Бягането – начин на живот
Маратонецът Станимир Ненов – с кръгла годишнина
Днес дългогодишният ни национален състезател и рекордьор на маратон и 3000 м стипълчейз – варненецът Станимир Ненов – навършва 70 години…..
Роден на 17 ноември 1955 г.в Девня, като тийнейджър Станимир Ненов се премества да живее във Варна и постъпва в престижния техникум по механотехника в морската ни столица.
НАЧАЛОТО
Като курсист в техникума Станимир се увича по футбола, а за лека атлетика и бягания на дълги разстояния е чувал съвсем бегло. Случайна среща с треньора Пенчо Пенев (първият майстор на спорта в България по маратон) го препраща към Царицата. Пенев го е забелязал в училищния двор и го пита дали ще може да избяга пет обиколки на стадиона без да спира. Ненов се забавя навън на пистата доста дълго и като се завръща в съблекалнята, Пенев го пита: „Много ли се умори, че толкова бавно избяга петте обиколки?” На което Станимир отвръща: „Направих не пет, а десет обиколки на пистата и не се чувствам уморен въобще!”
Идва време абитуриентът от Механотехникума да постъпва в казармата. Пенев отдавна е забелязал потенциала му. Поради контузия в ахилеса в юношеска възраст Станимир не успява да реализира необходимия резултат за постъпване в спортната школа на АФД „Черно море” Варна. Но Пенев прави и невъзможното Станимир всепак да попадне там. Вече в спортната рота Станимир започва системна подготовка и, едва 20-годишен, вече и е шести на 3000 м стипълчейз на републиканското в София през юли 1975 г. Ненов завършва годината с кандидат-майсторска норма на 3000 м стипълчейз (9:01.0 мин.), а още на следващата 1976 г. участва на НШ по крос в Шумен и печели призово място, което му осигурява място в националния отбор. В същата тази олимпийска година Ненов за първи път „слиза” под деветте минути на стипълчейза (8:54.4).
На 22 години (1977 г.) Ненов бележи няколко успешни участия на кросовете, като побеждава на култовия крос „Ивайло” във Велико Търново…
Първия си медал от шампионат на писта при мъжете Станимир грабва през 1978 г., когато е трети на 3000 м стипълчейз (9:02.1). В края на сезона Ненов оглавява българската ранглиста за годината (8:42.4), с което покрива и майсторска норма.
В годината на Петата Републиканска Спартакиада (1979) Станимир завършва пети на стипълчейза на финалите в София в края на юли, но само седмица по-рано в Карловац (Югославия) оглавява българската ранглиста на 3000 м стипълчейз (8:41.5), изкачвайки се на четвърто място във вечните български листи….. По това време (1979-1980) той се подготвя (заедно с рекордьора на 800 м Бинко Колев) при доказания специалист Момчил Проданов.
ОЛИМПИАДАТА В МОСКВА
В олимпийската 1980 г. Ненов си прави лични рекорди на 3000 м стипъл (8:32.8 на турнира ”Правда-Телевизия-Словнафт” в Братислава) и на 5000 м 13:50.3 (в Острава на „Златният шпайк”). От БФЛА му съобщават, че е включен в състава за Олимпиадата в Москва. Признанието и доверието му дават допълнителен стимул да се готви още по-упорито. Обаче прекомерната амбиция му изиграва лоша шега. „Заедно с треньора Проданов една седмица преди самата Олимпиада решихме да направим една жестока тестова тренировка. Но, както се изразяваме ние атлетите, тогава си “направих” състезанието и почувствах, че съм изчерпал „резервоара” и в него не е останало достатъчно гориво!”. На самите Игри Станимир преминава ситото на сериите (8:43.8), но на полуфинала не успява да издържи на темпото на танзаниеца Филберт Байи (1000 м 2:41.6 и 2000 м 5:26.7) и отпада от финала…..
В следолимпийската 1981-ва Станимир смея „амплоато”. Вече с нов треньор (Динко Ганчев), Ненов решава да опита на какво е способен и в маратона. Още през март в Сливен на шампионата на крос (на дългата дистанция от 12 км) Станимир печели титлата.
По-късно (през май 1981 г.) Ненов е призован на тренировъчен лагер на “Спорт палас”. Станимир се намира в много форма и треньорското ръководство решава да направи тестово бягане на 20 км на стадион „Юрий Гагарин” във Варна. За целта е поканена и съдийска бригада със старши Кольо Гьоков. Денят е делничен (20 май), но любопитни зрители се стичат отрано по трибуните. Станимир е напътстван от Ал.Паунов през цялото време на бягането и първо установява национален рекорд на едночасово бягане (19 860 м). Лично съдията Гьоков е измерил с точност разстоянието (пробягано точно за 1 час), а само след малко Ненов записва още един рекорд – на 20000 м (50 обиколки!) – 1:00:25 часа! Това е добър знак, че Ненов и Ганчев вървят в правилната посока към новото предизвикателство – маратонът. А двата рекорда все още си стоят неподобрени в аналите на българската атлетика – вече повече от 44 години!……
В началото на септември 1981 Станимир все пак стартира на тристранната среща Унгария-Финландия-България в Будапеща. Варненецът отстъпва само на финландеца Екблум (8:35.75) и с време 8:37.40 финишира втори – стипълчейзът все пак не е забравен…
КЪМ МАРАТОНИТЕ
През есента на 1980 г. се налага Момчил Проданов да се върне към преподавателската си дейност във ВМИ Варна.. Ненов и до ден-днешен много добре си спомня първия си маратон (в унгарския Сегед на 29 май 1982 г., когато побеждава къде-къде по-именити „стайери” с 2:24:29 часа.
