Кръгла годишнина на именита наша атлетка
Пловдивчанката Лиляна Томова –на две по 40
Днес една от емблематичните и всеотдайни български атлетки от 70-те години на миналия век – Лиляна Томова –навършва кръгла годишнина….
Родена на 09 август 1946 г. в Пловдив, Лиляна Томова Тодорова (така е пълното й име) малко късно открива Царицата и начева с препятствени бягания. Първите й треньори в Града под тепетата са Стефан Минков и Илия Кънчев.
Томова и Вулпев
През 1963 г. Лиляна среща младия и свръхамбициозен панагюрец Стефан Вуплев (самият той хърделист). С него съдбата я свързва чак до края на спортната й кариера през 1977. Чак на 19 години (през 1965 г.) Томова успява да „слезе” под 12-те секунди на 80 м преп. (11.9), а на 100 м все още не е така бърза – 12.5.
Опитното око на Вулпев не може да пропусне вродената скоростна издържливост на Лиляна и през 1966 г. малко изненадващо я насочва към нещо доста по-различно от препятствията – бяганията на 400 м (58.7) и 800 м (2:17.0).
В олимпийската 1968-ма Томова „прави” първия си рекорд на 400 м за жени (56.4). Две години по-късно резултатът е „свален” до 56.0 сек., но Лиляна пропуска почти цялата предолимпийска 1971-ва година (след като през зимата на 1971-ва е станала шампионка в зала с щафетата 4х400 м на „Тракия” Пд).
През 1972 г. Томова и Вулпев са решени да гонят норматив за участие на Игрите в Мюнхен (53.0). В началото на юли на битумната писта на „Васил Левски” Лиляна е двойна шампионка на 400 м (54.8) и на 800 м (2:10.3). „Пробният камък” ще е Балканиадата в Измир в началото на август. Финалът на 400 м е в съботния ден. Лиляна тръгва много бързо (300 м 36.5), но на финалната права силите я напускат и тя завършва едва четвърта (55.46), докато шампионка е съотборничката й Иванка Бонова (54.11). На 19 август в София последният опит за достигане на норматива е неуспешен – Лиляна е първа, но с 54.3 сек. Недостатъчно.
Много бурно започва 1973-а за Томова и Вулпев. На шампионата в зала „Фестивална” Светла Златева е първа на 400-е метра (54.3), пред Стефка Йорданова (54.5) и Томова (54.7). Пращат я на европейското в зала в Ротердам, където след второ място в серията, Лиляна завършва трета в полуфинала с личен рекорд в зала (54.26)….
Лятото е още по-горещо! Още на срещата ГДР-България-Великобритания в Лайпциг Златева (1:59.8) и Томова (2:00.0) отстъпват на 800 м само на вездесъщата Хофмайстер (ГДР) – 1:59.7 мин. Лиляна „сваля” от личното си повече от четири секунди! На републиканското в София Томова възрадва всички – нов рекорд на 400 м (52.4), а на 800 м само със сантиметри отстъпва титлата на Златева (2:05.3 и за двете).
В началото на август на стадион „Скра” във Варшава на полуфинала за Купата на Европа Томова отново чупи рекорда ни на 400 м – 52.03, а на щафетата 4х400 м квартетът ни Йорданка Филипова, Лиляна Томова, Светла Златева и Стефка Йорданова побеждава полякините (с нов рекорд 3:28.8) и в крайна сметка се класираме за финала в Единбург през септември…..
Седмица след подвига във Варшава, по време на полуфинала за Купата на Европа по многобой в София Светла Златева (1:58.8), Лиляна Томова (2:01.7), Тонка Петрова (2:03.5) и Стефка Йорданова (2:04.6) подобряват световните рекорди в щафетите 3х800 м (6:04.0) и 4х800 (8:08.6).
Няма почивка за Лиляна. На дневен ред е Универсиадата в Москва. Във финала на 800 м Лиляна е неудържима на правата и с 1:59.52 (пето в историята тогава!) печели шампионската титла, побеждавайки не кого да е, а сребърната олимпийска медалистка от Мюнхен Нийоле Сабайте (СССР).
