Кръгла годишнина на знаменит спринтьор

Кубинецът Силвио Леонард – на 70!

Днес един от най-елегантните и харизматични спринтьори от средата и края на седемдесетте на миналия век – кубинецът Силвио Леонард –навършва седемдесет! Изключително талантлив, той впечатлваше и поразяваше с мекотата и финеса на бягането си и още в млада възраст се намеси твърдо в световния елит……

Роден на 20 септември 1955 г. в Сиенфуегос, Силвио Леонард Тартабул (така е пълното му име) още на 17 години печели 100-е метра на популярния юношески турнор „Дружба” в Будапеща (10.3) и оттогава е „закачката” му с българския рекордьор Петър Петров, който тогава в унгарската столица остава втори след кубинеца (10.4).

На следващата 1973-а Леонард удивлява специалистите с победата си (едва на 18) на шампионата на СКДА в Прага с 10.24 сек. електронно измерване (втори резултат в историята за юноши под 20 години след Рони Рей Смит (САЩ) 10.14 от 1968 г.). На следващата 1974-а Силвио още на 9 февруари в Панама сити „изстрелва” 9.9 сек. на 100 м (макар и със сълен попътен вятър от 2.9 м в сек.) Леонард е неоспорим двоен шампион на Централноамериканските и Карибски игри в Понче (Пуерто Рико) – на 100 м с 10.29 и на 200 м с 20.99. Това се случва още в края на февруари, а в началото на лятото Леонард пристига в Европа и участва в няколко силни турнира, изравнявайки на два пъти световния юношески рекорд на 100 м – 10.0 сек. – първо в Милано и след това в Сиена (20 юли). В Сиена той остава само на една десета от вездесъщия Стив Уилямс (САЩ) – 9.9 сек. Малко преди това в Потсдам той е записал и впечатляващите 20.42 сек. на 200 м, и то при насрещен вятър от (-1.7) м в сек.

Силвио е все така желан гост на най-реномираните турнири в Европа и още в началото на юни 1975 на турнира “Златният шпайк” в Европа за първи път изравнява световния рекорд за мъже с ръчно измерване – 9.9 сек. (+1.7). През октомври 1975 г. Леонард е първенец на 100 м на Панамериканските игри в Мексико с 10.15, побеждавайки дори бъдещия олимпийски шампион Хейсли Крофърд (Тринидад) 10.21. Триумфирайки след победата си, той обаче неволно стъпва в канавката, отделяща пистата от трибуните. Глезенът му се подува страхотно и Силвио е принуден да преустанови участието си….

Леонард се чувства в страхотна форма за предстоящите олимпийски игри в Монреал. Току преди заминаването за Канада (на 10 юли) в Хавана той на два пъти в един ден пробягва „стотачката” за 10.0 секунди. И тук се случва нещастието. Прибирайки се към олимпийското село от поредната тренировка на стадиона в Монреал, той злощастно стъпва върху едно стъкло и наранява левия си глезен. Кубинските лекари се опитват да направят и невъзможното, но Леонард почти не може да стъпи на крака си. Той обаче стисва зъби и … даже стартира в сериите (10.62) и на четвъртфинала (10.59) на 100 м. И дотук! Но Силвио не се отказва. Той стартира в състава на кубинската щафета на 4х100 м (Франсиско Гомес, хърделистът Алехандро Казаняс, Ермес Рамирес и Леонард) и заедно те преминават през сериите (39.54) и полуфинала (39.25). Квартетът успешно се класира за финала, където завършва пети за 39.01 сек.

Безспорно 1977 г. е годината на Силвио Леонард. В Хавана на два пъти (през март и май) той записва 9.9 ръчно измерване и после е неотразим по турнирите в Европа (от девет старта той губи само веднъж!). На 10 август в Гуадалахара (Мексико) Силвио първо в серията спира уредбата на 10.18 (+0.5), после на финала прелетява правата за 9.98 сек. (+0.6) – нов рекорд на Латинска Америка и второ в историята с електронно измерване (след планетарния рекорд на Джеймс Хайнс 9.95 от Олимпиадата в Мексико седем години по-рано!). Няколко дни по-късно Леонард пристига в Европа и следващата му дестинация е Универсиадата в София. Зрителите на стадион „Васил Левски” имат удоволствието да наблюдават красивия му и елегантен бяг – 10.08 (+0.2) за златния медал. Непосредствено след него втори финишира с нов български рекорд 10.19 най-бързият българин Петър Петров. Леонард стартира и на 200 м и с 20.64 остава „сребърен” след американеца Кленси Едуардс (20.29). В щафетното бягане четворката на Куба с лекота се класира за финала. Хуан Саборит, Алехандро Казаняс (който дни по-рано на същия стадион е поставил световния рекорд на 110 м преп. 13.21), Освалдо Лара и Силвио Леонарс във финала на 4х100 метра са едни от фаворитите. Обаче между Казаняс и Лара предаването не се получава никак добре  и в крайна сметка кубинците завършват четвърти и без медал (39.31), след СССР 38.75, Италия 39.15 и САЩ 39.17 сек.

