С три от примите на хърделите у нас
Спомени за традициите в „българските хърдели, а сега….?
Днес на специална пресконференция в столичния „Пресклуб България” журналисти и близки до леката атлетика се срещнаха спонтанно с три от примите на препятствените бягания у нас, донесли навремето толкова радост и гордост за българската лека атлетика….
В продължение на инициативата на БФЛА и списание „Атлетика” за честване на 100-годишнината на леката атлетика у нас гости на Прес клуб „България” днес (19 ноевмври) бяха три от най-изявените представителки на една от българските дисциплини в леката атлетика – препятствените бягания. На поканата се озоваха Светла Димитрова, Яна Касова и Гергана Стоянова. Всяка от тях откликна любезно на поканата да сподели съкровени спомени от битието й като активна атлетка преди повече от 20 години.
Инициаторът на събитието – координаторът от БФЛА, главен редактор на списание „Атлетика” директор на веригите „България рън”, „А1 атлетика за младежи” и „Световна атлетика – детска атлетика” Антон Бонов запозна изчерпателно и подробно присъстващите с успехите на всяка една от знаменитите ни атлетки. Беше подчертано, че и трите са възпитанички в различни периоди на безкрайно отдадения на професията треньор Илиян Пищиков.
А ето най-важното от откровението на нашите очарователни спортистки:
Светла Димитрова (двукратна световна шампионка на седмобой за девойки (1986 § 1988), двукратна европейска шампионка на 100 м преп. (1994 § 1998), сребърна медалистка на 100м преп. от СП 1997, четвърта на 100м преп от СП Едмънтън 2001, пета на седмобой на Олимпиадата в Барселона 1992, четвърта на седмобой на СП в Щутгарт 1993 г., четвърта на 100м преп от СП в Едмънтън 2001, бронзова медалистка на щафетата 4х100 м от ВП в Хелзинки 1994, и досега рекордьорка на България на седмобой за жени и девойки): „Най-скъпа ми е първата ми световна титла – на седмобой за девойки в Атина 1986 г. Тогава бях непозната за всички, но победих конкурентките си, които тогава бяха с две години по-големи от мен. Никога не съм воювала на пистата заради признание и слава – чувството ми за отговорност през всичките тези години (точно 21!) не ме е изоставяло нито за миг. Винага съм давала всичко от себе си в състезанието, но и в тренировките. И винаги ще повтарям, че успехът е 5 % талант и 95 % труд и всеотдайност. Сега е друго, треньорската професия не е чака така примамлива и плодоносна. Нас „ветераните” никой вече не ни търси за съвет и съдействие. Да, сега и базата не е толкова предразполагаща за пълноценна подготвка. Едно време бяхме по девет месеца в годината на тренировъчни лагери. Имаше обособени звена по групи дисциплини, съдействието и помощта от БФЛА бяха решаващи за тренировъчния ни процес. Апелирам към по-младите колеги-треньори – търсете общуването с тези, които са били преди вас, които имат по-голям опит – ползата ще е взаимна за всички!”
Яна Касова (бронзова медалистка на 100 м преп. от ЕП за жени 2002 г.,победителка на Купа на Европа 2002 пак на 100м преп., полуфиналистка на СП за девойки и на Универсиада): „Преминах през различни треньори – Лили Видева, Димчо Ников, Божидар Шишков, Илиян Пищиков. От всеки от тях получих (и научих!) много. В своеобразното „съперничество” с моя баща Васил Касов (балкански шампион и български рекордьор на 400 м за мъже) аз взех лек превес (заради бронза ми от ЕП в Мюнхен 2002). И досега си спомням безкрайните лагери и изнурителните тренировки.И винаги се изненадвам на стоицизма, с който ние със Светла и Гергана издържахме на невъзможните натоварвания. Понякога даже се учудвам на себе си – как съм могла да изпълнявам (и то беотказно) толкова много тежки елементи в тренировките тогава. И ако сега се наложи отново да тренирам по същия начин, няма никакъв начин да се справя! Стоицизмът и себеотдаването ми помогнаха достатъчно много и по-късно в професията ми на спортен журналист!….. Благодарна съм и до днес на Пищиков и на Светла (Димитрова б.а.) за оптимизма и вярата, с които ме зареждаха. Почти всяка тренировка с нея (Димитрова) се превръщаше в своеобразно съревнование и за двете и допълнително ни стимулираше да се реализираме оптимално!”
Гергана Стоянова (европейска шампионка на 100 м преп. за девойки в Гросето 2001 г. рекордьорка на България за девойки на 100м преп.и на 60 м преп. в зала и до ден-днешен, 23 години по-късно): „Още си спомням прекрасно – с треньора Илиян Пишиков тръгнахме за Италия с пълната убеденост и увереност за титлата. За жалост в Гросето вятърът на стадиона беше непоносим и пречещ. Още тогава, на 19 години, бях готова да бягам под 13 секунди на 100 м преп.! После, уви, заминах за Гърция, омъжих се там, но подготовката ми в Атина вече не вървеше съвсем гладко. За капак на всичко получих сериозна травма и само на 21 години (въпреки огромното ми нежелание!) трябваше да се разделя с любимия спорт. Дали бих се съгласила да тренирам някоя млада и перспективна хърделистка? Отдавна се откъснах от атлетиката и я следя само по телевизията. Но без колебание бих помогнала всекиму със съвет и пожелание.!”
Зад спортните успехи и на трите препятственички стои един и същ човек – треньорът Илиян Пищиков. Освен тях обаче, той може да се похвали и с европейска шампионка на седмобой за девойки (Емилия Димитрова), с четвърта на европейско п-во (и бронзова с щафетата 4х100м) на 100 м (Анелия Нунева), със София Божанова – рекордьорка на троен скок (14.98) и трета на ЕП в зала, със Златка Георгиева – бронзов медал на 200м от ЕП в зала 1992 и пето място на 200 м в зала (1995) и с много, много други изявени спортистки……
След като трите спортистки споделиха своите спомени, президентът на БФЛА Иван Колев ги поздрави сърдечно и увери всички присъстващи, че трудностите и неразбориите около липсата на материална база в столицата са на път да бъдат разрешени. И в предстоящите 1-2 години проблемът с липса на специализиран стадион за лека атлетика ще бъде окончателно разрешен. Той подчерта, че създаването на специализирани звена по групи дисциплини (по подобие на съдаденото статукво преди няколко десетилиетия) вече е неотложна и първостепенна задача на ръководството на БФЛА и започналото разведряване и повишаване на успехите на подрастващите у нас ще продължи и занапред в близкото бъдеще!
Снимки: Румен Рангелов