Отборът ни от Москва се прибира в София, но Лиляна веднага трябва да „стяга куфарите” – чака я Балканиадата в Атина. В душната августовска вечер на 25 август Томова е безпощадна в победата си на 400 м. Първоначално съдиите-времеизмервачи отчитат време 51.09 сек. (трето в историята с електронно измерване след Ньофвил (Ям) 51.02 и Моника Церт (ГДР) 51.08). На голямото електронно табло на стадион „Караискакис” светят идентични цифри – 51.20 сек. Обаче в показанията на хронометрите има голяма разлика (поради слаба реакция и недоглеждане на съдийския апарат). В крайна сметка й е присъден резултат 51.99 сек. (пак рекорд!)
На 7 септември на стадион „Медоубанк” в Единбург предстои състезанието на истината – финалът за Купата на Европа. Участват шестте най-силни европейски отбора. Лиляна поизостава след старта на 400 м, но на последната права с умопомрачителен спринт настига всички (без Церт 51.75) и буквално в последните 5 метра изпреварва рускинята Колесникова – 52.33 срещу 52.35 за Томова….. На щафетата 4х400 м приносът на Лиляна е най-голям (51.2 на втори пост!) и в крайна сметка отборът ни е трети….
През февруари 1974 г. Лиляна Томова и Тонка Петрова заминават за САЩ и Канада по покана за участие в няколко турнира. На първенството на САЩ в зала („Медисън Скуеър Гардън”) Лиляна е първа и е провъзгласена за шампионка на Щатите на 800 м в зала (2:06.0) на неудобната 146-метрова писта (освен нея само Анелия Нунева от българките е шампионка на САЩ в зала на 55 метра през 1987 г.). От Ню Йорк Тонка и Лиляна отлитат за Торонто. Там Томова отново е победителка (на 880 ярда с европейски рекорд 2:07.6 в зала!). След две седмици на европейското в зала в Гьотеборг през март Томова се класира с лекота за финала на 800 м. Но на самия финал още след старта е настъпена и целият й глезен е в кръв. От сочена предварително за сигурна шампионка, Томова трябва да напусне пистата накуцвайки….
Летният сезон на 1974 г. също не започва добре за Томова. На 29 юни на „Васил Левски” Лиляна стартира на …..1500 м и с 4:11.5 мин., побеждавайки европейската шампионка в зала Тонка Петрова. Седмица по-късно Томова не успява да настигне румънката Мариана Суман (2:01.9) на турнира във Франкфурт на Майн и финишира втора на 800 м (2:02.2). Почват едни разправии с контузения крак, консертвативно лечение. Решено е Лиляна да стартира само на щафетата 4х400 м за „Тракия” на Спартакиадата в София. Силна болка в бедрото обаче я принуждава да напусне пистата преждевременно….
Все пак – доверяват й се да я включат в отбора за Балканиадата в София в началото на август. В първия ден на 800 м 19-годишната Николина Щерева повежда във вихрено темпо (400 м 58.5) и в крайна сметка финишира трета със световен рекорд за девойки (2:00.47), а Томова със сетни сили (1:59.14) настига шампионката Суман (1:58.64). Ден по-късно Томова все пак е шампионка на Балканите – на 1500 м (4:14.77) пред прочутата румънка Наталия Андрей-Марашеску (4:14.98)……
Томова и Вулпев пристигат за европейското в Рим в началото на септември без да парадират с някакви сериозни намерения. Вулпев е доволен и нетърпелив – показателите на Томова в тренировките се подобряват с всеки ден. Без излишни усилия Лиляна се класира за финала на 800 м. Там тя въобще не бърза да атакува, а напред са французойката Дюбоа и познатата Суман.
Финалът на 800 м в Рим
Първите 400 м са изминати за 57.2 (бързичко е!). Малко преди отметката на 600 м рутинираната Хофмайстер (ГДР) излиза остро и внезапно начело (1:27.8). Но Томова реагира светкавично и последва по виража. Последните 100 м са триумф за българката, която буквално профучава край Хофмайстер (последните й 200 м са за 29.8). Лиляна финишира гордо като европейска шампионка с второ време в историята (1:58.14), следвана от Хофмайстер (1:58.78), Суман (1:59.76) и Дюбоа 1:59.87 мин.
