Старозагорката Петя Страшилова – с кръгла годишнина

Кръгла годишнина на една от най-храбрите бегачки

Петя Страшилова – на 60!

Днес една от най-храбрите и всеотдайни български бегачки на средни разстояния – старозагорката Петя Страшилова – навършва кръгла годишнина…….

Родена на 18 март 1965 г. в Града на липите, Петя Кирева (това е моминското й име) до осми клас няма никакво влечение към спорта. На един градски ученически крос обаче опитното око на треньора Иван Костин забелязва природната издържливост на 15-годишното девойче, което надбягва убедително съперничките си по еднокилометровото трасе в парка. Решението е взето без колебание – Петя постъпва в спортното училище. В групата на Костин вече има доказани атлети – Диана Динева, Снежана Найденова, Жоро Милчев, Стефан Тенев…… Кирева има от кого да взема светъл пример…..

Първият медал? Да, Петя добре си спомня зала „Фестивална” през зимата на 1982 г., когато, още ненавършила 17 години, тя вече е трета на 400 м при каките от старшата възраст. През лятото на същата тази 1982-ра Кирева е включена в разширения състав на националните гарнитури за девойки. Първото й ”голямо” състезание е турнирът „Дружба” в Лодз, Полша. Петя се бори самоотвержено в бягането на 400 м и с 53.95 отстъпва само на …. бъдещата олимпийска шампионка на 800 м Зигрун Лудвигс (Водарс). Месец по-късно идва и първата й международна победа. На девическия турнир в Дебрецен Кирева е първа на 400 м (54.30).

През 1983 г. предстои европейското за юноши и девойки в австрийското градче Швехат (предградие на Виена). Петя е твърд титуляр за щафетата 4х400 м. В края на юли на стадион „Васил Левски” в София щафетата ни девойки 4х400 м в състав Петя Кирева, Калинка Ангелова, Юлиана Рашева, Радостина Щерева поставя нов национален рекорд за девойки – 3:30.72 мин. (най-добро в света за годината за девойки!). В същото бягане и жените ни Катя Илиева, Росица Стаменова, Галина Пенкова и Свободка Дамянова също поставят рекорд – 3:25.81 мин.! И двете постижения от онзи паметен ден (24 юли 1983 г.) си стоят непокътнати на върха вече почти 42 години…..

Седмица след рекорда на 4х400 м девойките ни заминават за Балканиадата за подрастващите в Букурещ. Петя трябва пак да се доказва в безмилостната конкуренция за място в щафетата. В една серия извън класирането тя побеждава с личен рекорд на 400 м (53.14) (преди това Радостина Щерева 52.77 и варненката Юлиана Рашева (53.25) са първа и втора във финала. Щафетата ни на 4х400 м е безпощадна – Юлиана Рашева, Калинка Ангелова, Петя Кирева и Радостина Щерева са балкански шампионки с 3:34.75, на близо 5 (!) секунди пред домакините от Румъния.

Селекционерът Благой Костов трябва да направи трудния избор за европейското в Швехат – петте момичета са напълно равностойни за щафетата – Радостина Щерева 52.77, Малинка Гирова 53.08, Юлиана Рашева 53.11, Петя Кирева 53.14, Калинка Ангелова 53.62. В Австрия нашите с лекота се класират от серията за финала. Преди това във финала на 400 м имаме едно трето място (Малинка Гирова 52.61 – рекорд за девойки!) и едно шесто място (Юлиана Рашева 53.94). В последния ден от шампионата (28 август 1983) квартетът ни Петя Кирева, Юлиана Рашева, Малинка Гирова и Радостина Щерева завършва втори (3:31.78) само след четворката на ГДР. Обаче при разглеждане на видеото от финала се вижда ясно, че на втори пост Зигрун Водарс (ГДР) „влиза” по-рано от обозначеното в общия коридор след третия завой. Спринтьорките на ГДР са декласирани и автоматично нашите трябва да бъдат обявени за шампионки. Обаче от германския отбор веднага подават контестация. Казусът се разглежда от Жури Д’Апел повече от половин час, а и награждаването се бави тягостно. В края на краищата отборът на ГДР е възстановен на първото място, за нашите остава среброто.

По време на шампионата в Швехат за Петя се случва друго приятно събитие. Тя се обвързва със състезателя на стипълчейз Светлин Страшилов (седми на 2000 м стипълчейз тогава). По-късно те се сгодяват и женят, а през 1986 г. им се ражда дъщеря Кристина.

Междувременно през 1984-а (когато Петя е на 19) треньорът Иван Костин настоява Кирева да опита и 800 м (за спринтьорки в ДФС „Берое” тогава няма и служебен щат). Петя се справя повече от обнадеждаващо – 2:03.8 минути в дебюта си! „На два тренировъчни лагера имах късмета да се подготвям заедно с изключителната Николина Щерева и Свободка Дамянова. Беше истинско удоволствие да ги наблюдавам отблизо!”

