Юбилей за първата ни шампионка на 10000 м

Румяна Чавдарова – на 75!

Днес една от най-трудолюбивите и изстрадали български бегачки от златното ни поколение „стайерки” – Румяна Чавдарова – навършва юбилей!

Родена на 10 септември 1950 г. като Рамзие Омбашиева, още на 18 години тя попада в разширения национален отбор за девойки и бележи първите си значими резултати – 59.1 на 400 м, 2:15.9 на 800 м и 4:47.0 на 1500 м. Година по-късно тя вече е бронзова медалистка на 800 м от III-ата Републиканска Спартакиада в София (2:16.3), а през 1970 г. с 4:43.2 мин. на 1500 м твърдо предявява претенциите си и в бягането на 1500 м….

Вече състезаваща се за ОС на БСФС Пловдив (с. Първенец Пд окр.) тя подобрява мястото си в ранглистите на България през 1971 г. – 2:12.8 на 800 м и 4:35.4 на 1500 м…

В олимпийската 1972-ра Омбашиева най-сетне покрива масйсторката норма на 1500 м с 4:27.4 мин. Това се случва на състезанието за купите на в-к „Народен Спорт” в Пазарджик….

Вече в следолимпийската 1973-а Румяна Чавдарова (така се казва вече атлетката) е включена в националния отбор (първи ешелон) и на срещата ГДР-България-Великобритания в Лайпциг се класира четвърта с чудесен личен рекорд на 1500 м (4:16.7). На големия междунроден турнир само за жени във Франкфурт на Майн (23 юни) тя се класира трета на 3000 м с нов рекорд на България (9:33.2) само след Бронислава Доброжинска (Пол) 9:32.2 и Маричица Пуйка (Рум) 9:33.0, а на републиканския шампионат на 14-15 юли е втора на 1500м (4:20.8) и трета на 800 м с 2:07.2 мин. През септември Чавдарова гостува в ЧССР, където за два дни участва в две тежки състезания. Първо на кроса „Руде право” в Прага тя финишира втора на разстоянието от 2400 м (7:27.2), а на следвашия ден на стадон „Страхов” е победителка на 800 м (2:10.8)….. Първата си шампионка титла на България Румяна печели на републиканския крос в Нова Загора на 18 ноември  – победителка нс 2000 м с 6:32 мин., само на секунда пред Анка Станева (Сливен).

Чавдарова е шампионка на IV-ата Републиканска Спараткиада в София през юли 1974 г. –на 1500 м с 4:19.9, а на 800 м с 2:05.8 отстъпва само на Николина Щерева… Месец преди това, на турнира „Рошицки” (19-20 юни) в Прага Чавдарова подобрява собствения си национален рекорд на 3000 м с повече от 16 секунди – 9:17.0 мин., а ден по-рано е победителка и на 1500 м (4:19.0). Румяна веднага пътува от Прага за Марианске лазни, където печели трета поредна победа за три дни – този път на 800 м (2:09.5)…..

Чавадрова пристига трета на 1500 м на Балканиадата в София в началото на август 1974 – 4:17.6. Доверяват й се да я пратят на Европейското в Рим през септември. На „Стадио олимпико” Чавдарова първо финишира 12-а на 3000 м за 9:31.0 мин, после в серията на 1500 м финишира четвърта с личен рекорд (4:15.07 мин.), но това не й стига да продължи към финала.

За втора поредна година Чавдарова е поканена в ЧССР и финишира втора на кроса на „Руде Право” (2570 м за 8:01.8). Два дни по-късно, на стадион „Страхов” в Прага Румяна пристига втора на финала в бягането на 1 миля, установявайки първи национален рекорд (4:43.6) на тази дисциплина.

На европейското в зала в зала „Рондо” в Катовице (март 1975) Чавдарова се бори въодушевено във втория полуфинал и завърва трета с личен рекорд в зала (4:17.6), отстъпвайки със сантиметри на Елен Велман (ФРГ) 4:17.5 и Тамара Пангелова (СССР) 4:17.6. На слеващия ден (неделя 09 март) Румяна се увлича по адското темпо на съперничките си и в крайна сметка завършва седма за 4:23.2 мин.

През лятото (юли 1975) Чавдарова е предпочетена за срещата СССР-САЩ-България в Киев. През първия ден тя се бори сърцато на 1500 м и финишира четеърта за 4:13.4, а на втория ден печели второто си четвърто място (на 3000 м) с личен рекорд (9:09.8). Тук Росица Пехливанова печели авторитетна победа с нов национален рекорд (9:07.4). В края на юли голяма група български атлети заминават за предолимпийската седмица в Монреал. Огорчена, Румяна Чавдарова не е сред избраниците и си остава в къщи. На републиканското (25-26 юли) атлетката е двойка шампионка – първо на 1500 м (4:18.4) и в неделята, при хладно и ветровито време си прави лично и на 800 м за златото – 2:04.3. След две седмици на Балканиадата в Букурещ Руми е с бронз на 1500 м (4:15.9), обаче за финала за Купата на Европа в Ница след само седмица е предпочетена Росица Пехливанова…..

