Историята на европейския скок на дължина в зала

Сантиметър, дори равни резултати са решавали титлата в скока на дължина за мъже в зала

В събота с един героичен шести скок (8.13 м) младият българин Божидар Саръбоюков буквално извоюва златния медал в скока на дължина от 38-мото европейско първенство в зала. Той скочи точно толкова, колкото трябва – с един сантиметър повече от временния лидер Матиа Фурлани (Италия). Тук му е мястото да споменем и  за няколко показателни примера от историята на европървенствата в зала, при които титлата се е решавала от сантиметъра……

Историята на шампионатите на Стария континент под покрив датира от 1966 г. В Дортмунд. Тогава на дървената писта в „Рудолф Харбиг Хале” големият Игор Тер-Ованесян (СССР) прилта на 8.23 м –световен рекорд в зала!

Прага 1967. А още на второто (неофициално) първенство в Прага се разиграва истински трилър. Съветският атлет Леонид Борковски след два фаула в третия си скок повежда с едни 7.85 м (това е и единственият му успешен опит)!? Олимпийският шампион от Токио’64 Лин Дейвис (Вбр) повтаря досущ този метраж в следващия четвърти кръг (7.85). Той също прави фаул след фаул и идва последният му шести опит. Дейвис знае, че трябва за титлата му трябва само да извърши успешен скок, какъвто и да е той….. Уелсецът за всеки случай отскача от дъската на сигурно и дори не приземява на два крака – 6.52 м. Така златният медал от Прага отлита за Острова, вместо към СССР.

Белград 1969. На третия неофициален шампионат в Белград Лин Дейвис отново претендира за титлата, но късметът този път не е на негова страна. Лин повежда комфортно – 7.64, 7.65 и 7.76 м в третия си скок. „Сребърният” от Мексико’68 Клаус Беер обаче е непримирим -7.77 м в петия кръг. Дейвис се опитва да реагира, но …..само 7.73 м в шестия кръг.

Атина 1985. Най-оспорваното състезание въобще на еврошампионатите в зала се случва в Атина (Пирея) на 03 март 1985 г. Първите четирима се вместват в …. 2 см, а дори 8.13 м се оказват недостатъчни за медал…. Украинският скачач Сергей Лаевски (СССР) повежда – 7.83, 8.03, 8.07, 8.14. Сергей пропуска петия си скок. Точно в този пети кръг обаче двама унгарци – Ласло Салма и Дюла Палочи се приземяват на един и същи метраж – по 8.01 м (Палочи има предимство с втори по сила опит 7.96 срещу 7.94 за Салма). В последния шести кръг драмата е пълна. Първо чехът Ян Лейтнер (със 7.96 м до момента) изведнъж се пренася на …. 8.13 м – само на сантиметър от Лаевский и в позиция за сребърен медал! Да, но състезанието съвсем не е приключило. Първо Палочи се приземява на …. 8.15 м, със сантиметър по-далеч от Лаевски. След минути и Ласло Салма регистрира на йота същите 8.15 м. Вторите по сила опити на унгарците са също равни (8.01)….. Тогава? Третия по сила опит на Палочи е 7.96 м, а на Салма – 7.94 м. Така крайното класиране придобива следната подредба: 1. Палочи 8.15 (8.01 §7.96), 2. Салма 8.15 (8.01§ 7.94), 3. Лаевски 8.14, 4. Лейтнер 8.13 м, 5. Еванджелисти (Ит) 8.01 м.

Валенсия 1998. Отново трилър – само един сантиметър „разделя” медалистите. Още с първия си скок французинът Еманюел Банге открива сметката – 8.05 м. Във втория кръг португалецът Карлуш Каладо се изравнява с него – и той 8.05 м. Високият и снажен украинец Олексий Лукашевич като че слага точка на спора – 8.06 м в третия кръг. Каладо в четвъртия си опит с едни 8.04 м успява само да си гарантира сребърния медал: 1. Лукашевич 8.06, 2. Каладо 8.05 (8.04), Банге 8.05 (7.92)…..

Белград 2017. Мургавият швед Мишел Торнеус повежда още с първия си скок (8.08 м). Обаче в следващия втори кръг непоставеният в сметките албанец Измир Смайлай поставя национален рекорд (8.02 м). А в четвъртия си скок украинецът Серхий Никифоров (8.07) се доближава на сантиметър до Торнеус. Всички в залата решават, че нищо решаващо вече не може да се случи. Обаче Смайлай не мисли така – с един вдъхновен последен опит от 8.08 м той грабва титлата изпод носа на Торнеус и Никифоров. Той надделява над Торнеус само според дължината на втория му по сила опит – 8.02 м срещу 7.98 за шведа…..

Иначе с най-много титли (по три) от еврошампионатите в зала на скок дължина са западногерманецът Ханс Баумгартнер (1971, 1973 и 1977) и гъркът Милтиадис Тентоглу (три поредни (2019, 2021, 2023).

Във вече 58-годишната история на европейския форум най-впечатляващи са победите на: Себастиан Байер (Герм) на европейското през 2019 (с европейски рекорд 8.71 м и второ в историята в зала), който побеждава сънародника си и подгласник Винтер с цели 49 см; на Игор Тер-Ованесян (СССР) (8.23 през 1966 г.и 8.16 през 1968 г.); на Роберт Емян (Армения) (8.32 през 1986 г.и 8.49 през 1987 г.); на българина Петър Дачев (8.26 през 2000 г.); на Хуан Лино Мартинес (Исп) (8.37 през 2005 г.); На Андрю Хоу (Ит) (8.30 през 2007 г.); на Александър Менков (Рус) (8.31 през 2013); на Мишел Торнеус (Шв) (8.30 през 2015), и трите знаменателни победи на Тентуглу (2019 г. с 8.38 м; 2021 с 8.35 и 2023 с 8.30 м)!