Българските лекоатлети на олимпийските игри – ЧАСТ ПЪРВА
Започналата преди дни 33-та Олимпиада в Париж изпълва с надежди и очаквания спортистите от целия свят. Въпреки заплахите и несигурността, тя ще се превърне отново в най-високия спортен форум на планетата в четиригодишния цикъл. Сайтът www.alexander-vangelov.com започва поредица от материали за представянето на българските атлети на олимпийските игри – от първото им появяване през 1924 година, та досега.
1924
През 1924 г. група български спортисти (след редица перипетии – дълго и изнурително пътуване) все пак пристигат в Париж за VIII Олимпиада, буквално часове преди официалното откриване. Двама наши стартират на 10000 м – Васил Венков и Александър Цветанов. И двамата са изключително зле екипирани (Венков бяга с…терлици) и не са равностойни на останалите бегачи. За жалост и двамата не успяват да завършат бягането… Разностранният състезател Кирил Петрунов стартира в четвъртата серия на 400 м и остава без официално време (след шведа Густаф Вейнарт 50.2, унгареца Лайош Курунчи 52.6 и австралиеца Ричард Хонър 63.1). Имайки предвид рекорда на Петрунов от май същата година (57.2), едва ли постижението му го е направило конкурентноспособен. Кирил участва и на скок дължина (6.00 в квалификацията, при негов национален рекорд 6.49) и на троен скок (12.01 в квалификацията при български рекорд 12.57)…
1936
През 1936 година емблематичният български лекоатлет Любен Дойчев участва в десетобоя на XI-ата Олимпиада в Берлин. След като две години преди това Дойчев е поставил български рекорд от 5598 точки (по таблицата от 1971 год.), в германската столица той се състезава в недобро здравословно състояние (прекарал вирусно заболяване). Все пак с 6307 т. (национален рекорд, преизчислен на 5944 точки по действащата в момента таблица) той завършва 14-и. Дойчев няма как да бъде равностоен на световния рекордьор Глен Морис (САЩ) 7254 т., на съотборниците му Боб Кларк (7063) и Джак Паркър (6760), на домакина Ерик Хубер (6589), швейцареца Армин Гул (6618) и холандеца Райндерт Брасер (6570), на шведа Оле Бексел (6558). Въпреки всичко Дойчев е в средата на таблицата за класиране (от общо 28 десетобойци). Вторият български атлет в Берлин е маратонецът Борис Харалампиев (финиширал 36-и от общо 56 бегачи на класическите 42.195 км за 3:08:53.8 часа).
1952
След 16-годишно прекъсване, през 1952 г. трима мъже и една жена представят България на Олимпадата в Хелзинки. Двама спринтьори ни представят на 100 м и 200 м. Във втора серия на 100 м Ангел Колев финишира втори с 10.9 (11.01) и се класира за четвъртфинала. В шестата серия Ангел Гаврилов (Мерджанов) остава едва четвърти с 11.1 (11.29) и отпада. Прекалено развълнуван и възбуден, в първия четвъртфинал на 100 м Ангел Колев прави два последователни фаулстарта и се самоелиминира…. А е постигнал по-рано през сезона 10.5! На 200 м Колев е втори в 17-а (!) серия – 22.0 (22.24) и във втория четвъртфинал с 21.8 (22.07) завършва трети. И до тук…..
Бъдещият спортен лекар Никола Дагоров тръгва за Хелзинки с мъчителна травма на глезена. Все пак той стартира в квалификацията на троен скок, където без никакъв шанс записва 13.82 м (при националния му рекорд от 14.62 м по-рано през годината)….
Първата българска атлетка, участвала на олимпийски игри въобще, е спринтьорката Цветана Берковска (освен атлетка, тя е и национална състезателка по волейбол). Берковска стартира още първата серия на 100 м и завършва втора с 12.2 (12.43), след австралийката Уинсъм Крипс 12.18. В първия четвъртфинал на 100 м Цветана остава шеста с 12.3 (12.60), като получава леко разтежение на бедрото…. Това не сломява духа й и Берковска стартира още в първата серия на 200 м. С нов български рекорд от 25.2 (25.49) Цветана завършва трета (след британката Силвия Чийзман (25.03) и германката Урсула Кнаб (25.26).
