Кръгла годишнина на една от най-сърцатите ни и всеотдайни атлетки

Росица Стаменова – на 70!

Днес, 06 март 2025 г. една от най-всетодайните и сърцати български атлетки – Росица Христова-Стаменова навършва кръгла годишнина….

Родена на 06 март 1955 г. в с. Старо село, област Силистра. Началното си образование получава именно в Старо село, после се прехвърля в Икономическия техникум в Силистра.

Едва ли 15-годишната (тогава) девойка от клуб „Доростол” Силистра Росица Христова (това е моминското й име) е предполагала в далечната 1970 г., че ще се утвърди като най-силната атлетка в дългия спринт на 400 м за повече от десетилетие. Именно през май 1970 г. тя участва на първото си голямо състзание – шампионатът на в-к „Народна младеж” на битумната писта на стадион „Васил Левски”. Малцина са тези, които съзират в слабичкото момиче бъдещата шампионка. Първият й по-сериозен резултат е …… 60.2 сек. Но познавачът на талантите в Североизточна България – вездесъщият треньор Тефик Мехмедов няма как да не забележи скрития потенциал на скромната и свенлива девойка….

Първият медал? Може би това е бронзът от „Народна младеж” през следващата 1971 г. с 59.0 сек. Няколко дни по-рано Роси опитва и бягането на 800 м – 2:21.2 мин. В олимпийската 1972-ра Христова „сваля” още малко – 58.4, а преди това, през зимния сезон в зала „Фестивална” е трета на 400 м на шампионата за старша възраст с 59.5 сек. след Свободка Дамянова (59.1) и Соня Захариева (59.3)….

Христова и Мехмедов работят усърдно и упорито, но през 1973 г. резултатите не са се подобрили в  желания диапазон -400 м 58.2 и 800 м 2:16.6…. Така е и в годината на IV-ата Републиканска Спартакиада (1974) – 57.6 и 2:12.8 мин. Навършила 20 години, на шампионата за жени в края на юли 1975 Росица „изпуска” бронза за 11 стотни (55.36 срещу 55.25 на Бонка Димова). На 800 м с 2:09.0 в състава на втория отбор в щафетата 4х800 м (на 30 август в София, когато първият ни тим „чупи” световния рекорд 8:05.24 мин.) Христова е поставена на първия пост, заедно с Василена Амзина 2:03.0, Бисерка Палазова и Иванка Бонова – 8:22.95 мин……

През есента на 1975 г. Росица е приета за редовна студентка във ВИФ (сега НСА), но в олимпийската 1976-та нещата сякаш боксуват – 57.51 и 2:15.4. Две години по-късно –през 1978 г. Роси още през зимата си прави лично в зала на 400м (55.21). Тя вече се е омъжила за Валери Стаменов (състезател на скок дължина, по-късно генерал в МВР) и се е преместила да живее и тренира във Враца при Цветан Братов. Макар че драстично подобрява личното си постижение на 400 м – 53.28 (второ в ранглистата за 1978), Стаменова непонятно не е предпочетена в щафетата 4х400 м за Балканиадата в Солун!?…..

В годината на V-ата Републиканска Спартакиада (1979) Росица най-после е шампионка на България на 400 м в зала (54.56). В люта битка с Лиляна Панайотова (54.62) и Свободка Дамянова (54.86) Стаменова изтръгва златото с неимоверни усилия….. Летният сезон започва с второто място на 800 м на турнира в Лисабон (2:09.8), но травма я възпира да продължи възхода си. На самата Спартакиада Роси отпада на полуфинала с 55.83 сек.

Време е Стаменова да даде много повече в дългия спринт. Още на шампионата в зала през февруари 1980 г. тя побеждава с 53.20 най-опасната си конкурентка Свободка Дамянова (53.56), която пък само две седмици по-рано във Виена е подобрила рекорда ни в зала – 53.08. Росица и Свободка са заслужили правото си да заминат за европейското в зала в Зинделфинген (ФРГ). В зала „Гласпаласт” Стаменова се бори вдъхновено и успява да попадне на финала. Там, макар и да остава четвърта, Росица подобрява българския рекорд в зала – 53.06.

