Преди половин век
Спомени за европейската титла на Вержи Веселинова
Точно преди 50 години (от 22 до 24 август 1975 г.) в Атина, столицата на южната ни съседка Гърция, се провежда третото официално европейско първенство за юноши и девойки (преди това през 1964, 1966 и 1968 са се състояли неофициални европейски игри за младите). България също изпраща свой отбор от 19 атлети (13 юноши и 6 девойки). Връщаме се с четири медала (един златен, два сребърни и един бронзов) и няколко места във финалите. Нека след толкова време се върнем назад и си припомним още веднъж за медалистите оттогава……
Състезанието протича в три дни на познатия на всички българи мраморен стадион „Караискакис”, свидетел на толкова много български рекорди и успехи. Времето в Атина в края на август е горещо и непоносимо (термометрите сочат 38 градуса на сянка), а тласкането на гюлле за девойки е насрочено за ранните часове на петъчния следобяд. От българския отбор са записани Живка Димитрова и Вержиния Веселинова.
Веселинова (дъщеря на първия български медалист от ЕП по вдигане на тежести Иван Веселинов) през целия летен сезон не се чувства комфортно и не достига планираните резултати. След като предишната година (едва на 17) е записала 16.74 м, през зимата на 1975-а Вержи все пак е шампионка при девойките в зала (15.73 м). На открито нещата някак не потръгват – загуби от добричлийката Живка Димитрова – както на шампионата ни за девойки (15.56 срещу 16.16), така и на Балканиадата в Карловац (16.24 срещу 16.36 м).
Все пак на Веселинова й е гласувано доверие и двете ни състезателки тръгват под строй към сектора (в стартовия списък личат имената на точно девет атлетки)…… Вержиния чувства подем и емоционален прилив. Тя повежда мощно още след първите два кръга – 16.02, 16.63 м. В третия си опит Веселинова мощно изтласква гюллето на 17.30 м – нов национален рекорд за девойки (старият 17.05 м на Руска Джендова от Добрич) и с това като че ли предрешава съдбата на титлата. Втората българка Живка Димитрова, въодушевена от удара на съотборничката си, с два опита на 16.41 м и 16.64 (съответно в третия и четвъртия си опит) се нарежда втора във временното класиране. В последния си опит Живка си прави лично постижение (17.05), изравнявайки стария ни рекорд на съгражданката си Джендова. Съперничките на българките са като парализирани. Само Карин Крачик (ГДР) (с два опита по 16.21 м) и рускинята Харитончик (16.17 м) се опитват да се съпротивляват. Но…. остават си само трета и четвърта с посочените резултати…… Не е излишно да се отбележи и, че германката Крачик точно една седмица преди първенството на родна земя е тласнала гюллето на …. 17.79 м!!!!
С този дубъл (златен и сребърен медал) Веселинова и Димитрова повтарят успехите на Галина Няголова и Ани Рудова – сребърна и бронзова медалистки от Първите европейски игри във Варшава през 1964 г.), на Дора Топузакова (трета в Лайпциг 1968 г.), както и на Руска Джендова (бронзова медалистка от ЕП в Дуисбург 1973 г.). А Веселинова по-късно става и европейска шампионка в зала за жени (Милано 1982) и се класира пета на Олимпиадата в Москва!
Малко по-късно в петъчния ден българската група изживява пак приятни емоции от още един медал. Кюстендилецът Кирчо Георгиев е загубил балканската титла на мятане диск за юноши от Николай Гемижев в Карловац (49.50 срещу 51.74), но пък е станал шампион на България за юноши с 52.14 м. 
И все пак ранглистата на Европа преди шампионата е направо стряскаща – Дугинец (58.58), Клинк (ГДР) 57.92, Бергман (ГДР) 56.06, Валвик (Норв) 55.18, Холо (Унг) 54.76… Георгиев не е дори в десетката…… Кирчо обаче (също като Веселинова и Димитрова) се чувства чудесно. Още в първия си опит той си прави лично (53.76), а в третия даже повежда с 54.84 м (нов български рекорд за юноши). Лидерството му обаче трае само няколко минути – германецът Хелмут Клинк го изпреварва с 64 см (55.48 м) и повежда. Никой докрая не съумява да изпревари Георгиев и нашият се окичва със сребърния медал. Кирчо Георгиев твърде рано приключи спортната си кариера, за да достигне други върхове – генерал на висок пост в системата на МВР.
Казанлъчанката Таня Рачева също не е сред претендентките за медал в мятането на диск – с 52.42 м тя е в долната част на ранглистата на най-добрите за годината. А пък и разградчанката Елена Димитрова (балканска шампионка в Карловац) буквално в последните дни преди отпътуването се контузва и не пътува за Гърция. Таня сама трябва да се оправя в сектора в борбата с германки, унгарки и рускини. Рачева начева малко колебливо (49.48 в първия си опит). Докато Катрин Венцел (ГДР) (54.08) и унгарката Каталин Чоке (50.48) дълго са в челото на класирането. В последните си два опита обаче Таня се съвзема някак – 50.26 и 50.48 – и това й стига за бронза. От сребърния медал на Чоке в края на краищата я отделят само …. 2 см.
Такива бяха събитията в онзи горещ августовски ден преди половин век на стадион „Караискакис” в южната ни съседка.
Снимки: ИСС „Старт”