На Олимпиадата в Рим 1960 – трима българи са финалисти
В края на август и началото на септември 1960 година (31 август – 10 септември) в столицата на Италия Рим се провеждат атлетическите състезания от игрите на XVII-ата Олимпиада. Българският отбор наброява осем състезатели – 5 мъже и 3 жени….
Двамата ни овчарски скачачи Христо Христов (Джипа) и Димитър Хлебаров се представят сполучливо. Христов превзема квалификационната норма от 4.40 м (заедно с още девет атлети), а Хлебаров е допуснат с още двама с по 4.30 м (от първи опит) до финала. На самия финал (07 септември) опитите започват в най-големия пек – три часа следобяд. Хлебаров и Христов преодоляват от раз 4.00, после Димитър сполучва и на 4.20, докато Христов прави фаул. Хлебаров превзема и 4.30, а Христов отново прави две грешки, преди да преодолее тези 4.30 м от трети опит. На 4.40 м Джипа успява от първия път, а Хлебаров греши три пъти. „Беше повече от 35 градуса горещина. – спомня си Христов. – С Хлебаров бяхме облечени с едни ватени анцузи и щяхме да „заврим” – жегата бе непоносима. Може би ако не бяхме почнали от 4.00 м и бяхме пропуснали 4.30, щехме да отидем поне на 4.50 м!…” И така, Христо Христов остава десети с 4.40, а Хлебаров – 11-и с 4.30. Само един фаул по-малко дава предимство на югославянина Лукман за деветото място. Ако Христо Христов се бе доближил до българския си рекорд (4.61), поставен преди това на 1 август в София, той би спечелил бронз, след американците Дон Брег (4.70 м) и Рон Морис (4.60)…. В едно изключително тежко състезание, продължило под прожекторите над стадиона… близо 6 часа!
В мятането на диск също таим известни надежди. Тодор Артарски през целия сезон мята уреда някъде около 54 метра и стъпва в сектора с известни претенции. Квалификационната норма е 52.00 м и 22-ма (!) атлети се справят с нея. Артарски е 11-и между тях с 53.33 м. На 7 септември (в деня, в който е и финалът на овчарския скок) нашият атлет почва плахо (49.14), а състезанието тече мудно и изнервящо бавно. Във втория си опит Артарски прибавя 3 метра – 52.12 м и е 16-и. Но в третия кръг още четирима атлети (дотогава след него) го изпреварват. Артарски рискува и прави отчаян трети опит в рамките на 54.50 метра, но съдията вдига червения флаг – фаул. Така Тодор Артарски остава 20-и в крайното класиране. Само месец по-късно на Балканиадата в Атина Артарски поставя нов български рекорд (55.24), резултат, който би му донесъл петото място в Рим!….
Спринтьорът Михаил Бъчваров прекарва остро вирусно заболяване точно в навечерието на Олимпиадата. За капак точно ден преди старта жесток гноен абцес на зъба му усложнява още повече ситуацията. Още в първата серия на 100 м (на 31 август) Бъчваров се препъва на старта и все пак догонва конкурентите си, финиширайки пети за 10.95 сек. Но няма как да продължи на четвъртфинал – първите трима от деветте серии се класират по място. Последното „щастливо губещо време” (10.87) е на тайландеца Сати Манякас…. Въпреки молбите на Мишо да не продължава на 200 м, той почти насила е заставен от ръководството на делегацията ни да участва и на по-дългата дистанция. В десетата серия на 200 м Бъчваров едва се добира до финала (пети с 22.36), покосен от жестоката болка в зъба….