Олимпийската 1976-та започва нервно и припряно – още през зимата Чавдарова е пренебрегната за европейското в зала в Мюнхен, а през пролетно-летния сезон за трите места за Олимпиадата (на 800 м и на 1500 м) борбата е ожесточена и не твърде честна.

Всяка една от претендентките трябва да се доказва с по-предно класиране и норматив във всеки един старт. Румяна и треньорът й са съсредоточени само върху 1500 м. На републиканското в София (05 юни) Румяна с 4:13.0 отстъпва на Яцинска (4:12.6) и на Амзина (4:12.8). После на Балканиадата в Целье Чавдарова грабва бронза с личен рекорд 4:12.81 (след румънките Марашеску 4::09.19 и Пуйка 4:11.51). В края на краищата Чавдарова отново е зад борда – за Монреал на 1500 м са определени Николина Щерева (4:11.4), Весела Яцинска (4:07.9) и Росица Пехливанова (4:10.9)….

Нетърпелива да търси реванш, Чавдарова „натиска газта” още през зимата на 1977 г. – шампионска титла на 1500 м в зала „Фестивална” (4:12.0). Седмица по-рано тя е шампионка и на турнира ФИСУ с личен рекорд (4:11.3). Заедно с Весела Яцинска двете са предвидени за европейското в зала в Сан Себастиан през март. Румяна предпочита да поведе във високо темпо. Зад гърба и плътно е Яцинска. Обаче две обиколки  преди края британката Мери Стюарт дръпва енергично, за да завърши като шампионка с нов световен рекорд в зала (4:09.37). Втора с български рекорд под покрив (4:09.98) е Весела Яцинска, а  Чавдарова печели първото си голямо отличие на голям шампионат (бронз с изравнен личен рекорд 4:11.26). През лятото на Чавдарова е поставена задача да пази титулярно място в бягането на 3000 м за Купата на Европа. Още в началото на май в Болцано тя е шампионка на 3000 м (9:19.5), после е победителка в шампионата на България (9:07.9), а на полуфинала за Купата на Европа в Дъблин е трета с 9:15.6. Нашите трябва да се сражават за първото място във финал Б в Тринец (ЧССР) за да преминат за Финал А. Румяна изпълнява своята задача максимум – първо място с 9:09.1 мин. На финал А за купата на Европа в Хелзинки Румяна, макар и шеста, подобрява българския рекорд на 3000 м – 9:06.28 мин.

След осмото си място на 1500 м на европейското в зала в Милано (1978), Чавдарова е първа на 3000 м на срещата Великобритания-НРБ в Лондон (9:07.98) но и това не стига да я пратят на европейското в Прага през август 1978……

Още едно призово класиране бележи Чавдарова на европейския шампионат в зала във Виена през февруари 1979 г. В едно изключително бягане на 1500 м (с европейски рекорд на Наталия Марашеску 4:03.5), Румяна почти докосва личния си рекорд и с 4:11.6 финишира пета! През лятото тя е пратена на Спартакиадата на народите на СССР в Москва и в сериите на 800 м бележи свой личен рекорд (2:01.4), а само четири дни по-късно – на българската юбилейна пета Спартакиада в София финишира трета на 1500 м с личен рекорд (4:08.7) и втора на 3000 м с 9:09.8 мин.

В олимпийската 1980 г.други са селектирани за игрите в Москва (Щерева, Тотка Петрова и Весела Яцинска), а и Румяна не съумява да „слезе” под 4:10 минути на 1500 м

След относително „затишие” през 1981 и 1982 г., Чавдарова е първата ни шампионка на 10000 м – в София на 05 юни 1983 тя завършва победно за 35:50.52 мин. (новоустановен бъгарски рекорд!). На следващата година (1984) Румяна е шампионка на България и на маратон – 2:53:45 часа.

Въпреки че годинките напредват, Чавдарова не се предава на по-младите – виждаме името й в листите на 3000 м, 5000 м, 10000 м, полумаратон и маратон и през 1985, 1986, 1987 година!

След края на спортната си кариера Чавдарова не остана далече от атлетиката през годините. Тя в дълги периоди съдийстваше активно в състезанията на пловдивските стадиони. Дъщеря й Доника Католикова бе успешна състезателка на троен скок и скоро я дари с внуче…..

С искрени пожелания за здраве и дълголетие, благодарим ти, Руми!