Юбилей на една от големите чаровници на женския ни скок на височина
Врачанката Десислава Александрова-Младенова –на 50!
Една от най-перспективните и чаровни атлетки у нас в скока на височина – врачанката Десислава Александрова-Младенова –днес навършва половин век. Нека се върнем заедно назад в годините и припомним коя всъщност бе Десислава и какво ни остави в наследтво от присъствието си в сектора за висок скок…..
Родена на 27 октомври 1975 г., Деси се включва рано-рано в подготвителните групи в УСШ при Пелана Нинова, а в пети клас постъпва в спортното училище във Враца. С нея се занимава звеното в скоковете при подрастващите – Румен Павлов и Светла Начкова.
На 14 години (през 1989 г.) Деси вече е шампионка при 14-годишните (пионерки) в София – 1.68 м, а нейната дружка в тренировките Ралица Африконова за малко да стъпи до нея на стълбиката за награждаване – четвърта с 1.65 м…..
Румен Павлов като истински познавач и вещ изследовател на ветрикалните скокове съзира навреме изключителния талант и потенциал на стройната и тъй чаровна девойка. На турнира „Народна младеж” във Варна през май 1990 г. Александрова секласира втора с 1.76, отстъпвайки само на Венелина Венева (1.90 м). Бойното й кръщение е на Балканиадата за девойки в Любляна (Словения), когато (с по три години по-млада от конкурентките си) се класира шеста с 1.73 м….
Едва 16-годишна, през 1991 г. Десислава преминава през 1.84 м в скока на височина, но дори и с това постижение тя не впечатлява треньорите от националното ни звено по скокове и не я пращат на европейското за девойки в Солун???? За съседна Гърция заминава само русенката Венелина Венева, която в Солун става европейска вицешампионка с 1.91 м…..
През олимпийската 1992-ра Деси храбро се сражава с „каките” от националния отбор за място под слънцето. На 07 юни на националния шампионат за жени в София Деси е втора с личен рекорд (1.91) само след Людмила Андонова (1.94),но пред връстничките си Венелина Венева (също 1.91) и левскарката Елеонора Милушева (1.88 м). Пак след дълго умуване селекционерите я оставят в къщи, а за Олимпиадата в Барселона заминават Стефка Костадинова, Светлана Лесева и Людмила Андонова. Деси все пак е балканска шампионка за девойки през август в Истанбул (1.88) и заминава за световното за девойки в Сеул през септември. В южнокорейската столица българите пристигат след тежко и изнурително пътуване (с междинно кацане в Лондон) и се чувстват като изцедени. Две българки са в сектора за скок височина – Десислава Александрова и Елеонора Милушева. И двете се справят с квалификацията – по 1.84 м. Обаче за финала са допуснати и състезателки с по 1.80 м от пресявката. Това прави от финала на 19 септември едно твърде тежко състезание. Нито Деси (без треньора си Румен Павлов), нито Елеонора Милушева (без треньорката си Катя Лазова) са наблюдавани от някой от присъстващите ръководители на стадиона (ръководители са Георги Александров, Христо Цонов и проф. Константин Жалов). Александрова скача отлично до 1.85 м („взема” ги от първи опит), но на 1.88 м при втория си опит (според очевидци) преминава успешно над летвата, но неволно я закача с петата си. Четири момичета се справят с 1.88 м, а шампионката Айгнер (Герм) успява след това и на 1.93 м за титлата. Деси остава пета, а Милушева – осма също с 1.85 м…..
Десислава прибавя сантиметър към най-доброто си през 1993 г. (тя е балканска шампионка за девойки в Солун с 1.92 м). През август на европейското за девойки в Сан Себастиан отново трябва да изчаква съпернички с по-слаби възможности да правят опити (16 са в сектора, без квалификация). 
Александрова преминава от раз 1.86 м, но на 1.89 м прави една грешка. Изненадващо белгийката Сабрина де Льов успява от първия път на тези 1.89 м и грабва титлата, а за Десислава остава сребърния медал….
Все пак – гласуват доверие на Деси и я пращат на световното в Щутгарт в края на август. На „Готлиб Даймлер Щадион” и Деси, и фаворитката за титлата Стефка Костадинова, се чувстват крайно некомфортно в екипите си (ушити специално за шампионата). Особено неудобни от облеклото са им шортите, като и двете споделят при завръщането си, че са се чувствали сякаш обути в някакви грозни кюлоти……
Чудесно започва зимният сезон на 1994-а за Десислава Александрова. Радостен и обнадежден е и треньорът Румен Павлов. В края на февруари две българки – Стефка Костадинова и Десислава Александрова – са поканени на големия международен турнир в Пирея, Атина (организиран впрочем от рекордьора на Гърция на скок височина Василеос Пападимитриу). В едно изключтелно силно състезание три преминават над 1.98 – Антонела Бевилакуа (Ит), Хане Хаугланд (Норв) и словенката Брита Билач. Костадинова, молдовката Олга Болшова и Десислава са съответно четвърта, пета и шеста с по 1.94 м….. Деси е щастлива от личния си рекорд (1.94 м), но дваж по-радостна е от новия рекорд в скока на дължина на приятеля си Ивайло Младенов (8.30 м) (постигнат на същия турнир)….