Додю Патарински попада в сектора за троен скок сред още 38 (!) скачачи (състезаващи се едновременно в две групи) и трябва да се бори с нормата от (15.50). Петнайсет мъже успяват, сред тях не е Патарински. След 15.37 м в първия си скок, Патарински прави два фаула и остава 19-и. На Балканиадата в Атина след 20 дни Патарински е балкански шампион с 15.80 м, постижение, което би го довело до деветото място в Рим…..
Двете ни представителки в тласкането на гюлле Цветана Асенова (Кръстева) (13.99) и Лидия Шарамович (14.09) (световна студентска шампионка предната година) силно разочароват. Все пак квалификационната норма от 14.50 м е напълно по силите и на двете. Асенова вече е постигнала рекорда си от 15.29 м а 24 юли в София, следвана от Шарамович 14.81 м. Нашите атлетки започват плахо (Асенова 13.66 и Шарамович 14.06). Във втория кръг и двете прибавят по малко (Асенова 13.99 и Шарамович 14.09). От прекалено вълнение и двете българки правят несполучливи трети опити….. Интересно е да се отбележи, че едва 19-годишната (тогава) Иванка Христова също има норматив за Олимпиадата (14.97), но от БОК не й се доверяват и я оставят в къщи.
Снежана Керкова участва в две дисциплини на Римската Олимпиада. Тя първо стартира в чистия спринт на 100 м (заради рекорда й от 11.9 сек.). В четвъртата серия на 100 м (1-ви септември) тя остава четвърта (12.66), но по място продължава напред. После във втория четвъртфинал Керкова остава седма с 12.80 и отпада. Коронната дисциплина на Керкова са 80-е метра с препятствия. През май тя вече е подобрила българския рекорд (11.1), а непосредствено преди заминаването (на 19 август в София) е още по-бърза – 11.0 сек.! Уви, във Вечния град Снежана не разкрива и половината от потенциала си. Във втората серия (още на 31 август) Керкова закъснява безнадеждно на старта и в крайна сметка завършва трета с 11.73 (след Мери Бигнъл (Ренд) (Вбр) 11.40 и австралийката Норма Троуър (11.54)…..
Четири години по-късно (в Токио) България вече ще има своите първи олимпийски призьори в атлетиката!….
ТОКИО 1964
Първи точки, първи класирания в шестицата
Игрите на XVIII-ата Олимпада се провеждат в Токио през есента на 1964 година. А атлетическите състезания са насрочени за периода от 14-и до 21-ви октомври….
Нашите лекоатлети са деветима – пет мъже и четири жени. Този път от уважение (и по достойнство) ще започнем с дамите. Имаме вече първите три олимпийски точки заради местата на Виржиния Михайлова на диск и Диана Йоргова в скока на дължина…..
Виржиния Михайлова е сред фаворитките в мятането на диск. Тя пристига в Япония като трета в световната ранглиста (56.52 м), само след световната рекордьорка Тамара Прес (58.82) и германката Ингрид Лоц (57.13). Нормативът от 50.00 метра не е проблем за д-р Михайлова – 54.94 м на квалификацията в дъждовната утрин на 19-и октомври. Лоц й асистира с 54.82, а западногерманката Криймхилд Лимберг-Хаузман потвърждава класата си с 54.54 м. Тамара Прес е едва предпоследна (13-а) с 50.28, а двукратната олимпийска шампионка от Хелзинки’52 и Рим’60 Нина Пономарьова-Ромашкова е последна (50.18).
