Кръгла годишнина на една от кралиците в скока на височина
Улрике Майфарт – на 70!
Днес една от най-ярките звезди в скока на височина от 70-е и 80-е години на миналия век – западногерманката Улрике Майфарт – навършва кръгла годишнина.
Родена на 04 май 1956 г. във Франкфурт на Майн, тя от малка се установява в малкото градче Веселинг (между Бон и Кьолн) и едва 13-годишна вече се е справила (в стил ножичен) с височината 1.57 м. В следващата 1970 г. Улрике вече е преминала 1.68 м и се класира трета на първенството на ФРГ на четирибой за момичета в Офенбах.
Предолимпийската 1971 г. бележи нови върхове в развитието на Майфарт. Още в началото на май тя започва сезона с 1.71 м за да доведе личния си рекорд (едва 15-годишна) до 1.80 м на първенството на ФРГ за жени в Щутгарт. С треньора й Гюнтер Янийц пробват новият стил „Фосбъри” и той й пасва великолепно. Пращат я на европейското за жени в Хелзинки (тя е най-малката в тима на Западна Германия) за трупане на опит, но, прекалено смутена от имената на конкурентките си, тя не успява да премине квалификацията….
В олимпийската 1972 г. никой не обръща внимание на високата вече 1.88 м 16-годишна тийнейджърка. Улрике обаче методично повдига летвата на личното си постижение – 1.80, 1.82, 184, 1.85. На предолимпийските състезания през август на самия „Олимпия щадион” в Мюнхен Майфарт с 1.85 м отстъпва само на българката Йорданка Благоева (1.88).
Подиумът в Мюнхен
В олимпиийския финал на скок височина никой не залага на Улрике – фаворитките са напълно достатъчно. Световната рекордьорка Илона Гузенбауер (Австрия), Йорданка Благоева, Рита Шмидт (ГДР), Барбара Инкпен (Вбр), олимпийската шампионка от Мексико Режкова-Хюбнерова (ЧССР) – всички те са достатъчно на брой да си оспорват отличията. Пред препълнените трибуни на 80-хилядния стадион Майфарт е учудващо спокойна и хладнокръвна за своите 16 години. А състезанието тече изнервящо бавно – 15 състезателки правят опити на 1.85 м, от тях седем стигат и до 1.88 м. Само Благоева и Майфарт от раз се справят с този рубеж (това е и рекорд на ФРГ!). Гузенбауер ги последва с успех от втория път на тези 1.88 м.Така медалистките вече са ясни. На 1.90 м никоя не сполучва от първи опит. Обаче на втория път Майфарт се справя! Летвата вибрира очевадно, но съдията (естествено западногерманец) побързва да вдигне белия флаг! Трибуните изригват в бурни овации за новата си любимка. Благоева и Гузенбауер не успяват докрая да превземат тези 1.90 м и най-изненадващата (и най-млада въобще в историята на атлетиката) шампионка на Олимпиадата е известна. Вече сама в сектора, Улрике още в първия си скок прелита успешно и над 1.92 м – изравнен световен и нов олимпийски рекорд! Този драматичен финал се случва на 4 септември вечерта. Рано на следващата сутрин светът изтръпва в ужас и е потресен от терористичния атентат срещу израелските спортисти в олимпийското село и непрежалимата загуба на 13 еврейски атлети в Мюнхен!
Колко мимолетна може да бъде славата обаче за Улрике, показва още следолимпийската 1973 г. След като още през есента на 1972 г. Майфарт чупи крака си на две места и е в гипс повече от два месеца, през лятото на 1973 г. тя се справя само с 1.83 м и остава едва втора със сребро на европейското за девойки в Дуисбург….
1974 –седма на ЕП в Рим, 1975 – втора на Купа на Европа в Ница. В олимпиийската 1976 г. Улрике май се посъбужда – 1.89 м и сребро на ЕП в зала в Мюнхен. Но на втората си Олимпиада – в Монреал сривът е непоправим – с 1.78 м Улрике не успява да прекрачи дори квалификацията!
Две години по-късно (1978 г.) Улрике най-после чупи личния си рекорд – на първенството на ФРГ в Кьолн тя остава втора (след Холцапфел), като и двете повдигат рекорда на ФРГ на 1.95 м. По-малко от 20 дни по-късно обаче (на европейското в Прага) тя остава едва пета под дъжда и есенните температури с 1.91 м… Горе-долу оттогава започва съвместната й тренировъчна дейност с прочутия наставник Герд Озенберг (ръководил през годините знаменитите Хайде Розендал и Хайке Хенкел).
