Кръгла годишнина на велика атлетка

Хайке Дрехслер – на 60!

Днес може би най-голямата състезателка в скока на дължина въобще в историята – Хайке Дрехслер – навършва кръгла годишнина!

Родена на 16 декември 1964 г. в Гера (бившата ГДР), Хайке Дауте (това е моминското й име) започва спортния си път треньор при треньора Петер Хайн и, още ненавършила 14 години, през 1978 г. вече е скочила 5.69 м. Шестте метра са преминати за първи път през следващата 1979-та – 6.07 м. А през 1980 г. Хайке вече е шампионка на тунира „Дружба”в Сантяго де Куба с 6.64 м на скок дължина и 4329 точки в петобоя……

Прогресът на Дауте продължава стремглаво и през 1981 г. – световен рекорд за кадетки (под 18г.) и за девойки – 6.91 м. Логично идва и европейската титла за девойки в Утрехт (7.02 с вятър над допустимото….). Но през 1982, макар и с още един световен рекорд за девойки (6.98), Хайке не успява да надвие над чехкинята Муркова (в зала) и над румънките Йонеску и Кушмир (На ЕП в Атина)…..

През юни 1983 г. в Братислава Хайке Дауте регистрира последния си световен рекорд за девойки (7.14 м), рекорд, който стои непокътнат и до днес, 41 години по-късно….

Ненавършила още 19 години, Дауте печели първата си значима титла от голям шампионат – златен медал от първото световно първенство в Хелзинки през август 1983 г. (7.27 м с вятър). Не я стряска въобще нито „пресният” световен рекорд на румънката Анишоара Кушмир (7.43), нито бомбастичните резултати на конкурентките от СССР, Румъния, ЧССР, Полша, Унгария…..

Още в началото на 1984 г. Дауте „чупи” световния рекорд в зала – 6.99 м, а през лятото се доближава на 3 см до световния връх на открито – 7.40 м. Уви, бойкотът на соцстраните (с изключение на Румъния, Китай и Югославия) я лишава от олимпийската титла в Лос Анджелис. Хайке се „задоволява” със златото от алтернативния турнир „Дружба” в Прага…..

Първия си световен рекорд на открито (7.44м), Хайке (вече с нова фамилия – Дрехслер, омъжена за футболиста Андреас Дрехслер и с нов треньор – свекърът й Ерих Дрехслер) бележи в Берлин на 22 септември 1985 г., току преди заминаването й за Световната Купа в Канбера….

В следващата 1986 г. Хайке не познава вкуса на загубата в сектора – европейска титла в зала (Мадрид), последвана от още една на ЕП в Щутгарт. Дрехслер е подобрила очевадно бързината си и на два пъти изравнява световния рекорд на 200 м (21.71) – в Йена на 29 юни и на европейското първенство в Щутгарт! На 100 м тя „слиза” пет пъти под 11 секунди – 10.91 и 10.80 с вятър…..

Предолимпийската 1987-ма започва също мажорно за Хайке – световни титли в зала в Индианаполис на скок дължина и 200 м (22.27), световен рекорд в зала (7.32), европейска титла в зала на скок дължина в Лиевен….. Обаче на СП в Рим в края на август, след среброто на 100 м (11.00) след сънародничката Зилке Гладиш, Дрехслер се контузва по време на финала на скок дължина и остава едва трета (7.13), след Джойнър-Кърси (7.36) и Белевская (СССР) 7.14….

Олимпийската 1988-ма започва със световния рекорд в зала (7.37 м във Виена) и нов рекорд на ГДР на открито – 7.48 м. От щаба на ГДР решават Хайке да стартира на Олимпиадата в Сеул на цели три дисциплини. Първо на 100 м тя финишира с бронз (след американките Грифит-Джойнър и Ашфорд). На 29 септември (в един и същи ден) Дрехслер трябва да стартира в скока на дължина (втора със 7.22 след Джойнър-Кърси 7.40) и на 200 м (21.95 за бронза, след Грифит-Джойнър 21.34 и Грейс Джаксън (Ям) 21.72)…..

