Росица Пехливанова – с кръгла годишнина
Малката-голяма бегачка празнува 70 години
Днес една от плеядата звезди на българските средни бягания в атлетиката – Росица Пехливанова – празнува кръгла годишнина.
Родена на 31 януари 1955 г. в Сливен, дребничката (висока само 1.53 м) Росица е открита от младият треньор Николай Николов на един ученически крос и бяганията стават нейна съдба за дълго в живота й…..
Таланатът и природните качества на напористата девойка бързо импонират на известния специалист и педагог Александър Паунов, който я съпътства неотлъчно по време на най-голените й успехи на пистата…… Срещата межди тях се случва през 1969 г., когато Роси „мачка” конкурентките си на кросовете хавсякъде,където стартира
Току навършила 15 години, през февруари 1970 г. Пехливанова вече е спечелила златен медал от републиканския шампионат в новооктритата зала „Фестивална” – на 800 м времето й е 2:17.0 мин. 
Година по-късно, преди европейското в зала в София, Роси отново „чупи” рекорда за девойки в зала – 2:14.0 мин. На първата неофициална Балканиада за юноши и девойки в Атина на 01 август 1971 г. Пехливанова е със сребърен медал на 800 м с нов рекорд за девойки (2:12.3)…..
Среброто се превръща в злато на следващата (вече официална) Балканиада за девойки в Измир. 17-годишната Пехливанова е пратена и на мемориала „Знаменски” в Москва, където за първи път „слиза” под 2:10 минути на 800 м – 2:09.6 мин.
В следолимпийската 1973 г. за Росица предстои важно изпитание – европейският шампионат за девойки в Дуисбург (ФРГ). Преди това за втори пореден път тя е балканска шампионка за девойки – в Букурещ с нов рекорд за девойки (2:08.2). На стадиона в Дуисбург Пехливанова трябва да премине през сериите (2:08.88), полуфинала (2:07.63) и финала в три последователни дни! 
На финала Роси воюва самоотвержено и успява да финишира пета с нов български рекорд за девойки (2:04.47), отстъпвайки само на Баркуски (ГДР) 2:03.30, Киърнън (Вбр) 2:03.66, Забожко (СССР) 2:03.83 и Шилер (ГДР) 2:04.18…… Дългият и изтощителен сезон като че привършва чак през септември с победа на 800 м (2:07.3) на срещата за девойки България-Беларус във Варна. Но не, Пехливанова е включена в отбора на „Левски-Спартак” за МВРиадата (шампионатът на МВР на соцстраните) в София в началото на октомври. На стадион „Васил Левски” Роси почти достига рекорда си на 800 м, отстъпвайки с 2:04.50 мин. само на полякинята Елжбета Сковронска-Католик (2:00.03) и на Тонка Петрова (2:02.59)…
Стартът на 800 м в Катовице
През същата тази есен на 1973-а Пехливанова е приета за студентка във ВИФ (сега НСА) и в годината на IV-ата Републиканска Спартакиада (1974) успява да спечели само 2 бонзови медала от шампионата на стадион „Васил Левски”….. Преди това сезонът за нея на закрито е доста по-успешен – 2:07.0 мин. на 800 м в зала „Фестивална” и заминаване за европейското в зала в Гьотеборг март 1974). В зала „Скандинавиум” Пехливанова отпада на полуфинала на 800 м, но се налага да замести контузените си съотборнички Лиляна Томова и Йорданка Филипова за щафетата 4х2 обиколки. Заедно с Николина Щерева, Соня Захариева и ….. Тонка Петрова Роси се окичва със сребърен медал на този шампионат.
Затова пък 1975-а за Роси е толкова богата на състезания и рекорди – лични и национални! Още през зимата на турнира ФИСУ в зала Росица финишира първа на 800м (2:04.1, най-добро в света за сезона), а и на 1500 м (4:20.3). На втория си еврошампионат в зала (в зала „Рондо” в Катовице) Пехливанова завършва с бронзов медал на 800 м (2:06.3), отстъпвайки среброто буквално в последните 10 метра от съветската бегачка Сармите Щула (2:06.2). На неудобната писта – само 160 м Роси следва неотлъчно лидерката Анита Баркуски-Вайс и успява да задържи бронза до края…..