В предолимпийската 1979-та Улрике остава само с 1.92, а на трета Олимпиада (заради бойкота на Западния блок) през 1980 г. така и не отива. В 1981 г. сякаш Улрике възкръства – нов рекорд на ФРГ (1.96 м), победа на финала за Купата на Европа в Загреб (пред Людмила Андонова). На Световната купа в Рим в началото на септември Улрике помага много на сборния европейски отбор с още една победа си с 1.96 м……
На европейското в зала в Милано през март Майфарт изтръгва победата „със зъби и нокти”. Тя преминава 1.99 м от първи опит (европейски рекорд в зала), а след нея и Андреа Биниас (ГДР) от втори опит и унгарката Каталин Щерк от трети опит се справят със същите 1.99 м. През лятото една от най-големите мечти на Улрике най-сетне се сбъдва. На шампионата на ФРГ в Мюнхен (на същия „Олимпиа шадион”,на който 10 години по-рано е триумфирала с титлата) Майфарт преминава успешно над двата метра (четвъртата в света тогава след Акерман (ГДР) (2.00), Сара Симеони (Ит) (2.01) и американката Колин Зомър-Рийнстра (2.00). На европейското в Атина през септември Майфарт печели златото с нов световен рекорд – 2.02 м!
Но още през март 1983 г.на ЕП в зала в Будапеща отговорът на рускинята Бикова е категоричен – 2.03 м. Двете се срещат в пряк двубой на първото световно в Хелзинки през август 1983 г. Улрике отстъпва с 1.99 м на Тамара – 2.01 м за световната титла. Реваншът обаче е светкавичен – само седмица по-късно на финала за Купата на Европа на „Кристал Палас” в Лондон Майфарт от първи опит подобрява световния връх на открито – 2.03 м. Само три минути по-късно с тези 2.03 м (но от втори опит) се справя и Бикова! Ала Тамара не спира да се доказва – почти седмица след Лондон на турнира в Пиза тя прибавя сантиметър за 2.04 м….
Лос Анджелис 1984
Добре започва олимпийската 1984-та за Майфарт. Отново измъчена победа на ЕП в зала в Гьотеборг – 1.95 м (колкото превземат и французойката Еванж-Епе и полякинята Булковска. Лятото не е така благодатно откъм силни скокове – с едни 1.94 м от европейската клубна купа в Мадрид Улрике съвсем не може да разчита на нещо по-значимо на Олимпиадата. Но тя все пак е обнадеждена след вестта, че атлетките от соцстраните не ще участват на Игрите в Лос Анджелис (заради контра бойкота). Току преди заминаването за Олимпиадата в Калифорния Улрике участва на първенството на ФРГ в Дюселдорф. Тя губи по опити от по-младата Хайке Редецки (по-късно Хенкел) – и двете са с по 1.91 м. Но на „Колизеума” в Лос Анджелис Улрике е коренно променена. Мощна и отскоклива, тя „гълта” височините от първи опит и в края на краищата с 2.02 м (олимпийски рекорд) печели втората си олимпийска титла (цели 12 години след първата).
След 25 години в сектора (и толкова много изпитания, разочарования, търпение и упоритост) Улрике вече е решила твърдо – сега е моментът за раздялата. Тя и до днес добре помни последното си състезание – на турнира в Кьолн на 26 август последната превзета от нея кота е …. само 1.85 м.
След приключването на спортната си кариера Улрике се омъжва за адвоката и бивш хандбалист Роланд-Франк Насе. Раждат им се две дъщери Александра (1988) и Антония (1993). Александра тръгва по стъпките на майка си, но не успява да постигне повече от 1.83 м в скока височина.
Улрике Майфарт бе и си остава една от най-обаятелните и харизматични атлетки в сектора за скок височина в историята. Два пъти олимпийска шампионка, с няколко титли и медали от европейски първенства, Улрике е 12 пъти шампионка на ФРГ (седем пъти на открито и 5 пъти в зала). Четири поредни години (1981 – 1984) тя е спортист на годината в Западна Германия. С 25 национални рекорда на ФРГ (15 на открито и 10 в зала), тя има пет състезания над 2.00 м, 19 над 1.95 и 75 старта с преодолени 1.90 м и повече. Общият брой на състезанията й над 1.88 м е точно 100 (!).
След като завършва спортна педагогика в университета в Кьолн, Улрике дълго време се занимава с треньорска дейност. През 2011 г. името й съвсем заслужено и по достойнство бе поставено на стената в залата на спортната слава на Германия. А през 2022 г. по време на поредното европейско първенство в Мюнхен тържествено бе отбелязан половин век от знаменитата й олимпийска победа на Игрите в Мюнхен през 1972 г.
