ЮБИЛЕЙ ЗА ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОН В СПРИНТА
Тринидадецът Хейсли Крофърд – на 75!
Днес един от най-импозантните и харизматични олимпийски шампиони на 100 м – Хейсли Крофърд – навършва 75 години!
Роден на 16 август 1950 г. в Сан Фернандо (Тринидад и Тобаго), Хейсли започва с леката атлетика малко късничко – на 17 години. 
Две години по-късно (все още юноша) той вече е пробягал 100 м за 10.3, а на Игрите на Британската общност в Единбург през юли 1970 г. не само се класира за финала на 100 м, но грабва и бронзов медал (10.33), само след Доналд Куори (Ям) 10.24 и Ленъкс Милър (Ям) 10.32 сек….
След като пропуска (заради поредица от контузии) цялата 1971, Крофърд навлиза в олимпийската 1972-ра с известни амбиции. Той вече е колежанин в East Michigan University и треньорът му Боб Паркс отрано е съзрял скрития му потенциал. Макар на два пъти да е записал по 10.1 секунди, Хейсли пристига в олимпийската столица Мюнхен съвсем не като фаворит. 
Никой не го слага в сметките, но Крофърд печели серията си с 10.50, после на чевъртфинала е трети с 10.18 (след бъдещия шампион Борзов (СССР) 10.07 и Тейлър (САЩ) 10.16). В първия полуфинал Хейсли с 10.36 отстъпва само на Борзов (10.21) и се класира комфортно за финала. В хладния и ветровит следобед на 01 септември Крофърд е в трета пътека, вдясно от Борзов. След като стартира от блокчето си, Хейсли пробягва около 20-ина метра, след което тръсва ръце в отчаяние заради появилата се стара контузоя на бедрото….. Така Хейсли не завършва първия си олимпийски финал.
Контузии и болежки мъчат Крофърд през 1973 и 1974 години. Вече в предолимпийската 1975-а той най-сетне е колежански шампион на САЩ в Прово (9.35 сек. на 100 ярда). Само седмица по-рано той „изстрелва” 9.8 сек. на 100 м (с ръчно измерване и със силен попътен вятър +3.4 м в сек.). На Панамериканските игри в Мексико през октомври Крофърд завършва втори на 100 м с 10.21 сек. (след кубинеца Силвио Леонард 10.15)…..
За втората си Олимпиада (в Монреал 1976) Хейсли се готви упорито и сериозно. В края на юни в Лапеенранта (Финл) той побеждава на 200 м с 20.2 сек. (ръчно време). Десет дни преди началото на Игрите (на същия стадион където ще се проведат атлетическите състезания на Олимпиадата) Крофърд дава 10.0 секунди на 100 м (ръчно измерване) с лек насрещен вятър (-0.6). На самите олимпийски състезания Хейсли не се изразходва много в предварителните кръгове (първи в серията си с 10.42 и на четвъртфинала 10.29). На другия ден (24юли) във втория полуфинал високият (1.93 м) и снажен тринидадец с 10.22 надвива над познатия си и опасен съперник Доналд Куори (Ям) 10.22. Във финала му се пада първа пътека (до него вдясно е българинът Петър Петров). 
След като стартерът “задържа” атлетите излишно дълго след командата „Готови”, Хейсли се изстрелва отляво и повежда още след 30-ия метър с около метър на останалите. Най-опасният му противник ямаецът Куори обаче почти го настига от четвърта пътека. Двамата връхлитат на финала и само една стотна дава предимство на Крофърд – 10.06 срещу 10.07 на ямаеца…. Олимпийска титла за Крофърд и първи златен медал от Олимпиада за Тринидад и Тобаго въобще! Хейсли стартира и на 200 м и отново достига до финала. Там му се пада пети коридор и почти веднага след стартовия изстрел Хейсли почва да накуцва…. Той все пак пристига на финала …. последен (почти ходейки) за…..79.60 секунди.
Крофърд се завръща триумфално в родината си и е посрещнат като национален герой. През 1977 г. той стартира на Игрите на Латинска Америка и Карибския басейн в Гуадалахара (Мексико) и на 100 м е втори с 10.28 сек.
През 1978-ма Крофърд отново отстъпва златото на 100 м – на Общобританските игри в Едмънтън (Канада) той е трети (10.09), след Доналд Куори 10.03 и бъдещия олимпийски шампион в Москва Алън Уелс (Вбр) 10.07. Този финал е съпроводен от ураганен попътен вятър от +7.6 м в секунда.
Макар и вече 30-годишен, през 1980 г. на Крофърд съвсем не му се разделя с любимата лека атлетика. Той заминава за Игрите в Москва, но там (на стадион „Лужники”) успява да стигне само до четвъртфинала (10.25).Там той завършва пети (10.28), оставайки след Алън Уелс 10.11, ПЕТЪР ПЕТРОВ 10.13, Освалдо Лара (Куб) 10.21 и Пиетро Менеа (Ит) 10.27….
На третите си Игри на Британската общност (Общобритански игри) през 1982 в Бризбън (Авл) Крофърд успява да стигне само до поуфинала, където финишира седми за 10.40 секунди. След две години (1984) Хейсли заминава за Лос Анджелис за четвъртата си (и последна) Олимпиада. Още през май в Порт ъв Спейн той вече е записал 10.25, но на „Колизеума” в Калифорния успява да „прескочи” само сериите (с 10.48) и на чевъртфинала не може да напави нищо повече от едни 10.56 за четвъртото място.
През 2000 г. Хейсли Крофърд е обявен за „Атлет на хилядолетието” на Тринидад и Тобаго. Той е член и на карибската Hall of Famе заедно с олимпийските легенди Артър Уинт (Ямайка) и Ато Болдън (Тринидад).В тази “Зала на славата” именно тези тримата са единствените лекоатлети, които са оказани с подобна чест!