През май 1983 г. Станимир Ненов е първият победител на новоучередения маратон за „Наградата на София”. В същата тази календарна 1983-а Ненов само за шест месеца има завършени четири (!) маратона. Последният от тях се случва на 30 октомври в Будапеща, когато Станимир финишира втори с време 2:16:58 часа – нов национален рекорд! А само месец по-рано – в края на септември – Ненов пък е убедителен шампион на маратона във Варшава (2:23:54). Посочените два маратона Ненов пробягва в разстояние само на пет седмици.
Маратон „Наградата на София“ 1986
В началото на 1984-а Ненов започва усилена подготовка за втора Олимпиада (тази в Лос Анджелис). Подготовката върви повече от ударно и тренировъчните показатели показват прогнозен резултат на маратона около 2:14 часа. На 23 април Станимир застава на старт на шампионата на Ирландия по маратон в Корк. „Трасето бе ужасно трудно и неравно, с големи изкачвания и спускания. Ясно беше, че висок резултат няма как да се гони именно тук!” спомня си Ненов. Все пак варненецът завършва четвърти за 2:19:25 часа. Трябва обаче да се търси спешно нова възможност за достигане на стандарта. И такава възможност е открита на маратона в Амстердам на 12 май (въпреки, че е само три седмици след Корк). „ Чувствах свежест и сили по цялото трасе,но някак предпазливо изчаквах последните 10 км, за да вдигна темпото. Моят треньор Динко Ганчев (вечна му памет) винаги ме съветваше да бъда осторожен и внимателен между 20-ия и 30 км, да не се подвеждам по скоростта на съперниците и да следам собственото си темпо. Трасето в нидерландската столица беше великолепно –минаваше през живописни кътчета, покрай плавателни канали и през градини и паркове. Аз обаче нямах нещо подобно като днешните модерни часовници „Гармин”, а по моя собствен се ориентирах малко трудно. Нидерландският рекордьор Герард Найбойер (сребърен медалист от Олимпиадата в Москва и европейски шампион от Атина 1982) беше избягал доста напред (той и победи накрая), но вторият нидерландец (Кор Врийнд) не бе много далеч пред мен. Изведнъж почувствах неподозирани сили и тръгнах да го настигам. Съвсем малко не ми достигна да се изравня с него, може би ми трябваха още 200 м! Врийнд завърши само на осем секунди пред мен!”. В края на краищата Станимир приключва трети в Нидерландия, само на четири (!) секунди от рекорда си -2:17:02 часа!
В същия ден обаче (събота) от България долита съкрушителната вест, че родните шефове от БОК са решили нашите спортисти да бойкотират Олимпиадата. „Всячески се мъчеха да ни убеждават, че ще бъдем компенсирани и възмездени подобаващо за неучастието. На 21 юли (вторият ден от „Олимпийски ден”, първият (на 20 юли) беше в Берлин) стартирах на маратона в Потсдам. Пред мен се движеха само двамата атлети на ГДР Йорг Петер (2:09:14) и Михаел Хайлман (2:09:30), като с изненада зърнах, че край трасето напътствия им даваше не кой да е, а двукратният олимпийски шампион (1976 § 1980) на маратон Валдемар Черпински. Успях да пристигна трети (2:17:35) и се окичих с бронз, а четвърти зад мен финишира Васил Лечев (2:17:45)….. А общо през годината имах пет (!) завършени маратона….. Така че през тази 1984-а съдбата ме срещна с първия (Черпински) и втория (Найбойер) на маратон от олимпийсите игри в Москва’80!”
С Ангел Занев във Франция
В следолимпийската 1985-а Ненов опитва и полумаратон (21 км), като на престижния пробег в Moussy-le Neuf (Франция) завършва първи с чудесния резултат 1:05:32 часа – нов рекорд на трасето. Двама българи са над всички в този ден – Ненов и Ангел Занев (и двамата завършват заедно (!) с еднакви резултати – лични рекорди 1:05:32). „Ако имаше по-силна конкуренция, щяхме с Ангел да дадем много по-силни резултати!” През септември 1985 петима българи заминават и за Купата на Европа по маратон в Рим (отборен шампионат)……
През следващата 1986 г. (още през март) на НШ по полумаратон в Плевен Станимир е шампион, а две седмици по-късно (на 13 април) на маратона във Виена заема четвърто място. След още четири седмици (18 май) Ненов побеждава в София („Наградата на София”), а на 29 юни (!) в жегата е национален шампион във Враца с 2:17:00. На култовия Берлински маратон през есента (28 септември Станимир) финишира сред първите 20 (!) с личен рекорд – 2:16:41 часа . „Това беше една от на-интензивните ми години като участия в състезания!” – спомян си днес Ненов.