Силвио Леонард е избран (и призван) да представлява отбора на Америка на първата Световна купа на Райнщадион в Дюселдорф в началото на септември 1977 г. На 100 м той буквално „изпуска” Стив Уилямс (10.13) и Ойген Рай (ГДР) 10.15, които са далеч вляво от него в първи и втори коридор. Силвио финишира „само” трети (10.19), а на 200 м отново е трети с 20.30, след Кленси Едуардс (20.165) и Пиетро Менеа (Европа) (20.167)… Трети е Силвио и с щафетата 4х100 м на Америка (Руй да Силва (Браз), Леонард, олимпийският шампион на 200 м Дон Куори (Ям) и Освалдо Лара) – 38.66, след САЩ (със световния рекорд 38.03) и ГДР 38.57 сек. Няма почивка за Леонард – той трябва да стартира и в Хавана само седмица след Дюселдорф. На 13 септември в кубинската столица при благоприятен попътен вятър (+1.7) Силвио спира електронната система на 10.03 сек. (второ в историята при нормална надморска височина).

Добре започва 1978 г. за Леонард. Още през март в Хавана той пробягва 400 м за 46.20 сек. На 20 юни на мемориала „Кусочински” на стадион „Скра” във Варшава Силвио първо побеждава на 100 м (10.08 (+0.3), а само 40 минути по късно финишира първи и на 200 м за 20.06 (+1.7) – национален рекорд и шесто време в историята…. На Игрите на Централна Америка и Карибския басейн в Меделин (Колумбия) пак той е непоколебимият – победи и на 100 м (10.10) и на 200 м (20.49).

През 1979 г. Силвио пак е шампион на Панамериканските игри в Сан Хуан (Оуерто Рико) на 100 м (10.10), после прелита към Европа, където на стадион „Лужники” в Москва е шампион на 100 м (10.30) на Спартакиадата на народите на СССР. На втората си Световна купа (в Монреал в края на август) Силвио е втори на 100 м (10.26) след Джеймс Сенфорд (САЩ) 10.17 и на 200 м вече триумфира с лекота за победата – 20.34. На щафетата 4х100 м сборният отбор на Америка (съставен от двама кубинци и двама бразилци – Освалдо Лара, Нелсон душ Сантуш, Леонард, Алтевир до Араужо) изтръгва победата с  38.70 от прехвалените американци от САЩ 38.77!

Леонард начева втората си олимпийска година с един старт на 60 м в зала (6.63 в Луизвил, Кентъки). По традиция през юни Силвио стартира в Чехословакия (на турнира „Правда-Телевизия-Словнафт” в Братислава), където безпроблемно побеждава за 10.15 сек.

За Олимпиадата в Москва (въпреки остъствието на амеиканците заради бойкота) Леонард се чувства основателно като претендент дори за златото. Той с изумителна лекота минава през сериите, четвъртфинала и полуфинала (именно в първия полуфинал той отстъпва, макар и само с една стотна (!) на българина Петър Петров – 10.40 срещу 10.39). На финала на Силвио се пада първи коридор, а на другия фаворит шотландецът Алън Уелс (Вбр) – осми. След 30-ия метър Леонард има известен аванс отляво, но мощният Уелс в последните 20-ина метра буквално връхлита отдясно към финиша. Доста време трябва на операторите на фотофиниша да определят кой е първи. В крайна сметка победителят е определен от дясната камера и това е Алън Уелс (и на двамата са присъдени по 10.25 сек.).  Силвио търси реванш на 200-е метра, но във финала пак му се пада неудобният първи коридор. Италианецът Пиетро Менеа с 20.19 (от осми коридор) буквално в квадратите изтръгва победата на Алън Уелс (20.21), докато екс олимпийският шампион (от Монреал 76) Доналд Куори (Ям) от четвърти коридор с 20.29 надбягва Силвио само с… една стотна (20.30 за кубинеца). Злощастно завършва Олимпиадата и за кубинския квартет на 4х100 м – те не успяват да завършат в първия полуфинал заради изпускане на палката….

През 1981 и 1982 Леонард почти не стартира заради няколко последователни контузии, а през 1983 все пак записва едни 10.26 сек. на 100 м. След като през май 1984 г. се разбира, че страните от Източния блок няма да участват на Олимпиадата в Лос Анджелис, Леонард стартира спорадично – 10.28 на 100 м на турнира „Квеле” във Фюрт, а на алтернативния турнир „Дружба” в Москва едва остава осми във финала на 200 м (20.82 сек). Последният медал от международно състезание за Силвио е сребърен – щафетата на Куба в състав Гонсалес, Пенялвер, Леонард, Лара завършва втора за 38.79 секунди, само след квартета на СССР (38.32).

Макар да не успя да спечели нито една значима титла от голям шампионат, Силвио Леонард ще бъде запомнен още дълго заради лекотата и елегантния стил на бягане – пример за подражание за следовниците му дълго подир него!