Първата над 60 м на диска – с кръгла годишнина
Западногерманката Лизел Вестерман – на 80!
Днес първата жена, която запрати диска над 60 метра в световната история – Лизел Вестерман – навършва достолепната възраст от 80 години…..
Родена на 02 ноември 1944 година в Зулинген, Ландкрайс Дийполц (Нидерзахсен), Лизелоте Вестерман е средната от три сестри в семейство Вестерман. Още в детските си години Лизл с охота се впуска в занимания с плуване и лека атлетика. Скоро здравото и набито девойче е забелязано от треньора Бруно Фогт. Първият й златен медал в атлетиката идва от ….бягането на 300 м в ученически състезания в областта…. Оттогава (1956 г.) са и първите й официални резултати – 9.9 сек. на 60 м и 4.79 м на скок дължина, 8.12 м на гюлле (4 кг) и 13.8 сек. на 100 м.
На 15 години (1959) Вестерман бележи и първото си постижение на мятане диск (30.08 м) в Дийпхолц. Фогт продължава да настоява за многобойната й подготовка (4.88 м на скок дължина и 13.3 на 100 м). В следващата 1960 г. Лизл прибавя повече от 4 м (34.38 м) и вече е шампионка на Западна Германия при девойките. Склонна да се вслуша във всякакви съвети, Вестерман наблюдава внимателно заниманията на десетобоеца Фридел Ширмер и скоро дискът й вече лети до 38.12 м.
На първенството на ФРГ във Вайнхайм през юли 1962 г. Бруно Фогт внимателно следи представянето на своята ученичка. Вестерман очаквано е шампионка на Западна Германия за девойки с 45.55 м. През есента на същата година Лизл вече е студентка в педагогическия университет в Гьотинген.
За първи път Вестерман преминава 50-те метра с диска на 10 август 1963 г. в Аугсбург – 50.16 м и с това е втора на шампионата на ФРГ (само след дългогодишната шампионка Кримхилд Хаузман). В тласкането на гюлле с 13.88 м тя остава четвърта, но придобива сила и увереност, че може успешно да съперничи на по-големите и опитни съпернички. Две седмици след Аугсбург Лизл заминава за Лондон, където за първи път участва с националния отбор на ФРГ – в приятелската среща с Великобритания. Второто й място е подплатено с нов личен рекорд (51.70 м).
Едва 20-годишна, Вестерман настойчиво търси мястото си в отбора на обединена Германия за Олимпиадата в Токио през октомври 1964 г. (по това време ФРГ и ГДР участват с единен отбор на олимпийски игри и на специално организирани квалификации се определят по трима участници във всяка дисциплина). Тройката на мятане диск при жените обаче е окупирана от титулуваните Ингрид Лоц, Кримхилд Лимберг и Дорис Лоренц. Лизл си остава у дома… Последният й напън (на 20 септемви в Хам) й носи само личен реултат (52.70 м)…
Бруно Фогт твърдо вярва във възпитаницата си и резултатът от удвоените усилия в тренировките скоро дава плодове – 55.81 м в Лудвигсхафен през септември 1965 г. Месец по-рано на полуфинала за Купата на Европа в Констанца, Румъния, Лизл побеждава, макар и само с 4 см, прославената рускиня Евгения Кузнецова (53.88 срещу 53.84)…..
През юни 1966 г. Вестерман най-сетне отнема рекорда на ФРГ от Хаузман – 57.04 м в Оснабрюк. На първото си европейско първенство (в Будапеща) Лизл е най-добра в квалификацията (56.42 м). Тя повежда и на финала (с нов рекорд на ФРГ – 57.38 в третия кръг). Още в следващия четвърти кръг обаче Кристине Шпилберг (ГДР) излиза начело с 57.76 м и така Вестерман остава със сребърен медал…
Цялата 1967-ма за Лизл е наситена с рекорди – 57.98, 58.55, 58.65, 59.10, 59.22 за златния медал на Универсиадата в Токио, 59.30 в Леверкузен (само на 40 см от световния рекорд на Тамара Прес). В късната есен на 1967-ма група елитни западногермански атлетки заминава за Южна Америка – Перу, Чили, Аржентина и Бразилия са дестинациите за няколко състезания. На 05 ноември 1967 г. Вестерман е поканена за участие на стадиона на клуб Пинейрос. Само една състезателка й прави компания – бразилката Одет Домингош. Лизл не започва много уверено – 51.18, 53.52, 57.24, след това два поредни фаула. Остава й още един шанс. 
В последното си влизане в кръга Вестерман се развихря и дискът тупва доста зад лентата на 60-ия метър. Съдиите мерят акуратно – 61.26 м. За първи път в света жена запраща диска отвъд границата на 60-ия метър!….. Световните агенции гръмват с възторжени заглавия, а Лизл вече мечтае за олимпийското злато.
Рекордът На Лизл обаче просъществува само половин година преди Кристине Шпилберг (ГДР) да го подобри (61.64 м). Отговорът на Вестерман е светкавичен – 62.54 м на състезания във Вердол на 24 юли…
Две световни рекордьорки – Розендал и Вестерман
Вестерман заминава за Олимпиадата в Мексико като твърда фаворитка. Уви, на Естадио Университарио не й било писано да победи. Вече 36-годишната румънка Лиа Манолиу още с първия си опит запраща диска на 58.28 м. Буквално минути по-късно над стадиона се излива пороен дъжд. Кръгът в сектора се превръща в огромна локва и Лизл се съвзема за миг във втория си опит – 57.76 м. Това обаче в крайна сметка е достатъчно само за сребърния олимпийски медал.