Финалът започва в ранния следобяд на същия 19-и октомври. Близката приятелка на Михайлова Евгения Кузнецова (СССР) открива сметката в първия кръг с нов олимпийски рекорд – 55.17 м. Това бързо е коригирано от познатата румънка Лиа Манилиу (55.90), а след малко Ингрид Лоц (ГДР) прибавя метър и нещо, за да подобри за трети път (още в първия кръг) олимпийския връх – 57.21 м. Михайлова е разколебана – 47.38, а Прес прави фаул. Другата докторка в групата (освен нашата Михайлова) – унгарката Йолан Клайбер се застрахова с 54.46 м в първия кръг. Все пак Тамара Прес успява да се овладее и… 55.38 във втория си опит – но още е извън медалите. Докато Виржиния във втория си опит подобрява българския рекорд – 56.56 м и се изкачва на второ място. В четвъртия си опит българката добавя за 56.70 м – твърдо второ място! Но за жалост Манолиу в петия кръг я измества с нов румънски рекорд (трети в състезанието след 55.90 и 56.09) – 56.97. А минута по-късно и Тамара Прес се развихря – 57.27 м (което в края на краищата й носи и победата). Така Виржиния Михайлова за по-малко от 10 минути губи медала си на тази Олимпиада! „Бях готова за рекорд – поне за 57.50 м! Имам си обаче ритуал. Преди всеки финал си избирам уреда, с който да мятам. И този път си набелязах един диск и даже с лека драскотина си го маркирах. Точно преди да започнем обаче, Тамара Прес доста грубо изтръгна диска от ръцете ми – и тя си го била избрала. Това ме разстрои и разконцентрира и едвам преглътнах огорчението. До края не успях да реализирам плануваното. А медалът си беше мой, полагаше ми се! И нямаше човек на Земята, който да ме утеши в онзи момент и да сподели огромната ми мъка и негодувание!”.
На Диана Йоргова пък се пада честта (и задължението и отговорността) да открие представянето на българските атлети на Олимпийския стадион в Токио. Още в утрото на първия състезателен ден (14-и октомври) 31 (!) състезателки се отправят към двата успредни трапа за скок на дължина за покриване на квалификационната норма. Тя съвсем не е висока – само 6.10 м. Но прекаленото вълнение идва в повечко на Дида – два поредни фаула. Съветският специалист Владимир Попов (който е тясно свързан с българската атлетика) я скастря строго: „Съвземи се, стегни се. Какви са тия фаулове – да не си тръгнала световен рекорд да правиш? Дръпни стъпка назад на разбега и скачай нормално, така, както го правеше в София!” Йоргова скача сравнително сполучливо и с 6.11 продължава за финала заедно с още 16 (!) скачачки.
Финалът е от 15:00 часа същия ден. Диана скача седма поред. Още в първия си опит тя се приземява на 6.24 м. Британката Мери Ренд си е фаворитка – 6.59 м. Във втория кръг само румънката Вискополяну (6.35) и девойката от Полша Ирена Киршенщайн (Шевинска) (6.43) изпреварват Дида. Скачащата последна в списъка Хилдрун Лауфер-Клаус (ГДР) изравнява Йоргова с 6.24! Рускинята Шчелканова (световна рекордьорка с 6.73) пък се „събужда” едва в третия опит – 6.42 м. А Диана прави още един добър опит (6.21), с което изпреварва Лауфер-Клаус (по втори най-добър скок). В третия кръг и Ингрид Бекер с 6.34 надминава Йоргова, но нашата си остава шеста!!! След първите три кръга трябва да останат само шестте най-добри (според тогавашния правилник). Нашето момиче си мисли, че е отпаднало и, преметнало сака си през рамо, тръгва да излиза от сектора. Грую Юруков маха ожесточено с ръце: „Върни, се върни се!” Дида се чуди – да не си е забравила нещо. След малко й става ясно, че се е класирала в шестицата! Тя така се е захласнала, че даже пропуска реда си в четвъртия кръг…… Йоргова остава шеста в крайното класиране с първия си скок от 6.24 м. А е пристигнала в Токио само с рекорда си от 6.29 м, който й е отреждал само 13-ото място в световната ранглиста!
