Олимпийски шампион от Мюнхен 1972 – с юбилей
Дейвид Уотъл – на 75!
Днес олимпийският шампион на 800 м Дейвид Уотъл навършва 75. По този повод нека припомним как драматично този русоляв ексцентрик спечели титлата си от Игрите преди 53 години.
Роден на 07 август 1950 в Кантън, Охайо, Уотъл расте като крехко и хилаво дете и докторите му препоръчват да се заеме с бягане за да укрепне.
През 1968 г. Дейв завършва средното си образование в Lincoln High School в родния Кантън. Предишната година той вече е станал втори в облатното ученическо първенство на 1 миля (4:22.4). Току преди Олимпиадата в Мексико (октомври 1968 г.) Уотъл вече е щатски шампион (на Охайо) – пак на 1 миля – с 4:20.2 мин., а на 880 ярда (804.32 м) вече е записал 1:59.3 мин.
В пърата си година като колежанин в Bowling Green State University (BGSU) Уотъл печели студентските игри в Маями – както на 880 ярда (1:54.9), така и на милята (4:06.8). Първото си бягане под 4-те минути на миля Дейв осъществява в Индианаполис – 3:59.0 (през 1970 г.).
Уотъл все повече обръща внимание към себе си след победата си на 880 ярда (1:47.8) на United States Track & Field Association (USTFF) – пак през 1970 г.
Дейвид пропуска цялата 1971-ва заради поредица от контузии.
Едва през есента на 1971 година Уотъл успява да стартира на колежанското първенство на САЩ по крос. Там той се класира дванайсти на 6 мили (30:06 мин.).
Дейв влиза в олимпийската 1972-ра съз значимо подобрение на постиженията и изявите си. Още през зимата той печели 1500 м на Милроузките игри в Медисън Скуеър Гардън (на неудобната дървена писта дълга едва 142 м!). В началото на март Уотъл вече е шампион на колежанския шампионат NCAA на САЩ в Детройт (880 ярда за 1:48.6)….
Уотъл продължава да удивлява специалистите – студентска титла на студентското първенство на САЩ (NCAA) в Юджийн (Орегон) още на 3 юни 1972 – 3:39.7 на 1500 м. Треньорът му Мел Брод го увещава да стартира и на 800 м и Дейв печели шампионската титла (American Amateur Union) на САЩ в Сиатъл на 800 м – 1:47.3, покривайки стандарта за участие на квалификационните състезания (Olympic trials) за определяне на отбора за Олимпиадата в Мюнхен….
В първия ден на юли от Olympic Trials на Stevenson Track в Юджийн Уотъл сътворява истинска сензация. След като през първите 400 м той се движи последен (52.9), на 600-ия метър Дейв почти настига световния рекордьор на 1500 м Джим Райън (1:17.5 срещу 1:17.3 за Райън), последните 200 м Уотъл спринтира за 27 секунди и …… изравнява световния рекорд на 800 м на австралиеца Ралф Дубел (1:44.3 от Олимпиадата в Мексико). Това е и най-силното бягане на 800 м в историята тогава – шестима в едно и също състезание „слизат” под 1:45.5! Уотъл обаче не спира дотук – във финала на 1500 м с 3:42.3 той отстъпва само на Джим Райън (3:41.2) и се класира за Игрите в Мюнхен в две дисциплини – 800 м и 1500 м.
Шест дни след Olympic Trials Дейв Уотъл се жени. Това кара треньора на отбора по средни бягания Бил Бауърман (създателят на шпайовете и обувките NIKE) да изпадне в потрес: “Уотъл продаде златния си олимпийски медал за съпругата си!” Все пак младата булка Джан пътува с Дейвид за Мюнхен, но в Бавария пребивава извън олимпийското село. За беля Уотъл получава възпаление на лявото си коляно няколко дни след сватбата и не може да тренира пълноценно.
На самата Олимпиада Уотъл започва изявите си още в първия ден на атлетическите състезания (31-ви август). След второ място в четвърта серия (1:47.8), във втория полуфинал Дейв загатва с острия си финален спринт какво може да се очаква от него на финала – победа в този полуфинал с 1:48.7. Финалът на 800 м в Мюнхен е още едно доказателство, че всякакви прогнози и гадателства в атлетиката са излишни. В началото Уотъл сякаш бяга на някакво „свое” състезание – той буквално се „влачи” последен, на около 5-6 метра след седмия бягащ пред него (Кемпер (ФРГ) (200 м 26.2, 400 м 53.5). Фаворитът Евгений Аржанов (СССР) след 500-ия метър атакува рязко и излиза начело. На 600-ия метър Уотъл вече дръпва – шести, а малко преди последната права (на 25 метра преди нея на завоя) вече е четвърти (след Аржанов и кенийците Бойт и Оуко). 