От 1985 г. Кирева се премества в столицата и е включена в отбора на „Левски Спартак” при треньорката Иванка Бонова. Следващите 2-3 години Кирева (вече Страшилова) търси себе си в широк диапазон от дисциплини – 400 м, 800 м, 1500 м и даже 3000 м. В годината на Седмата (и последна) Републиканска Спартакиада (1989) Петя пак е шампионка на България на 800 м и с щафетата 4х400 м на „Левски Спартак”. На турнира „Самарско знаме” в Стара Загора тя е безпроблемно първа с чудесен личен рекорд (2:02.24), а през 1990 г. отново е начело на ранглистата ни с 2:03.25 от турнира в Грудзядж. Тогава и седемте най-добри постижения на 800 м в ренкинга на България са именно на Страшилова…..

В годината на 3-ото СП в Токио (1991 г.) повечето състезания от вътрешния ни календар  са насрочени в Пловдив. Петя е шампионка на 800 м и на 1500 м. „Не ги обичах тези 1500 м – идваха ми тежки и изнурителни. Но за честта на дружеството „Левски” участвах на максимум дисциплини – понякога даже по четири (с щафетата!”

През 1992 г. Страшилова е балканска шампионка на 800 м в София (2:02.53). но нормативът за Олимпиадата в Барселона е много по-висок и Петя не пътува за Каталуния. Преди това – в края на май – отборът на „Левски” е европейски клубен шампион в Сан Донато Миланезе и своя принос за успеха с максималното си класиране има и Петя. Триумфът на „Левски” ще бъде повторен и през следващата година (1993) – за втори път европейски клубни шампионки – този път в Лимасол (Кипър).

През същата 1993 г. Страшилова вече е започнала подготовката си при проф. Петър Бонов и заминава за участие на Универиадата  в Бъфало (САЩ). Във финала на 800 м Страшилова до последните метри се движи трета. Именно в последните 15-ина метра обаче я настига румънката Даниела Антипов. Петя губи бронзовия медал за …. 3 стотни – 2:04.78 срещу 2:04.75 за румънката….

От 1994 г. Страшилова взема смелото решение да почне тренировки с вездесъщия Георги Димитров. Още на СП в зала в Барселона (март 1995 г.) Петя тръгва уверено за класиране на финала на 800 м. В серията тя финишира трета, а във втория полуфинал задачата й е повече от трудна. Блъсната и изтласкана встрани, Страшилова успява да завърши едва пета (2:05.40) и отпада. „Все още нямах рутината и опита и не успях да си намеря  по-сполучливо място за атака във финалния спринт. Тогава за първи път се срещнах със „страшилището” Мария Мутола от Мозамбик (седемкратна световна шампионка в зала). Беше като извънземна и някак предварително „отказваше” останалите от борбата за първото място. Все пак в Барселона бях много радостна за успеха на Даниела Георгиева (с бронз на 400 м) – нали тренирахме заедно!”…

През пролетта на 1995 г. Петя си прави отново лично – 2:00.33 на 800 м в София. Обаче на световното в Гьотеборг през август в третата серия на 800 м с 2:01.54 тя остава едва трета и отпада…… “Тогава за първи път се срещнах с кубинката Ана Фиделия Кирот. Изпитах огромен респект –как след инцидента с пожара и изгаранията Кирот успя да се върне още по-силна на пистата и даже да стане световна шампионка!”. Обаче трябва да се бяга и 1500 м. Сред състезателки с много по-високи лични рекорди Петя все пак успява да се класира от серията към следващия кръг (4:13.27). В първия от двата полуфинала Страшилова влага всичко от себе си, но с личен рекорд (4:11.62) завършва седма и не продължава напред. “Вложих всичко от себе си – и душа, и сърце. Утехата ми беше, че все пак победих шампионката на САЩ Сара Торсет (с личен рекорд 4:05.87)!”

Идва олимпийската 1996 г. Петя заминава за Игрите в Атланта с 2:00.87 от турнира в Алби (Франция). „Тръгнахме за Джорджия сравнително късно – аз, Атанаска Ангелова на диска и Соня Радичева на копието, заедно с треньора ни Георги Димитров! Не можахме да се аклиматизираме навреме. На мене лично непрекъснато ми се спеше, формата ми спадна….. Стартирах в серията на 800 м леко неуверена и не успях да реагирам на спринта (пета с 2:02.13). След време (когато се установих за постоянно в САЩ) се учудих много, когато мои колежки (бивши бегачки от САЩ) ми припомниха моето участие на Олимпиадата и ме поздравяваха неколкократно за бяганията ми в Атланта!”

