Юбилей на удивителен талант в скока на височина
Голяма съперничка на Йорданка Благоева –на 75!
Днес една от най-сериозните съпернички на първата ни световна рекордьорка в атлетиката Йорданка Благоева – източногерманката Рита Шмид-Кирст – навършва юбилей. Нека си припомним коя бе тя в годините на тотално превъзходство на спортистките от Източния блок на международната спортна арена….
Родена на 21 октомври 1950 г. е Гросгрима, югозападно от Лайпциг, още на 13 години Рита Шмид се насочва към вертикалния скок (1.38 м), а година по-късно вече се е справила и с 1.46 м. Едва на 16 Шмид (под ръководството на първия си треньор Гюнтер Лайн) попада сред първите 30 в световната ранглиста за жени (1.68), а през 1967 г. дори изравнява рекорда на ГДР (1.76 на Карин Шулце) в стил коремно-претъркалящ. Това се случва през юли на полуфинала за Купата на Европа в Дрезден (на това състезание Йорданка Благоева е втора с 1.70 – рекорд на България). Месец по-късно – вече на финала за Купата на Европа в Киев – 17-годишната Рита отстъпва само на „домакинята” Антонина Окорокова (СССР) и с 1.70 м носи ценни пет точки за отбора на ГДР……
Ненавършила още 18 години, Шмид започва шеметно зимния сезон на олимпийската 1968 г. На тунира в Ленинград през февруари тя отведнъж се справя с 1.82 м, а само седмица по-късно на шампионата на ГДР в зала в Берлин от първи опит преминава успешно 1.84 м, отстъпвайки по резултат само на легендарната Йоланда Балаш (Рум) (1.86) във вечната световна ранглиста под покрив. На европейското в зала в Мадрид през март Рита преминава 1.84 м от втори опит и печели златния медал, с цели 8 см пред Бончи (Рум), Окорокова (СССР), Хрепевник (СФРЮ) и Благоева (всички те с по 1.76 м).
Рита продължава победния си ход още в началото на сезона на открито. На 11 май 1968 в Лайпциг тя за първи път скача 1.80 м, а само три седмици по-късно (на 01 юни на шампионата на в-к „Народна младеж” на битумната писта на стадион „Васил Левски”) германката от първи опит се справя с 1.87 м – световен рекорд за девойки и втори резултат в световната ранглиста за всички времена, само след Йоланда Балаш 1.91 м. Шмид се чувства презвъзходно през цялото лято, регистрирайки 15 състезания с резултати межди 1.80 и 1.87 м. Уви, дългият сезон не се отразява благотворно на девойката и за Олимпиадата в Мексико тя заминава вече отдавна задминала върховата си форма. На Игрите в Мексико Рита остава едва пета с 1.78 м, при положение че олимпийската шампионка Милослава Режкова (ЧССР) печели титлата само с 1.82 м…..
Рита и треньорът й Лайн търсят незабавен реванш и го намират на европейското в зала в Белград през март 1969 г. Шмид прелита над 1.82 м във втория си опит, а само с една грешка повече (но също с 1.82 м) българката Благоева се окичва със среброто….. Рита повежда в ранглистата и на открито – 1.86 м, но на европейското на открито в Атина през септември не успява да сдържи нервите си и остава едва четвърта (1.83 м), с еднакъв резултат с шампионката Режкова, вицешампионката Антонина Окорокова-Лазарьова и втората чехкиня Мария Файтова-Мрачнова.
Особено силно обаче започва 1970-та австрийката Илона Гузенбауер – първо подобрява световния рекорд в зала на Балаш – 1.87 м, а на европейското в зала в родната Виена прибавя още един сантиметър – 1.88 м. Втора във „Фреди Дюзика хале” завършва румънката Попеску, а Шмид с 1.82 м все пак „стиска в шепи” бронза, само с един фаул по-малко от Йорданка Благоева… Уви, летният сезон не е толкова силен за Шмид (тя го завършва с 1.85 м). Все пак най-важното е, че в най-главното състезание за сезона – финалът за Купата на Европа в Будапеща през август – Рита измъква изстрадана победа пред рускинята Антонина Лазарьова (и двете с по 1.84 м)…..