На 60 м преди финиша Дейв задминава първо Оуко, след това се справя и с Бойт. Буквално в последните 5 метра Уотъл застига отдясно и Аржанов. Украинецът усеща, че го застигат и отчаяно се хвърля напред буквално с плонж на финалната линия. Уотъл обаче е преминал финалната плоскост с …. 3 стотни по-рано (1:45.86 срещу 1:45.89 за Аржанов). За онзи момент това се явява и най-оспорваният олимпийски финал на 800 м в историята. Последните 200 м Уотъл е пробягал най-бързо – 26.2 секунди, а сплитовете му на четирите отрязъци по 200 м са направо зашеметяващи – – 26.4, 27.1, 26.6 26.2…….
По-късно в Мюнхен Уотъл стартира и на 1500 м, но след второто си място в серията (3:40.69), на полуфинала остава четвърти (3:41.64) и отпада от финала…..
По онова време (а и след Олимпиадата) Дейв Уотъл винаги носи на главата си бяла бейзболна шапка. „Нося я за да скривам дългата си коса и за да ми пази (с козирката) сянка от слънцето!” Уотъл „забравя” да свали шапката си дори по време на награждаването, изслушвайки чинно националния химн на Родината си.
Инерцията на успехите му продължава и през следолимпийската 1973 – победа на 1 миля над олимпийския шампион Кипчоге Кейно (Кен) на L.A. Sunkist през февруари (4:06.1). През юни на NCAA Champs в Батън Руж, Луизиана, Дейвид дублира титлата си на 1 миля (3:57.1). Няколко дни по-късно Дейв успешно получава бакалавърска степен по история в Bowling Green State University. Русолявият момък е привикан да отбие редовната си военна служба (завършва накто лейтенант) в United States Air Force.
Вече на първенството на САЩ (краят на юни) в Бейкърсфийлд, Калифорния, Дейвид отстъпва победата на 800 м на Рик Уолхътър (1:46.2 срещу 1:45.8), а на турнира в Юджийн няколко дни по-късно побеждава импозантния Стив Прифонтейн на 1 миля с 3:54.6 мин. (трето време в историята тогава след Джим Райън 3:51.1 и Кипчоге Кейно 3:53.1). Минути след финала развълнуван фен на Дейв дръпва шапката от главата му и хуква да избяга от стадиона. Но Уотъл проявява спринтьорската си дарба и успява да настигне „похитителя” и да си вземе обратно късметлийската капа.
Веднага след Бейкърсфийлд Дейвид пътува към първото си европейско турне в Скандинавия. След победата си на 800 м в първия ден на турнира в Хелзинки (1:45.3) на 27 юни, на следващия ден (28 юни) Уотъл застава на старт и на 1500 м. С 3:36.2 той отстъпва само на бъдещия световен рекордьор Филберт Байи (Танзания) (3:34.6). На срещата ФРГ-САЩ-Швейцария на олимпийския стадион в Мюнхен (там където десет месеца по-рано Дейв завоюва олимпийската титла) Уотъл побеждава на коронните си 800 м с 1:46.59 пред стария си съперник Франц-Йозеф Кемпер (ФРГ) 1:46.84. Състезанието се провежда под проливен дъжд и затова нивото на резултатите е сравнително слабо…..
Уотъл стартира спорадично през 1975 г. (800 м 1:48.0) и на 25 години се разделя с активния спорт. След това за известно време Дейвид е треньор по крос и на дългия бягания в университетите Норт Кантън, Охайо и по-късно в Бетани, Западна Вирджиния….
През 1983 г. Дейвид приема поста на “Декан по приемането и финансова помощ” в Роудс Колидж в Мемфис, Тенеси. Тази длъжност той изпълнява чак до пенсионирането си през 2012 г. След това той продълажва като вице-президент на департамента по записването на студентите в Милроуз Колидж (Джаксън, Мисисипи)……