За второто си световно на открито (в Атина 1997 г.) Петя тренира с предишния хъс и настървение, но резултатите не „скачат” – 400 м 53.76, 800 м 2:01.29 мин…… „Винаги ще бъда признателна и благодарна на треньора ми Георги Димитров. Той ни научи всички в групата да се трудим безотказно и да влагаме всичко в тренировките. Никога няма да забравя изнурителните отсечки, бягането по наклон на хълма в Марикостиново. Тогава именно се научих да отстоявам на трудностите и пречките с упоритост и спортен инат!”

Петя тренира по лагери, а през това време родителите на съпруга й Светлин отглеждат дъщерята Кристина. „Винаги се разбирах със свекървата и свекъра, които са ми помагали безрезервно в най-трудните моменти. И досега поддържам близки отношения с тях!”

Още през есента на 1997 г. натоварванията в тренировъчния процес стават все по-високи. През зимата  на 1998-ма Страшилова се класира пета на 800 м на европейското в зала във Валнесия. „През пролетта на 1998-ма с Цветелина Кирилова заминахме на лагер в Турция. Там тренировъчните ни показатели предсказваха много силни постижения. На 16 май по време на Клубната купа на стадион „Васил Левски” направих най-силното бягане на 800 м през живота си. Стартирахме заедно с Цвети, а пейсмейкър ни беше моята съгражданка Силвия Димитрова (по-късно участничка в „Сървайвър”). Силвия „дръпна” темпото (400 м 56.5) за да ни изведе за резултат под двете минути. Е, най-после се получи – аз го избягах за 1:59.38 мин, а Цветелина – за 1:59.77 мин. Радостна потърсих Димитров да споделя щастието си. Георги с присъщата си строгост и взискателност почти ми се скара: „Можеше да го избягаш дори за 1:57 минути, ако беше последвала по-стриктно наставленията ми!”

„Чувствах се в оптимална форма. След десетина дни на турнира в Каламата победих с 2:00.59 мин.” Обаче за европейското в Будапеща през август Петя заминава с травма. „Получих разтежение на странични кръстни връзки на коляното. На „Нейпщадион” на полуфинала завърших почти ходом (2:01.54) – толкова силна беше болката! Все пак Цветелина успя да се класира за финала (завърши пета там), като за малко изпусна бронзовия медал.”

Още по време на Олимпиадата в Атланта Петя се е запознала с един американски треньор, който й предлага да замине за САЩ. „Трябваше да бягам за местен клуб през 1999 г.Тогава, без никакви тренировки (бяха ме оперирали), успях да избягам 800-те метра за 2:11.29).

От 2003 г. Петя Страшилова е американска гражданка, завършва с най-висок успех полицейска академия. Повече от 20 години бившата атлетка е главен шериф в област Финикс, Аризона. Дъщеря й Кристина също се установява в САЩ и, след като завършва медицина, започва работа като лекар в „Спешна помощ” в щата Мейн.

По-късно Страшилова се омъжва за втори път за американец (също областен шериф). Работата й като шериф е отговорна и извънредно рискова. „Профилирах се в работа с детска престъпност, отвличания на деца и превенция на детска проституция и зависимости. Спортът, атлетиката ми дадоха извънредно много. Тежкият тренировъчен режим, на който се научих най-вече при Георги Димитров, беше решаващ по-късно за стриктното и точно изпълнение на служебните ми задължения като пазител на реда!”

Петя Страшилова днес е пенсионерка, но активната й дейност в областта на атлетиката не секва нито за миг. „Във Финикс имаме българска диаспора и специално българско училище. По примера на нашето „Бързи, смели, сръчни” на проф К.Жалов и проф. М.Бъчваров успях на няколко пъти да органзирам подобен формат и в Аризона. Когато се връщам в България, с удоволствие помагам и на колегите-треньори в Стара Загора. Даже сега съм закупила и тренировъчни екип за малчуганите от любимия клуб „Берое”!”

Страшилова и днес поддържа редовно връзки със живеещите в САЩ бивши български „звезди” – Людмила Андонова, Десислава Димитрова, Даниела Георгиева, Петрана Петкова, Иван Върбанов, Ива Колева…. „Много се радвам на успехите на Мартин Проданов и се вълнувам винаги от всяка негова проява тук!”

И в заключение – малко статистика. Личните рекорди на Петя Страшилова: 100 м 12.20; 200 м 24.20; 400 м 53.14; 800 м 1:59.38; 1500 м 4:11.62; 3000 м 9:53.39; полумаратон 1:18:47 часа. По време на дългата си спортна кариера е пробягала 800-е метра цели 49 пъти под 2:05 минути. Шампионските й титли (без щафетите с „Левски Спартак” и „Левски”) са както следва: 400 м на 800 м на открито 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1997, 1998; 1500 м на открито  1991, 1992, 1993, 1994; 800 м зала 1990, 1994, 1995, 1997 и 1500 м зала 1997.

Снимки: Личен архив на Петя Страшилова