На европейското в зала в София (март 1971) Шмид участва критично (едва десета с 1.76 м), а през лятото не може да се справи с повече от 1.86 м. Шампионатът на Стария континент през август 1971 г. в Хелзинки е едно изнурително състезание за Рита Шмид.
Ниската квалификационна норма (само 1.73 м) позволява от пресявката към финала да продърлжат 27 (!) атлетки (отпадат само осем). На 12 август финалът на женския висок скок се превръща в един своеобразен маратон. Заради дъжда състезанието е започнало в …. 20:14 часа при температура само 16 градуса и продължава точно … 4 часа 11 минути!Само десет отпадат на 1.75, други седем се препъват на 1.78 м. Десет атлетки все още правят опити на 1.81 м, от тях след 1.81 остават шест. Само Ренате Гертнер отпада на 1.83 м, а Рита ги преодолява от първи опит. Което в крайна сметка й носи „едва” четвъртото място. Защото австрийката Гузенбауер, румънката Попеску и британката Инкпен записват успех на 1.85 м (и трите от раз), а на 1.87 м сполучва само Гузенбауер….
Втората олимпийска година за Рита Шмид е 1972-ра. Още на 30 януари в „Динамо хале” в Берлин тя изравнява световния връх в зала (на Гузенбауер), прелитайки с лекота от първия път 1.88 м. Гузенбауер бърза да откликне – 1.89 м на 25 февруари във Виена. На своето пето предно европейско в зала Рита най-сетне съумява да докаже потенциала си – златен медал със световен рекорд в зала (1.90 м), следвана от съекипничката си Рита Гилдемайстер и Йорданка Благоева (двете с по 1.84 м)….. През лятото Шмид бърза да се доказва – още на 21 май в Ерфурт се справя отново с 1.90 м (трети резултат в историята след Гузенбауер 1.92 и Балаш 1.91 м). През следващите седмици обаче тя не съумява да повтори тези 1.90 м и кондицията й сякаш спада. Олимпийското състезание в Мюнхен е изключително изпитание за всички претендентки – от стартиралите на квалификацията (1.76) не по-малко от 45 (!) атлетки към финала се класират …. 23.
Шмид се презастрахова с началните 1.71, после превзема 1.76, 1.79 и 1.82 м. На 1.85 все още 15 (!) атлетки правят опити, от тях в сектора за скокове на 1.88 остават седем! Шмид и втората източногерманка (Розмари Вичас (Акерман)) са сред тях. Във втория си опит на тези 1.88 м Шмид сякаш успява – летвата дълго вибрира, но….. не се задържа на стойките. В края на краищата Рита остава пета с 1.85 м (от втори опит), колкото е скочила британката Инкпен, но от първи опит…….
Рита Шмид се прибира безутешна и разочарована в родния Лайпциг и решава да сложи в ред личния си живот. Тя заменя личния си треньор Гюнтер Лайн с Хайнц Рийгер и през ноември се омъжва за дългогодишната си любов – трикратният европейски шампион и рекордьор на ГДР на десетобой (8188 т.) Йоаким Кирст.
В следолимпийската 1973-а сънародничката на Рита Розмари Вичас (Акерман) изненадващо още в края на януари „прави” нов световен рекорд в зала (1.91 м), който бързо е изравнен от българката Йорданка Благоева. Шмид-Кирст не се чувства особено уверена и решава да пропусне шампионата на Европа под покрив в Ротердам през март. Който впрочем категорично е спечелен от Йорданка Благоева с нов световен рекорд в зала (1.92 м).