Иванка Христова участва на първата си Олимпиада съвсем неопитна. В квалификацията на тласкане на гюлле на 20 октомври сутринта Ваня от първия си опит с 15.24 м покрива нормата (15.00 м). Следобеда мощните рускини и германки още с първите си опити отказват останалите: Тамара Прес (17.51), Ренате Гариш (17.41), Галина Зибина (17.38), Маргита Хелмболд (Гумел) (16.67) и новозеландката Валъри Слопър-Иънг (17.08) няма да допуснат никого във финаланата шестица! Христова започва с 15.69 м. Във втория си опит Ваня изтласква гюллето доста на 16-е метра (рекордът й от юли с.г. е 16.68 м). На око се вижда, че нашата атлетка е тласнала около 17-е метра! Необяснимо обаче Иванка решава, че опитът й е слаб и….. настъпва съзнателно дървения праг!!! Фаул! Христова се хваща за главата: „Какво направих!” В третото си влизане в кръга Ваня е разколебана и с 15.35 не променя 10-ата си позиция…..
Снежана Керкова пристига в Токио с известни претенции. Десетото й място в световната ранглиста на 80 м с препятствия (10.7 сек.) я превръща във фаворит дори за финалното бягане. Още в първата серия на 80 м преп. на 18 октомври Снежана обаче е неузнаваема (заради съвсем „прясната” й травма от София). Тя остава четвърта с 11.50 сек., след бъдещата олимпийска шампионка Карин Балцер (ГДР) (10.71), Галина Бистрова (10.96) и ганайката Рози Харт (11.34) В първия полуфинал на следващия ден (19 октомври) Керкова е във втора пътека, вляво от могъщата по-малка сестра Ирина Прес. Няма и помен от бягането на Снежа от юни на шампионата на „Народна младеж” на стадион „Васил Левски”. Прес сякаш профучава като ескпресен локомотив вдясно от Снежа! Керкова стига финала осма с 11.41 сек, с изкривено от болка лице (заради разтегантия бедрен мускул) и отпада от финала!
Георги Стойковски е поставил поредния си рекорд на троен скок на 30 август в София (16.21), следван тогава от Любен Гургушинов (16.00). Това го поставя на 17-о място в световната ранглиста за 1964-а. Георги и Любен трябва да се сборят с още 32-ма (!) съперници и с нормата от 15.90 м в квалификацията още на сутринта на 16 октомври. Още с първия си скок Стойковски не само се справя, но и изравнява собствения си рекорд – 16.21 (-1.35). Пред него накрая остават само американецът Айра Дейвис (16.41) и Манфред Хинце (ГДР) (16.23). За жалост Гургушинов, след 14.75 м в първия си скок, прави два поредни фаула (първият от които е около 16-ия метър) и се самоелиминира. Тринайстият и последен („хванал влака” за финала), е американецът Уилям Шарп (15.80) – метраж напълно във възможностите на Гургушинов!…
Следобяд на 16 октомври името на Георги Стойковски се мъдри ПЪРВО в списъка с финалистите! След два скромни опита (15.32 и 15.96), в третия кръг Гошо „оправя” разбега и…. 16.10 м. Стойковски е пети и с нетърпение чака опитите на останалите. Уви, първо Манфред Хинце (16.15) и после прочутият Олег Федосеев (16.35) го изместват безмилостно на седмото място! Само първите шест продължават за още три опита! „Ще видят те!” заканва се Георги. И след по-малко от 2 години в Будапеща осъществява заканата си…..
Евгени Йорданов е записан сред участниците в скока на височина заради основателните 2.12, преодолени от него с техничен и красив коремно-претъркалящ начин в София в края на юли. Цели двадесет (!) състезатели се справят с нормата от 2.06 м в квалификационния сеанс на 20 октомври сутринта. Евгени е сред тях. Следобяд в същия 20 октомври Йорданов с още 19 съперници започва разгряването за финала. Началната височина е 1.90. Йордан почва от 1.95, преодолява чисто и 2.00; 2.03 и 2.06. Само трима са отпаднали след 2.06. Състезанието тече вече повече от 3 (!) часа. На 2.09 Евгени прави два несполучливи скока. В третия си опит той успешно преминава над летвата, но буквално с вътрешната част на шпайка си леко я закача! И летвата пада! Йорданов остава дванайсти с преодолените 2.06 м….