Летният олимпийски 1980 сезон започва с ….. бягане на 800м (2:03.1). На Балканиадата в София в средата на юни Малена Андонова (втора с 52.70) и Стаменова (трета с 52.71) отстъпват на румънката Тарица (52.04). Реваншът е на щафетата 4х400 м, където Стаменова, Дамянова, Андонова и Бонка Димова завоюват титлата с нов български рекорд (3:27.78). На 13 юли току преди заминаването за Олимпиадата в Москва Росица Стаменова в разстояние само на няколко часа стартира два пъти на 400 м – първия път с 51.73,а във финалното бягане (на мократа от дъжда писта) поставя нов български рекорд (51.47). Това е и първият национален рекорд в кариерата й въобще!

На самата Олимпиада Стаменова (както и Дамянова и Андонова) отпада на полуфинала на 400 м и остава надеждата за щафетата 4х400 м. Квартетът ни в състав Свободка Дамянова, Стаменова, Малена Андонова и Бонка Димова на полуфинала завърва втори (3:28.7). На финала нашите се движат на трета позиция (Дамянова 53.47, Стаменова 51.83)  , но на втория завой от третия пост Андонова е блъсната с лакът от британската спринтьорка Джослин Хойт-Смит и се спъва, падайки конфузно на пистата… Роси е застанала край пистата точно до британския треньор, който ръкомаха с ръце и се опитва да обясни, че чернокожата спринтьорка няма вина за падането на Малена. Все-таки, от претендентки за място дори в четворката, нашите се оказват безутешно незавършили…..

През 1981 г.Росица Стаменова отсъства от стадиона в очакване да стане за първи път майка на дъщеря. А завръщането й през 1982 г. може да се отчете като сравнително сполучливо – 52.89.

През зимата на 1983 г. зала „Фестивална” е затворена за атлетите и те са приютени в ямболската зала „Комсомолска”. Условията там са, меко казано, неприемливи за подготовката на елитните ни атлети. Но,въпреки това, Роси се чувства отлично (с лично постижение на 200 м 24.16 от състезания в Москва) и нов рекорд в зала (52.99) на 400 м от турнира „Трикотекс” в Будапеща. Именно за Будапеща (зала „Шпортчолнок”) е насрочено поредното европейско първенство в зала. Още на полуфинала Роси подобрява собствения си рекорд – 52.94, а на финала грабва бронзовия медал с още един рекорд (52.36)…..

Лятото на първото световно първенство в Хелзинки 1983 е от горещо по-горещо. На националния шампионат в София на 4-ти юни двете врачанки – Катя Илиева (51.27) и Росица Стаменова (51.31) „разпъват на кръст” стария рекорд на 400 м (51.47 отпреди три години). Стаменова предпочита да стартира доста често през сезона – тя прави цели 16 старта (на 200 м и на 400 м) преди шампионата във Финландия. А само в разстояние на една седмица (17 и 24 юли) четворката ни Свободка Дамянова, Катя Илиева, Росица Стаменова и Галина Пенкова на два пъти подобрява българския рекорд (3:26.89 и 3:25.81). Второто стои на върха вече повече от 41 години! На самото световно първенство квартетът ни Дамянова, Стаменова, К.Илиева, Пенкова финишира седми с 3:30.36 мин. Най-бърза от нашите е Роси – 51.24 на своя втори пост.

В олимпийската 1984-а до месец май българските спортисти все още не знаят, че няма да участват в Лос Анджелис. На европейското в зала в Гьотеборг през март Стаменова е пестелива в серията си (53.62) и на полуфинала (53.21). На финала Роси се движи дълго време втора след бъдещата шампионка Коцембова (49.97). Буквално в последните пет (!) метра обаче италианката Ерика Роси (52.37) я изпреварва само с четири стотни. Стаменова се окичва с втория си пореден бронзов медал (и то след като в София вече е подобрила собствения си рекорд в зала – 52.23).

На шампионата в София в началото на юни 1984 Стаменова отново е шампионка с нов рекорд (50.99).

После на „Олимпийския ден” в Берлин е пета с 51.84, а на алтернативния турнир „Дружба” в Прага през август е пак пета (50.85), като преди това на полуфинала подобрява собствения си рекорд (50.82). Българската щафета на 4х400 м (Пенкова, К.Илиева, Радостина Димитрова и Стаменова) са трети в Прага с 3:28.34…..