Малцина слагат Александрова в сметките за европейското в парижката зала „Берси” през март. Фаворитката е Стефка Костадинова (която буквално дни преди шампионата в Стокхолм е скочила двата метра). На всичкото отгоре се налага да се прави и квалификацията (норматив 1.91 м). От явилите се 21 скачачки отпадат само девет. И така на финала седем (!) атлетки се справят с 1.93 м, от тях четири сполучват и на 1.96 м. Австрийката Кирхман и Александрова записват успех на 1.96 м от първи опит, докато на Костадинова и на беларускинята Шевчик им трябват по два опита. За Десислава Александрова тези 1.96 м означават и ИЗРАВНЕН СВЕТОВЕН РЕКОРД ЗА ДЕВОЙКИ В ЗАЛА!!!!. 
Той до момента е бил на друга българка – на Стефка Костадинова – също 1.95 м от декември 1984 г. в Потсдам. На 1.98 м само Костадинова се справя (от втория път), а Деси (след два фаула), решава да отиде „ва банк” на 2.00 м. Истинска наслада в онзи момент в зала „Берси” изпитват присъстващите българи, които имат възможността да налюдават две българки едновременно да атакуват летвата на височина 2.00 м. Споменатият световен девически рекорд под покрив е подобрен чак след 17 години от рускинята Мария Кучина (Ласицкене) (1.97 м)….
Завръщайки се в България, Александрова и треньорът й Павлов са обградени от грижи и внимание, отрупани с поздрави и похвали. В края на март двамата се „качват” на ВПСБ „Белмекен” за кратък треноривъчен лагер. И именно там се появява бедата – Десислава започва да усеща перманентна болка в петата на отскачащия крак. Консервативното лечение не дава резултат –българските корифеи в спортната медицина (Ушев, Първанов, Станков и сие) вдигат безпомощно рамене….
През лятото Александрова продължава да стартира, но го прави почти без тренировки. Победа с 1.87 м в австрийския Швехат, после призьорка на турнира в Сен Дьони (1.88)…. От РЦСМ професор Шойлев обещава чудеса и пълно оздравяване, но нищо такова не се случва (за жалост). Александрова заминава обеззверена за световното за девойки в Лисабон през юли. На квалификацията момичетата са разделени на две групи и стандартът за финала изглежда повече от лесен (1.83 м). Уви, още при загрявката кракът на Деси се издува жестоко (болката е нетърпима) и Александрова е принудена да напусне сектора без да стартира… Шампионка става рускияната Олга Калитурина с невзрачните ….. 1.88 м!
Повече от година и половина Десислава не може да възвърне прежната си супер форма (през 1995 г. тя записва само 1.85 м). За да бъде по-близо до годеника си (и бъдещ съпруг) Ивайло Младенов (рекордьорът на България на скок дължина на открито и в зала), Деси започва да се подготвя при друг специалист в скоковете – Альоша Велков.
През зимата на олимпийската 1996 г. като нещата са на път да се възродят. На големия турнир само на скок височина в полския град Спала Стефка Костадинова е над всички (2.01). Но Деси със зъби и нокти се бори за второто място с норвежката Хане Хаугланд (която пък след година става световна шампионка на открито в Атина). Александрова изравнява личния си рекорд (1.96 м!). След 20-ина дни Костадинова пропуска европейското под покрив в Стокхолм, но за зла участ другите две българки (Венева и Александрова) се препъват още в квалификацията…..
След като и Олимпиадата в Атланта преминава без Александрова, тя опитва да се завърне през зимата на 1997 г. (1.90 м пак на турнира в Спала). От есента на 1996-та тя (заедно с Тереза Маринова) се готви за кратко и при олимпийския шампион Христо Марков. Междувременно Десислава Александрова приема фамилното име на съпруга си Ивайло и става Младенова. На 29 октомври (два дни след 22-ия й рожден ден!) на бял свят се появява синът й Пламен!
Заедно със съпруга си Ивайло и Альоша Велков Деси продължава да търси най-верния път към подобаващо завръщане в сектора. През 1998 г. тя завършва сезона само с 1.81 м, а в 1999 г. сякаш предстои значимо възвръщане на прежната слава. Още през февруари в Атина Младенова записва 1.91 м (в зала), но през лятото е „само” втора на републиканското в София (1.87 м) след Елеонора Милушева (1.90 м)….
Последната състезателна година за Александрова-Младенова е олимпийската 2000 г. На турнира „Папафлесия” в Каламата в началото на юни тя се справя с 1.85 м, но това като че ли е краят….
През годините Деси Младенова остана някак далече от атлетиката и се посвети изцяло на семейството си и сина си Пламен. Пламен Петков стана няколко пъти шампион на България за мъже и младежи на скок дължина и троен скок (с лични рекорди 7.48 м на скок дължина и 15.83 м на тройния скок), а през 2008 г. семейство Младенови се увеличи с още един член – дъщерята Анжелина. Красавица като майка си, Анджи нямаше как да не тръгне по стъпките на знаменитите си родители и на брат си (който впрочем е и неин треньор). Петкова стана няколко пъти шампионка на България на троен скок (13.08 м) и тепърва чакаме с нетърпение нейното по-нататъшно развитие…..
Пожелаваме на Деси Младенова крепко здраве и много късмет и да бъде по-често до най-близките си (и сред нас) на всички значими състезания полека атлетика в България!
Снимки: Личен архив на Румен Павлов