Във Варшава 1983 г.
По-нататък – през април 1987 в Сеул (вече на поредната Световна Купа) нашите са 15-и отборно (32.Веселин Василев 2:16:18; 38. Станимир Ненов 2:17:00; 79. Ангел Занев 2:23:34). След пет седмици Станимир завършва пети на маратона в София. Един месец по-късно –на 20 юни – на маратона в парижкото предградие От-дьо-Сен, Ненов (2:14:16) и Веселин Василев (2:14:15) финишират в челната осмица с фантастични времена. Уви, радостта им е кратка – ден след това състезателното трасе е измерено повторно и се оказва, че със съвсем малко е по-късо от изискуемите 42 км 195 м. Маратонците ненов и Василев (по решение на треньорския щаб на БФЛА) се качват се Белмекен на подготовка (два месеца) на студа (нерядко температурите горе падат под 10 градуса). След като слизат от Рила, Ненов и Веселин Василев престояват два дни в София и след това заминават за СП в Рим. В италианската столица (преди самия им старт) Ненов и Василев за десет (!) дни почти не тренират (няма къде!) и само се разгряват на ….. 35 градуса топлина (след мразовития Белмекен). На самия старт на маратона от световния шампионат и двамата са изцедени и неузнаваеми и не се класират добре……
ПОСЛЕДНИ СЪСТЕЗАТЕЛНИ ГОДИНИ
В началото на 1988 г. Станимир отново „натиска педала” в опит да се класира за Олимпиадата в Сеул (нормативът сега е 2:12 часа). От БСФС им казват, че има покана за участие на маратон във ….. високопланинското Мескико!?!? След известни колебания и диксусии помежду си, Ненов и треньорът му Динко Ганчев категорично отказват поканата (на тази надморска височина от 2248 м и в този етап от годината е направо невъзможно да се гони силно постижение). Въпреки че, преди това, на организирания от БФЛА контролен старт Ненов се чувства в чудесна форма и прави две „отсечки” от по 10000 м на кортовата писта, като между двете бягания е позволена почивка само от …. 5 минути. Станимир не само успява да ги пробяга, но и двата пъти дава времена от по 31 минути.
През 1989 г. се провежда последната родна Спартакиада (шеста поред) и това е и последната година в състезателната кариера на Ненов…..
Връх Монблан е покорен!
Четири пъти шампион на България на маратон (1982, 1983, 1986 и 1988) и дваж на полумаратон (1984 § 1986), Станимир Ненов има в кариерата си общо ни по-малко, ни повече от 34 (!) завършени маратона. Той има златен медал и от НШ на 3000 м стипълчейз (1980 г.).
След приключването на активните изяви на пистата Ненов продължава да бяга (за тонус и за здраве) и се впуска във вълнуващи предизвикателства на планинарството. През 2011 г. той успява да изкачи „първенеца на Европа” Мон Блан, осем пъти покорява връх Вихрен в Пирин (включително и веднъж през зимата!), десет пъти Мальовица, два пъти Мусала (и двата пъти през зимата – достатъчно силно предизвикателство). За Черни връх – не е броил колко пъти го е покорил, но със сигурност са над 50! Любимата му дестинация е своеборазната обиколка на връх Ботев в Стара планина (тръгва се от Паниците над Калофер, после хижа „Рай”, през водопада „Райското пръскало”, после по Тарзановата пътека –общо около 23-24 км!). „В най-добрите ми преходи с бягане и ходене съм стигал до „рекорда” ми от 5 часа!”.
Балкански МАСТЪРС шампион на 5000 м Букурещ 2014
Напоследък Ненов стартира често и на ветерански състезания и даже е балкански МАСТЪРС шампион на 5000 м в Букурещ през 2014. През 2016 г. (вече на 61!) Станимир Ненов стартира на полумаратон („Наградата на София”) и завърши съвсем успешно за 1:30:29 часа.
Полумаратон София 2016 г.
През всичките тези десетилетия Станимир Ненов не се откъсна от атлетиката и (въпреки успешния си частен бизнес) винаги намира да отдели време и внимание на всички, които се нуждаят от съветите и напътствията му за тънкостите около маратонските бягания!
Да пожелаем на юбиляра още дълги години здраве и благополучие!
Снимки: Личен архив
На заглавната снимка: Победител на маратона в Сегед (Унгария)