Райчо Цонев е поставил български рекорд на скок дължина от 7.75 м на „Народна младеж” в София в началото на юни (и „ветровити” 7.87 на 29 август в София). Квалификационната норма (7.60) не изглежда толкова страшна. Но навалицата от 32 (!) скачачи прави квалификационния рунд муден и отегчителен. След фаул в първия си опит, Райчо Цонев започва да отскача доста пред дъската и записва последователно скромните 7.33 и 7.29 м. Така с мечтата му за финал е свършено. А последният, който по място влиза (като 12-и), е испанецът Луис-Фелипе Арета (7.46).
На Димитър Хлебаров е гласувано доверие за втори път да представлява родината си на олимпийски игри! В началото на август в Любляна Хлебаров е сполучил на 4.85 м…. Квалификационният норматив като че ли не е висок – „само” 4.60 м! Две групи от по 15 атлети начеват едновременно своите опити точно в 10:35 на 20 октомври. Хлебаров се чувства отлично и заявява началните 4.40 м. Може би е било по-добре да почне от 4.20??? Това няма как да се знае сега, 52 години по-късно….. Хлебаров прави три последователни грешки на 4.40 м и даже не записва каквото и да било класиране!!!
Мексико 1968
Деветнадесетата Олимпиада в Мексико през 1968 г. се провежда почти на същите дати както в Токио пред 4 години (13-19 октомври). Голямата надморска височина (над 2200 м), разреденият въздух и тартановата настилка са предпоставка за изключителни резултати – „скокът на века” на Боб Биймън (8.90 м), 17.39 на тройния скок на Виктор Санеев, 43.86 на Лий Евънс на 400 м, 9.95 на 100 м на Джим Хайнс, 19.83 на 200 м на Томи Смит, 48.12 на 400 м преп. на Дейвид Хемери (Вбр), както и при жените 11.07 на Уайомия Тайъс на 100 м, 22.58 на 200 м на Ирена Шевинска, 6.82 на скок дължина на Виорика Вискополяну (Рум), 19.61 на тласкане на гюлле на Маргита Гумел (ГДР)…. Немалко журналисти наричат игрите „Олимпиадата на Бъдещето”!
В този парад на свръхпостижения повечето от българските атлети се справят сравнително сполучливо с поставените им задачи. С двете шести места на Желев и Христова и финалиста на троен скок Георги Стойковски (девети) българската атлетика все още „мъждука” в миманса встрани от плеядата ярки звезди….
Михаил Желев пристига в Мексико с рекорда си на 3000 м стипълчейз от мемориала „Братя Знаменски” в Ленинград от юли – 8:36.8. Този рекорд се случва в изключителното бягане, в което руснакът Кудински побеждава с второ време в историята – 8:26.0. В Мексико липсата на кислород „удря” най-вече бегачите на средни и дълги разстояния. Сливналията попада в третия полуфинал и не се подвежда по щурото темпо на бъдещия олимпийски шампион Еймъс Бивот (1000 м 2:44.8). След първите 1000 м Мишо се държи в групата на шеста позиция (3:00.6), на втория километър вече е трети (6:06.6) а точно преди камбаната на последните 400 м Желев задминава олимпийския шампион и бивш световен рекордьор Гастон Рьолантс (Белг), за да финишира втори (9:01.0), доста зад Бивот (8:49.0). В духа на уточнената с треньора си Илия Попов тактика Желев стартира „кротко” във финала на 3000 м стипълчейз на 14 октомври. Кенийците Бенджамин Кого и Еймъс Бивот отново се втурват напред (1000 м 3:04.2), следвани от Рьолантс. Мишо преминава първия километър за 3:07.2, плътно следвайки руснака Александър Морозов (3:07.0). Белгиецът Гастон Рьолантс атакува прибързано на 2000 м (6:03.2), изпреварвайки кениеца Кого (6:04.4) с цяла секунда. Желев продължава да държи изкъсо Морозов (двамата преминават втория километър четвърти и трети – 6:05.6 и 6:05.0. В последните 400 м Кого и американецът Иънг се откъсват напред, следвани от австралиеца Кери О’Брайън. Желев усеща страхотна умора и Морозов му се изплъзва. „Краката ми сякаш бяха налети с олово. Трябваше да пестя сили за заветното шесто място и не исках да пропусна Рьолантс пред себе си!” Мишо „устисква” престижното шесто място (8:58.4), което е само началото на блестящите му спортни успехи. А Еймъс Бивот става олимпийски първенец буквално в последните 30 метра, изпреварвайки Кого, Иънг и О’Брайън след последното „сухо” препятствие.
