Световният рекордьор на троен скок – с кръгла годишнина

Британецът Джонатан Едуардс – на 60!

Днес една от най-големите звезди на мъжкия троен скок въобще в леката атлетика – британецът Джонатан Едуардс – навършва кръгла годишнина……

Роден на 10 май 1966 г. в Уестминстър, Лондон, още като ученик в Уест Бъкланд Скуул Едуардс впечатлява с училищните си изяви в състезанията и скоро е поканен да тренира лека атлетика. Едва 16-годишен, той вече е записал 12.75 м, а в следващата 1983-а прибавя повече от метър – 13.84 м. През 1984 г. Джонатан надгражда до 14.87 м и е шампион на първенството на английските училища с 15.01 м (със силен попътен вятър)…..

В последната си година като юноша (1985) Едуардс достига до 15.09 м, но още в началото на следващата 1986 г. вече е надминал и 16-ия метър – 16.09 м. По това време той вече тренира под ръководството на Карл Джонсън и продължава да подобрява рекордите си – 16.35 m през 1987 г. (когато е едва девети на Универсиадата в Загреб). В олимпийската 1988 Едуардс подобрява бързината си и с 16.74 м е включен в британския тим за Игрите в Сеул. Уви, първото му участие на големия форум е повече от разочароващо – едва 15.88 м на квалификацията…

За първи път в кариерата си Джонатан преминава гросмайсторските 17 метра на 30 юни 1989 г. в испанския град Виго. В края на състезателния сезон Едуардс е трети (за отбора на Европа) на Световната купа в Барселона (17.28 м). На Общобританските игри в Оклънд през февруари 1990 г. е втори (16.93 м), но на европейското в края на август в Сплит не участва. Ревностен християнин-протестант, Джонатан спазва стриктно повелите на баща си (викарий) да не върши нищо в неделя! Затова той пропуска и световното в Токио 1991 г. (макар да е фаворит с последователно постигнати през сезона 17.21 м, 17.36 м и 17.43 м)…

Втората Олимпиада за Джонатан (Барселона 1992) също е катастрофална – едва 15.74 м в квалификацията. Известна утеха за него е победата му на Световната купа в Хавана през септември (17.34 м)…

През март 1993 г. Едуардс се вмества в шестицата на СП в зала в Торонто, а през лятото завоюва бронз на световното на открито в Щутгарт – 17.44 м. Месец и половина по-рано на турнира в Единбург Джонатан загатва за потенциал – 17.70 м (+2.9). Но във вододелната 1994 г. остава едва шести на ЕП в Хелзинки, а 20-ина дни след това е втори на Игрите на британската общност.

Много силно започва 1995 г. за Едуардс – в три последователни старта през юни той бележи зашеметяващи скокове – 17.58 м в Лубъроу, само след седмица (17 юни) във Вилньов Д’Аск (Франция) скача 17.46 м. Точно след седмица (25 юни) на същия стадион в споменатия Вилньов Д’Аск по време на финала на Европейката купа (Суперлига) Джонатан сътворява история в тройния скок. Макар и със силен попътен вятър той бележи измутелна серия: 17.90 (+2.9); 18.43 (+2.4); 17.72 (+0.5) и 18.39 (+2.4). Внимателният видеозапис показва, че тези 18.43 м (6.50+5.60+6.33) всъщност са 18.60 м!…. Три седмици по-късно в Саламанка Едуардс прибавя макар и само 1 см към световния рекорд на Уили Бенкс – 17.98 м (+1.8)….

Всички с нетърпение очакват появата му на световния шампионат на Улеви стадион в Гьотеборг през август. На финала Джонатан сякаш лети по пътеката в сектора. Никой преди не е виждал толкова голяма скорост при засилването. Едуардс изпълнява скоковете си с невероятна лекота – 18.16 м (6.12+5.19+6.85) и във втория си опит 18.29 (6.05+5.22+7.02). Дефакто дължината на скоковете му (от върха на шпайка) е 18.29 (при 18.16) и 18.42 (при 18.29) м. През тази 1995 г. Джонатан е участвал в 17 състезания и е бил втори само на кеалификацията в Гьотеборг. В пет състезания (Вилньов Д’Аск) 18.43, Гейтсхед 18.03 (+2.9), Шефилд 18.08 (+2.5), Гьотеборг 18.29 (+1.3) и 18.00 в Лондон той е над 18-те метра, а най-слабият му резултат за годината е 17.29 м на последното му състезание за сезона в Риети…..

