Юбилей за сърцат наш лекоатлет
Тройният скачач Ростислав Димитров – на 50!
Днес един от най-сърцатите и бойки български спортисти в сектора за троен скок – русенецът Ростислав Димитров – навършва кръгъл юбилей…..
Роден в Русе на 26 декември 1974 г., Ростислав рано попада в групата на вездесъщата Сийка Младенова, след което е приет в спортното училище и с него се заема Маринела Стефанова-Маринова. На първенството на 14-годишните в Пловдив (юли 1988 г.) Рости участва на многобой, но възможностите му в скоковете някак надделяват в избора на дисциплина за него.
На 17 години (през 1991 г.) Димитров (вече при треньора Марин Дончев Маринов) записва обещаващите 15.49 м в тройния скок, а в олимпийската 1992-ра почти „докосва” 16-ия метър – 15.98 м. Първото му истински „голямо” състезание – световното за юноши в Сеул през септември 1992-ра не може да се нарече съвсем успешно…..
Мечтаната граница от 16 метра е премината за първи път в София на 15 май 1993 г. (16.15 м). А на Балканиадата за юноши в Солун Ростислав е втори със сантиметър повече. В последния ден на юли Димитров се появява в сектора за троен скок на европейския шампионат за юноши в Сан Себастиан. Още с първия скок (с лично постижение от 16.35 м) Рости заема позиция за медал. В края на краищата това му стига за среброто, отсъпвайки само на италианеца Паоло Камоси (16.41 м). Входа на състезанието Димитров записва четири поредни фаула в стремежа си да се окичи със златния медал….
През есента на 1993 г. Димитров попада в АШВСМ „Чавдар” (да отбие редовната си военна служба) и с него се заема всепризнатият треньор Чавдар Чендов. През 1994-та (16.11) и 1995-а (16.18) Ростислав някак не бележи очаквания напредък.
След като се уволнява от казармата, Рости изявява желание да продължи подготовката си при Марин Дончев и в олимпийската 1996-а прибавя към личния си рекoрд за 16.48 м. Година по-късно (1997-ма) Димитров се приближава все повече към 17-те метра -16.88 м в София. На Балканиадата в Атина той вече е шампион на полуострова с 16.80 м. Но на световното в същата тази Атина 16.62 м отпада на квалификацията…..
И ето че магическите 17 метра най-после са покорени. И то на най-важното състезание за годината – европейското в Будапеща в края на август 1998 г. (на същия стадион, на който Георги Стойковски 32 години по-рано печели златния медал, пак в тройния скок). Още в първия скок Димитров се приземява на 17.26 (+2.1) за бронзовия медал и отстъпва само на световния рекордьор Джонатан Едуардс (Вбр) (17.99) и Денис Капустин (Рус) (17.45 м). Седмица по-късно, на турнира ИСТАФ в Берлин Рости още веднъж прелита над 17-ия метър – 17.07 м (-0.6)…….
В предолимпийската 1999-та тандемът Маринов-Димитров продължава с пълна пара зимния сезон – 17.26 м в Будапеща и 17.04 м в Атина (все в зала). Но на планетарния шампионат в Маебаши (Япония), макар да се класира първоначално втори (17.05 м), впоследствие Ростислав е лишен от медала си заради положителна проба за наличие на стимулант. За щастие наказанието важи само за състезанието и Димитров си тръгва твърдо решен да докаже правото си да се състезава още през лятото. На състезанието за Купа на Европа (Първа лига) в Тел Авив на 13 юни Димитров е победител с впечатляващите 17.31 (+1.3) – пак от първия си опит……
За втория си световен шампионат – този в Севиля в края на август Димитров се чувства готов и решен за реванш. Още в квалификацията той комфортно се класира за финала с могъщите 17.30 м….. На финала Ростислав предизвиква конкурентите си още с първото си появяване на пътеката – 17.49 м (+1.4). 
Биомеханичният анализ на скока му показва, че опитът му дефакто е 17.61 м – измерен от върха на шпайка му на дъската за отскок. Едва в четвъртия кръг тъмнокожият атет от Германия Чарлз-Михаел Фридек се съвзема- 17.59 м. Успехът на Ростислав (сребърен медал, единствен за българите В Севиля) е с дваж по-голяма стойност, тъй като в пряк двобой той надделява, макар само със сантиметър, над самия световен рекордьор Едуардс (с 18.29 отпреди четири години)…. Междувременно Димитров се е оженил за Оля и му се ражда първата дъщеря (Ростислава). Впоследствие семейството се сдобива с още една дъщерика – Константина!
Олимпийската 2000-а започва оптимистично – сребърен медал от ЕП в зала в Гент – 17.22 м (само с 6 см след Фридек). През лятото Димитров дава своя принос в състезанието за Купата на Европа в Бидгошч – първо място и максимален брой точки (17.12 м). На Турнира ДН Галан в Стокхолм Ростислав е победител със 17.30 м……
Олимпиадата в Сидни през септември започва добре – 17.00 м на квалификацията. Обаче във финала Димитров след 16.95 м в първия си опит не успява да прибави нищо (третият му скок определено е над 17-те метра, но с фаул). Рости остава фатално девети (само на 1 см от осмия – същият италианец Камоси, който го бе победил седем години по-рано на ЕП в Сан Себастиан) и така злощастно отпада от осмицата…..
Макар в следолимпийската 2001-ва 17-те метра да остават непристъпни, Димитров е финалист и на двете световни първенства – първо в зала в Лисабон (пети с 16.91 м), а след това през лятото и на СП на открито в Едмънтън (осми с 16.72 м, след 16.90 м в квалификацията)….
Димитров пак е призьор на следващия голям форум – пети (16.79) на ЕП в зала във Виена през март 2002 г. На турнира „Нови звезди ” в София в края на май 2002 г. Ростислав пак записва скок над 17-те метра – 17.13 м. След месец на състезанието в Лозана („Атлетисима”) Димитров се приземява на сантиметър под 17-метровата граница…. Обаче на европейския шампионат в Мюнхен през август русенецът започва зле – фаул и само 16.16 м. В третия кръг с 16.57 м той за няколко минути е седми…. Но само за няколко – последователно Главацки (Блр) 16.86 и Филип Идоу (Вбр) 16.92 го изместват от финалната осмица……
Годинките се изнинзват и Димитров все не може да стигне до „прежните” далеки скокове. В предолимпийската 2003 г. най-добрият му метраж е 16.73 м. Вече подготвян от олимпийския шампион Христо Марков, Димитров решава да опита за последно в олимпийската 2004 г. Само с 16.62 м Ростислав трябва да се сбогува с мечтите си в сектора за троен скок…
През 2005 г. Димитров се решава на повратен момент в живота си и заминава да търси късмета си отвъд Океана – в Лас Вегас. Сърцето му не издържа обаче и пет години по-късно той се завръща в родния Русе, където се захваща с треньорството…… В момента Ростислав е женен за многобойката Александра Рибарова и от нея има син Андрей…..
В интензивната си спортна кариера Ростислав има 82 състезания над 16-те метра, от тях 18 са и над 17-ия метър….
Да пожелаем още много здраве и сполука в тренорското поприще на този наш всеотдаен и достоен спортист и атлет!