Георги Стойковски участва на троен скок на втората си Олимпиада неизлекуван от травмата си. На калификацията, след 15.26 и фаул, Гошо се „събира” в третия си скок и с 16.24 покрива нормата от 16.10 м. Тринайсет атлети се класират за финала, водени от италианеца Джузепе Джентиле (поставил световен рекорд в пресявката – 17.10 м (!)). Както и в Токио, Стойковски е първи в стартовия списък. Той прави сполучлив първи опит (видно е, че е над 16.20 м). Но на таблото светва….. 15.28 м. Георги реагира остро и се налага намесата на Жури Д’Апел. След изнервящи десетина минути резултатът на българина е коригиран на…. 16.28 м. Джентиле скача десети поред и….отново световен рекорд – 17.22 м. Във втория си скок при пълно безветрие Стойковски скача 16.46 м. И е осми след втория кръг! Всички българи на стадиона се вълнуват – ще се закрепи ли в осмицата? В третия кръг бурният порив на попътния вятър (+3.0) обърква разбега на Гошо и той заситня пред дъската – 16.19 м! Уви, черникожият американец Артър Уокър ни разваля внезапно настроението. Със силен попътен вятър (+2.9) той измества Георги от осмото място (16.77) и попарва нашите надежди. В едно неповторимо състезание, в което световният рекорд е подобрен четири пъти (!) (от 17.22 на Дженитле до 17.39 м на Санеев), шестият атлет е със 17.02 м, а зрителите аплодират общо девет скока над 17-ия метър!!!
Десетобоецът Спас Джуров е поставил новия си национален рекорд от 7458 точки за златния си медал на Балканиадата в Атина в началото на септември. В Мексико Спас започва отлично – 10.95 на 100 м и 7.40 на скок дължина. Последват необяснимо слабите 13.99 на гюлле (при личен рекорд над 16 м (!)). След скока на височина Джуров с 1.89 м се задържа девети. А на 400 м с 50.28 се изкачва да пренощува на осмо (!) място с 4013 точки. Спас запазва осмото място и след 110 м с преп. (15.17), само на 5 точки след австриеца Валтер Дийзл. Джуров „слиза” десети след диска (с отчайващите 40.90), а овчарският скок (3.60) окончателно го обезсърчава в намеренията за място сред първите шест. Копието (47.04) е с почти 10 метра „по-слабо” от онези 56.68 в Атина… След 1500 м (5:15.58) Спас Джуров записва 16-ото място (със 7173 т.), при възможности за класиране сред първите десет. „В нощта след първия ден се почувствах зле, вдигнах температура и трудно дишах. Оказа се, че съм пипнал някакъв вирус. Лекарите не можаха нищо да направят и продължих накрая по кубетеновски…” споделя Спас Джуров.