През август 1985 Стаменова помага много на българския отбор с третото си място на 400 м (51.75) на финала за Купата на Европа в Москва. Селекционерите на сборния европейски отбор за Световната Купа в Канбера през октомври не се поколебават да я включат за щафетата 4х400 м. В далечна Австралия на първи пост на щафетата 4х400 м нашата спринтьорка дава своя принос (51.92) за третото място на тима на Европа (3:26.48)…

През следващата 1986-та Росица отново е сред най-всеотдайните в отбора ни. На европейския шампионат в Щутгарт в края на август нашите момичета Юлиана Маринова (53.20), Пепа Павлова (50.22), Йорданка Стоянова (51.95) и Стаменова (50.89) завършват четвърти с отличните 3:26.26 мин. във финала на щафетата 4х400 м…..

Предолимпийската 1987-ма е твърде напрегната за Стаменова.Още през зимата тя участва (не съвсем удачно) на европейското под покрив в Лиевен.Все пак й се доверяват и тя отлита за Ню Йорк преди световния шампионат в зала в Индианаполис. В зала „Медисън Скуеър Гардън” (на шампионата на САЩ в зала) Росица не успява да се приспособи към дървената писта (с дължина само 146 м)  и се представя под очакваното. Вече на самия световен форум в столицата на щата Индиана Стаменова се класира за финала. Там тя се движи четвърта до началото на последния вираж (300 м). Именно там Роси е блъсната грубо от унгарката Форгач и почти загубва равновесие.Все пак Роси  успява да завърши пета, което е й най-доброто й класиране на световно първенство.

През лятото на 1987 г. Стаменова пак е трета (51.23) на финала за Купата на Европа в Прага. Междувременно тя опитва и …. 800 м и се класира шеста на турнира в Будапеща (2:00.82) с личен рекорд.  В края на август на второто си световно първенство (в Рим) Росица участва само в щафетата 4х400 м. В полуфинала нашите Малена Андонова (52.64), Росица Стаменова (51,05), Пепа Павлова (51.76) и Юлиана Маринова (50.43) почти докосват рекорда ни (само на 4 стотни от него – 3:25.85), отстъпвайки само на ГДР (3:22.97). Но на финала при предаването от втори (Стаменова) на трети пост (Пепа Павлова) Павлова грубо е препречена и изблъскана и за малко не изпуска палката, изоставайки значително. В края на краищата оставаме осми (3:30.24)…

На европейското в зала (пак в Будапеща) през март 1988 г.(след като в София вече е подобрила рекорда си –  51.85), Стаменова се класира комфортно за финала на 400 м. Там обаче (някъде около 250-ия метър) отново грубо е изместена от Гизела Кинцел (ФРГ) и остава едва шеста……

Критериите за участие на Олимпиадата в Сеул през септември 1988 г. са направо жестоки. С 3:29.21 мин.през сезона спринтьорките ни са далеч от изискуемите 3:26.00 минути за щафетата 4х400 м….

Росица решава да опита и през 1989 г., вече на 34…..  След зимния сезон обаче е твърдо решено- „край” с атлетиката…. Макар малко преди това Стаменова  да си прави лично на 800 м в зала (2:07.09)…..

През  1990 г. Росица Стаменова ражда и сина си Владимир (състезател на скок дължина). Записва и магистратура в УНСС (специалност „Статистика”). Повече от 20 години Стаменова заема длъжността „Главен експерт” в ММС за цяла Северозападна България (Монтана, Враца, Видин). Като такава тя работи всеотдайно, неуморно и професионално и позитивните отзиви за страхотното й справяне в изграждане и развитие на програми и проекти за развитието на спорта в Северозападна България се сипят непрестанно, искрено и спонтанно….. Послучай 60-годишнината си през 2015 г. Стаменова е обявена за „почетен гражданин” на Враца.

След като се пенсионира, Стаменова не остана далеч от спорта и атлетиката. В момента тя помага като треньор (първата й специалност във ВИФ) във врачанския клуб „Олимпия” заедно с колежката си отнационалния отбор Юлиана Борисова……

На тържествената церемония послучай 100-годишнината на българската лека атлетика Росица Стаменова бе удостоена с почетна награда за приноса й към родния спорт.

Личните й постижения: 100 м 11.91; 200 м 23.60; 400 м 50.82; 800 м 2:00.82; в зала 200 м 24.16; 400 м 51.85; 800 м 2:07.09. Притежава 18 национални рекорда на 400 м (заедно с щафетите на България), а на Балканиадите е спечелила цели десет (!) златни медала. Стаменова има в коронната си дисциплина 4 „слизания” под 51 секунди, както и 34 резултата под 52 секунди, 84 постижения под 53 секунди и 115 постижения под 54 секунди…..

През последните години Стаменова намира време да пътува и участва и в състезания по лека атлетика за ветерани….