В подготовката си за третата поредна Олимпиада Едуардс си прави лично на 100 м (10.48), но все не може да надскочи 18-ия метър през сезона. На Игрите в Атланта той отстъпва златото (с 17.88 м) на „домакина” Кени Харисън (САЩ) 18.08 м. Втори остава Джонатан и на световното в Атина през 1997 г. (17.69) губейки от кубинеца Кесада (17.85).

Европейската титла в зала във Валенсия (1998 г.) (17.43 м) е последвана от победа и на Европейската купа в Санкт Петербург, а в началото на юли’1998 в Осло Джонатан отново прелита над 18-те метра (18.01). След първо място на Игрите на добра воля в Юниъндейл (17.65) европейската титла в Будапеща изглеждалогична и резонна (17.99 м).

Високата плътност на резултатите за Едуардс вече е въпрос на постоянство. На световния шампионат в Севиля той се домогва едва с бронз (17.48), победен от Чарлз Фридек (Гврм) 17.59) и българина Ростислав Димитров (17.49) м.

На ред е четвъртата Олимпиада за Джонатан. „Сега или никога” зарича се вечно усмихнатият спортист (макар косите му вече да са посребрели без време). Дълго чаканото олимпийско злато идва на 25 септември – 17.71 м. Най-после, олимпийската титла за Едуардс е вече реалност – изстрадана и затова дваж по-сладка…..

На световното в зала в Лисабон през март 2001 г. Едуардс е втори, но през лятото (вече на 35!) е неудържим – втори златен медал от световни първенства на открито, този път в Едмънтън със 17.92 м. Дългият и интензивен сезон 2001 приключва с победата на Игрите на добра воля в Бризбън през септември (17.26 м).

Джонатан не успява да стане шампион на европейското в Мюнхен през август 2002 г., но пък побеждава на Общобританските игри в Манчестър (17.86 м) на Световната Купа в Мадрид (17.34).

Вече на почти 37 години,през 2003 г. Джонатан скача в зала 17.44 м, но за малко изпуска бронза на световното в зала в Бирмингам (четвърти със 17.19 м). През лятото се случва и последният световен шампионат за атлета – в Париж (Сен Дьони) той остава едва 12-и на финала след остри болки в петата……

След приключване на кариерата си на пистата, Джонатан става редовен тв-коментатор на състезания по лека атлетика за BBC. Освен атлетика той коментира (дори на Олимпиадата в Лондон 2012) и колоездене, а и зимните прояви на Олимпиадата 2014 г. След 13 години служба в BBC той е поканен и в британската секция на Евроспорт (2016)…

Женен с двама сина, Едуардс е единот 200-е публични личности, подписали петиция добританския вестник „Гардиън” за обявяване независимост на Шотландия!

Твърде набожен, Едуардс неведнъж е заявявал: „Моята връзка с Исус и Господ е фундаментална и в основата на всичко, което върша. Затова съм се посветил в тази връзка да служа на Бог във всяка една област от живота ми!”

В цели 148 (!) състезания Джонатан Едуардс е завършвал с резултати над 17.00 м. А над 18-ия метър се е приземявал в шест свои старта. “Само” четири пъти национален шампион на Обединеното кралство (1989, 1994, 1998 и 2001), Джонатан коригира седем пъти (и седемте през 1995 г) националния рекорд на Великобритания (17.58, два пъти по 17.72, 17.74, 17.98, 18.16 и 18.29). Световният му рекорд стои непоклатим вече почти 31 години, а само още Кръсчън Тейлър (САЩ) (18.21 м), Джордан Диас (Исп) 18.18, Уил Клей (САЩ) 18.14, Кени Харисън (САЩ) 18.09, Педро Пабло Пичардо (Порт) 18.08, Теди Тамго (Фр) 18.04 м (и 18.07 в зала) са преминавали досега 18-ия метър при нормални условия. Към тях можем да добавим и американците Уили Бенкс (18.20) и Майк Конли (18.17) (постигнати с по-силен вятър) и картинката дотук изглежда пълна.