На 26 май 1973 г. Шмид-Кирст пристига за участие на международния шампионат на в-к „Народна младеж” в София. На току-що залятата с тартан писта на стадион „Васил Левски” Рита се сражава люто със световната рекордьорка Йорданка Благоева. И побеждава – 1.90 м срещу 1.88 за българката. Рита обаче не успява да повтори тези 1.90 м през лятото, а в ранния септември на стадион „Медоубанк” в Единбург (на финала за Купата на Европа) е принудена да отстъпи (с 1.82 м) на Благоева (1.84 м)….
Рита Кирст като че няма нужда от почивка – тя търси повече стартове и през зимата на 1974 година. На студентския турнир ФИСУ в зала „Фестивална” в София на 17 февруари 1974 г. Кирст начева опитите си (върху твърдата зебранова писта българско производство, залепена направо върху цимента!) от 1.70, после се справя с 1.75 и 1.80, прави един небрежен фаул на 1.84, а после се поправя на 1.87 (от раз)… 1.90 и 1.92 м са превзети от вторите й опити (с което тя изравнява световния връх на Благоева в зала!). Рита опитва и 1.94 м, но….. за съвсем малко не съумява. На европейското в зала в „Скандинавиум” (Гьотеборг) всичко като че ли върви отлично. Рита и чехкинята Карбанова от първи опит ликуват на 1.88 м, докато на Розмари Вичас й трябват два опита. Обаче същата Вичас (Акерман) във втория си скок на 1.90 м се „събира” и …. успява! Кирст и Карбанова не сполучват, а чехкинята в края на краищата се окичва със сребро, оставяйки Рита с бронза…..
Рита Кирст заминава за европейското в Рим през септември само с 1.88 м (междувременно Вичас-Акерман е изравнила световния рекорд на Благоева и на открито – 1.94 м). На „Стадио Олимпико” във Вечния град четири атлетки се поздравяват с успех на 1.89 м – последователно Милада Карбанова (ЧССР), „домакинята” Сара Симеони (Ит), Рита Кирст и Розмари Вичас. Тук неприятно впечатление у всички оставя с поведението си италианската публика. „Тифозите” пазят пълно мълчание преди опитите на Симеони, а при скоковете на съперничките й вдигат невъобразима врява, дюдюкайки със свирки и клаксони. Само Карбанова и Вичас преодоляват 1.91 м, после само Розмари от втори опит покорява 1.93 м и накрая в третия си възможен скок на 1.95 м подобрява и световния рекорд на Йорданка Благоева….. Симеони остава с бронза (заради преодолените от раз 1.89 м), докато със същите 1.89 м (но от втория път) Кирст остава четвърта…… Две седмици по-късно на родна земя (в Берлин) Рита някак се съвзема с едни 1.90 м, но за жалост вече е твърде късно….
За 1975-а Рита Кирст си дава относителен отдих (само два пъти по 1.87 м), а встъплението й в състезания в олимпийската 1976 година (трета поредна за нея) започва твърде рано – още на 18 януари (с преодолени 1.88 м). Седмица по-късно (25 януари) в Берлин (на шампионата на ГДР в зала) с 1.90 м тя отстъпва само на Вичас-Акерман (1.92 м). Уви, участието й на европейското в зала в Мюнхен е истински провал – едва осма с 1.83 м…
Още на 8 май в Дрезден Рита Кирст покрива олимпийския норматив (1.90 м), но след това (в продължение на два месеца!) не е в състояние да се справи с повече от 1.88 м. На Олимпиадата в Монреал (трета поредна за Рита) тя претърпява кошмарни мигове – в квалификацията (при стандарт 1.80 м) тя все пак записва успех на 1.78 м, но на 1.80 м при отскока стъпва накриво и изкълчва жестоко глезена си.
Последното състезание в живота на Рита Кирст е срещата Полша-ГДР-СССР във Варшава месец след Монреал. В полската столица атлетката остава трета с едва 1.84 м…..
Макар да не успяваше (повечето пъти) да надделее в срещите си с титулуваните си конкурентки, Рита Шмид-Кирст остави ярка следа в сектора за скок на височина при близо десетилетие присъствие в него!