Киев 1975 – 3000 м
Летният сезон за нея започва все така ударно. В началото на юли в Киев (на срещата СССР-САЩ-България) Пехливанова е първа на 3000 м с нов български рекорд (9:07.4), побеждавайки рускинята Светлана Улмасова и американката Лесли Бьорглунд. На по-късата дистанция (1500м) Роси с 4:09.8 отстъпва само на Казанкина (СССР) (4:09.6), и то само с две десети. Солидна група български атлети (общо 17!!!) заминават на предолимпийската седмица в Монреал. Сред тях е и Росица (след като е допринесла с второто си място на 1500 м на полуфинала за Купата на Европа в София). В Канада пет (!) българки стартират на 800 м и три от тях достигат до финала (Лиляна Томова трета с 2:00.10, Николина Щерева пета с 2:01.33 и Пехливанова с личен рекорд от 2:01.41 е шеста!).
В средата на август нашите момичета заминават за финала за Купата на Европа в Ница. Пехливанова е титулярка на 1500 м. Тя устисква буквално до последната права на адското темпо на Валтрауд Щрьоцер (ГДР) и Наталия Андрей (Рум). И отново (както в Киев) тя е задмината за третото място буквално в последните 20 метра от Казанкина – 4:08.99 срещу 4:08.93 за рускинята. Все пак Росица подобрява, макар и само с ….. 3 стотни българския рекорд на Тонка Петрова (4:09.02)…..
Златева, Щерева, Пехливанова, Томова
Четири български бегачки се чувстват особено добре дори и в края на сезона. Треньорският щаб решава те да направят опит да подобрят световния рекорд (български с 8:08.6) в щафетата на 4х800 м. В късната лятна вечер на стадион „Васил Левски” София в края на август (30.08.) по време на втория кръг на отборния ни шампионат Николина Щерева (1:59.4), Лиляна Томова (2:02.1), Росица Пехливанова (2:01.6) и Светла Златева (2:02.0) коригират световния връх с 8:05.24 минути!
Но няма почивка за атлетките. В края на септември (20.09.) Пехливанова стартира и на Универсиадата в Рим. С 4:10.2 минути на 1500 м тя завоюва бронз, отстъпвайки само на Елен Тител-Велман (ФРГ) 4:08.7 и Наталия Андрей-Марашеску (Рум) 4:08.8 мин.
През 1976 г. трябва да се воюва за място в олимпийския отбор за Игрите в Монреал. Кандидатките са доста, а местата са само по три (и на 800м, и на 1500 м). Още през зимата Пехливанова си прави личен рекорд на 1500 м (4:15.3 на турнира ФИСУ в София). На европейския шампионат в зала в „Олимпияхале” в Мюнхен Роси завоюва втория си бронзов медал от първенство на Стария Континент (този път обаче на 1500 м). С 4:15.8 мин. тя губи битката за среброто от Марашеску само с две десети…. 
На Олимпийския ден в Дрезден през май в проливния дъжд Роси финишира шеста на 1500 м с 4:10.9 минути. Заедно с Николина Щерева (4:08.38) и Весела Яцинска (4:07.87) Пехливанова е предпочетена за Олимпиадата пред Румяна Чавдарова (4:12.8) и Василена Амзина (4:12.8)…..
Току преди заминаването за Монреал, на 3 юли в София е организирано открито състезание. В непривичната дисциплина 1000 м Иванка Бонова „цепи” въздуха на първите 800 м (2:02.3) и в крайна сметка Николина Щерева „заковава”хрониметрите на 2:33.8 минути – нов световен рекорд. Пехливанова пък печели спринта за второто място с 2:35.2 мин, пред Яцинска (2:26.2) и Лиляна Томова (2:36.4).
В Монреал на самата Олимпиада Пехливанова не се чувства достатъчно добре и още в серията с 4:13.11 мин. завършва шеста и отпада….
По-нататък Пехливанова се омъжва за спринтьора Стефан Яйцаров, ражда им се син Илиян (който също като баща си е спринтьор по-късно, но на 400 м).
От 1976 год. Пехливанова членува вече в „Левски-Спартак”, но, след ражането на сина си, дори на следващата Спартакиада (1979 г.) не попада в осмиците – нито на 800 м, нито на 1500 м. Известна утеха е шампионската й титла на републиканския крос в Харманли (март 1979), както и шестото й място на меморала „Знаменски” в Москва през юни (2:05.5 мин.на 800 м)…
В последвалите години Росица Яйцарова постепенно се ориентира към по-дългите дистанции (5000 м 16:45.32 и 10000 м 35:46.6 –и двата резултата от 1986 г.).През 1987 г. Росица участва в щафетния маратон “Ekiden”в Япония заедно с Анушка Димитрова, Николина Щерева, Галина Горанова, Недка Бочева-Керемедчиева, Румяна Чавдарова и Катя Трендафилова-Кръстева.
Да пожелаем още дълги години крепко здраве и късмет на една от най-всеотдайните и борбени атлетки в цялата история на българските бягания на средни разстояния……
