шампион на турнира „Народна младеж” във Варна – 5.30 м, а на Балканиадата в Букурещ е шампион с 4.80 м в силния дъжд и вятър. На европейското за младите в Швехат (Австрия) Николай заема призовото пето място с 5.20 м
В олимпийската 1984 г. Николов печели първия си медал при батковците – бронз от шампионата в зала (5.20), но през лятото досадна контузия му пречи да реализира по-плътно потенциала си.
В 1985-та Николай превзема 5.50 м и на националния шампионат в София отстъпва само на рекордьора Атанас Търев….. На турнира „Самарско знаме” в Стара Загора през следващата 1986-а година кота 5.65 е превзета и Николов е пратен на европейското първенство в Щутгарт. На „Некарщадион” Николай остава едва девети,но на Балканиадата в Любляна само седмица по-късно той се реабилитира със златен медал (5.60 м)……
Като че 1987-ма е най-успешната в спортната кариера на Николов. Още на европейското в зала в Лиевен през февруари той е шести (5.60), после на световното под покрив в Индианаполис е седми (5.60). Николай вече има солидна зестра и е канен на почти всички турнири от тогавашната верига “Mobil Grand Prix”. Именно на един от тях – турнирът „Бишлет” в Осло варненецът извоюва авторитетна победа с личен рекорд – 5.70 м. Победата му е още по-знакова, тъй като Николай надвива не над кого да е, а над самия Сергей Бубка! Съвсем малко не му достига да се окичи с отличие на Универсиадата в Загреб- четвърти с 5.60 м…. На националния ни шампионат в София на 15 август атлетите сътворяват истински спектакъл – петима преодоляват 5.50 м и повече: 1. Николай Николов 5.65, 2. Атанас Търев и Делко Лесев по 5.60, 4. Станимир Пенчев 5.50 м и 5. Валентин Видев 5.50 м…..
На второто световно първенство в Рим в началото на септември 1987 г. българите осъществяват истински фурор. И тримата ни представители са в осмицата – Николай Николов е пети с 5.70 м, а Атанас Търев и Делко Лесев делят седмото място с по 5.60 м!
Много оптимистично започва олимпийската 1988 г. за Николов. Още на европейското в зала в Будапеща двама българи са на почетната стълбичка на овчарски скок – Николов е втори с 5.70 м и със същите 5.70 трети е Атанас Търев (шампион е Гатаулин (ОНД) с 5.75 м). Уви, летният сезон не е така успешен за Николай и изискуемите 5.70 м (за участие на Олимпиадата в Сеул) не са преминати нито веднъж….. В края на краищата за Южна Корея от овчарските скачачи пътува само Атанас Търев…..
Междувременно Николов се е уволнил от казармата в АШВСМ „Чавдар” и е започнал да тренира при вездесъщия Димитър Хлебаров (19-кратен рекордьор на България на овчарски скок). На седмата (и последна) Републиканска Спартакиада (1989 г.) Николай е победител, а две седмици по-късно е победител на Купата на Европа Финал Б в Брюксел. След още седмица е и балкански шампион в Серес (Гърция)….. Николов е победител и на шампионата на дружеските армии (СКДА) на стадион „Васил Левски” в началото на юли 1989….
С шестото си място на ЕП в зала в Глазгоу (март 1990) Николай поддържа традицията да се представя силно на европейските форуми на Стария континент. През юли 1991 г. на клубния ни шампион в София Николай сполучва на височина 5.72 м за личен резултат. За жалост на квалификацията на СП в Токио през август Николов получава лоша травма на китката и остава само с 5.30 м извън финала…….
Николай тръгва решен и обсебен за успешно представяне на Олимпиадата в Барселона през 1992 г. Още на шампионата в зала в София през февруари 5.65 са превзети с лекота. На ЕП в зала в Генуа атлетът е осми (5.60), а на Купата на европейските шампиони в Римини (Италия) в края на май е победител с 5.50 м. Обаче хронична контузия в рамото го мъчи упорито през целия летен сезон. Николов решава да се раздели с любимия спорт…..
След като се разделя с пръта за овчарски скок, Николай Николов още през есента на 1992-ра се захваща с доста сериозен и печеливш бизнес, който развива блестящо през годините.
Наравно с най-добрите ни състезатели през годините в овчарския скок (Атанас Търев, Делко Лесев, Илиян Ефремов, Станимир Пенчев, Антон Паскалев, Иво Янчев, рекордьорът Спас Бухалов, Димитър Хлебаров, Христо Христов)), Николай Николов си остава в историята на българската лека атлетика като един от най-титулуваните и постоянни състезатели в тази така трудна за усвояване, но и толкова красива и атрактивна атлетическа дисциплина. С цели 57 (!) състезания над 5.50 м той несъмнено е сред най-константните състезатели в овачарския скок у нас!
Снимка: Списание „Атлетика”