Следолимпийската 1969-та отново подлага Лизл на изпитания. Още на 18 юни на „Олимпийския ден” в Берлин Вестерман още в първия си опит бележи световен рекорд – 62.70 м. Карин Илген (ГДР) 59.74 и Муравьова (СССР) 58.54 остават далеч след нея. През цялото лято Лизл поддържа изключителна стабилност – цели 15 състезания над 60 метра и нито една загуба! Обаче ръководителите от щаба на атлетическия отбор на ФРГ решават да бойкотират европейския шампионат в Атина. Причината е, че от тогавашната ИААФ (сега Световна атлетика) не разрешават на избягалия от Източна в Западна Германия бегач Юрген Май да стартира в гръцката столица… От ФРГ участват само в щафетите. А Вестерман е лишена от полагащия й се златен медал (рускинята Даниелова е шампионка със само 59.28 м)….. Седмица след края на европейското Вестерман стартира на срещата ФРГ-Великобритания в Хамбург и доказва по категоричен начин коя е най-добрата в света – 63.96 м още в първия си опит (пореден световен рекорд).
Контузия мъчи Лизл през 1970 г. (само 62.02 в Барселона през май) и на финала за Купата на Европа в Будапеща тя е втора с 61.44 м, само на 16 см след Карин Илген (61.60 м). Трета остава Вестерман и на Универсиадата в Торино през септември…….
В предолимпийската 1971-ва Вестерман стига до 63.00 м през сезона. На второто си европейско – това в Хелзинки Лизелоте води до последния кръг от опити с едни 61.68 м. Обаче новата звезда в съветския отбор Фаина Мелник в последния си опит запраща уреда на 64.22 м и „чупи” рекорда на Вестерман, макар и само с 26 см….. За Лизл остава среброто. Германката губи още два пъти от Мелник – на предолимпийската седмица в Мюнхен (60.56 срещу световния рекорд на украинската еврейка 64.88) и на срещата СССР-ФРГ в Киев през септември – 61.72 срещу 63.20 м…..
Вече на 28, Вестерман е поставена пред поредното психическо изпитание в настъпващата олимпийска 1972-ра –все пак предстоящите Игри са на родна земя. А Фаина Мелник на два пъти през сезона „чупи” собствения си рекорд – 65.42 и 65.48 м. На 4 август (петък) световният връх на диск е подобрен два пъти за един час. Първо в Измир на Балканиадата Аржентина Менис регистрира 66.58 м, а малко след това и от Москва долитат стряскащи вести – Мелник е записала още по-далечен метраж – 66.76 м. Точно седмица по-късно, на 12 август в Цюрих на срещата Швейцария-ФРГ Вестерман репликира с едни 64.96 м – трето място във вечната ранглиста….
Вестерман е все по-нетърпелива и едва дочаква началото на Олимпиадата в Мюнхен. Мятането на диск е насрочено за края на атлетическата програма. Но на 5 септември се случва атентатът в олимпийското село, при който са убити 13 израелски спортисти и треньори. Олимпиадата е отложена с един ден, всички в Бавария са в траур. Лизелоте все пак успява да се съвземе и с лекота преминава квалификацията. На 10 септември е финалът. Вестерман има предимството да мята втора поред. Тя гори от желание да се докаже. С широки и размахващи движения тя изпълнява заученото. Дискът е изхвърлен енергично и пада видимо почти на 65-ия метър. Обаче Лизл губи баланс и нволно застъпва металната лайстна на сектора – фаул. Разстроена, едва в третия си опит тя достига до 62.18 м, което не й носи нищо повече от петото място!…..
И през 1973 г. 60-метровата граница е премината – 61.90 м на полуфинала за Купата на Европа в Ситард (Нидерл), а на финала за КЕ в Единбург Вестерман в петия си опит с 58.74 м надвива само с 6 см българката Светла Божкова в спора за четъртото място.
Вече на 30, през 1974-а Лизл има едно попадение над 60-е – 60.20 м през юли в Леверкузен, а на европейското в Рим завършва „само” седма с 57.64 м сред значително по-младите си съпернички. Непобедима е Лизл (но само в Германия) и през 1975-та – 60.72 м и пето място на финала за Купата на Европа в Ница през август.
За третата си Олимпиадата – тази в Монреал 1976 – Вестерман може да се надява само на чудо, тръгвайки за Kанада със зестра от 61.48 м. Внезапно неразположение в олимпийското село обаче я възпира от участие в Монреал…..
След приключване на спортната си кариера Вестерман се омъжва за Лайф Оскар Петер Крийг и започва работа като преподавател по физкултура. Лизл се впуска и в политиката (Frei Demokratische Partei) и през 1990 г. канидатства за място в Бундестага.
Десет пъти шампионка (само на диск) и с 12 национални рекорда на ФРГ, Лизл остава в световните анали като четирикратна световна рекордьорка. През 1967 г. тя е обявена за „Атлетка номер едно в света”, а през 1969 г.е провъзгласена и за „Спортист на годината”.