Семейство Дрехслер решава на Хайке да се даде малко почивка след горещите битки на стадиона и през 1989 г. тя ражда сина си Тони. Завръщането й през 1990 г. е повече от успешно – златен медал (втори поред) от ЕП в Сплит на скок дължина (7.30) и сребро на 200 м след сънародничката й Катрин Крабе……

На третото си СП – в Токио през август 1991 г. Дрехслер губи от Джойнър-Кърси само с 3 см (7.29 срещу 7.32 м), но на втората си Олимпиада (в Барселона през 1992 г.) Хайке най-после се окичва със златния олимпийски медал (7.14 м срещу Кравец (Укр) 7.12 и Джойнър-Кърси 7.07)…. Малко преди това, на 21 юли 1992 в италианския зимен ски-център Сестриере Хайке записва най-дългия скок въобще в историята до момента – 7.63 м (макар и с попътен вятър съвсем малко над допустимото (+2.1 м в сек.).

Десет години след първата си световна титла, в Щутгарт през август 1993 г. Хайке отново е световна шампионка, а година по-късно (1994) в Хелзинки пак е европейска шампионка на открито. През септември 1994 г. на турнира по многобой във френския град Таланс Дрехслер е победителка на …. седмобой с внушителния сбор от 6741 точки…

След върховете за Хайке настъпват и дни на спадове – на СП в Гьотеборг през 1995 г.тя остава извън осмицата на скок дължина (девета), а на Олимпиадата в Атланта въобще не участва (заради контузия). През 1997 г.(на световното в Атина) Дрехслер за 2 см (6.89) не успява да грабне бронза (Галкина 7.05, Ксанту 6.94 и Фиона Мей 6.91) …

През 1998 г. в Будапеща Дрехслер е за четвърти пореден път европейска шампионка на открито (7.16 м), но на СП в Севиля 1999 при загрявката за квалификацията на скок дължина получава травма и…..не стартира въобще.

За третата й Олимпиада (в Сидни 2000) никой не я слага в сметките за медал (за Австралия тя заминава „само” с 6.95 м). В третия си опит във финала на Игрите Хайке напряга сетни сили и с 6.99 м изненадва титулуваните си конкурентки – втори златен олимпийски медал! Почти на 36 години, Дрехслер (засега) е най-възрастната олимпийска шампионка на скок дължина!

За Дрехслер става все по-трудно да дава отпор на по-младите си съпернички – на СП в Лисабон през март 2001 тя е едва пета, а на СП на открито в Едмънтън през лятото на квалификацията тя само отскача от дъската при опита си и, без да приземи, се оттегля със силна болка в крака….

На шестото (!) си поредно европейско (Мюнхен 2002) Хайке остава едва пета и, след като пропуска почти цялата 2003 г., решава (вече почти 40-годишна) да се оттегли от атлетиката през 2004 г. Последният й регистиран опит е …. 6.49 м на състезания в индийския град Папеете (октомври 2004)….

Дълговечният спортен път (повече от четвърт век!) на Хайке е белязан и от няколко скандала. В поредицата от материали за пресата западногермнската хвърлячка Бригите Берендонк открито я обвинява в употребата на забранени стимуланти. Дрехслер я съди за клевета, но губи делото… След като завършва педагогика, Хайке известно време работи и като спортен мениджър. През 1997 г. тя се развежда със съпруга си Андреас, след което заживява с френския десетобоец Ален Блондел (европейски шампион от 1994 г.). И тази връзка не трае много дълго – впоследствие Хайке се обързва в брачен съюз с финландския хърделист Арто Бригаре.

През 2018 синът на Дрехслер – Тони – се оженва за Улрике. Сватовете са не кои да е, а майката и бащата на невестата Марита Кох и Волфганг Майер, както и Хайке и Арто Бригаре  – „звездна” сватба.

През толкова дългата си атлетическа кариера Хайке Дрехслер има точно 161 състезания (и 407 скока) с резултати над 7 метра (при всякакви условия). Личните й рекорди (в широк диапазон) също будят удивление: 60 м зала 7.23 сек.; 100 ярда (зала) 10.23; 200 м в зала 22.27; скок височина (зала) 1.88 м; скок дължина в зала 7.37 м (световен рекорд); троен скок (зала) 13.94 м; 100 м 10.91 (и 10.80 с вятър); 200 м 21.71 сек.; 400 м 50.0 сек. (по време на щафета 4х400 м); 100 м преп. 13.34; скок височина 1.89; скок дължина 7.48 (и 7.63 с вятър); тласкане на гюлле 14.13 м; копие 40.64 м; седмобой 6741 т.