Двамата ни маратонци Ивайло Шаранков (30-и с 2:39:49.6) и Никола Симеонов (42-и с 2:48:30.4) завършват с чест изключително тежкото и изнурително състезание в горещия (42 градуса) неделен ден (20 Октомври). Шаранков преминава 20-ия километър 29-и (1:10:37) и отстъпва накрая позицията си само на корееца Лий. А Симеонов успява да задмине австралиеца Фарингтън и кениеца Мозис. Само 57 бегачи се добират до финала (от стартиралите 83!), като половината от стартиралите получават медицинска помощ….
Иванка Христова е завоювала мястото си в атлетическия ни отбор с чудесния си рекорд на тласкане гюлле (17.57), поставен на 17 август 1968 г. в София. Той я поставя на шесто място в годишната ранглиста. В Мексико квалификацията на гюлле отпада – само 14 атлетки са заявени за участие. На 20 октомври никой не очаква такива невероятни резултати от гюллетласкачките. Христова е десета в списъка и със 17.25 във втория кръг е шеста. Междувременно Маргита Гумел (ГДР) с две умопомрачителни попадения (19.07 и особено 19.61 в петия опит – два световни рекорда поред) отказва всички от борбата за титлата. Ваня рискува в четвъртия и петия кръг, като гюллето все пада близо до 18-и метър. Уви, Христова не успява и двата пъти да се задържи зад прага. В шестия си опит Ваня почти достига второто си усилие – 17.20 м, но е на половин метър от четъртата Юдит Богнар (Унг) 17.78 и петата Ренате Гариш-Бой (ГДР) 17.72. Все пак шестото място на Иванка Христова е прогрес в сравнение с десетото преди четири лета в Токио.
Снежана Юрукова започва летния сезон с много надежди в петобоя – 4876 т. (11.1 на 80 м пр., 12.96 на гюлле, 1.65 на скок вис., 5.94 на ск.дълж. и 24.7 на 200 м). Това е 12-и резултат в историята! В един от стартовете на 80 м преп. в София тя изравнява и рекорда ни на 80 м с преп. – 10.7. Обаче на Световния младежки фестивал в София на 2 август Юрукова получава нелепа контузия в петата (по време на скока на височина от петобоя). За два месеца нещата с контузията не се подобряват. След 80-е метра с преп. (11.08) и гюллето (11.83) Снежа все още е десета. Обаче на скок дължина с 1.59 пропада невъзвратимо надолу. Вторият ден започва със скока на дължина. След 5.92 и 5.98, в третия си опит Юрукова се приземява на около 6.15 м. Но съдийката (след дълго вглеждане в дъската) вдига червен флаг. В първата серия на 200 м Снежана няма какво да стори и остава пета с 25.11. Сборът й от 4728 точки я поставя на незавидната 14-а позиция в крайното класиране….
Двете ни представителки на скок височина Йорданка Благоева и Катя Лазова не се справят с квалификационната норма на скок височина (1.74 м). И двете се „спъват” на 1.71 м преди това. Благоева начева от 1.60 (от раз), след това на 1.65 прави един фаул преди да ги преодолее, 1.68 са превзети от първи опит. И … дотук! Осемнайсетгодишната кюстендилка Катя Лазова е някак несигурна – обстановката на Естадио Олимпико като че я потиска и обезсърчава. След 1.55 и 1.60 от първи опит, тя успява на 1.65 от втория път, на 1.68 има известен аванс. И на 1.71 вече е „аут”. А е преодоляла в София през май 1.76 м. Благоева пък (с личния си рекорд 1.79 м от 11 май в София) трудно може да осъзнае случилото се: „Мъча се, но не върви и не върви. На тренировки 1.75 ми бяха като детска игра. А сега? През 1968 г. имам повече от 370 (!) тренировки. Пътят до Мексико – и той повече от 20 часа! Преуморих ли се? Май че съм се претренирала!” Никаква утеха не може да бъде за Данчето и Катя успехът на едва 18-годишната чехкиня Милослава Режкова, която с едва 1.82 просто открадва златния медал от рукините Валентина Козир и Антонина Окорокова и най-вече от фавритката Рита Шмид (ГДР).
Следва продължение……