Но пътешествието на Томова и Вулпев във Вечния град съвсем не е завършило. Предстои старт и на 1500 м. Във финала реваншът този път заслужено е за Гунхилд Хофмайсер (4:02.27), а Томова печели среброто с нов български рекорд (4:04.97) – шесто време в историята тогава… Съвсем заслужено в края на 1974-а Томова е обявена за Спортист No 1 на България за годината!
В предолимпийската 1975-а Лиляна не е така убедителна и губи някои състезания. Все пак на 30 август на стадион „Васил Левски” от БФЛА организират отново контролен старт в щафетата 4х400 м. Николина Щерева (1:59.4), Лиляна Томова (2:01.7), Росица Пехливанова (2:01.6) и Светла Златева (2:02.0) подобряват световния рекорд (пак български) – 8:05.23 минути с електронно измерване….
За първата си Олимпиада (в Монреал 1976) Томова навлиза в годината с големи надежди и очаквания. Още в зала „Фестивална” през януари тя „чупи”рекорда на Златева на 400 м с 53.88 мин. На турнира в Милано Щерева (2:01.42) и Томова (2:02.23) сътворяват истински спектакъл в зала „Палацо дело спорт”. След 10 дни на европейското в зала в мюхенската „Олимпияхале” три българки са във финала – Щерева шампионка (2:01.41), Томова втора (2:02.58) и Иванка Бонова четвърта (2:04.48)…
През 1975 г. на „Васил Левски“
Но сезон 1976 г. на открито започва „на куц крак”. Още на 9-ти май на турнира „Народна младеж” в София Томова още след първите 300 м в бягането на една обиколка почувства силна болка в петата и не завършва…. На 13 юни във Фюрт (ФРГ) Лиляна все пак е втора на 800 м (2:01.37), втора е и на турнира „Циклитирия” в Атина на 30 юни (2:00.78)…
Последната проверка преди тръгването за Монреал е на 4 юли на стадион „Васил Левски”. На непривичните 1000 м Николина Щерева прави световен рекорд (2:33.8), следвана от Пехливанова (2:35.2), Весела Яцинска (2:36.2) и Томова (2:36.4)…
На олимпийския стадион в Монреал сериите на 800 м са още в първия ден на атлетическата програма. С личен рекорд за сеозна (2:00.54) Лиляна се класира за полуфинал. Там обаче финишира едва шеста с 2:01.97 мин….. В края на игрите щафетният ни квартет на 4х400 м Филипова, Томова, Бонова, Златева остава девети с 3:01.08 мин.
Връщайки се в България, Вулпев настоява Лиляна да опита и сравнително новата дисциплина 400 м с препепятствия. На 15 август на стадион „Васил Левски” Томова регистрира нов български рекорд – 60.07 сек.
В последната си година на пистата (1977) Лиляна Томова стартира още веднъж на 400 м преп., но непредвидени обстоятелства я принуждават да каже „сбогом” на атлетиката….
Дългогодишен президент на плодивския клуб „Тракия”, Томова бе и си остава една от най-уважаваните и тачени спортистки в древния и вечен Филипополис. 
Тя участва редовно в най-различни спортни прояви и събития и продължава да прави каквото може за спорта и любимата лека атлетика. Дълги години Томова-Радева бе главен организатор на мемориала „Вулпев-Бахчеванов”. Лиляна не пропуска всяка година да лети отвъд Океана, където да види сина си….
През 2010 година Лиляна Томова бе удостоена с наградата за Дългогодишен принос в развитието на леката атлетика в Европа. Тази награда тогава се връчваше за първи път и Лиляна попадна сред 14-е лауреати измежду най-достойните атлети на Стария континент!
Пожелаваме много здраве и успешни бъдещи години за славната атлетка Лиляна Томова!
